РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20222100100187 по описа за 2022 година
Ищцата П. П. Г. с постоянен адрес с.Б. ,общ.Г.,обл. Г. чрез пълномощника
адв. Йорданка Димитрова - Божева с адрес на кантората
гр.Плевен,ул.“Бъкстон“ № 5,ет.2,офис № 2 е предявила обективно съединени
искове против “Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София за осъждане на ответника да й заплати сумата от 100 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на причинена смърт на Н. В. И. , загинал при ПТП на 03.07.2017 г.,
причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
13.09.2021 год. -датата на която застрахователната претенция е била
предявена от ищцата до окончателното плащане на вземането,както и
законната лихва за забава върху общия размер на присъденото
застрахователно обезщетение-главница и законна лихва по ч.429,ал. 3 от
КЗ,считано от 14.12.2021 год. -датата на която изтича тримесечния срок за
плащане до окончателното изплащане на сумата.Твърди, че починалия Н. И. е
син на нейния съпруг от предходен брак. 3аявява,че от 4 годишната му
възраст,когато съгласно съдебно решение,упражняването на родителските
права е било предоставено на съпруга й,тя се е грижила за него. Помежду им
1
е създадена връзка като между рождена майка и син. Тя,съпругът й,детето им
В. и Н. са живели заедно,като едно семейство,е типичните взаимоотношения
между родители,деца и брята,поради което смъртта на Н. й е причинила
изключително силни психични болки и страдания.Представя и ангажира
доказателства.
Предявеният иск по отношение на търсеното обезщетение е е правно
основание в чл. 432 от КЗ, а предявените искове по отношение на законната
лихва са е правни основание в чл.86 от ЗЗД.
Ответникът “Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София чрез пълномощника юрисконсулт Светлана Коева намира
исковете за неоснователни. Счита, че в случая не е налице твърдяната от
ищцата трайна и дълбока емоционална връзка е починалия, по смисъла на
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОС на Наказателна,
Гражданска и Търговска колегия на ВКС,която представлява изключение от
обичайната такава при подобен род взаимоотношения. Твъръди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и принос в
размер на 50%,тъй като не е ползвал предпазен колан.Твърди съпричиняване
и от страна на водача на лекия автомобил ,в който е пътувал починалия ,като
претендира принос в размер на 30 % и посочва конкретните нарушения на
ЗДвП, който са допуснати от него и са в причинна връзка е произшествието.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение като го счита за силно
завишен е оглед стандарта на живот в страната и принципа на
справедливостта, намира, че степента и интензитетът на претърпените от
ищцата болки и страдания не обуславят претендираната сума,не са доказани
безспорно действително претърпените неимуществени вреди,трайната
съдебна практика към датата на настъпване на инциндента,възрастта на
пострадалия и лимитите на застрахователно обезщетение не обосновават
толкова висок размер обезщетение. Намира,че най-ранната дата от която
дължи законна лихва пир приемане на основателност на исковата претенция
,е изтичане на тримесечен срок от датата на предявяване на извънсъдебната
претенция пред застрахователя. Оспорва да е в забава за произнасяне по
претенцията на ищцата,като сочи,че се е произнесъл в законния срок е
уведомление № 7211/1/20.09.2021 год. Не оспорва факта, че е сключил
застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на автомобила,чийто водач е признат е влязла в
2
сила присъда за виновен за произшествието.Оспорва част от докаазтествените
искания на ищцата. Заявява свои доказателствени искания.Претендира
разноски.
Възражението ,основано на твърденията за съпричиняване поради
неизползване на предпазен колан ,е с правно основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Възражението, основано на твърдения за противоправно поведение и на
водача на лекия автомобил,в който е пътувал починалия не може да бъде
квалифицирано по чл.51,ал.2 от ЗЗД.Това възражение следва да се
квалифицира по чл.53 от ЗЗД,а именно засрахователя твърди,че освен
застрахования при него водач и друго лице е противоправното си поведение е
причинител на увреждането,т.е. твърди съизвършителство.С оглед
разпоредбата на чл.53 от ЗЗД,която урежда отговорността на няколко
причинители на вредата към увредения„а именно законът предвижда
солидарност на съизвършителите спрямо пострадалия , в настоящия процес
това възражение не следва да се обсъжда.Касае се за упражняване на право на
увредения на обезщетение по чл.432 от КЗ вр. е чл.45 от ЗЗД ,като той може
да избира към кого от няколкото извършителите да насочи претенциите си -
дали към всички,дали към някои от тях ,дали към един от тях,като е оглед
правилото на чл.53 от ЗЗД има право да получи го в пълен размер от този от
неколцината ,когото е избрал.Възражението по чл.53 от ЗЗД би било
релевантно в процес е предмет разпределение на отговорността между
неколцината причинители,в който участват само те.За правото по чл.432 от
КЗ съизвършителството,освен ако не е въведено от самия ищец,е
ирелевантно.
