№ 748
гр. Пазарджик, 04.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Съдия:Кристина Л. Пунтева
СъдебниВАСИЛ Б. КОЦЕВ
заседатели:ВАЛЕРИ Д. БЕНЗАРОВ
МИНА ИВ. ПУНТЕВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Г. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно
дело от общ характер № 20245200200361 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Н. Н. Р. се явява лично. За него се явява неговият
защитник адв. Е. П. от АК – С., редовно упълномощен. Явява се резервният
защитник адв. К. А..
Явяват се гражданските ищци и частни обвинители Н. А. З. и М. А. З..
Явява се и гражданската ищца Д. Н. З..
Като техен повереник за тях тримата се явява адв. К. К. от АК -
Пазарджик – редовно упълномощен отпреди.
За ОП - Пазарджик се явява прокурор К..
СВИДЕТЕЛИТЕ:
А. П. А. не се явява. Същият е следвало да бъде доведен принудително.
По делото е постъпила докладна записка от ОЗ "Съдебна охрана" – гр.
Пазарджик, в която се посочва, че лицето не е открито на посочения адрес. В
докладната записка е записано, че от разговор с негови съседи е получена
информация, че същият работи във фирма „М.“ ООД - П.. Направена е и там
проверка, но се е оказало, че вече не работи там. Не отговаря и на телефонни
обаждания.
Е. Д. Ш. не се явява, уведомена в предишното съдебно заседание.
А. К. Г. се явява.
Д. Б. И. се явява.
1
Й. Д. М. се явява.
Д. И. М. се явява.
Г. Д. П. се явява.
М. В. В. се явява.
Становище на страните по хода на делото.
ПРОКУРОР: Моля да дадете ход на делото. По отношение на
неявилите се свидетели, ще изразя становище по-късно.
АДВ. К.: Няма процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото. За
свидетелите, поддържам становището на прокурора.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
А. К. Г. - ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Д. Б. И. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, осъждан, без
родство със страните по делото.
Й. Д. М. – ** г. българка, бълг. гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Д. И. М. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Г. Д. П. – ** г., българка, бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
М. В. В. - ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
На всички свидетелите се разясниха правата по чл. 119-122 вкл. от
НПК и отговорността по чл. 290 от НК и същите се изведоха от съдебната
зала с изключение на свид. Д. И..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Д. И. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. И.: Познавам подсъдимия. Познавам по-големия му брат и
оттам сме се запознали, и излизахме. Не мога да си спомня за 28.09.2023 г.,
дали сме се виждали с подсъдимия, но може би да. Може би сме се виждали.
Мисля, че с подсъдимия сме ходили заедно по заведения. Познавам Д.. Д. и Н.
излизаха, но точно какви са им отношенията, не е моя работа. За дата
29.09.2023 г., когато стана това – когато го наръга, не помня дали точно това е
датата, но мисля, че беше тогава. Аз през деня бях на работа в П.. Работя
земеделие - семейно. Долу-горе всеки ден еднакво работя – от 09:00 часа до
2
към 17-17:30 часа средно. В този ден не съм се виждал с Н.. Спомням си, че
като се прибирах от работа бях спрял до магазина ли, и Н. А. ми се обади, че
Н. му се е обадил, че е видял Д. с А., и защото съм по-близо, да отида там, за
да не се карат. Аз излезнах от магазина и тръгнах натам, към Д.. Н. каза, че ги
е видял пред тях. Аз отидох пред тях, където е реално входа, обаче не видях
никой. Помислих, че се шегуват нещо с мен, че се подиграват, обаче се сетих,
че има заден вход и заобиколих отзад и тогава видях Д. - тичаше така към мен,
към колата, и по дрехите имаше кръв, и плачеше и викаше, че го е наръгал.
Крещеше така: „Наръга го, наръга го!“ и аз седях, седях и дойде вече
линейката и полицията. А. беше на земята и аз го видях и оттам разбрах, че Н.
го е наръгал. Н. не беше там, когато аз отидох. Нещо са се скарали, ама точно
за какво са се скарали, не знам - евентуално заради Д. нещо. Това го разбрах
от нея. Д. ми каза, че са се скарали Н. и А.и, и Н. е наръгал А.. Това е, което си
спомням.
Н. А. ми се обади. Подсъдимият към момента на инцидентна
управляваше синьо „БМВ“.
ПРОКУРОР: Нямам други въпроси. Имам искане за четене на
показанията след въпросите на страните в процеса, тъй като два пъти
свидетелят заяви, че не си спомня. Основанието е чл. 281, ал. 1, т. 2, предл.
последно от НПК.
АДВ. К. (въпрос): Имаше ли в началото нещо интересно в залата, та
усмивката Ви не слизаше от лицето? Имаше ли нещо смешно?
СВИД. И.: Не съм се усмихвал.
АДВ. К. (въпрос): Споменавал ли е някой пред Вас, и ако е споменавал,
имате ли спомен кой, дали Н. е влизал някъде с нож – в някакво заведение?
СВИД. И.: Чувал съм от някой, че Н. е влизал с нож в заведение, но от
кого - не си спомням.
АДВ. К. (въпрос): Вие знаете ли, и ако знаете, от къде, дали между Н.
и Д. е имало по-особени отношения?
СВИД. И.: Знам от себе си, те (Н. и Д.) излизаха заедно, били сме
заедно. Мисля, че имаха по-особени отношения.
АДВ. К. (въпрос): Вие можете ли да дадете описание, с оглед
контактите Ви с Н. – като характер, като поведение, какво му е била
отношението към околните, близки, познати, непознати?
