Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 95
гр. Хасково 03.07.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети юни, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Ирена Аврамова
При секретаря: Росица Тодорова и в присъствието на прокурора: като разгледа
докладваното от чл.съдията Филипов ВНЧХД № 279 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 313 и сл. от глава XXI НПК .
С Присъда № 20 от 06.03.2019г. постановена по НЧХД №
1462 по описа за 2018г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимата М.К.Г. ***, за невинна в това, че на 25.06.2018г.
в гр.Хасково, причинила на В.Н.С. ***, лека телесна повреда / охлузвания на
главата и лявата мишница, разкъсно контузна рана и кръвонасядане на дясна пета/
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
и по повдигнатото й частно обвинение, за престъпление по чл.130 ал.1 от
НК, я оправдал. С присъдата е отхвърлен
като неоснователен, предявения от тъжителката против подсъдимата граждански иск за сумата от 3000 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени от деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва и тъжителката е осъдена, да заплати на подсъдимата направените
разноски за
адвокат и вещо лице, в размер на 350
лв.
Недоволна от присъдата останала частната тъжителка,
която чрез повереникът си я обжалва в срок, с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата
се твърди,
че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, понеже при инцидента страните
си причинили телесни увреждания, за които подали тъжби и вместо да ги разгледа
в едно производство, съдът ги разделил. Така ограничил правото им на защита, не
се установила и обективната истина. С жалбата се иска отмяна на присъдата,
връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция при което, двете
насрещни тъжби да се обединят по НЧХД № 1240/18г. на РС – Хасково. Алтернативно,
признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение, уважаване на
гражданския иск изцяло и присъждане на разноски. Към жалбата е приложено
разпореждане № 1459/26.10.2018г. на РС – Хасково, по НЧХД № 1240/18 г. на същия
съд.
Против жалбата е постъпило възражение от
защитника на подсъдимата, в което са изложени съображения за неоснователността
й, за липса на твърдяното нарушение и се иска, обжалваната присъда да бъде потвърдена
.
В съдебно заседание частната тъжителка, редовно призован се явява с повереникът си,
който поддържа жалбата и направените в нея искания. В пледоарията си излага
съображения и за евентуалното приложение на реторсията. Частната тъжителка, се придържа към изложеното от
повереникът си.
Защитникът на
подсъдимата
оспорва жалбата, по изложените
във възражението, съображения. Твърди липса на основания за приложението на
реторсията и иска потвърждаване на присъдата. Подсъдимата в личната си защита,
се придържа към защитникът си, в последната си дума посочва, че от травмата имала
здравословни проблеми .
Пред настоящата инстанция не са допускани и
събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло, правилността на
обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и прецени събраните доказателства, приема за установено следното:
НЧХД № 1462/2018г. на РС-Хасково, е образувано по частна тъжба озаглавена като насрещна, подадена от
тъжителката В.Н.С., против подсъдимата М.К.Г., с изложени фактически твърдения,
че на посочената в тъжбата дата, подсъдимата й причинила леките телесните
увреждания, за които с обжалваната присъда е оправдана. Тъжбата е подадена по
НЧХД № 1240/18г. на РС – Хасково, образувано по частна тъжба на подсъдимата Г.,
против тъжителката С., за претърпени от първата
телесни увреждания при същия инцидент. С разпореждане № 1459/26.10.2018
г. на съдията докладчик, тъжбата на С. против Г., е отделена за разглеждане в
отделно производство, като е прието че предвид разпоредбата на чл.74 ал.3 от НПК, едно лице не може в едно и също производство да упражнява едновременно
правата на обвиняем и пострадал.
От събраните доказателства е установено, че тъжителката С. и
***** на подсъдимата – св.Г.,
имали дете от съвместното си съжителство, но се разделили. Свидетеля с детето
останал да живее в домът си в гр.Х., за детето се
грижела и подсъдимата. Отношенията между страните били изострени и си водели
взаимно дела по ЗЗДН. На 25.06.2018г. тъжителката, придружен от приятелката си
– св.М. Г., отишла в дома
на подсъдимата и ***** й, за да
проведе среща с детето, организирана от св.Н.