Не са налице признания на права.Признават се следните обстоятелства:
налице е валидно застрахователно правоотношение е ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство,
което е било участник в произшествието настъпило на 03.07.2017 год. ,при
което е загинал Н. В. И.; на 13.09.2021 год. ищцата е представила пред
ответното застрахователно дружество и то е приело писмената й
застрахователна претенция;на 20.09.2021 год. ответникът е мотивирано
уведомление е отговорил,че няма правно основание за изплащане на
застрахователно обезщетение.
На основание чл.300 от ГПК с оглед наличие на влязла в сила присъда № 193
3
от 28.07.2020 год. по НОХД № 677 по описа за 2020 год. на Окръжен съд
Бургас за настоящия граждански съд,разглеждащ гражданските последици от
деянието са задължителти и са безспорно установени следните
обстоятелства:П. К. К. е виновен в това,че на втори срещу трети юли 2017
год. на път № 60082,киломерът 1+900 м. в посока с.Венец- с.Церковски,общ
Карнобат,обл. Бургас,при управление на моторно презовно средство-влекач
„Волво ФХ 440“ с per. № А 2700 МК е полуремарке е per. № А 1233
ЕК,нарушил правилата за движение по чл.94,ал.2 и чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП и
по непредпазливост причини смъртта на Н. В. И. ,което деяние е
престъпление по чл.343,ал.1,б“в“,предл.първо вр. чл.342,ал.1,предл. трето от
НК вр. чл.94,ал.2 и чл.98,ал.1т.1 от ЗДвП и вр. чл.58а,ал.1 отНК.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 03.07.2017 г.,
около 3,50 часа, на км 1+900 мм в къса права отсечка преди с. Церковски, в
посока от с. Венец към с. Церковски, общ. Карнобат е настъпило ПТП с
участници В. В. И. и П. К. К.. При управлението на лек автомобил
„Фолксфаген Туарег“ с рег. № ВТ 2164 КК, водачът И. забелязал насрещно
движещ се тир, при което преминал на къси светлини и намалил скоростта си.
В момента, в който се разминал с този товарен камион, водачът на лекия
автомобил видял на своите фарове тъмна маса, при което завил волана на
ляво, но не успял да избегне удара с изпречилото му се препятствие, което
било задната част на полуремарке с per. № А 1233 ЕК на влекач „Волво ФХ
440“ с per. № А 2700 МК, управляван от П. К. К.. Към момента на настъпване
на произшествието, товарният автомобил бил паркиран на пътното платно,
без да е поставен светлоотразителен триъгълник и без включени аварийни
светлини, а лекият автомобил се е движел със скорост от 88 км/ч. В резултат
на посочените обстоятелства е последвал сблъсък, който е определен от
експертите като челен – кос, ексцентричен в дясната половина, в следствие на
което е починал пътника седящ на предната дясна седалка в лекия автомобил
– Н. В. И..
Въз основа на представената по делото, влязла в сила присъда №
193/28.07.2020 г. по НОХД № 677/2020 на Бургаски окръжен съд и на
4
основание чл.300 ГПК, следва да се приеме за доказано, че настъпилото на
03.07.2017г. ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Н. В. И., е по
вина на водача на влекач „Волво ФХ 440“ с per. № А 2700 МК е полуремарке
е per. № А 1233 ЕК – П. К. К.. Отговорността на същия се покрива от
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключена между собственика на МПС, участник в ПТП, управлявано от
причинилия вредите водач.
Страните в производството не са представили застрахователната полица -
оригинал или заверено копие, за товарния автомобил, участвал в
произшествието и управляван от П. К.. Безспорно е обаче между тях, че е
налице валидно сключен застрахователен договор със застрахователно
дружество ЗД „Евроинс” АД по застрахова "Гражданска отговорност" към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие,
представляващо с оглед сключената застраховка, застрахователно събитие.