СВИД. И.: Никога Н. не е имал лошо отношение. Винаги се е държал
добре, с уважение към всички. Лично към мен и към мои близки, и с брат ми
сме излизали – към никой не се е държал зле - лично пред мен. Имало е случаи
Н. бързо да се пали, но то на всеки може да се случи това. Може би малко е
нервен по характер, но е нормално, млад е.
АДВ. К. (въпрос): Имаше ли някаква причина или някакъв повод,
винаги, когато тръгвате с Д., задължително да минавате и да вземате Н.?
СВИД. И.: Ами не. Просто сме били компания и сме забирали него и
3
нея. Не е имало особен повод тогава, когато сме забирали Д., да забираме и Н..
Просто сме компания и излизаме заедно.
АДВ. К. (въпрос): А да си спомняте, при всички тези случаи Вие
предварително да сте уведомявали Д., че ще вземете и Н.?
СВИД. И.: Не си спомням, възможно е да сме уведомявали Д., когато
сме вземали Н.. Много време е минало.
АДВ. К.: Поддържам искането на прокурора и аз също го правя, защото
свидетелят няколко пъти заяви, че не си спомня. Освен това, считам, че са
налице и противоречия в показанията на свидетеля между тези, които е дал по
време на досъдебното производство на 30.09.2023 г. - на следващия ден след
инкриминираното събитие, намиращи се на стр. 175 и следващите, относно
обстоятелствата, свързани с характеровите особености на Н. и това, което той
заяви в днешното съдебно заседание. Считам, че тези противоречия са от
съществено значение.
АДВ. П. (въпрос): В село П., където се занимавате със земеделие Н.
помагал ли Ви е и само той ли Ви е помагал?
СВИД. И.: Н. ми е помагал в работата като земеделец. И Н. А., и той е
идвал да ми помага – примерно да оправим капковото, да пуснем помпата да
полива - във връзка с дините.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси. Давам съгласие да се прочетат
показанията на свидетеля.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Съгласен съм да се четат показанията на свидетеля.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Също сме съгласни да се прочетат
показанията на този свидетел.
Съдът счита, че така направеното искане за четене на показанията на
свид. Д. И. е основателно. Същият нееднократно заяви, че не си спомня по
време на разпита си, както и че са налице противоречия между казаното днес
и заявеното в досъдебното производство, поради което и на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Д. И. на лист 175-176 в том І от
досъдебното производство, дадени в хода на досъдебното производство пред
орган на досъдебното производство.
СВИД. И.: Поддържам това, което съм казал на досъдебното
производство.
АДВ. К. (въпрос): Какъв е бил повода да коментирате във Вашите
показания, които току що бяха прочетени, в последното изречение - че не
сте искали и не сте правили нищо да съберете Н. и Д., и не знаете, дали Й. е
4
правила това? Кое Ви е накарало да обясните това на разследващите?
СВИД. И.: Питали са ме сигурно. Затова съм казал, че не съм се опитвал
да събирам Д. и Н..
АДВ. К. (въпрос): Как ще обясните тези различия в показанията Ви,
дадени преди малко и тези, дадени на досъдебното производство относно
това, дали са имали по-особени отношения, защото днес казахте нещо
различно от това, което сте казали тогава?
АДВ. П.: Аз се противопоставям на този въпрос. Той заяви какво си
спомня и какво не си спомня, както обясни и противоречията си. Четоха му се
показанията и той каза, че потвърждава онова, което е прочетено. Как да го
обясни?
АДВ. К.: Аз искам да даде обяснение за тези противоречия, за които аз
казвам, защото в днешното съдебно заседание той не каза, че предполага или
че не си спомня. Той ясно каза кое си спомня.
СВИД. И.: Поддържам казаното на 30.09.2023 г. За мен разликата не е
голяма какви са им били отношенията. Виждал съм ги, че имат отношения Н.
и Д.. Аз не намирам кой знае какви противоречия между това, което казах днес
и това, което ми прочетохте. И тогава съм казал, че ги виждам, че имат
отношения, и сега го казвам, че имат отношения.
Културите, които отглеждам в П., не се намират на едно място. На
29.09.2023 г. може би съм бил на дините, защото горе-долу тогава се берат –
началото до края на септември. Н. не е идвал този ден при мен, не съм го
виждал. Той идваше често. Примерно вечер е идвал с мен, когато трябва да
поливам – да кажем няколко пъти в седмицата. Той е идвал с мен просто да се
разкараме.
Ние като сме работили, за капковото трябват ножове, но Н. да идва и
така да си носи нож в него, сигурно си е носил. Като сме работили, съм
виждал нож в Н.. И аз съм му давал, и той си е носил нож, защото аз
постоянно ги забравям. Не зная къде си е носил Н. ножа - в раницата, в нещо,
предполагам. Като сме ходили да работим, ние ги вземаме и ги слагаме
примерно в джипа, в багажника. Ножът, който съм виждал в Н., е нормален
нож, такъв - евтин от левче, колкото да може да отреже една лента от
капковото (свидетелят показва с ръце около 20 см). Според мен това е около
20-тина сантиметра с дръжката. Аз примерно имам в джиповете, там на
полето има ножове. Те – птиците - дупчат капковото постоянно и винаги
трябват ножове. Виждал съм Н. да идва с нож, но не знам откъде го е взимал –
от тях примерно, не знам. Не знам как да Ви отговоря по-скоро. С нож съм го
виждал Н. – примерно оставили сме ги в джипа за другия ден, за по-другия
ден – да си стоят там, да си има. Може и да си е тръгвал Н. с нож от дините, но
не съм го видял. Възможно е да си тръгва Н. с нож от дините, възможно е и в
него да си е носил, защото аз винаги забравям. Не си спомням аз лично да съм
виждал Н. да си тръгва от дините с нож. Имало е случай да се обаждам на Н. и
да му е изключен телефона и той да не си вдига телефона – ако му е паднала
батерията – случвало се е.
