РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. гр. Хасково, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201119 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т. Р. М., чрез адв. И. А. АК - Кюстендил
срещу Наказателно постановление № 11 – 01 – 285 от 15.09.2021 г. на
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София, с
което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35 , ал. 1 от Закона за държавната
финансова инспекция, на жалбоподателя е наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от
Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от
жалбоподателя, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на санкционния акт, като се излага конкретни
съображения. Отправят се възражения, че в процесния АУАН и НП
неправилно и в противоречие с материалния закон била интерпретирана
1
фактическата обстановка, което довело до неправилен извод на
административно – наказващия орган. В тази насока се излагат конкретни
конкретни фактически твърдения, обосноваващи тезата му за неправилно
тълкуване на съдържанието и неправилно приложение на материалния закон,
като обстойно аргументира доводите си по този пункт от жалбата. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция,
град София по изложените съображения, а при условията на евентуалност,
моли съдът да намали размера на наложената глоба, доколкото деянието било
първо и с извършването му не били настъпили щети за държавния бюджет.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Т. Р.
М. от град Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по
делото процесуален представител – адв. К. В. заявява, че поддържа
подадената жалба, като в хода по същество се придържа към заявените в нея
доводи в подкрепа на искането му за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за
държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез
процесуалния си представител – главен юриск. Недялка Стойчева, оспорва
жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки навежда
конкретни и подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, след представените
допълнително, въз основа на дадени от съда указания, доказателства за
депозирането й в куриерската служба, постъпила е срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
В хода на извършена, от свидетелите А. Д. К. - старши финансов
инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция и М. К. Д. - старши
финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция, проверка
2
по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково,
възложена със Заповед № ФК – 10 – 1067 от 28.07.2020 г. на Директора на
АДФИ, град София, във връзка с утвърден Годишен план за 2020 година и
писма, конкретно посочени от изпълнителния директор на АОП, спирана и
съответно възобновявана със Заповед № ФК – 10 – 1137 от 07.08.2020 г. и
Заповед № ФК – 10 – 9 от 06.01.2021 г. и изменена със Заповед № ФК – 10 –
281 от 22.02.2021 г. и Заповед № ФК – 10 – 326 от 02.03.2021 г. на Директора
на АДФИ, град София относно състава на екипа за ревизия и относно срока
на извършване на финансовата инспекция, било установено, че
„Водоснабдяване и канализация“, град Хасково е юридическо лице със
седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „*****, област Хасково, вписано в
регистър Булстат с ЕИК номер *********, като еднолично дружество с
ограничена отговорност /ЕООД/. Възприето било, че дружеството е търговец
по Търговския закон, със 100% държавно участие в капитала и принципал
МРРБ, регистрирано с Решение № 4567/28.10.1991 г. на Хасковски окръжен
съд и вписано в Търговския регистър съгласно удостоверение №
20080730135940/30.07.2008 г. на Агенция по вписванията. Управител на
дружеството в проверявания период бил жалбоподателят Т. Р. М. по силата на
Договор за възлагане управлението на ЕТД с ограничена отговорност с
държавно участие в капитала № РД – 02 – 16Ф – 3/21.01.2015 г., назначен
считано от 27.01.2015 г., а в периода от 14.09.2016 г. и км момента на
ревизията, Ръководител Отдел „Счетоводен“ било лицето С. П. М.
Констатирано било наличието на „Вътрешни правила за изграждане на
системи за финансово управление и контрол във „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД, град Хасково“, утвърдени със Заповед № 258-
А/31.10.2019 г. на инж. Т. Р. М., и влезли в сила от 01.11.2019 година.
Установено, в хода на извършваната финансова инспекция, било също
така, че на 18.11.2019 г., в град Хасково, бил сключен между
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, град Хасково, представлявано от
управителя Т. Р. М., наричан в договора Възложител и „***** ООД, град
София, наричано за краткост Изпълнител Договор по чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП
с предмет доставки на водомери с обща договорена стойност на договора – до
30 000 лева, без ДДС и в случай на достигането си е уговорено, че договорът
прекратява действието си. Договорът бил подписан единствено за
Възложител и Изпълнител, съответно от жалбоподателя, като представляващ
3
по закон „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково и управителя
на„Акварор – Бояджиев и синове“ ООД, град София – П. Б.
