Р Е
Ш Е Н
И Е
град Карлово, 14.12.2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд, втори
граждански състав в публичното заседание на четиринадесети декември през две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
При секретаря К.Б. като разгледа докладваното от
районния съдия гражданско дело № 696 по описа за 2009 година и за да се
произнесе взе предвид:
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание член 224 от КТ и член 86 от
ЗЗД.
Ищеца Д.К.Ц. ЕГН **********,***, твърди,
че работил по трудово правоотношение с ответника “М.. И..” ООД, гр. К.., хотел
Р.., ул.”А... С...” №.., чрез управителя И.. Б... Д..., с място на работа “Т...
К...”, Област Пловдив. Трудовото му правоотношение било прекратено със заповед
№../04.03.2009 г., като при прекратяването, не му било изплатено полагащото му се обезщетение по чл.224 ал.1
от КТ за 24 дни платен годишен отпуск за 2008 г. в размер на 600,00 лева, ведно
с мораторна лихва в размер на 20,00 лева за всеки просрочен месец считано от
месец юни, когато е следвало да ползва същия, до завеждане на иска; както и за 10 работни дни за 2009 г. в размер
на 150,00 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 10,00 лева считано от месец
март 2009 г. когато е прекратено трудовото му правоотношение до завеждане на
иска
МОЛИ съда, да постанови решение, с
което да осъди ответника да му изплати посочените обезщетения, ведно с лихвите
за забава за процесните периоди. Претендира и направените по делото разноски.
В хода на делото и по искане на ищеца
съдът е допуснал изменение на предявените искове както следва: Искът по
чл.224 ал.1 от КТ да се счита предявен
на обща стойност 540,00 лева, а искът за мораторна лихва за забава върху обезщетение
по чл. 224 ал.1 от КТ, да се счита предявен за сумата от 14,48 лева.
Ответникът
с писмена молба от 09.10.2009 г. иска делото да бъде прекратено, като твърди, че
на ищеца са заплатени сумата от 540,00
лева представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и лева за забава върху същата сума в размер на 14,48 лева.
Представя доказателства за тези обстоятелства.
От
събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От представената в заверен препис Допълнително
споразумение №.../18.03.2008 г. към
Трудов договор №../27.06.2007 г. и Заповед №.../04.03.2009 г., се установява
наличие на трудово правоотношение между него и ответника по делото, което е
било прекратено на 05.03.2009 г. по взаимно съгласие мужду тях. В същата
заповед работодателя е отразил, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ за 24 дни в размер на 600 лева. Представена е покана до ответника за претендираната сума,
връчена му чрез обратна разписка на
19.06.2009 г.
Ответника е представил като
доказателство Авизо, преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 554,48
лева.
По делото е изслушано заключение на
вещо лице по назначена съдебно - счетоводна
експертиза, което не беше оспорено от страните и съдът го възприе, като
обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението, начисленото и неизплатено
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за периода
26.04.2009 г. до 12.07.2009 г. – дата на подаване на ИМ, е в размер на 554,48
лева, а лихвата за забава върху същата сума е в размер на 14,48 лева.
Останалите представени писмени доказателства
не променят направените изводи.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът,
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно
чл.224 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Безспорно по
делото е обстоятелството, че ищецата по делото има неизползуван платен годишен
отпуск в размер на 20 дни – в този смисъл е заключението на вещото лице, което
съдът възприема изцяло. Съгласно заключението, размерът на обезщетението е 540,00
лева, а лихвата за забава върху същата сума е в размер на 14,48 лева.
Ответника не оспорва обстоятелствот,
че сумите са дължими, представя доказателства за изплащането им след завеждането
на исковата молба.
С оглед представените доказателства за
плащане, съдът счита че следва да отхвърли исковите претенции за заплащане на
неизплатено обезщетение по чл. 224 ал.1
от КТ, в размер на 554,48 лева, и за лихва за забава върху същата сума в
размер на 14,48 лева, като неоснователни и недоказани.
Ищецът претендира разноски за
производството пред настоящата инстанция. С оглед отхвърляне на предявените
искове, но вземайки предвид обстоятелството, че не е налице хипотезата на чл.78
ал.2 от ГПК – ответника с поведението да не е дал повод за завеждане на делото
и признае иск, следва да се осъди ответника, да заплати държавна такса в размер
на 100 лева за всеки от двата обективно съединени иска, както и направените по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 60,00 лева, по
сметка на КРС. Следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да се осъди ответника да
заплати на ищеца направените по делото разноски за възнаграждение на един
адвокат в размер на 200,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
член 224 ал.1 от КТ предявен от Д.К.Ц. ЕГН **********, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. К.., ул.”Г.. К..” №..., срещу “М.. И..” ООД, гр. К..,
хотел Р.., ул.”А... С...” №.., чрез управителя И... Б... Д..., за сумата от 554,48(петстотин
петдесет и четири лева и 48 ст.) лева, представляваща неизплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни, както и сумата от 14,48(четиринадесет лева и 48 ст.)
лева представляваща лихва за забава, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “М... И...” ООД, гр. К...,
хотел Р..., ул.”А... С..” №.., чрез управителя И.. Б... Д... да заплати на Д.К.Ц.
ЕГН **********, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. К.., ул.”Г... К..”
№..., направените по делото разноски в размер на 200,00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА
“М... И...” ООД, гр. К..., хотел Р.., ул.”А... С...” №.., чрез управителя И.. Б...
Д..., да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка
на КРС, държавни такси размер на 100,00 ( сто) лева.
ОСЪЖДА “М... И...” ООД, гр. К..., хотел
Р.. ул.”А... С...” №.., чрез управителя И..Б.. Д.., да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС, разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 60,00 (шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчване съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: