Номер 130003.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502023 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 33326/02.06.2020г. на Областна Дирекция на
МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.
Й., срещу решение № 1562 от 23.03.2020г., постановено по гр.дело № 16890/2019г. на
Варненския районен съд, 11-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на А. З. К. ,
ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: 1/ 1085,47 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 166 часа за периода от
17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР и 2/ 195,21 лв. ,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г.
извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до датата на
предявяване на исковата молба в съда, т.е. до 16.10.2019г. включително, на осн. чл. 86 от
ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност на решението, като
поставено при неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с
въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС
липсва непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни
служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в законодателството.
Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция. В условията на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от
1
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 116,96 лв. /сбор от дължимата сума за първо и
второто тримесечие на 2018г. – 0,00 лв. и 116,96 лв. и обезщетение за забава за периода от
01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер на 26,21 лв., съгласно заключението на вещото лице по
ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на
нощен към дневен труд. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86
от ЗЗД /изменени в хода на производството/ от А. З. К. срещу ОД на МВР-Варна за
заплащане на сумата от 1085,47 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 166 часа за периода от 17.10.2016г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, и
сумата от 195,21 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко
неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до
30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до датата
на предявяване на исковата молба в съда.
В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. е
полагал труд на длъжност „ст.полицай." в 04 РУ-Варна при ОД на МВР - гр.Варна. Съгласно
ЗМВР ищецът е бил със статут на държавен служител. Ищецът излага, че през процесния
период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв,
за което се дължи допълнително възнаграждение в претендирания размер. Предвид
неизплащането на претендираното възнаграждение се иска присъждане и на обезщетение за
забавеното му изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
със становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че ищецът през
процесния период е бил държавен служител и за него се прилага ЗМВР. В ЗМВР е уредено
работно време през нощта, което е от 22:00ч. до 06:00ч., поради което нощното работно
време е 8 часа. Съотношението с коефициент 1,143 се прилага при трудови правоотношения
по КТ. За периода на претенцията е действала Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. В тази наредба също е уредено, че нощният
труд на служителите на МВР е 8 часа.
С обжалваното решение предявеният иск е изцяло уважен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал
посочената в исковата молба длъжност и че в процесния период ищецът е работил на смени.
От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не
само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника
протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия
период, се установява, че за исковия период е бил положен от ищеца реално нощен труд,
който, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143.
2
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 166 часа,
заплащането на който, ако се приеме от съда за правно дължим, следва да е в размер на
1085,47 лв. Лихвата за забава върху така изчислената сума за процесния период на
начисляване е в размер на 195,21 лв.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е бил държавен служител в ответната дирекция. Приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между
страните.
Спорният момент между страните е дали положеният нощен труд следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143 и разликата да бъде остойностена като извънреден труд, с
увеличение от 50%.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени /чл. 187, ал. 5 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г). След това от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
3
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., приложима към процесния период, липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че
отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва
разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време
при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило
на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно, отношението между
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/,
установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е
1,143.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведеният от въззивника довод
за приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г., редакция на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време положеният нощен труд не се превръща в дневен. С
цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в Инспекцията по труда на
отработените над установената норма за отчетния период часове работно време. Принципът,
който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от практиката, а именно, че в Инспекцията
по труда като извънреден труд се отчитат само действително отработените часове, без да се
превръщат нощните часове към дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено
регистрацията на положен извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде
съобразена в настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца
извънреден труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд през
процесния период в дневен.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
както и иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане, се явяват доказани по
основание и размер, поради което следва да се уважат.
Поради съвпадане на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1562 от 23.03.2020г., постановено по гр.дело №
16890/2019г. на Варненския районен съд, 11-ти състав, с което Областна Дирекция на МВР-
Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 е осъден да заплати на А.
З. К. , ЕГН **********, с адрес: *** следните суми: 1/ 1085,47 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 166 часа за периода от
17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
4
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР и 2/ 195,21 лв. ,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г.
извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до датата на
предявяване на исковата молба в съда, т.е. до 16.10.2019г. включително, на осн. чл. 86 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна,
ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на А. З. К. , ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 360 лв.
/триста и шестдесет лева/ с вкл. ДДС, представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5