№ 3878
гр. София, 15.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело частен характер №
20211110208125 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК
Производството по НЧХД № 8125/2021 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е
образувано въз основа на тъжба, подадена от И. А. А. срещу С. Б. И. по обвинение за
извършено престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 предл. 2 вр. чл. 147 ал. 1
вр. чл. 26 ал. 1 НК и по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. чл. 146 ал. 1 НК.
С протоколно определение, постановено в о.с.з. на 18.10.2023 г., съдът е
прекратил наказателното производство на основание чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 5 т. 5
НПК поради неявяване без уважителни причини на тъжителя и на неговите
упълномощени повереници. Прекратителното определение не е било обжалвано от
страните в срока за обжалването му и е влязло в сила на 03.11.2023 г.
С постановеното определение за прекратяване съдът не се е произнесъл по
разноските в производството. Отделно от това по делото е постъпила молба вх. №
291992/18.10.2023 г. от адв. Г. Г. – упълномощен защитник на подсъдимия И. за
присъждане на разноските, сторени от подсъдимия в производството за заплатено
адвокатско възнаграждение. По молбата и по отношение на отговорността за
разноските съдът намира, че следва да се произнесе по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК.
Съгласно чл. 190 ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
По делото са направени разноски в размер на 820, 00 /осемстотин и двадесет/
лева, заплатени от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице за изготвена
съдебно-техническа експертиза. Тези разноски следва да се възложат в тежест на
1
частния тъжител И. А. А., който следва да ги заплати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на съда. На основание чл. 190 ал. 2 НПК и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист по сметка на съда и в полза на бюджета на съдебната
власт тъжителят А. следва да заплати и държавна такса от 5, 00 /пет/ лева за
служебното издаване на изпълнителен лист.
С молбата от 18.10.2023 г. подсъдимият е направил искане за присъждане на
разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 7800, 00 /седем
хиляди и осемстотин/ лева. В наказателното производство подсъдимият доказва
извършването на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 800
/седем хиляди и осемстотин/ лева. В договор за правна защита и съдействие на л. 25 от
материалите от том I от производството е посочено, че договореното възнаграждение е
в размер на 7 800, 00 /седем хиляди и осемстотин/ лева, като е посочено, че същото ще
бъде заплатено по банков път в тридневен срок от подписване на договора.
Доказателства за заплащането на договореното възнаграждение са представени с
молбата от 18.10.2023 г., към която е приложено платежно нареждане от дата
12.10.2021 г. за сумата от 7800, 00 лева, заплатена от подсъдимия С. И. в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Г.“. От приложената фактура е видно, че е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 6500, 00 лева, върху който размер е
начислен данък върху добавената стойност в размер на 1300, 00 лева. С молбата от
18.10.2023 г. е представено и удостоверение за регистрация по ЗДДС на Адвокатско
дружество „Г., Михайлов и съдружници“, както и решение на СГС от 28.05.2021 г. по
ф. дело № 508/2012 г. за преобразуване на Адвокатско дружество „Г., Михайлов и
съдружници“ в Еднолично адвокатско дружество „Г.“. Съгласно §2а от ДР на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Предвид горното и като съобрази,
че подсъдимият е доказал извършването на претендираните разноски, съдът намери, че
частният тъжител И. А. А. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия С. Б. И.
сумата от 7800, 00 лева – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви и на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 190 ал. 1 НПК И. А. А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд и в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 820, 00 /осемстотин и двадесет/ лева – разноски в производството за
заплатено възнаграждение на вещо лице, както и на основание чл. 190 ал. 2 НПК –
2
сумата от 5, 00 /пет/ лева – държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 190 ал. 1 НПК И. А. А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Б. И., ЕГН **********, сумата от 7800, 00 /седем хиляди и
осемстотин/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване по реда на глава XXII НПК пред СГС в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на тъжителя И. А. А. /чрез поверениците
му на посочения в тъжбата съдебен адрес/, както и на подсъдимия С. И. /на съдебен
адрес, посочен в молба на л. 24 от материалите по том I/ и на защитниците му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3