5
Когато Н. А. ми се обади на 29.09.2023 г. по телефона, реших, че може да
им проблем, защото Н. му е казал, че е видял Д. с друго момче. Реших, че
може да стане проблем, защото Н. е бил ядосан по телефона. Това ми го каза
Н..
АДВ. К. (въпрос): Спомняте ли си да сте споделяли с някой, че при едно
от посещенията на Н. у Вас, е имало някакъв инцидент с някакви обувки с
някакъв Ваш съсед?
СВИД. И.: Не си спомням.
АДВ. К. (въпрос): А спомняте ли си да сте споделял с някой, че Н., като
го ядосали, ходел пеша до Ч.?
СВИД. И.: Да ходи пеша – не. Той си тренираше и ходеше да тича. Ч.
нищо не ми говори.
АДВ. К. (въпрос): Да си спомняте, че това сте го споделяли с Д. – за
тези две неща?
СВИД. И.: За тези неща не си спомням да съм споделял с Д., какво е
станало във връзка с обувките на моя съсед и за това Н. да е ходил до Ч., като
се ядоса.
Не си спомням от кого съм разбрал, че Н. е влизал с нож в дискотека
„Н.“ във В..
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Й. М. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. М.: Познавам Н. Р. от Д. И.. Имах 2-годишна връзка с Д., оттам
познавам и Н.. Д. по принцип, доколкото знам аз, би трябвало да е братовчедка
на Д., и от там познавам също и нея. Аз поне така знам, че Д. е братовчедка на
Д.. Имахме по-чести контакти горе-долу от началото на лятото, миналата
година. А. го познавах бегло. Реално бяхме просто на „Здравей! – Здрасти!“
Н. и Д. видно имаха отношения пред нас – самата компания, която бяхме
тогава – от юли месец 2023 г. може би. Под отношения, които са имали Н. и Д.,
имам предвид държане за ръка, прегръщане, целуване. В тогавашния период с
Д. живеехме заедно. Д. и Н. на няколко пъти са идвали и са оставали в къщи да
преспиват. Смятам, че са имали интимни отношения по това време, за което
говоря.
Ходили сме няколко пъти на почивка, както с Д., така и с Н. - заедно и
поотделно. Мисля, че беше август месец – тогава Д. не беше с нас, бяхме само
с Н.. Имаше някакви съобщения от моя телефон от Н. към Д. (говоря за
миналата година). Аз видях съобщенията, но точно в момента не си спомням
какво пишеше в тях.
Дата 29.09.2023 г. си спомням заради случилото се тогава. През целия
ден общо взето бях с Д. – да кажем от 10:30 часа сутринта до 16-17 часа след
обяд.
ПрЕ.шната вечер – 28.09.2023 г. - бяхме излезнали с Д., Д. и Н. да
6
вечеряме в ресторант „Д.В.“. Докато всичко вървеше нормално, в един момент
Д. влезна до вътре, говори по телефона и малко след това се върна при нас и
каза, че някаква приятелка щяла да дойде да я забере да се видели, защото
така се били разбрали по-рано през деня. Взе си чантата и просто си тръгна,
при което на нас ни стана странно. Н. излезе след нея, за да разбере какво се
случва реално и защо така си тръгва, това, което ние знаем е, че просто Д. му е
казала, че се среща с друго момче. Това ни го каза Н.. Поне според мен
реакцията му беше съвсем нормална - не беше ядосан. След това се прибрахме
и на следващия ден – тогава бяхме в доста по-близки отношения с Д. -
прекарахме почти целия ден заедно. Попитах я какво се случва, с кого се
вижда, и тогава тя ми разказа може би всичко за отношенията си с А.. Този
ден не сме се виждали и чували с Н..
В дискотека „Н.“ във В. ходехме доста често - Д. работеше там. Мисля,
че сме ходили 1 или 2 пъти с Н., но преди да започнат техните
взаимоотношения.
Били сме нашата компания на море, без Д., с Н.. Зная за съобщения,
изпратени от Н. от моя телефон и адресирани към Д..
Знам, че Н. е имал предишна приятелка. Знам само как се казва, но не
ми е споделял нищо за нея.
Познавам Н. А.. Това, което знам от Н., е, че малко преди да се случи, Н.
му се е обадил, но какво са си говорили няма как да знам. Реално ми каза, че
просто Н. е видял Д.. Н. му се е обадил на Д. и му е казал, какво му е казал Н.,
и тъй като Д. си беше с автомобила, той е отишъл при тях, за да не стане
някакъв спор. Това го знам от Д..
Когато бях малка, да кажем, че семействата ни с А. бяха в общи
компании и оттам познавам А.. В гимназията сме излизали няколко пъти в
общи компании.
Още през деня на 28.09.2023 г. Д. ми предложи да отидем в „Д.В.“ и
просто се разбрахме да отидем всички. Също и Н. А. дойде по едно време за
кратко – ние вече бяхме там. В самия ресторант си отидохме четиримата.
Самата компания по принцип се бяхме разбрали. Ние си излизахме почти
всяка вечер и Д. просто предложи да отидем вечерта в „Д.В.“ да хапнем.