След като било прието от контролните органи на АДФИ, че
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е организация от публичния сектор
по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС, а жалбоподателят Т. Р. М., в
качеството си на управител на дружеството и ръководител на такава
организация, не бил приложил контролна дейност „система за двоен подпис“
при сключване на процесния Договор по чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП от
18.11.2019 г., тъй като не бил положен подпис от лицето, отговорно за
счетоводните записвания в дружеството, достигнали до извод за за
нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и
контрол в публичния сектор.
В резултат, на 16.03.2021 г. бил съставен от свид. А. Д. К. Акт за
установяване на административно нарушение № 11 – 01 – 285/16.03.2021 г.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му, го подписал, без
в съответната предвидена за това графа, да впише възражения. Екземпляр от
процесния АУАН бил връчен на същата дата – 16.03.2021 г. срещу подпис,
видно от приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването
му.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
след като приел, че нарушението било доказано, а случаят не е маловажен,
наложил процесното административно наказание.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. Д. К. и М. К. Д.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това,
съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
4
изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за за финансовото
управление и контрол в публичния сектор, разпоредбите на този закон се
прилагат в организациите от публичния сектор. Според чл. 2, ал. 2, т. 8 от
ЗФУКПС, в редакцията относима към датата на извършване на твърдяното
деяние, по смисъла на този закон, организации от публичния сектор са
търговските дружества, включително лечебните заведения, с над 50 на сто
държавно и/или общинско участие в капитала. По силата на чл. 13, ал. 1 от
ЗФУКПС, ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват контролни
дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават
разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници,
определени в процеса на управление на риска, а според ал. 3, контролните
дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при
постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или
коригиращи, като трябва да включват най-малко: 1. система за двоен подпис,
която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването
на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на
лицето, отговорно за счетоводните записвания; 2. правила за достъп до
активите и информацията; 3. политики и процедури за предварителен контрол
за законосъобразност; 4. политики и процедури за текущ контрол върху
изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори; 5.
политики и процедури за последващи оценки на изпълнението; 6. политики и
процедури за обективно, точно, пълно, достоверно и навременно
осчетоводяване на всички стопански операции; 7. политики и процедури за
управление на човешките ресурси; 8. политики и процедури за спазване на
лична почтеност и професионална етика. По силата на чл. 32, ал. 1, от Закона
за държавната финансова инспекция, при упражняването на инспекционна
дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които
работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не
съставлява престъпление, се наказват: т. 1 за нарушение на нормативен акт,
уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не
е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000
лв., а според чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, нарушенията по чл. 32, 32а, 32б и 33 се
5
установяват с актове, съставени от финансовите инспектори, а наказателните
постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от
него длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложено
административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето на акта в присъствие на лицето, сочено
като нарушител, а с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е
изпълнена целта на закона на същия да бъде осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от
която възможност не се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният
акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното
нарушението е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го
от обективна страна. Налице са ясни и безпротиворечиви твърдения за датата
и мястото на извършване на деянието, както и начина на осъществяването му,
а дадената правна квалификация е съобразена с принципа на действие на
материалния закон по време и с вида и характера на твърдяното нарушение.
Включително и в аспекта на неговата наказуемост и то по реда, по който това
е сторено в конкретната хипотеза. Следователно, възраженията на
жалбоподателя, изложени в подадената жалба за процесуални нарушения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за
несъобразяване с изискванията за реквизити по чл. 42 от ЗАНН следва да се
приемат за неоснователни. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложим по арг. от разпоредбата на чл. 35, ал.
3 от ЗДФИ, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити отново и в частност тези,
отнасящи се до надлежното описание нарушението и правната квалификация
на деянието, съответно приложената от наказващия орган санкционна норма.
