№ 72737
гр. София, 10.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110141332 по описа за 2022 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата
22,80лева неустойка..
Видно от твърденията на заявителя, с договора за заем, заявителят е предоставил
на длъжника сумата 300 лева главница. Претендираното вземане за неустойка се сочи,
че е предвидено в разпоредбата на чл.6,2 от договора, който предвижда, че при при
забава на плащанията от длъжника, кредиторът може да предприеме действия за
извънсъдебно събиране на вземания, а именно – изпращане на съобщения, покани,
уведомления./…/, като в този случай длъжникът заплаща сторените от кредитора
разходи.
Видно от заявлението, заявителят сочи, че е начислил общата сума 75 лева за
тази „неустойка“. Неустойката съставлява предварително уговорено вземане на
изправната страна, за вреди вследствие неизпълнението на задължение по договора
/чл.92 ЗЗД/. Същата следва да е определена или поне определяема в договора, както и
да е ясно в договора за какви вреди е предвидена.
Видно от формулировката на разпоредбата на чл.6,2, същата не предвижда
неустойка – съставлява бъдещ, неясен към сключването на договора разход на самата
изправна страна, който изправната страна прави във връзка с неизпълнението. Отделно
от това, вземането нито е определено, нито определяемо – в договора не е посочен
размер. Същото съставлява имуществени вреди на заявителя, вследствие на
неизпълнението, но съдът не може да уважи заявлението на различно от посоченото в
него основание.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед и
защото претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент
от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение,
защото претенцията противоречи на закона.
1
Претендираната сума, видно от описанието й в заявлението, е сума, която се
начислява, когато забавата е настъпила. Следователно, при настъпване на този
юридически факт, върху неплатената главница по договора от 300 лева, се добавя и
стойността на „неустойката“ от 75 лева. По този начин, в противоречие с разпоредбата
на чл.143,т.5 ЗЗП, от договора увеличава крайната стойност, която потребителят следва
да върне и по този начин съставлява компенсаторна неустойка, за неизпълнение на
задължението на потребителя да върне отдадената в заем сума, на падежа й.
Неустойката е „необосновано висока“ по смисъла, вложен в закона, защото стойността
на отдадената в заем сума се увеличава с 25 % , уговорено изначално, без посочена в
договора стойност, тоест за потребителя е неясно какъв размер ще заплати при забава,
а определянето му зависи изцяло на волята на кредитора.
Поради изложеното, заявлението за нея следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 158753/29.07.2022г. в частта му за заплащане на
сумата 22,80лева неустойка.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му
на заявителя пред СГС..
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2