АДВ. К. (въпрос): Да си спомняте тази вечер, като сте пътували, Д.
да е изпращала някакъв гневен СМС на Вас или на Д. по повод присъствието
на Н.?
АДВ. П. (реплика): Уважаеми Окръжни съдии - „някакъв гневен СМС“,
изпращал ли е СМС и т.н. Знаете ли за такова нещо? – без определение
„гневен СМС“, „лош СМС“ или „хубав“.
СВИД. М.: Не мога да се сетя, дали аз или Д. сме получавали СМС от Д.
тази вечер. Мисля си, че не сме.
Имало е случай да сме били на море аз, Н. и Д.. Аз и Д. бяхме около 4-5
дни, а Н. може би мисля, че дойде за 2 дни – това беше юни месец миналата
година. Н. се върна с баща ми. Не съм сигурна, дали беше след два дни или на
7
следващия ден, след като пристигнахме там.
АДВ. К. (въпрос): Спомняте ли си някаква причина Н. да пътува с Вас
само да отиде до морето и да се върне, освен присъствието на Д.? Имало ли
е някаква друга причина?
СВИД. М.: Мисля, че не. Те тогава все още нямаха взаимоотношения.
Бяхме просто 3 момичета и той дойде с нас, най-малкото, за да не пътуваме
сами.
АДВ. К. (въпрос): Спомняте ли си, коя е причината, за да се
притесните толкова много след обаждането на Н. А. на Д. и той на Вас, за
да се притесните и Вие и да тръгвате към Д.? Всички вкупом отивате на
едно място. Коя беше причината?
СВИД. М.: До самия момент не съм била толкова притеснена, докато не
разбрах какво е станало и всичко останало. Тръгнах към Д. и малко преди
нейния блок се засякох с Н. А., който ми каза какво е станало – че Н. е
намушкал А. и е избягал.
Млади хора сме и може да се случи всичко. Обадих се на Д. преди да
тръгна, телефонът му беше изключен и просто се притесних. В този момент аз
реално се притесних за Д., защото телефонът му беше изключен.
АДВ. К.: Нямам други въпроси. Ще имам искания по чл. 281 от НПК, но
след задаване на въпроси от страните. Ще депозирам и друго искане за една
бъдеща очна ставка с един вече разпитан свидетел, защото много неща се
надградиха.
АДВ. П.: Моля свидетелката да отговори като какъв човек познава Н..
СВИД. М.: Н. пред всички нас е бил много кротко и спокойно момче.
Не съм виждала почти никаква агресия от него. Познавам го в коренно
различна страна като цяло от това, което се изкарва сега и това, което явно е.
ПРОКУРОР (въпрос): Н. возил ли Ви е в неговата кола? Често ли? И
виждали ли сте в неговата кола някакви режещи предмети или предмети за
бой – ножове, брадви, бухалки?
СВИД. М.: Н. ме е возил в неговата кола – не бих казала често. Не съм
виждала колата на Н., когато съм се возила там, ножове, бухалки, брадви и др.
АДВ. К.: Правя искане на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК да бъдат
прочетени показанията на свидетелката, дадени на досъдебното производство
на 04.10.2023 г. на стр. 177 и сл., тъй като няколко пъти в днешното съдебно
заседание свидетелката заяви, че не си спомня.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Съгласни сме.
ПРОКУРОР: Да се прочетат показанията. Основателно е искането.
АДВ. П.: Съгласен съм.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
8
ПОДС. Р.: Съгласен съм.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. Й. М.,
дадени пред орган на досъдебното производство, тъй като същата
неколкократно заяви, че не си спомня. Налице е съгласие и от подсъдимия и
защитата му, поради което и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Й. М. на лист 177-179 от том І на
досъдебното производство.
СВИД. М.: Поддържам показанията си, които прочетохте. Смятам, че Д.
е използвала Н. по чисто интимен начин. Няколко пъти се е случвало – просто
сме били вечер в къщи и Д. и Н. са оставали. С точни дати няма как да говоря.
И преди рождения ден на Д., и след рождения ден на Д. са оставали.
АДВ. К. (въпрос): Относно СМС, който Ви е изпратила Д., Вие
спомняте ли си, какво й отговорихте по отношение съдържанието на СМС
от Н. към Д.? Имало ли е някакви закани и за какво? Каква оценка му дадохте
Вие във Вашия СМС?
СВИД. М.: Не си спомням. Може би, ако телефонът сега беше пред мен,
щях да видя, но не си спомням. Не си спомням съдържанието на тези СМС-и.
Направила съм скрийншот на тези съобщения и на самия разпит съм ги
предала.
Възможно е да съм казала на Д. след съобщенията на Н.: „Тоя наистина
е луд. Ебаси!“, но тези думи не са били на сериозно.
АДВ. К.: Искането ми е да бе предявено съдържанието на СМС-ите на
свидетелката.
АДВ. П.: Съгласен съм.
ПРОКУРОР: Да се предявят.
Съдът счита, че така направеното искане е основателно, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свид. М. лист 137-139 от том І от досъдебното
производство и лист 181-184 от том І на досъдебното производство.
СВИД. М.: Съобщенията, които са от стр. 137 до 139 вкл., са ми познати
– те са писани от моя телефон. Н. ги е писал от моя телефон на Д. и съответно
там са и отговорите на Д. към Н..
Д. не беше с нас на море. На стр. 137 от началото до „***“ го е писала
Д.. След това от репликите „На кой“ на стр. 137 до „Амин“ са писани от Н.. Д.
това, което е написала, го има на стр. 137 и то е в 8 последователни реда.
Останалият текст, който започва с „На кой“ и свършва с „Амин“ – 13 реда до
края - е писано от Н..
Първата снимката е от 28.09.2023 г. На нея са Н. и Д. и е в пицария
9
„Д.В.“, а втората снимка е от рождения ден на Д. от 20.07.2023 г. На стр. 183 е
същото съдържание на съобщенията, които бяха на предходните страници –
това, което е на стр. 137. На стр. 184 – това са съобщения между мен и Д., след
като съм си взела телефона вече от Н.. Първите 3 реда отгоре надолу са
написани от Д., 4-ти и 5-ти ред аз съм ги писала и последните 2 реда са пак
съобщения от Д..
След като им погледнах чата, който ми предявихте, видях, че и двамата
се обиждаха и затова съм написала това съобщение. Последните два реда ги е
писала Д.. В съобщението ми до Д., в което съм записала: „***“, това е била
моята реакция, след като съм прочела съобщенията. Самият чат ме накара да
го мисля това нещо. За Д. си знаех как реагира по принцип, и че е малко по-
остра и крайна, но просто за пръв път видях от Н. по-груби неща.
Когато ходих при Д. на 29.09.2023 г., не видях там Н.. Не зная колко пъти
Н. е ходил да помага на Д. – няколко пъти през лятото - да кажем в седмицата
по 2-3 пъти максимум – нещо от този сорт. Просто Н. имаше свободно време и
ходеше понякога при Д..
Не съм виждала Н. да носи нож в себе си.
Н. е оставал няколко пъти с Д. у нас и може би 1-2 пъти да е оставал и
без нея. Приятелите на Д. доста често оставаха при нас.
Не зная какво е станало, за да се стигне до това намушкване. На
29.09.2023 г. сутринта, като станахме, излязохме двамата с Д., защото не исках
да оставам сама. Аз отидох с Д. на полето. Нямам представа до колко часа
седях при Д. на полето – то е било за няколко часа. Говоря за 30.09.2023 г.
реално – просто обърках датите.
На 29.09.2023 г. ходих на полето с Д. след обяд, може би към 13:30 часа -
за около час, и Н. не е бил там.
Д. се занимава основно със земеделска работа. Не ми е споделял на
полето някой да го е заплашвал, да го стресира и да го напада. На 28.09.2023
г., когато закарах Н. до дома му, просто го оставихме пред тях и тръгнахме. Не
съм видяла, дали е влязъл в кооперацията на майка му. Не си спомням какво
сме коментирали с Д. по повод слизането на Н. от колата.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към свидетеля.
Свидетелят остана в залата.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. А. Г., със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Г.: Миналата година към 30-ти септември работих като шофьор
на автобус и още такова си работя. Сутринта извършваме транспортна –
междуградска линия между Г. – С.. Точно коя дата беше, не знам, събота се
падаше, и в понеделник ме извикаха полицаите от РУ - Г. да видим камерите и
ме питаха, това лице (подсъдимият) дали е пътувало. По снимките на
камерите се вижда, че се е качило в микробуса с мен в автобуса за С.З.. Качи
се, плати си е билета, слезна на автогарата в С.З. и си е тръна. Нищо не ми е
10
направило впечатление.
В 7:35 часа автобусът тръгва по маршрутно разписание от Г., значи към
8:20 – 8:25 часа е в С.З. при нормален трафик.
Беше съботен ден. Подсъдимият се качи като нормален пътник. Имаше и
други пътници в автобуса, които са си редовни – 5-6 човека, но той беше сам.
ПРОКУРОР: Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля.
АДВ. К.: Нямам въпроси. Да се освободи свидетеля.
АДВ. П.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Д. М. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. М.: Аз съм баща на Й. М.. Познавам подсъдимия Н. Р. от дъщеря
ми – няма от къде другаде да го познавам. преди това не съм го познавал.
Познавам го от преди няколко месеца преди инцидента. Тогава дъщеря ми Й.
ме помоли да закарам Н. на морето. Тя беше там. После го върнах. Не
познавам Н. и Д. в такава степен, че да кажа какви са им били отношенията.
Като закарах Н. до морето, останах там. Аз не съм заедно с Н. на морето. Той е
бил с дъщеря ми и с другите, които са били в компанията им. Н. остана там 2
дни. Бяхме на море в К.. Аз закарах Н., и тъй като трябваше да се прибирам, го
върнах. Доколкото познавам Н., пред мен не е имало нещо, което да
…(свидетелят мълчи) – не мога да кажа. Не мога да кажа колко често съм
виждал Н., различно. Миналата година дъщеря ми живееше с нейния приятел
Д. И..
Н. и Д. са били приятели. Не съм виждал Н. да носи в себе си нож или
някакво друго хладно оръжие.
Не мога да кажа, дали когато съм карал Н. към морето, той да е учил или
работил. На отИ.е до морето и на връщане бяхме само двамата с Н., други
лица не е имало. Не си спомням дъщеря ми с кой пътува до морето и с коя
кола. Дъщеря ми трябва да е била на морето в деня, в който аз карах Н. на
морето. Дъщеря ми трябва да е била вече на морето, когато ние пътувахме с Н.
за морето. От отиването до връщането ми с Н. до морето и обратно минаха 2
дни.
АДВ. К.: Правя искане за прочитане показанията на свидетеля, тъй като
са налице съществени противоречия между твърденията му, дадени на
досъдебното производство на 15.10.2023 г. на стр. 185 и в днешното съдебно
заседание, и относно обстоятелството, кой и кога е закарал Н., и каква е
относимостта на свидетеля към закарването.
