Р Е Ш
Е Н И Е
№
308 гр.Кюстендил, 09.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Ирена Симеонова с участието
на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от
съдия Карамфилова КАНД №177/2023г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
С.Й.И. ***, чрез пълномощника адвокат Г.Х.,
съдебен адрес *** оспорва решение №151/31.05.2023г. на КРС, постановено по АНД
№439/2023г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи
касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се
отмяна на решението и отмяна на ЕФ. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния представител
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на въззивния
съд за правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №151/31.05.2023г., постановено по АНД
№439/2023г., с което е потвърден ЕФ
серия К №7022089, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на С.Й.И., в качеството
му на законен представител на „З.Д.“
ООД“***
е наложено на основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е потвърдил ЕФ като
законосъобразен, приемайки че е издаден при стриктното спазване на законовите
изисквания за съдържание и процедура, както и поради доказаност на нарушението
от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност на оспореното
решение на КРС.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „З.Д.“ ООД“*** срещу ЕФ серия
К №7022089 за
налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС. Същевременно С.Й.И., в
качеството му на законен представител на дружеството е санкциониран със същия
ЕФ, за това че на 02.02.2023г. в
11.12ч., в с.Невестино, обл.Кюстендил, км 12+100 на път ВП ІІ-62 в посока гр.Кюстендил, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, управлява лек автомобил
Ф Ф с рег.№****, собственост на дружеството със скорост от 81 км/ч. /приспаднат
толеранс от 3 км/ч в полза на водача/. На основание чл.189, ал.4 във вр.с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият касационен състав констатира
недопустимост на обжалваното решение. Налице е произнасяне по недопустима
въззивна жалба, тъй като „З.Д.“ ООД“*** не е активно легитимирано да обжалва
издаден ЕФ на законния му представител. Неправилно въззивният съд е приел, че
жалбоподател е дружеството и същото е призовавано като страна в производството.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
при нарушение, установено и заснето с АТСС се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а съгласно чл.188, ал.2
от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на превозно средство. Следователно в конкретния случай, след като
с ЕФ е установено нарушение, извършено с превозно средство, собственост на „З.Д.“
ООД“*** /срав. справка/, наказанието се налага на лицето, представляващо
дружеството като физическо лице, а не на самото дружество. В издадения ЕФ серия
К №7022089 като нарушител е посочен С.Й.И., поради което и нему принадлежи
правото на жалба срещу фиша.
Този извод следва и по аргумент от разпоредбата
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, която визира процесуално легитимираните лица, участващи
в производството, а именно нарушителят, поискалият обезщетение, собственикът на
вещите, с които е извършено разпореждане в полза на държавата, наказващия орган.
Фактът, че дружеството е собственик на МПС-то, не създава правна възможност за
него да обжалва ЕФ. Това принципно положение произтича от общото разбиране, че
може да се обжалва акта, с който се реализира административнонаказателната
отговорност единствено от лицето, което следва да понесе тази отговорност. В
случая това е физическото лице, посочено в ЕФ, което е и
административнонаказателно отговорно, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП. Жалбата
подадена от „З.Д.“ ООД“***, представлявано от своя управител е процесуално
недопустима, тъй като не е подадена от лице, легитимирано да обжалва издадения ЕФ.
Липсата на право на жалба определя и недопустимостта на постановения въззивен
съдебен акт.
Изводът на касационната инстанция за
недопустимост на решението на КРС прави безпредметно обсъждането на доводите на
касатора за неговата неправилност.
С оглед гореизложеното КАС
ще обезсили въззивното решение и ще прекрати производството по АНД №439/2023г.
по описа на КРС.
Съдът ще присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР – Кюстендил, на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в размер на 80 лв., съгласно чл. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.3 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение №151/31.05.2023г. на Кюстендилски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД №439/2023г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
С.Й.И.,***
да заплати на ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: