№ 13618
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110130553 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба, във фазата по извършването й.
С Решение № 5114/31.03.2023 год., постановено по делото, съдът е допуснал да бъде
извършена съдебна делба на недвижим имот: съсобствен имот представляващ самостоятелен
обект в сграда – жилище, АПАРТАМЕНТ № 85, находящ се в гр. София, Столична
община, ..., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, с обща
квадратура от 76,16 кв.м. при съседи: стълбище; ...; двор; ..., заедно със зимнично
помещение, без посочен номер, с площ от 6,16 кв.м. по удостоверение за данъчна оценка,
заедно с 0,421 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, представляващо държавна земя, който апартамент съгласно Схема № ../01.12.2015
г., изд. от СГКК – гр. София, е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № .... по КККР, одобрени със Заповед № .../06.03.2009 г. на ИД на
АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. София, ..., при съседи самостоятелни обекти в
сградата, а именно: на същия етаж: ....; ...; под обекта: ....; над обекта: ....
Делбата е допусната между съделителите В. М. М., с ЕГН ********** и В. И. П., с
ЕГН ********** от гр. София, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях. Решението е влязло
в законна сила на 03.05.2023 год.
В първото с. з. във фазата по извършване на делбата – 10.10.2023 г. никой от
съделителите не е заявил претенция по чл. 349, ал. 1 от ГПК за възлагане на процесния
имот, а и предпоставки за такова възлагане липсват.
Ищецът с молба от 17.01.2024 г. изрично заявява също, че не желае да му се предостави
и фактическото ползване на процесния апартамент, а единствено поддържа искането си за
присъждане на обезщетение в размер на 375 лв. за лишаването му от ползването на неговата
½ ид.ч., поради едноличното ползване на апартамента от ответника. За целта депозира
нарочна молба от 10.10.2023 г. за заплащане на обезщетението занапред, до приключване на
производството по делба. Ищецът изрично признава и факта, че допуснатия до делба
апартамент се използва от бившите съпрузи и страни в производството, за предаване на
1
децата, в изпълнение на определения от съда режим на лични контакти с бащата, каквото е и
твърдението на ответника.
В съдебно заседание, страните не се явяват лично, но се представляват от
упълномощените от тях адвокати, които заявяват от името на доверителите си претенции по
реда на чл.346 от ГПК. Съдът е приел за разглеждане претенция по чл.30, ал.3 от ЗС, заявена
от ответника, както и претенция по чл.344, ал.2 от ГПК вр. с чл.31, ал.2 от ЗС от ищеца за
заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му ½ ид.ч. от
процесния апартамент. Страните са заявили съответни доказателствени искания за
доказването на претенциите им по сметките (оценителна експертиза и свидетелски
показания), които в хода на производството са допуснати от съда и събрани с участието на
страните. От страна на ответника в хода по същество е депозирана и писмена защита.
И двете страни са заявили становище по начина на извършване на делбата, като желаят
изнасяне на процесния апартамент на публична продан.
Съгласно приетото като доказателство по делото и неоспорено от страните заключение
по СТЕ на в.л. М., което и съдът кредитира, допуснатия до делба имот – Апратамент № 85 в
гр. София, ... с площ от 76,16 кв.м. и идентификатор № ..., при отчитане големината,
разпределението на помещенията в него, както и вътрешната му конфигурация, и съгласно
правилата и нормите на ЗУТ, при определените за съделителите квоти, е реално
неподеляем.
Основен способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато
се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се
касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона,
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите –
чл. 349, ал.1 и ал.2 ГПК. В случая не са налице предпоставки за възлагане по реда на чл.349,
ал.1 и 2 от ГПК, като и нито една от страните не е заявила подобна възлагателна претенция.
Реалната неподеляемост, както и липсата на достатъчно имоти за всички съделители, в
конкретния случай, изключва и възможността делбата да се извърши, чрез разпределение по
реда на чл. 353 от ГПК.
Пазарната стойност на имота, съгласно заключението на в.л. възлиза на 300 150 лв.
(Триста хиляди и сто и петдесет лева) или стойността на всеки дял от съсобствеността е
равен на 150 075 лв.
С оглед изложеното, доколкото не са налице предпоставки за възлагане на делбения
имот в дял на някой от съсобствениците, единствения способ за ликвидиране на
съсобствеността остава изнасянето на имота на публична продан.
По претенциите по сметките:
Ищецът в производството е заявил в първото заседание от втората фаза на делбата,
претенция срещу ответника, намираща своето правно основание в чл.31, ал.2 от ЗС за
заплащане на сумата от 375 лв./месечно, за периода от 10.10.2023 г. до окончателното
приключване на производството и подялбата на имота, респ. продажбата му от съдебния
изпълнител, за лишаването на ищеца от ползването на собствената му ½ ид.ч. от процесния
апартамент, с твърдения за едноличното използване на целия имот единствено от ответника.
В хода на съдебното дирене, от изслушаното заключение по СТЕ, се установи, че
средния месечен пазарен наем за процесния апартамент е 650 лв. По делото са събрани
гласни доказателствени средства, чрез разпит на водените от ответника П. трима свидетеля.
От показанията на свидетеля ..., се установява, че ответника, година след развода му с
ищцата се е преместил в ж.к. „...“ при родителите си, като понастоящем не живее постоянно
в апартамента в ж.к. „...“. Твърди също само ответника П. да се грижи за целостта и
поддръжката на процесния апартамент, тъй като зъболекарския му кабинет бил в ж.к. „...“,
поради което имал възможност да го посещава по-често. Свидетелят ... твърди също да е
2
виждал в апартамента и бившата съпруга на ответника, като същата е вземала децата,
водила ги е „даже горе се е качвала….“ като св. дори лично ги бил чувал, че „за някакви
колелета се разправяха…“. Свидетелят Г., също воден от ответника пък свидетелства, че
познава П. и няколко пъти дори е ходил до процесния апартамент в ж.к. „...“, като при един
от тези случаи е засякъл и съпругата му там. Твърди, че докато били една неделя в
апартамента с ответника, децата му и родителите му, „изведнъж се отключило и всички се
озадачили като видели бившата съпруга, която влязла, взела някакво колело, после взела
децата и си тръгнали, а отвън я чакал някой, може би баща й“. Ответникът освен, че бил
изненадан от внезапното появяване на бившата си съпруга, но останал и много разочарован
и натъжен, тъй като „не знаел, че тя ще вземе децата, без да даде никакви обяснения…не
очаквал тя да дойде и да вземе децата в този ден“. Този свидетел също твърди, че
ответника В. П. от няколко години, а и в момента, живее при родителите си в ж.к. „...-1“,
като от може би 6-7 години не живеел в апартамента в ж.к. „...“. Не му е известно ответника
да е сменял ключалки, кодове за аларми, както и да е ограничавал достъпа до апартамента на
бившата си съпруга. Свидетелят ... пък в показанията си посочва, че от това което знае от
ответника, психолози са го посъветвали, когато децата са при него да ходят в апартамента в
ж.к. „...“, където са живели преди развода и затова, само когато В. вземал децата от майка
им, при която живеели сега след развода, той и децата отсядали в процесния апартамент,
като там ставало и предаването на децата. Последното не се отрича и от самата ищца /видно
от молбата на адв. Г. от 17.01.2024 г./.
Самата ищца не ангажира доказателства във връзка с претенцията си за обезщетение
по чл.31, ал.2 от ЗС.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Основателността на иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС се обуславя от
установяване на следните кумулативни предпоставки: страните да са съсобственици на
процесния имот, ответникът да е възпрепятствал ищцата да използва процесния имот в
исковия период, съобразна правата си в съсобствеността; ищцата да е отправила писмена
покана до ответника за ползването на имота, респ. за заплащане на обезщетение за
лишаването й от ползването му, както и размера на средния месечен наем през периода за
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, а разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС
предвижда, когато общата вещ се използва лично само от някой от съсобствениците, те да
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване.
Съобразно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012
г., постановено по т. д. № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС „лично ползване“ по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. Възприето е в мотивите към тълкувателното решение, че
когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се
ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои
3
нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ. За
личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта
– чрез непосредствени свои действия, чрез действия осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е
само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им
пречи да ги реализират.
В конкретния случай, по делото не се установява ответника В. П. да използва
еднолично процесния апартамент и то по начин, по който да възпрепятства ищцата да
използва същия, съобразно дела си. Не се ангажираха никакви доказателства, ищцата В. М.
да няма достъп до апартамента /да е сменена ключалката или монтиран секретен механизъм,
който да възпрепятства достъпа й до апартамента/, след като е поискала ответника да й
осигури такъв, а още по-малко ответника с действията си да й пречи да използва
апартамента. Напротив, от събраните свидетелски показания в съвкупност, се установява
безспорно, че ответника не живее постоянно в имота, а посещава същия по повод срещите
си с децата, когато осъществява режима си на лични контакти с тях, както и че същия
единствен полага грижи за поддръжката на имота, като извършва в същия необходими за
запазване целостта и използването по предназначението му, ремонтни дейности. Въпреки
предоставената от съда възможност на ищеца да ангажира гласни доказателствени средства
и евентуално да обори показанията на водените от ответника свидетели, такива не бяха
осигурени, дори обратното, ищцата се отказа от тази процесуална възможност. От друга
страна, съдът няма основание да не кредитира показанията на водените от ответника
свидетели по отношение на изнесените от тях факти във връзка с ползването на процесния
апартамент, в частност инцидентното такова от ответника, което в никакъв случай не
възпрепятства използването на жилището и от страна на другия съсобственик.
Следователно, въпреки, че в производството безспорно се установява, че страните са
съсобственици на процесния апартамент при равни права /от по ½ ид.ч./, наличието на
писмена покана от ищеца към ответника да й се заплаща наем за лишаването й от
ползването на апартамента /от 10.10.2023 г./, както и средния пазарен наем за същото /от
650 лв./, то по делото не бе установена една от главните предпоставки за уважаване на този
иск, а именно едноличното ползване на апартамента от ответника и то така, че да пречи на
другия съсобственик да използва същия, съобразно дела си в съсобствеността. Липсата на
една от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическият състав на иска по чл.31,
ал.2 от ЗС води до извод, че за ищцата не е възникнало право да получава обезщетение за
посочения от нея период, след 10.10.2023 г. и до окончателното приключване на делбата, тъй
като същата не е била лишена от ползване на собствената й идеална част от процесния
апартамент. Претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС по изложените съображения, като
неоснователна ще следва да се отхвърли.
Относно претенцията по чл. 346 ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС предявена от В. П. срещу
В. М.:
Ответникът в първото съдебно заседание от втората фаза предяви срещу ищеца М.
осъдителен иск за заплащане на сумата от 6 237 лв., представляваща ½ от разходите за
4
извършени от П. подобрения в имота, съответстваща на квотата на ищеца в съсобствеността,
в частност извършените строително-ремонтни дейности за възстановяване на апартамента,
след двукратно претърпени наводнения в имота през 2019 г. и 2022 г. и поддръжката на
същия в състояние годно да се използва по предназначение.
В нарочна молба, депозирана в о.с.з. на 10.10.2023 г. /първо заседание след влизане в
сила на решението по допускане на делбата/ ответника П. е конкретизирал видовете
строително-монтажни и ремонтни работи извършени в апартамента след 2018 г., откогато
твърди единствено той да полага грижи за поддръжката на апартамента. Видно от същата,
след претърпяно на 17.07.2019 г. наводнение в апартамента, в резултат на спукана тръба в
помещението, използвано за килер, се наложили ремонтни дейности в кухнята, коридора,
спалнята и всекидневната, изразяващи се в подмяна на кухненски шкафове, подови
настилки, ел.инсталация, гардероб и шкаф в коридора, подмяна на врати, гипскартон,
тапети, боядисване на врати и стени. В резултат на второто наводнение от 25.11.2022 г. /от
спукана тръба, но над килера/ се наложило допълнително подмяна на стъклофибърни
тапети, демонтаж и монтаж на окачени тавани, шпакловка на тавани в кухня, коридор и
килер, боядисване на тапети в спалнята. Разходите, които ответника е извършил са
представени в табличен вид в молбата му от 10.10.2023 г., като са посочени конкретни
площи /в квадратни метри/ на съответните помещения, видовете СРР, периода на
извършването им и общата им стойност, възлизаща по негови сметки на 12 474 лв. От тази
стойност, ответника счита, че ½ или сумата от 6237 лв. следва да се покрие от ищеца М.
/ответник по този иск по сметки/, предвид участието й в съсобствеността на апартамента със
същата квота.