Наказващата норма на чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС, подбрана от
наказващия орган при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, предвижда основание за налагане на
6
административна санкция за нарушаване разпоредбите, вменяващи
задължение за ръководителите на организациите от публичния сектор да
прилагат контролни дейности на всички нива в организацията и на всички
етапи при постигане на целите. Тези дейности могат да бъдат превантивни,
разкриващи или коригиращи и следва да включват най – малко система за
двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или
извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията
по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания, като виновните
лица и лицата, които са допуснали извършване на нарушение, се наказват по
реда и на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за държавната финансова
инспекция. В случая, анализът на текстовете на чл. 21 от ЗФУКПС, както и
тези на ЗДФИ сочат на необоснованост на доводите в жалбата за липсата на
основание за възлагане и извършване на финансовата инспекция и
констатирането на административно нарушение по ЗФУКПС от страна на
контролните органи на АДФИ, нито пък, че наказващият орган е излязъл
извън обхвата на проверката, която сам възложил да бъде извършена, пък
било то същата да се отнася и до провежданите в дружеството обществени
поръчки.
В случая, липсва спор, че „Водоснабдяване и канализация“ е еднолично
дружество с ограничена отговорност, като едноличен собственик на капитала
е държавата, а това по силата на чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗФУКПС, води до извода,
че е организация от публичния сектор, като в периода от 21.05.2021 г. до
приключване на финансовата инспекция управител на дружеството е бил
жалбоподателят Т. Р. М.. Следователно, същият, като управител на
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД, град Хасково, попада в категорията
лица по Параграф 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗФУКПС и има
качеството на „ръководител“, каквито по смисъла на ЗФУКПС са лицата,
управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи ръководни функции и
носещи управленска отговорност. За държавните предприятия по чл. 2, ал. 2,
т. 7 и търговските дружества по чл. 2, ал. 2, т. 8 и 9, ръководители са лицата,
които са овластени да ги управляват. Оттук произтича и следващият
релевантен извод - че жалбоподателят, в посоченото качество, е отговорен за
финансовото управление и контрол на повереното му дружество при спазване
на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и
прозрачност по чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС, както и за определяне на целите на
7
организациите, идентифициране на рисковете за постигането им и за
въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и
контрол в съответствие с изискванията на този закон, съгласно предвиденото
в чл. 4, ал. 1 от него.
Установено, при извършване на финансовата инспекция по отношение
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, град Хасково е, че на 18.11.2019
г. в град Хасково, бил сключен между „Водоснабдяване и Канализация“
ЕООД, град Хасково, представлявано от управителя Т. Р. М., наричан в
договора Възложител и „Акварор – Бояджиев и синове“ ООД, град София,
наричано за краткост Изпълнител Договор по чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП с
предмет доставки на водомери с обща договорена стойност на договора – до
30 000 лева, без ДДС и в случай на достигането си е уговорено, че договорът
прекратява действието си. Видно от начина на оформяне на изявленията в
него, договорът бил подписан единствено за Възложител и Изпълнител,
съответно от жалбоподателя, като представляващ по закон „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, град Хасково и управителя на„Акварор – Бояджиев и
синове“ ООД, град София – П. Б., но не и от лицето, отговорно за
счетоводните записвания във „ВиК“ ЕООД, град Хасково.
Оттук, обоснован се явява изводът за неизпълнение на задължението на
жалбоподателя, като ръководител по смисъла на Пар. 1, т. 8 от ДР на
ЗФУКПС, освен да създаде, но и да приложи контролни дейности, посочени в
чл. 13, ал. 3, т. 1 до т. 11 в закона, в това число и предвидената в т. 1,
съобразно действащата към онзи момент законова редакция „система за двоен
подпис“, която не разрешава поемането на финансово задължение или
извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по
чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания. Изискването за
прилагане на такива дейности и в частност на системата за двойния подпис не
е отпаднало и това е актуалната редакция на нормата, а оттам установена е
противоправността и наказуемостта на това деяние по чл. 32, ал. 1, т. 1 от
Закона за държавната финансова инспекция. Или, казано по друг начин, не е
налице основание да се приеме порок в дейността на актосъставителя и
издателя на наказателното постановление при описание на деянието, при
подбора на неговата правна квалификация и относно принципната му
наказуемост именно по подбрания от контролните органи ред и
материалноправно основание.
8
От материалноправна страна, твърденията на наказващия орган бяха
доказани, откъдето обосновано може да се достигне до извод за
осъществяване на деяние, наказуемо по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ.
В тази връзка, предвид последното от изложеното и преди искането,
отправено при условията на евентуалност в жалбата, следва да се обсъди
налице ли е хипотезата на чл. 28 ЗАНН, която разпоредба евентуално да бъде
приложена поради малозначителност на деянието от гледна точка причините
за извършването му и липсата на вредни последици. Няма пречка
приложението на чл. 28 ЗАНН да се разгледа в настоящото производство,
доколкото касае преценка за законосъобразност.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от
ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието
представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва
да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона.
В конкретния случай се твърди и от обективна страна се установява
допуснато нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1от ЗФУКПС със съответния анализ
относно обективната страна на деянието с тази правна квалификация.
Неизпълнението на това задължение, вменено като такова по силата на закона
води до налагане на санкция по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, като законодателят
9
е предвидил широк диапазон на възможната санкция, даващ възможност за
индивидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. При тази индивидуализация също би
могло и следва да се вземат предвид фактите, свързани с размера на поетото
задължение, дали са настъпили щети, както и факта дали допуснатото
нарушение е първо за жалбоподателя. Изложеното по – горе не разкрива
белези на нарушението, отличаващо го с липса или с по – ниска в сравнение с
обикновените случаи на такова нарушение обществена опасност, с оглед
изискванията на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, но горните обстоятелства е
следвало да бъдат взети предвид в следващия етап от дейността на
наказващия орган, който не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27
ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 32, ал. 1, т. 1 от
ЗДФИ в размер за глобата от 500 лева, т.е. в размер над установения
специален минимум. Съдът намира, че предвидената административна
санкция следва да бъде определена въз основа анализ на целия комплекс от
обстоятелства от значение за индивидуализацията в размер съобразно
предвидения законов минимум, при липсата на установени каквито и да е
отегчаващи отговорността факти, налагащи различно разрешение. Доколкото,
в този аспект от дейността при издаване на обжалваното наказателно
постановление, наказващият орган необосновано в е наложил
административното наказание в по – висок от минимално предвидения
размер, санкционният акт е необходимо да бъде изменен.
Предвид изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019г., според която, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съдът следва да разпредели
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е регламентирана в чл.
143 от АПК. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
10
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски, а според ал. 4 на същия член, когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Приложени съответно в производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН – по
обжалване на наказателно постановление пред районния съд, с Решение № 37
от 18.02.2021 г., постановено по КАН дело № 1050 по описа на съда за 2020
година, Административен съд – Хасково е приел, че цитираните разпоредби
означават, че когато съдът отмени обжалваното наказателно постановлението,
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановява от бюджета на органа, издал отмененото НП. Хипотезата, при
която съдът потвърди обжалваното наказателното постановление, се
приравнява на отхвърляне на оспорването по смисъла на АПК и в този случай
на подателя на жалбата не се дължат направените по делото разноски,
включително заплатеното възнаграждение за адвокат. Със същото решение,
изоставяйки инцидентно изразеното в Решение от 27.01.2021 г. по АНД (К) №
1103/2020 г. по описа на същия съд становище, Административен съд -
Хасково приема, че в случаите на изменяне на НП относно размера на
наложеното административно наказание или имуществена санкция,
разноските следва да бъдат понесени от всяка от страните съразмерно на
уважената, респ. отхвърлена част от оспорването. В настоящата хипотеза това
означава, с оглед изхода на спора, че в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 270 лева от действително сторените в
размер на 450 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение, а в полза на
АДФИ – сумата в размер на 32 лева за възнаграждение за упълномощен по
делото юрисконсулт.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 01 – 285 от 15.09.2021 г.
на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София в
11
частта относно размера на наложеното административно наказание, като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 500 лева на 200 лева.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция, град София Т.
Р. М. с адрес: град Х., ул. *****, ЕГН: ********** сумата в размер на 270.00
лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат.
ОСЪЖДА Т. Р. М. с адрес: град Хасково, ул. „*****, ЕГН: **********
да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция, град София сумата
в размер на 32.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
12