АДВ. П.: Аз също искам да бъдат прочетени показанията на свидетеля,
но на стр. 186, за да се изясни онова, което той с две думи каза пред Вас и е
излишно да го питам някакви подробности по отношение, какво поведение е
имал Н., какво му е разказал за Д. и изобщо какви впечатления е оставил Н. у
свидетеля.
11
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Съгласни сме.
ПРОКУРОР: Да се прочетат показанията на свидетеля.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Давам съгласие за четене на показанията.
Съдът счита, че следва са се прочетат показанията на свид. Д. М., дадени
пред орган на досъдебното производство в хода на досъдебното производство,
със съгласието на страните. Същият неколкократно заяви, че не си спомня за
някои от обстоятелствата, а за част от обстоятелствата, които заяви пък днес, е
налице и противоречие, поради което на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2, предл. 2 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Д. М. на лист 185 от том І от
досъдебното производство.
СВИД. М.: Вярно е прочетеното. Поддържам казаното в разпита.
Познавам родителите на А. – познати сме. Когато децата бяха малки, се
срещахме по-често като приятелски семейства. преди доста години сме били в
по-близки отношения.
Според мен, доколкото си спомням, съм закарал Н. и съм го върнал от и
до морето. Сега не твърдя, че помня, дали аз съм го закарал или не тогава, но
след като съм го върнал, значи сигурно съм го и закарал.
АДВ. П.: Бяха прочетени показанията му, каза кое е вярното: „Със
сигурност го върнах, но вече не помня кой го е закарал“.
СТРАНИТЕ (поотделно): Съгласни сме да се освободи свидетелят.
Свидетелите Д. М. и Й. М. се освободиха от залата със съгласието на
страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. М. В. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. В.: Имаме хранителен магазин в кв. "З." в гр. П., намира се на ул.
"П.В." №**. На съпругата ми е магазинът.
Подсъдимият мисля, че не съм го виждал. Работя в магазина, влизат
много хора, не ми е направило впечатление с него това момче. А. З. не го
познавам. Не съм виждал и не ми е направило впечатление синьо „БМВ“ със
затъмнени стъкла. Д. е клиент в магазина, познавам я. Мисля, че живее
отсреща, в блока срещу магазина, но не съм сигурен. Чух, че миналата година,
в края на септември месец се е случило убийство, но никакви подробности
повече не съм чул. В деня на убийството нищо не ми е направило
впечатление.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
12
ПРОКУРОР: Аз нямам против да бъдат прочетени показанията на А.
А., но ако уважаемият съд иска да спази принципа за непосредственост, да
направим още един опит да бъде призован. Така или иначе ще бъде отложено
за друга дата. Оставям на преценка на уважаемия съд. Давам съгласие за
четене на показанията на този свидетел.
АДВ. К.: Давам съгласие за четене на показанията на този свидетел.
Моите доверители също са съгласни. Още повече, че от показанията на този
свидетел не се установява нищо, което да е съществено.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Съгласни сме.
АДВ. П.: Давам съгласие за прочитане на показанията на този свидетел .
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Давам съгласие.
На основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. А. А., дадени в хода на досъдебното
производство пред орган на досъдебното производство на лист 156, том І.
В момента в залата се явява свид. Е. Ш..
Сне се самоличността на свидетелката, както следва:
Е. Д. Ш. – ** г. българка, бълг. гражданка, омъжена, осъждана, без
родство със страните по делото.
На свидетелката се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и
наказателната отговорност по чл. 290 от НК и се изведе от залата.
Съдът ОБЯВИ почивка от 12:05 до 14:00 часа.
Съдебното заседание продължава в 14:00 часа, при същите страни и
същия съдебен състав.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Г. П. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. П.: И миналата година септември месец, и сега живея на в гр. П.
на ул. „П.В.“ № *, във входа на Д. – въпросната Д.. Аз съм на ** етаж, тя е на
** етаж и само по това ми е позната, защото сме се засичали във входа.
Зная за какво е делото. На въпросната дата през целия ден си бяхме на
село и въпросната вечер се прибирахме с моите две деца и забелязах, че точно
зад мен кара синята кола и ми направи впечатление, че кара доста бавно.
Много бавно караше. След като завих аз да паркирам пред нашия вход,
нямаше свободни места, и паркирах на паркинга на съседния вход. Тогава
забелязах колата, как влезе по този път – пак караше много бавно – и си
помислих, че може би ще забира някой или търси някой. Тогава погледнах
номера, не беше пазарджишки и помислих, че може би не е от тук тази кола и
13
затова кара толкова бавно, и търси някой. Съответно ние имахме багаж и
затова се забавихме при колата. Взех багажа и тръгнахме вече към нашия вход
да се прибираме, при което въпросната кола спря точно по средата на пътя и
остана там. Ние продължихме към входа да се приберем.
Колата, която караше след нас, беше синьо „БМВ“ със затъмнени
прозорци и не беше с пазарджишки номер. Прозорците бяха затъмнени и не
можах да видя колко човека имаше вътре в колата. Колата спря точно по
средата на улицата. Там има контейнери за боклук и тя спря точно там – при
контейнерите, като реално запушва паркинга отсам и запушва и другата улица
– точно по средата. Това е близо до един трафопост – точно там е.
Това беше може би около 18 и нещо - 19 часа вечерта. Точно датата не
си спомням. Не я свързвам с нищо тази дата. Просто се прибирахме в къщи.
Впоследствие разбрах. Даже и тогава разбрах коя е тази кола, когато във
Фейсбук видях, че е обявена за издирване. Разбрах, че се е случило
убийството.
Когато се прибирах, видях Д. - беше седнала с убитото момче на входа.
Бяха седнали на стълбите. Тя държеше кученцето си. Даже малкият ми син се
спря, погали кученцето й и вече ние се качихме нагоре да си прибираме. Нищо
не ми е направило впечатление в поведението на Д. и момчето. Говориха си
най-нормално и бяха спокойни.
Разстоянието от мястото, където беше спряла колата, и мястото, където
бяха седнали Д. и момчето, е малко - може би 50 метра. Те бяха седнали долу
на стълбите и предполагам, че не е имало пряка видимост от колата до
мястото, където бяха седнали на стълбите, защото отпред имаше паркирали
коли - те бяха седнали и не знам, дали се вижда. По принцип, ако ги няма
колите има видимост, а дори и да са там колите, и хората са изправени, има
видимост.
„БМВ“ се движеше много, много бавно. Това ми направи впечатление,
че се движеше много, много бавно. Аз идвах от главната улица (мисля, че и тя
е „П.В.“), завивам и колата се движеше след мен. Когато аз паркирах вече,
колата влезе, стигна до края, където е задънена улица, обърна и спря там,
където е средата на пътя. На практика колата спря по средата на улицата, не е
на паркинг. Имаше празни места за паркиране наблизо, но колата не отиде да
спре там. Не съм видяла никой да слиза или да се качва в тази кола.
Друг път не съм виждала тази кола да спира пред нашия блок. За пръв
път я виждам. Дата мисля, че беше двадесет и някой септември, но не съм
сигурна за точната дата. Това беше в деня, в който разбрах, че се е случило
убийството.
Докато аз се движих с колата и забелязах това „БМВ“, до момента, в
който се прибрахме, може би около 10 минути имах наблюдение върху колата.
Това, което разказвам, е движението на „БМВ“-то до прибирането ми в нашия
вход. На път към входа виждах „БМВ“-то. Не съм се обръщала назад да видя,
дали още си сЕ. там, но просто като тръгнахме към входа, беше спряло там.
Около 10 минути „БМВ“-то стоя там - на улицата. Докато стигна до края на
14
улицата, завъртя и после спря. Не си спомням, дали е било с пуснати светлини
или аварийни светлини „БМВ“-то.
След това видях публикацията, че се издирва въпросната кола, и че
всъщност двамата младежи, които съм видяла долу, са замесени в тази
случка, и че всичко се е случило.
От паркинга до нашия вход има разстояние. Разстоянието от паркинга до
нашия вход, и от нашия вход до мястото, където беше спряло „БМВ“-то е
еднакво, защото аз спрях на този паркинг, а той паркира на същата улица.
„БМВ“-то си паркира по средата на пътя – спря, не е минало някъде отстрани.
Докато аз имах наблюдение върху „БМВ“, мисля, че двигателят му работеше.
Същата вечер, след като се прибрах, аз излизах, за да изхвърля боклука,
но беше вече тъмно, но не знам точния час. Излезнах да изхвърля боклука, но
нямам идея за часа. Като излезнах тогава, само видях линейката, която беше
там, но тогава нищо не разбрах, какво се е случило и с кой, и т.н.
АДВ. К.: Нямам въпроси, но ще имам искане за четене на показанията
на свидетелката, с оглед на това, че не си спомня някои неща, вкл. и за датата,
вкл. и за последното обстоятелство – че не е разбрала нищо същата вечер при
излизането си, а в досъдебното производство е обяснила, че е разбрала, че има
убит човек, но не е разбрала, че това е момчето, с което е била Д., за да се
направи съпоставка и да се свържат твърденията на свидетелката с предмета
на доказване по настоящото дело.
ПРОКУРОР: Да се прочетат показанията. Не възразявам.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Съгласни сме.
АДВ. П.: Аз не давам съгласие и то не е така просто, за да не съм
Съгласен. Смятам, че всичко е изяснено. Вие изрично я питахте, даже два
пъти, дали вечерта е на деня, когато е убито момчето (когато е починало това
момче), т.е. се касае за една и съща дата. Свидетелката заяви пред Вас също,
че към 20-20:30 часа (ако не греша, разбира се, в момента) е излязла да
изхвърли боклука и е разбрала за убитото момче. Не виждам някакво
противоречие или нещо, което тя да не си спомня, и което да не е ясно на
страните и на съда.
ПОДС. Р.: Да не се четат показанията.
Съдът счита, че така направеното искане за прочитане на показанията на
свид. П. е основателно. От една страна същата заяви за някои от
обстоятелствата, че не си спомня, а за други е налице съществено
противоречие, вкл. и за обстоятелствата, сочени от адв. К., поради което ще
следва да се прочетат показанията на свидетелката, дадени пред орган на
досъдебното производство в хода на досъдебното производство. При липса на
съгласие от защитата и подсъдимия, ще следва да бъдат прочетени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК, като съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. П. на лист 186 от том І на досъдебното
15
производство.
СВИД. П.: Поддържам прочетеното.
Не постъпиха въпроси към свидетелката.
Свидетелката П. се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Е. Ш. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Ш.: Имах връзка с бащата на подсъдимия. Виждала съм го два
пъти подсъдимия в П. за кратко. Аз съм от Г.. За случая знам, че баща му го е
оставил в Г. преди да дойде в къщи, след като е разбрал, че момчето е
починало.
След това съм ходила на свиждане, мисля, че два пъти, а за случая
разбрах от баща му. Мисля, че беше късно - след 23-23:30 часа, баща му беше
видимо много притеснен, отначало не казваше нищо, но после ми разказа
какво се е случило. Беше много притеснен. Каза, че Н. се е скарал с някакво
момче и го е наръгал с нож, като впоследствие момчето е починало. Н.
разбира по пътя, че момчето е починало. Малко след това Н. реши да се върне
П., да пътува вечерта за П. и аз тръгнах с него (с бащата). В града ни спряха за
проверка, която продължи доста повече и след това арестуваха, задържаха и
Н.. Това се случи в гр. Г., когато бяхме тръгнали за П..
На другия ден сутринта аз тръгнах да отивам в полицията да нося храна
на Н. и по пътя срещнах Н.. Той ме попита накъде е автогарата и аз му
обясних. Пита ме накъде е автогарата или ж.п. гарата – каквото има в града.
Аз му казах и продължих към полицията. Н. ме попита за баща си и аз му
обясних, че е арестуван, задържан. Н. не ми каза защо търси гара или
автогара.
След това двама полицаи от П. забраха Н.. Аз и дъщеря ми, понеже аз не
съм шофьор, дъщеря ми докара колата на Н. до П.. След това тя се върна в Г., а
аз останах тук и още същия ден – вечерта - дадох показания в полицията, след
което аз бях почти два месеца тук – в дома на Н..
Още вечерта на 30.09.2023 г. в полицията аз бях свидетел, когато Н.
разговаря с брат си Г. и Г. каза на Н., че е по-добре да се предаде. Малко след
това Н. се съгласи и мен ме освободиха. Малко по-късно освободиха и Н..
Отначало Н. и Г. си пишеха съобщения. Н. пишеше и брат му му отговаряше.
Мисля, че после имаха и разговор - да. Това става в полицията. Бяхме тримата
– аз, Н. и Г. в полицията, когато се случваше това нещо. Н. после каза, че е в С.
и се разбраха да чака брат си и полицията на Ц.Г. – С.. Мисля, че телефонът
беше на високоговорител, когато се провеждаше разговора между Г. и Н..
Имаше и двама полицаи при този разговор.
Н. ми каза, че когато е тръгнал за Г., малко след това Н. му се е обажда да
отиде да го забере – сега не знам от къде, от някакво село ли, не знам. Той се
връща да го вземе и двамата тръгват за Г. – бил е с него Н., но когато Н. е
разбрал, че момчето е починало, е оставил Н. в Г.. Близо до нашата къща в Г.
има магазин, който е на централен път, и Н. каза, че там до магазина е оставил
16
Н..
На другия ден сутринта видях Н., по пътя за центъра, така по главния
път. Там има река, храсти - малко по-надолу, доста по-надолу. Просто се
срещнахме. Н. може би се е чудил накъде да тръгне. Не помня как беше
облечен Н.. Знам от баща му, че му е дал някакви дрехи, но сега точно с какво
е бил облечен не мога да кажа. Не сме разговаряли накъде смята да тръгва Н..
Брат му на Н. – Г. - към този момент беше в С., но още не живееше там,
по късно отиде да живее там - беше на гости в момента. Когато се срещнахме
тогава с Н., може и да ми е казал, че иска да пътува до С., но сега не си
спомням.
Аз се обаждах на Г., за да му кажа, че баща му е задържан. Не сме
коментирали с Г. какво се е случило с Н.. Мисля, че беше само това. Мисля, че
по-късно сутринта пак му звънях на Г., но той вече не ми вдигна.
АДВ. К.: Нямам въпроси, но ми се струва, че се породи основание за
четене на показанията с оглед на едно обстоятелство, което се визира
конкретно, относно това, дали в разговора между свидетелката и Н., той е
заявил конкретно, точно и ясно, че ще ходи до С., до брат си, защото само
преди 2-3 изречения тя първо отрече да е имало такъв разговор, а след това
започна да мисли. За да бъде по-убедително, преценете Вие, но аз считам, че
са налице основанията за четене на показанията й.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Съгласни сме.
ПРОКУРОР: Съгласен съм.
АДВ. П.: Давам съгласие за прочитане на показанията на този свидетел .
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Давам съгласие.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. Е. Ш.,
дадени пред орган на досъдебното производство в хода на досъдебното
производство. За част от обстоятелствата е налице противоречие между
казаното от нея днес и заявеното пред орган на досъдебното производство,
което налага да се прочетат показанията й, поради което и на основание чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Е. Ш. на лист 173-174, том І от
досъдебното производство.
СВИД. Ш.: Поддържам прочетеното.
Не постъпиха въпроси от страните към свидетелката Ш..
Свидетелката Ш. се освободи със съгласието на страните.
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено за разпит на свидетели
17
за 15.01.2025 г. от 09:30 часа, като за следващото съдебно заседание ще следва
да се призоват свидетелите П. Н., С. К., Г. К., Н. Д., В. Г., И. Т., А. М. и Т. Г..
Съдът счита, че делото следва да бъде насрочено и за още една дата
12.03.2025 г. от 09:30 часа.
За събиране на доказателства съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на
15.01.2025 година от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
горепосочените 8 свидетели.
НАСРОЧВА делото и за 12.03.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час
прокуратурата, частните обвинители и граждански ищци, повереникът им адв.
К. уведомени. Уведомени са подсъдимият и неговите защитници.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Началника на Затвора – П. за довеждане на
подс. Р. в съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18