От изслушаните в производството свидетелски показания на св. ... и св. ..., се
установява, че твърдените от ответника две събития от 2019 г. и 2022 г. /наводнения в
апартамента/, действително са настъпили в посочените времеви периоди, като св. ... е бил в
компанията на ответника П., когато последния е получил обаждане, указващо му, че в
апартамента има наводнение, а когато отишли незабавно на място и лично възприел
мащабите на бедствието, описвайки го като: „беше нещо страшно…целия апартамент беше
във вода, топлата вода беше избила… като отворихме вратата, не можеше да влезе…
както е коридора и сухото помещение, хол и спалня, апартамента е преходен, тоалетната,
детската, врати и всичко това, мокрото помещение, всичко бе пълно с вода… ламинатът
долу беше „заминал“…всичко беше подгизнало, на 10-15 см. височина всичко беше вода….“.
Свидетелят ... заявява, че ответника е предприел незабавно ремонтни дейности, тъй като в
апартамента било невъзможно да се стои, спи и т.н. Твърди фирма да е направила ремонта,
тъй като виждал да се носят материали. Заявява, че е бил сменен ламинат навсякъде,
подменени са вътрешни врати, боядисвани стени и т.н. По спомен твърди в апартамента да е
имало още едно наводнение около 2022 г., този път с източник от горния етаж, но на същото
вече не бил присъствал лично.
За второто наводнение, през есента на 2022 г. свидетелства св. ..., който твърди, че
бил в едно заведение заедно с ответника П., когато му се обадила съседка, че са го
наводнили и отишли заедно в апартамента, където установили, че навсякъде било мокро - в
коридора, кухнята и мокрото помещение, откъдето фактически тръгнало наводнението.
Твърди, че след това наводнение, В. отново правил ремонт, тъй като е виждал апартамента
преди наводнението и след това и знае, че са правени стените и таваните /правен бил т.нар.
опънат таван, който бил много красив/. По стените тапетите били също оправени, тъй като
нямало следи от наводнението, а щетите били основно в коридора, кухнята и по вратите.
Свидетелят ... също твърди, че в апартамента е имало и друго наводнение, на което не е
присъствал, но когато през 2022 г. се обадили на П. да му кажат за наводнението, той се
хванал за главата и казал „Пак ли?“ и тогава му бил разказал и за предходното такова.
Показанията на свидетелите, доколкото са непротиворечиви, дадени независимо едни
5
от други и от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото, преценени в светлината
на чл.172 от ГПК, съдът кредитира изцяло, като приема за установено твърдяното от
ответника двойно наводнение в процесния апартамент – през 2019 г. и 2022 г., наложило
извършването на неотложни ремонтни дейности, необходими за запазване целостта на имота
и гарантиращи му състояние, годно за обичайната му употреба като жилищен имот.
По отношение на стойността на извършените ремонтни дейности, вещото лице по
приетата без възражения от страните СТЕ, е дало заключение, че същите възлизат на 12608
лв., като към настоящия момент тези СРР са увеличили стойността на имота с 13 280 лв.
Вещото лице при извършения оглед на място също е констатирало извършените
ремонтни дейности – „следва да се отбележи, че както настилките, така и облицовките и
дограмата по вътрешните врати, изглеждат нови… по същите не се забелязват
замърсявания, захабявания или повреди, поради което в.л. счита, че може да се приеме
действително, че ремонтните дейности са извършвани в посочените от ответника години
2019 и 2022 г. Голяма част от извършените ремонтни работи /изцяло подменени подови
настилки и стенни облицовки/ доколкото не могат да се отделят от апартамента без да
нарушат неговата цялост, следва да се приемат като подобрения, които увеличават
стойността на имота.
Съдът кредитира изцяло и заключението на СТЕ, като същото е прието и от страните
без възражения.
Доколкото извършените в имота ремонтни дейности касаят запазване целостта на
имота и възстановяването му след претърпени бедствия /две наводнения/ съдът приема, че в
случая се касае за необходими разноски, при извършването на които само от единия от
съсобствениците не се изисква предварителното съгласие или одобрение на другия
съсобственик, но последния следва да участва в покрИ.ето на същите, съобразно дела си в
съсобствеността, до размера на обогатяването му.
Както от описанието на извършените ремонтни дейности в съсобствения апартамент и
предмет на делба, така и от заключението на вещото лице се установява безспорно, че
всички осъществени ремонтни работи по своя характер са били необходими, за да се
отстранят щетите в имота, причинени от наводненията, поради което същите съставляват
„необходими разноски“ за запазване на апартамента и възможността да бъде ползван по
предназначение, а от друга страна, доколкото при извършването им са били подменени
изцяло старите настилки и стенни облицовки, извършените ремонтни работи съставляват
едновременно и „подобрения“ в имота, тъй като водят до увеличаване стойността на същия.
Вещото лице е категорично, че извършените СРР в апартамента са били действително
необходими и същите са предназначени изцяло за запазване целостта и предназначението на
имота.
Кредитирайки заключението на СТЕ и при съвкупния анализ на всички събрани по
делото доказателства, съдът приема, че извършените от ответника П. /ищец по иска по
чл.30, ал.3 от ЗС/ ремонтни дейности в процесния апартамент са осъществени с грижата на
добър стопанин, в който случай независимо от съгласието/знанието и даването на съгласие
или противопоставянето на съсобственика му, последния /в случая М./ е задължен да
заплати припадащата се на неговата част от съсобствеността върху имота, част от тези
разноски. Още повече, че ответника по този иск – В. М., нито твърди, нито доказва изрично
несъгласие и/или противопоставяне след узнаването за извършените от ищеца ремонтни
дейности.
Ищецът по иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС обратно, установи посредством
ангажираните от него свидетелски показания и техническа експертиза, както
необходимостта от извършените ремонтни дейности и фактическото им извършване, така и
техния размер. Не се установява по делото, ответника да е извършил самоволно и без
6
съгласието на ищцата ремонтни дейности, които да имат характеристиките на луксозни
подобрения или такива СРР, които да не са били необходими, при които противопоставилата
се страна или незнаещата за извършването им страна, ще дължи евентуално само по-малката
от двете стойности измежду цената на ремонтите (обедняването на ищеца) и увеличената
стойност на имота (обогатяването на ответника), по правилата на чл.59 от ЗЗД.
Независимо от факта, че голяма част от извършените необходими ремонтни работи,
представляват сп. заключението на в.л. и „подобрения на имота“, които увеличават
стойността на имота към настоящия момент, ответника М., ще следва да отговаря не само за
половината от реално извършените разноски, но за половината от увеличената стойност на
имота, тъй като в противен случай, същата ще се обогати неоснователно от цената на
извършените подобрения, при бъдещата продажба на процесния апартамент.
Ищецът по иска с пр. основание чл.30, ал.3 от ЗС в случая претендира само сумата от 6
237 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало претенцията му ще следва да се
уважи до този размер. Като законна последица от уважаването на този иск, ще следва да се
присъди и законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2023 г. /датата на предявяване/ до
окончателното й заплащане.
Относно разноските за производството:
На основание чл. 355 от ГПК и чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по реда на ГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса съобразно стойността на квотата му в съсобствеността,
определена върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на
процесния делбен имот, която възлиза на 300 150,00 лв.
Следователно всяка от страните имащи равни квоти от по ½ ид.ч. ще следва да заплати
върху стойността на своя дял от 150 075 лв., държавна такса по сметка на СРС в размер на
6003,00 лв.
Ищецът В. М. следва да заплати още и държавна такса върху отхвърления предявен от
нея иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС - 135,00 лв., както и върху уважения размер на
иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС предявен от В. П. – 249,48 лв. или общо 384,48 лв.
В. М. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да заплати на В. П. и сторените от него
съдебни разноски в производството по исковете по сметките по чл.346 от ГПК, като за
защитата по иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС същата следва да заплати
претендираната от ищеца сума от 1160,00 лв. с ДДС. Заявеното в тази връзка възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, процесуалния представител на М., съдът намира за
неоснователно, тъй като претендирания от ищеца П. размер на адвокатското
възнаграждение е близък до минимално предвидения такъв по НМРАВ от 1108,44 лв. и не
следва допълнително да се намалява от съда.
За защитата на ответника П., по предявения от ищеца М. иск по чл.31, ал.2 от ЗС, с
оглед отхвърлянето му, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, В. М. ще следва да заплати на ответника
В. П., сумата от 765,24 лв. с ДДС, представляваща минималния размер на дължимото се
адвокатско възнаграждение, определен съобразно със заявения материален интерес и с
начислен ДДС, като за разликата до пълния претендиран размер от 1940 лв. с ДДС
претенцията за разноски ще следва да се остави без уважение, тъй като съдът я намира
прекомерна, респ. възражението в този смисъл на пълномощника на ищцата М. по чл.78, ал.
5 от ГПК – за основателно.
Останалите разноски, извършени от всяка от страните в същинското производство за
съдебна делба, в т.ч. заплатените от всяка от тях депозити за възнаграждението на вещото
лице, следва да останат за страните, така както са направени /чл.355, изр.1 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК следния допуснат
до съдебна делба недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда – жилище,
АПАРТАМЕНТ № 85, находящ се в гр. София, Столична община, ..., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, с обща квадратура от 76,16 кв.м. при съседи:
стълбище; ...; двор; ..., заедно със зимнично помещение, без посочен номер, с площ от 6,16
кв.м. по удостоверение за данъчна оценка, заедно с 0,421 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо държавна земя, който
апартамент съгласно Схема № ../01.12.2015 г., изд. от СГКК – гр. София, е нанесен в
кадастралната карта като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .... по КККР,
одобрени със Заповед № .../06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на самостоятелния обект:
гр. София, ..., при съседи самостоятелни обекти в сградата, а именно: на същия етаж: ....; ...;
под обекта: ....; над обекта: ..., като получената при публичната продажба на имота,
действителна пазарна цена, да се разпредели между съделителите, както следва: ½ /една
втора/ идеална част за В. М. М., с ЕГН ********** и ½ /една втора/ идеална част за В. И. П.,
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН ********** да заплати на В. И. П., с ЕГН ********** от
гр. София, на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 30, ал.3 от ЗС сумата от 6237,00 лв. /Шест
хиляди двеста тридесет и седем лева/, представляваща припадащата се на дела й в
съсобствеността част от извършените от ответника необходими разноски за възстановяване
на имота след двукратните наводнения през м.07.2019 г. и м.11.2022 г., и полезни такива
/подобрения/ за запазване целостта на същия, с оглед използването му по предназначение за
жилищни нужди, и с които подобрения е увеличена стойността на делбения имот с 13 280
лв., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. до окончателното заплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. М., с ЕГН ********** срещу В. И. П., с ЕГН
********** иск по сметките с пр. основание чл.346 от ГПК вр. с чл.31, ал.2 от ЗС за
заплащане на сумата от 375 лв./месечно, за периода от 10.10.2023 г. до окончателното
извършване на делбата, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на
притежаваната от нея идеална част в съсобствения делбен имот, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН ********** с адрес в гр. ..., .... да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 355 от ГПК, сумата от 6 003, 00 лева,
представляваща дължима на основание чл. 8, предл. 1 от ТДТКССГПК държавна такса за
предявения иск за делба, съобразно дела й в съсобствеността на делбения имот от ½ ид. ч.
ОСЪЖДА В. И. П., с ЕГН ********** от гр. София, ж.к. «...-1», ... да заплати по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 355 от ГПК сумата от 6 003, 00 лева,
представляваща дължима на основание чл. 8, предл. 1 от ТДТКССГПК държавна такса за
предявения иск за делба, съобразно дела му в съсобствеността на делбения имот от ½ ид. ч.
ОСЪЖДА на осн. чл.355 вр. с чл.78 от ГПК, В. М. М., с ЕГН ********** с адрес в гр.
..., .... да заплати по сметка на Софийски районен съд, държавна такса по присъединените
искове, в общ размер от 384,48 лв., от която сума 135,00 лв. представлява дължима
държавна такса върху отхвърления, предявен от нея, иск с правно основание чл.31, ал.2 от
ЗС, а сумата от 249, 48 лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по чл.30, ал.3 от
ЗС, предявен от В. П..
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК В. М. М., с ЕГН ********** с адрес в гр. ...,
.... да заплати на В. И. П., с ЕГН ********** от гр. София, ж.к. «...-1», ..., сумата от 1160,00
лв. с ДДС, представляваща сторените от ответника съдебни разноски в производството по
сметките по чл.346 от ГПК за осъществената защита по иска с правно основание чл.30, ал.3
8
от ЗС и сумата от 765,24 лв. с ДДС, съдебни разноски за защита по иска с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
срок връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9