Обстоятелство, че за автомобила е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, е удостоверено и в съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, имащ характер на официален удостоверителен документ,
като там също са посочени и индивидуализиращите белези на
застрахователния договор. От посочените доказателства се установява, че за
товарния автомобил, участвал в процесното ПТП, към датата на инцидента е
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застраховател по която е именно ответника.
От заключението на извършената и приета по делото без възражения от
страните комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица инж. Тодор и д-р Параско Парасков, което съдът
възприема изцяло като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, се
установява детайлно и безпротиворечиво механизма на настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Констатациите на вещото лице Гяуров
изцяло потвърждават отразеното от съставителите на протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.07.2017 г. При това положение съдът намира,че
начина по който е протекло произшествието, е установен безпротиворечиво
от всички посочени по-горе доказателства.
Констатира се, че произшествието е настъпило в ранните часове сутринта на
03.07.2017 г., по път в посока от с. Венец към с. Церковски, общ. Карнобат на
5
км 1+900 км в къса права отсечка преди с. Церковски, като лек автомобил
„Фолксваген Туарег“ с рег. № ВТ 2164 КК, управляван от В. В. И. със скорост
от около 88 км/ч, след разминаване с товарен камион, водачът на лекия
автомобил видял на своите фарове тъмна маса, при което завил волана на
ляво, но не успял да избегне удара с паркирания в неговото пътното платно,
без поставен светлоотразителен триъгълник и без включени аварийни
светлини, влекач „Волво ФХ 440“ с per. № А 2700 МК с полуремарке с per. №
А 1233 ЕК, в следствие на което настъпила смъртта на пътника седящ на
предната дясна седалка в лекия автомобил – Н. В. И..
От експертиза в автотехническата й част се установява още, че товарният
автомобил е имал светрлоотразителни ленти в задната част на полуреркето,
която при ясно време може да се възприеме от около 75 м, но от това
разстояние не може да се определи големината на обекта и в коя част на пътя
се намира. Вещото лице сочи, че при конкретните условия, товарният
автомобил попадал в опасната зона на спиране на лекия автомобил, която в
случая е 83,70 метра, като водача на последния не е имал възможност да го
заобиколни безопасно и да продължи движението си. Водачът на лекия
автомобил не е реагирал на опасността с аварийно спиране, а е предприел
маневра за заобикаляне, която е била най – кратката маневра за избягване на
опасността. Направена е констатация, че при конкретните обстоятелства, за
водача В. И. не е съществувала възможност да го заобиколи безопасно и да
избегне настъпилото ПТП.
От събраните гласни доказателства и писмени доказателства става ясно, че
вследствие на настъпилото ПТП, пострадалото лице Н. И. е починал същия
ден веднага след сблъсъка. Смъртта е настъпила в следствие на получените от
произшествието травми, а именно – субарахноидален кръвоизлив, тежки
контузии на целите дробове, пукнатина на черепа и основата му, фрактура на
дясна долна челюст, множество охлузвания, открито счупване на десния
глезен и други. Като непосредствена причина за смъртта се в експертизата за
оглед и аутопсия на труп – тежкия травматичен шок, дължащ се основано на
тежката контузия на белите дробове, като в генезата на смъртта участва и
черепно – мозъчна травма със субарахноидалния кръвоизлив.
От свидетелските показания на свидетелите Й. М., Х. К. и М. Д. се
установяват създадената трайна емоционална връзка между ищцата и
6
пострадалото лице, както и болките и страданията, търпени от нея.
Изложеното от свидетелите съдът кредитира изцяло. Констатира се, че
ищцата преживява изключително тежко загубата на сина на мъжа, с когото
живее на семейни начала, тъй като се е грижила за него от най – ранна детска
възраст, като за собствено дете. От показанията на свидетелите се установява,
че ищцата все още изпитва силни душевни болки и страдания – в депресия е,
плаче почти всеки ден, затворила се е в себе си, ограничила контактите, гледа
в една точка, не била същия човек от преди произшествието.
Вещите лица по назначената и изслушана комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза дават заключение, че е налице
висока степен на значимост на пострадалия за ищцата. Отношенията им са се
характеризирали със силна привързаност, взаимно доверие и сигурност. В
следствие на смъртта на Н. И., тя е изпаднала във състояние на остра стресова
реакция. Сочат, че след първоначалния стрес, П. Г. е изпаднала в дистрес, а в
последствие – в протрахирана депресивна реакция на дезадаптация.
