Мотиви
към Присъда № 23 от 16.09.2013 година по НОХД № 285 по описа за 2013 година на
Районен съд Павликени
Обвинението е против А.К.А., роден на *** ***,
български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********
- по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2- ро, т. 4, пр. 2-ро и т. 7, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на неустановен ден в периода 14.04.2013
г. - 21.04.2013 г. в гр. П., обл. В Т, при условията на повторност в
немаловажен случай, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на
имот - срязване на стоманено въже с ключалка на входна врата, като използвал
техническо средство - лозарска ножица, отнел от владението на Т.Т.П. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи:
3000 бронзови гресьорки с размер М-10х1, на обща стойност 1920 лева,
собственост на П.. Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа
обвинението като доказано по несъмнен начин и пледира налагане наказание
лишаване от свобода, с размер ориентиран към минимума при условията на
ефективно изпълнение .
Пострадалият, надлежно призован и запознат с
правото да предяви гр. иск за причинените имуществени вреди и да участва в
процеса като гр. ищец, в законовия срок, преди датата на с.з. предяви
против подсъдимия граждански иск за
сумата 1920 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди в резултат
на престъплението и направи искане за конституиране като граждански ищец.
Предвид своевременното предявяване на гражданския иск и неговата връзка с
предмета на наказателното дело, съдът го прие за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес и конституира Т.Т.П. като граждански ищец.
Подсъдимият, редовно призован, се явява и участва
лично в процеса. Дава обяснения по обвинението, признава се за виновен и съжалява
за извършеното. Моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните доказателства –
поотделно и в тяхната съвокупност, прие за установено следното от фактическа
страна :
А.К.А. към процесния период е 23 годишен, живее в
гр. П. Не работел и не работи по трудов договор или друг вид правоотношение.
Осъждан – с влязла в сила на 08.03.2012 година Присъда по НОХД № ******** г. на
PC – П. му е определено 4 месеца лишаване от свобода отново за деяние по чл.
195 от НК, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
Пострадалия – св. П. ***. Занимавал се с
авторемонти и затова в мазата на жилището си съхранява множество части от стари
автомобили. Вратата на мазата била метална, заключвала се със стоманено въже с
ключалка, подобно на тези за велосипед. Освен това на самата врата имало
подпряни части от стара дограма – показанията на св. П..
В нощните часове на неустановено ден в периода
14.04.2013 г. - 21.04.2013 г. А. влязъл във входа, където живеел П.. Тъй като
били съседи отнапред знаел, че в мазата на свидетеля се съхраняват метални
части. Намерението му било да открадне част от тях, да ги продаде за вторични
суровини и парите да използва за собствени нужди – за това и се бил снабдил
предварително с лозарска ножица и запалка.
След като влязъл във входа обвиняемият се насочил
към входната врата на мазата. Светел си със запалката. Отместил встрани
складираната дограма и с помощта на ножицата срязал металното въже. Проникнал в
помещението и оттам вземал 6 платнени торби, пълни с по 500 метални гресьорки
всяка, или общо 3 000 гресьорки, бронзови, с размер М-10x1. В процеса на
„работата” ножицата се счупила, поради което и я изхвърлил.
Отнетото имущество отнесъл у дома си и през следващите
дни на два пъти предал гресьорките в пункт за изкупуване на вторични суровини в
гр. Павликени. За тях получил общо 146,70 лева – показанията на св. Д. и
представените бележки.
Своевременното разкриване на кражбата била
затруднено от обстоятелството, че П. отсъствал за процесния период от града и
едва когато се прибрал на 21.04.2013 г. установил кражбата. Сигнализирал
органите на РУП, гр. П. и започнало настоящото наказателно производство.
Стойността на отнетите вещи, съгласно кредитираното
като неоспорено заключение на назначената на досъдебното производство оценъчна
експертиза, възлиза на 1920 лева – към настоящия момент невъзстановени.
Така възприетата фактическа обстановка се доказа по
несъмнен и категоричен начин от събраните
в с.з. доказателства, посредством
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, които съдът кредитира
изцяло, като приема, че те са непротиворечиви, обосновани и логически свързани.
Съдът приема като безспорни и доказателствата, приложени по досъдебното
производство. В съдебно заседание подсъдимият дава обяснения и се признава за
виновен.
При правния анализ на описаната фактическа
обстановка и събраните доказателства по нея съдът установи, че са налице
обективните и субективни страни на кражбата като престъпление против собствеността, поради
което приема, че подсъдимия от обективна и субективна страна осъществил състава
на визираното в обвинителния акт престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-
ро, т. 4, пр. 2-ро и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
От обективна страна е налице съставомерния предмет
на кражба – движима вещ, каквато по смисъла на закона са процесните бронзови
гресьорки. То има своя стойност, изчислима в пари, която в конкретния случай е сравнително
висока – 1920 лв., близо седем минимални работни заплати за страната. Вещите са
чужди за подсъдимия, тъй като се намират във владението на пострадалия. Законът
не изисква владелецът на движимата вещ, предмет на престъплението непрекъснато
да я пази и наблюдава. То е част от неговия патримониум и в случая това е
известно и на обществото, и на подсъдимия в частност. Изпълнителното деяние на
кражбата – отнемането на вещта се осъществява само чрез действие. В случая подсъдимия
не спори да е проникнал по описания начин в мазата на пострадалия и пренесъл вещите
до дома си. По този начин е настъпил и съставомерния престъпен резултат –
промяна във фактическата власт над предмета на посегателство, настъпила в
резултат на деянието. С нейното настъпване престъплението е довършено.