Експертите сочат, че в резултат на претърпяната загуба в психиката на
ищцата са останали трайни следи в психиката.
При установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Ищцата е предявила при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 от ЗЗД, като
източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който
кумулативно включва: 1. деяние- действие или бездействие; 2. вреда; 3.
противоправност на деянието; 4. причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и 5. вина, която се предполага. Именно ефективното
носене и осъществяване на тази отговорност по отношение на пострадалия,
цели да обезпечи предвидената в законодателството задължителна
застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите". Следователно,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение-каквото не се
оспорва че съществува в настоящия случай, е необходимо да се установят и
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. В тази връзка,
пред факта, че в хода на производството е влязла в сила присъда №
7
193/28.07.2020 г. по НОХД № 677/2020 на Бургаски окръжен съд, същата на
основание чл. 300 ГПК е задължителна за настоящия съд, като следва да се
приеме за доказано, че настъпилото на 03.07.2017г. ПТП, в резултат на което
е причинена смъртта на Н. В. И., е по вина на водача на влекач „Волво ФХ
440“ с per. № А 2700 МК е полуремарке е per. № А 1233 ЕК – П. К. К..
Съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на
ответник ЗД “Евроинс”. Ето защо налице са всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по
смисъла на чл. 432, ал.1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените
на ищците неимуществени вреди.
Спорни между страните са въпросите за наличие на право на обезщетение за
ищцата, размера на обезщетението за неимуществените вреди и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк. д №1//2016 г. на
ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на
тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията и
аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и
съдържанието на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него
най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да
получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Изразено е разбирането,че от гледна
8
точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг,очертан в двете постановления, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, само обаче ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на
която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допуска
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или
вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). В
тези случаи е необходимо е да бъде установено, че създалата се емоционална
връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната връзка.
Необходимо е да са налице и конкретни житейски обстоятелства в резултат
на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за този род отношения. За получаването
на обезщетение е необходимо да бъде установено, че вследствие смъртта на
близкия човек преживелият е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
Изхождайки от горните разяснения, съдът изрично е указал, че
доказателствената тежест за установяване на съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка е в тежест на ищцата, която трябва при условията на
пълно и главно доказване да установи, че в резултат на така създадената
връзка търпи от смъртта на пострадалия Н. И. продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
От събраните по делото доказателства-гласни и писмени, които съдът изцяло
кредитира, тъй като в съвкупност последователно, безпротиворечиво и пълно
изясняват фактическата страна на спора, се установява, че към момента на
9
смъртта на Н. И., той е бил на ** годишна възраст. Още от най – ранна детска
възраст, когато починалият е бил на 4 години, ищцата е поела грижите за
него. Той е бил изоставен от родната си майка,когато е бил двегодишен и до
установяване на фактическото брачно съжителство между П. Г. и
биологичния му баща ,е живеел с него и с баба си по бащина линия,като с
оглед ниската му възраст именно последната е осъществявала основната част
от обгрижването му. Бащата В. И. е имал и предходен брак, прекратен преди
сключването на този с майката на Н. И. , от който също е имал дете, но
грижите за него, след развода е поела биологичната му майка. Веднага след
като е заживяла на семейни начала с бащата на починалия при
произшествието на 03.07.2017 год., ищцата е поела изцяло отглеждането и
възпитанието на изоставеното от рождената си майка дете на съжителя и е
започнала да се грижи и се е грижила за него като за собствен син, а той я
възприемал като своя майка.Така ,от момента на отпочване на брачното
съжителство се е оформила и постепенно се е развивала в годините семейна
общност със сходни отношения като тези между съпрузи и между родители-
дете. П. Г. е била до Н. И. в годините ,в които едно дете има преимуществено
нужда от вниманието и грижите на майка,споделяла е хубавите и трудните в
израстването моменти, когато е тръгнал на училище е ходела на родителските
срещи, помагала му е да учи, организирала е празниците за рождените му
дни, за абитуриентския му бал. Това отношение не се променило и след
раждането на биологичното на ищцата и на бащата на Н. И. дете В.. Ищцата
е продължила да се грижи за двете момчета без да ги дели и да прави разлика
между тях,била е еднакво привързана и към двамата.Създадено е било
традиционното за българското общество за последните 60-70 години
четиричленно семейство –родители и две деца. Установява се от
доказателствата по делото,че починалия Н. И. след напускането на дома от
страна на биологичната му майка почти не е имал контакти с нея , тя не го
е търсела и не проявявала интерес към него,започнало е известно сближаване
след като е пораснал. От свидетелските показания става ясно още, че ищцата,
В. И. и двете момчета-еднокръвни братя, са живеели като задружно и
сплотено семейство в едно домакинство. Когато Н. И. завършил училище,а и
навършил пълнолетие ,продължил да живее в общото домакинство на П. Г. и
баща си, започнал да помага в семейния бизнес, а заедно с ищцата създали
и собствено търговско дружество.
10
С оглед на горното съдът намира,че в настоящия случай се установява
изключителна житейска ситуация,в резултат на която между починалия и
ищцата е създадена особена близост.Въпреки,че родителите имат еднакви
права и задължения по отношение на децата си,в случаите на фактическа
раздяла или при развод обичайно грижите и възпитанието на децата на
възраст 2-4 години независимо от пола им се поемат или се предоставят
при развод на майката.Горното обстоятелство е общоивзестно,а и служебно
известно на настоящия съд,като причината за това разрешение е в
естествените емоционални и физиологични потребности на човека на такава
възраст,чието задоволяване може да осъществи преимуществено майката.В
настоящия случай,обаче,майката на Н. И. е оставила детето си на грижите на
неговия баща и баба,при това за дълъг период от време,в който не се е
опитвала и да поддържа връзка с детето.Именно в този период П. Г. е
заживяла на съпружески начала с бащата В. И. и незабавно е започнала да
полага за Н. И. грижите , от които едно дете се нуждае.Същевременно,
проявявайки разбиране и зачитайки биологичния произход на Н. И. от
неговата рождена майка и отчитайки значението на знанието на биологичния
произход от всяко дете за по-нататъшното му развитие,не се е опитала да
заличи връзката с нея ,нито изцяло да я измести.Така помежду им се е
създава и се е развила духовна близост и привързаност сходна с тази
осиновител-осиновен.С оглед съвременното развитие на обществото ни ,при
което правните връзки,като брак и осиновяване,нямат моралната и духовна
значимост,която са имали за българина в миналите
векове,обстоятелството,че няма данни П. Г. да е имала намерение или
желание да осинови Н. И. са без значение за установяване на предпоставките
за правото й на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му.
От събраните по делото доказателства се установява, че смъртта на Н. И. е
била голям удар за ищцата. Тя е изпаднала в стрес и депресия, изпитвала
непоносима болка, била неадекватна, често плачела, затворила се в себе си,
ограничила контактите си. Свидетелите сочат, че и към настоящия момент,
ищцата не е преодоляла болката от загубата на пострадалото лице.
Продължавала да плаче почти всеки ден, при спомен за него. Все още не се е
възстановила от преживените негативни преживявания, свързани със загубата
му. Вещите лица по изслушаната комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза, дават заключение, че от проведеното от тях
11
проучване ясно се откроява високата степен на значимост на починалия за
ищцата.Непосредствено след вестта за пътния инцидент и настъпилата смърт
на Н. И. П. Г. е била овладяна последователни изключително силни
интензивни преживявания със значителен негативен емоционален
заряд:ужас,физическа и психическа болка,невъзможност да приеме случилото
си,усещане за нереалност.В резултат от преживяното невероятно тежко
психотравмиращо събитие,свързано със загубата на доведения й син и
непосредствено след това,ищцата е изпаднала в състояние на остра стресова
реакция.В ранния период след първоначалния стрес,той е прераснал в
дистрес/болестно психично разстройство/,а впоследствие –в протрахирана
депресивна реакция на дезадаптация с целия симптомокомплекс на това
състояние:тревожност, потиснато до отчаяно
настроение,безсилие,анхедония,нежелание за нищо,както и вегетодистонни
телесни проявления .Психологически загубата е довела до емоционално
страдание у П. Г.,като непосредствено след нея външната му изява е с по-
голяма интензивност/остри пристъпи на плач,страх,инсомния/.Към датата на
експертизата все още има изявена симптоматека на психичен
травматизъм,макар с различна външна изява-
ахедония,дистимия,инсомния.Смъртта на Н. И. е оставила трайни
травмиращи следи в психиката на ищцата:острата стресова реакция е
прераснала в дистрес и дезадаптационна депресивна криза с няколкодневна
продължителност,впоследствие състоянието на остър стрес и депресия е
надхвърлило личностните й ресурси за справяне и е еволюирало в
дистрес,който е довел до развитието на посттравматично стресово
разстройство,хроничен преход. Внезапната смърт на Н. И. се преживява от П.
Г. с висока интензивност като психологически травматично събитие с
непредвидим характер.То се явява отключващ фактор за изявилата се
тревожно-депресивна симптоматика и предопределя настъпилите изменения
в личността и психичното й функциониране в дългосрочен
план,включително към датата на изследването. Отношенията и
функциониращата психоафективна връзката между ищцата и доведения й син
са били на силна свързаност, взаимно доверие и сигурност, със съответната
специфика-на отглеждащ възрастен и дете в реконструирано семейство. Това
е обусловило изявилата се при П. Г. усложнена реакция на скръб със
съответната психо-емоционална и соматична изява.
12
От събраните по делото доказателства може да бъде направен извод, че
ищцата и доведения й син са имали изключителна като дълбочина житейска
и емоционална връзка,независимо от липсата на биологична такава помежду
им, а привързаността им един към друг с времето, с оглед начина им на
живот, с оглед възрастта им и жизнения им път е станала толкова силна, че в
следствие на смъртта на момчето, ищцата е претърпяла морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
връзката дете – съпруг на родител.Отношението на П. Г. към Н. И. е
надхвърляло обичайното съдействие на съпруга на родител при изпълнение
на задълженията на последния към детето му,дължимо съгласно чл.122,ал.3
от Семейния кодекс,а отношението на Н. И. към П. Г. е надхвърляло
уважението,което детето дължи на съпруга на своя родител ,съгласно
чл.124,ал.3,изр.2 от СК.
От установеното по-горе съдът намира,че се налага категоричния извод-
въпреки липсата на кръвна и правна връзка, между двамата е имало
емоционална привързаност сходна с тази между осиновител и
осиновен.Налице са житейски обстоятелства, в резултат на които
привързаността между двамата е станала толкова силна, че смъртта на Н. е
причинила на ищцата морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията доведен син-
съпруг на родител.
Съдът намира, че в случая е установено, че вследствие смъртта на Н. И., П. Г.
е понесла морални болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени.
Поради изложените съображения настоящия съд намира, че предявеният иск
за претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема
предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното
възстановяване, развитие на постравматични заболявания, намаляването на
работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура,
както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието
неимуществени вреди, включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания,
13
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
Установи се, че ищцата е понесла изключително тежко загубата на
пострадалия, като все още не са преодолели последиците от нея. Тя лесно се
разстройва при спомена за нейния близък. Отношенията им са се
характеризирали с взаимна обич, уважение и разбирателство. Живеели са в
едно домакинство. В резултата на претърпяната травма от загубата, ищцата
П. Г. е преживяла силен стрес, прераснал в дистрес, а в последствие в
депресивна реакция на дезадаптация. Продължава да се разплаква при
споменаването на пострадалото лице, изпитва страх и безсилие, затворила се
е в себе си и няма желание за нищо. За всички посочени неблагоприятни
последици, настъпили в живота на ищцата Г. вследствие на катастрофата и
загубата на нейния доведен син, съдът счита, че е справедливо обезщетението
за неимуществени вреди да се определи на сумата от 100 000 лева. Тази сума
е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния
период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за
този вид увреждания, настъпили в същия период.
По отношение на възражението на ответника за наличие на съпричиняване
съдът съобрази следното: С решение №67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13
год. на І т.о. на ВКС се приема, че в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД
срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя,
съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в
процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради
това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да
установи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се
позовава в отговора си. В трайната практика на ВКС за да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
14
Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай не бе установено по категоричен начин, че пострадалият
Н. И. е пътувал в процесния автомобил без поставен предпазен колан,но
категорично е установено,че дори и да е бил с поставен предпазен
колан,последния не би могъл да го предпази от фаталните за живота му
травми. Вещите лица изразяват предположение, че от получените
деформации по автомобила и уврежданията на пострадалия, може да се
направи заключение, че най – вероятно той е бил с поставен предпазан
колан.Обосновали са това предположение с липсата на травма по лицето при
челния удар-ако починалия е бил без поставен предпазен колан,тялото му би
се придвижило напред към предното обзорно стъкло и лицето му би се
ударило в него.Установената фрактура на долна дясна челюст действително е
получена от предно обзорно стъкло,но не от удара на лицето на пътника в
него,а поради това,че предното обзорно стъкло е попаднало в купето в
резултат на удара в полуремаркето.Заявяват, обаче , че при силната преносна
инерционна сила,която е действала на пострадалия напред към предното
стъкло и арматурното табло,деформациите на автомобила назад и надясно,а
на покрива на купето предимно в дясната част надолу,където той е
седял,движението му е било ограничено и колана не е могъл да го предпази от
действието на силите на притискане,които са му действали по време на
произшествието.