Съществен елемент от обективната страна на деянието е отсъствието на съгласие от страна на владелеца,
което в процесния случай е категорично
установено от последвалите действия на пострадалия. Безспорно установени са и
квалифициращите кражбата признаци по т. 3 и 4 на чл. 195, ал. 1 от НК. Касае се
за срязване метално въже, подобно на тези, с които се заклюват велосипеди -
което по своята същност и конкретно предназначение представлява съоръжение,
предназначено за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на трети лица до
вещите в мазата, както и за предпазването на тези вещи от каквото и да било
външно въздействие. Кражбата, извършена чрез взломяване на преграда е сложно
престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а от
друга страна последващо отнемане на вещи като пряко следствие от
преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице
– чрез срязването въжето е станало негодно да изпълнява своите защитни функции,
което от друга страна е довело до безпрепятствено проникване на подсъдимия и
изнасяне на инкриминираните вещи.
Не е спорно, че ползваната вещ за срязване
предпазното въже – лозарска ножица е техническо средство по смисъла на закона.
Цитираното по-горе съдебно минало на подсъдимия
онагледява и квалифицирането деянието като да е осъществено при условията на повторност
в немаловажен случай по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, А. е осъждан с влязла в сила присъда
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194 от НК, за което му е
било наложено наказание лишаване от свобода, т.е. А. е извършил престъплението,
предмет на настоящото производство след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление против личната собственост. Отделно,
налице е и последното формално изискване по чл. 30 от НК, тъй като не са
изтекли 5 години от изтърпяване на последното наказание. Личността на дееца и
неговото съдебно минало, обстоятелството, че се касае за осъществяване състава
на т.нар. „квалифицирана” кражба и стойността на отнетото навеждат на липсата
на „маловажен случай”.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия виновно, при форма на вина пряк умисъл, като той предвиждал
настъпването на обществено опасните последици от действията си - това, че прекъсва владението на стария
собственик върху вещите му и по този начин възпрепятства нормалното упражняване
правото му на собственост върху тях – да ги ползва и да се разпорежда по негова преценка. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си – неговата противоправност и е искал
настъпването на тези последици - след прекъсване владението на стария
собственик да постигне собственото си неправомерно обогатяване от предмета на
престъплението.
Причината за извършване на престъплението следва да
се търси в ниската правна култура и желанието на подсъдимия да се обогати
противоправно за чужда сметка, неуважението чуждото право на собственост и
правилата регламентиращи защитата му.
Обществената опасност на деянието е висока с оглед
на честите посегателства срещу собствеността на гражданите – едни от
най-разпространените в региона престъпления. Налице са горните квалифициращи кражбата
признаци.
Обществената опасност на подсъдимия е висока –
осъждан е, наясно е и че има наложено наказание с изпитателен срок и че при
ново престъпление следва да търпи и него и въпреки това извършва нова кражба.
При индивидуализацията на наказанието, след
извършване на цялостна проверка на събраните по делото доказателства съдът
установи като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на дееца, манифестираното
желание да се репарират причинените вреди, съдействието на правосъдието,
изразяващо се в чистосърдечни самопризнания, демонстрираното съжаление.
Отегчаващи вината обстоятелства – относително
високата стойност на откраднатото, която стойност не е възстановена, предварителната
подготовка – даваща основание да се приеме, че подсъдимия има изграден
престъпен стереотип и начин на мислене.
Съдът като обсъди горните съображения намери, че наказанието
следва да се определи в рамките на законово предвиденото за престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК във връзка чл. 194, ал. 1 от НК при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и предвид гореизложеното, съдът намира за
правилно и целесъобразно на подсъдимия при условията на чл. 36 и 54 от НК да
бъде наложено наказание – ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като
не са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК –
коментираното по-горе предходно осъждане.
Предвид нормата на чл. 61 от ЗИНЗС съдът постанови
така определеното наказание да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намира, че с налагане на това наказание ще
бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – за осъществяване на индивидуалната
и генералната превенция и възпиране на подсъдимия да върши нови престъпления.
По
гражданския иск:
С оглед крайният изход на делото, като призна
подсъдимия за виновен в извършването на престъплението кражба на вещи от
владението и собственост на свидетеля П., съдът счете, че предявения иск се
явява доказан, както по основание, така и по размер, поради което и осъди
подсъдимият да заплати на гражданския ищец сумата от 1920 лева, ведно със
законната лихва считано от влизане настоящата присъда в сила до окончателното
изплащане – безспорно се касае за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане. Лихвата се присъжда от влизане в сила на присъдата, тъй като такава
за предходен период не се претендира.
Предвид изхода на делото за направените разноски
съдът осъди подсъдимия да заплати по делото сумата от 136.80 лв. за в. л., ДТ
върху размера на гржданския иск, както и 5 лв. за издаване изпълнителен лист по
сметка на ПРС.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия :
Вярно
с оригинала!
Б.Н.