Този извод вещите лица са направили ,установявайки механизма на
произшествието,а посредством него и действалите върху тялото на Н. И. две
сили:преносна инерционна и преносна центробежна,движенията,извършени
от тялото му при действието на тези две сили, и получените от тях
контузии,както и уврежданията вследствие на притискането на
деформираните: покрив на купето:изместен налоду,надясно и пречупен над
облегалката на пострадалия,предна дясна колонка и основата на преден ляв
калник,пода на купето и други.
Следователно,възражението за съпричиняване е недоказано и не са налице
основания за намаляване на размера на обезщетението поради съпричиняване
15
от пострадалия.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцата има право на обезщетение в размер на
законната лихва върху сумата от 100 000 лв. за периода до окончателното
изплащане на сумата. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в
този случай той покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования,
само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-
ранна. Видно от представените по делото доказателства, застрахователната
претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ е била предявена пред ответника на
13.09.2021 г., като последният се е произнесъл по нея на 20.09.2021 г., в
рамките на тримесечния срок, поради което на основание чл. 497 от КЗ
ответното дружество е изпаднало в забава за изплащане на дължимото
обезщетение на 21.09.2021 г.На основание чл.429,ал.3 от КЗ за периода от
13.09.2021 год. до 21.09.2021 год. ответникът отговаря за дължимите от
застрахования на увреденото лице лихви за забава с оглед функционалния
характер на отговорността
При това положение върху сумата от 100000 лв. следва да се присъди законна
лихва,начиная от 13.09.2021 год. до окончателното й изплащане.Присъдената
законна лихва за периода от 13.09.2021 год. до 21.09.2021 год. е с правно
основание в чл.429,ал.3 от КЗ,а за периода от 21.09.2021 год. до
окончателното изплащане е с правно основание в чл.497 от КЗ.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищцата е освободена от заплащането
на такси и разноски в настоящото производство. Направено е искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищацата –
адв. Й. Д., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Тъй като,
видно от представеният в последното съдебно заседание, договор за правна
16
защита и съдействие от 01.03.2022 г., сключен между ищцата и адвокат Й. И.
Д., последната е оказала безплатно адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото на осн. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА, то на осн. чл. 38,
ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобразно правилата на чл. 36, ал.2 от ЗА и чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска - 100 000
лева. С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищцата сума в размер на 8 650 лева.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Окръжен съд
Бургас следните суми: държавна такса в размер на 4 000 лв., както и
заплатените от бюджета на съдебната власт разноски за експертиза в размер
на 1 363,20 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от
ЗЗД, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София,у бул. „Христофор Колумб“ № 43,
да заплати на П. П. Г. с постоянен адрес с.Б.,общ.Г.,обл. Г. чрез
пълномощника адв. Йорданка Димитрова-Божева с адрес на кантората
гр.Плевен,ул.“Бъкстон“ № 5,ет.2,офис № 2, сумата от 100 000 лева (сто
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на причинена смърт на Н. В. И., загинал при
ПТП на 03.07.2017 г., причинено от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач, ведно със законната лихва, считано от
13.09.2021 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София,у бул. „Христофор Колумб“ № 43,
да заплати на адвокат Йорданка Иванова Димитрова-Божева, със служебен
адрес: гр. Плевен, ул. "Бъкстон" № 5, ет. 2 сумата от 8 650 лева,
представляваща определено от съда по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищцата по делото в първоинстанционното производство.
17
ОСЪЖДА ЗАД „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София,у бул. „Христофор Колумб“ №
43, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд Бургас сумата от 4 000 лв., представляваща дължима държавна такса за
първоинстанционното производство по настоящото дело, както и сумата от 1
363,20 лв., представляваща направени от бюджета на съдебната власт
разноски за възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните по
делото.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
18