А., на която присъствала и св.С. Ч. - двете ****** при Дирекция „******** ******“
Отдел „***** **** ******“. Срещата се провела в двора, на дома
на подсъдимата и протичала нормално, като тъжителката държала детето. Към края
на срещата, св.А. започнала да
оформя протокол за нея при което тъжителката заявила, че от днес детето ще е при
нея и имала съдебно решение. Същевременно продължавала да държи детето, поискала
телефон от св. Г. и се обадила на
органите на МВР, за да пратят полицаи на адреса. В този момент, св. Г. който наблюдавал случващото се, излязъл навън казал
на ***** си – подсъдимата да вземе детето и заедно с нея
тръгнали към тъжителката. Последната не им го давала, отстъпвала назад и се
подпряла на телената ограда. Намесила се св. А.
която им казала да престанат, тогава св. Г.
успял да вземе детето и се прибрал. Тъжителката обаче, хванала подсъдимата за
косата, съборила я на земята и й нанесла няколко удара. Намесили се
свидетелките А. и Ч., които успели
да отстранят тъжителката от подсъдимата. Двете свидетелки не видели при
случилото се, подсъдимата да причинява наранявания на тъжителката, такива не
забелязали и по последната. Така конфликта престанал, св. Г. излязъл на двора и изгонил тъжителката и
св.Г. След малко пристигнали ****** служители, с тях
тъжителката и свидетелките си тръгнали и били отведени в *** - Х. По пътя тъжителката провела
телефонен разговор за който свидетелките разбрали, че е с адвокат, като се
оплакала, че подсъдимата я бутнала в оградата и си наранила крака. Подсъдимата
била транспортирана от екип на ЦСМП и настанена в болницата. На 27.06.2018г. тъжителката
била прегледана от съдебен лекар, за което било издадено СМУ № 286/18г. въз
основа на него, била изготвена съдебно медицинската експертиза. Според
заключението, при прегледът на тъжителката били установени: драскотина на
главата, драскотина и кръвонасядане на лява предмишница, драскотини по дясна
ръка, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясната пета, довели до разстройство
на здравето й извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда по
чл.130 ал.1 от НК. Според вещото лице, драскотините били получени в динамика
при посягане с ръце и драскане с нокти, кръвонасядането било от стискане с ръце,
а разкъсно контузната рана на петата, вероятно от закачане в желязната мрежа. Подсъдимата
също била прегледана и й било издадено СМУ № 290/2018г. според което, имала
също лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК.
При така
установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд след
като анализирал
и обсъдил събраните доказателства приел, че от показанията
на очевидците - свидетелките А. и Ч. не се установява, подсъдимата да е причинила на
тъжителката, описаните в тъжбата телесни увреждания и по повдигнатото и частно
обвинение, за престъплението по чл.130 ал.1 от НК я оправдал. Този извод е правилен, обоснован и
се споделя от въззивната инстанция. Единствено в насока изложеното в тъжбата, са
показанията на св. Г. – ******* на подсъдимата, но те са изцяло в
противоречие с показанията на посочените по – горе свидетелки, които са
служебни лица, нямат каквато и да е връзка със страните и са изцяло незаинтересовани.
Действително установените телесни увреждания на тъжителката представляват
обективно лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК. От доказателствата,
включително заключението на вещото лице е установено, че това на петата е
настъпило когато се придвижвала назад и се наранила в мрежата, а за останалите
са налице предположения, че е възможно да са от физическите усилия на свидетелките
А, и Ч., за да я
отстранят от подсъдимата, когато последната била на земята и тъжителката я
държала за косата и удряла, но тези действия на свидетелките не са
несъставомерни. От доказателствата по никакъв начин не е установено, телесните
увреждания на тъжителката да са причинени от подсъдимата и последната да е
извършила престъплението, в което е обвинена. Посоченото представлява недоказаност
на авторството и на деянието по смисъла на чл.304 от НПК и правилно подсъдимата
е оправдана. Това изключва въобще реторсията. Правилно е произнасянето по
разноските и гражданската претенция, която е отхвърлена поради липса на деликт по
чл. 45 от ЗЗД за който да е виновна подсъдимата. Ето защо, настоящата инстанция
намира жалбата за изцяло неоснователна. Относно изложените в същата твърдения,
че за правилното решаване на делото, било необходимо обединяването на
насрещните тъжби и разглеждането им в едно производство, в тази насока действително
е налице изолирана съдебна практика, която не се споделя от настоящия състав
поради разпоредбата на чл.74 ал.3 от НПК, забраняваща съвместяването в едно
производство, едновременно на качествата пострадал и подсъдим. Тази норма не е
нова, тя е процесуална не може да се тълкува разширително и действа от
приемането на настоящия НПК. Делото е решено при напълно изяснена фактическа
обстановка, не са допуснати съществени процесуални нарушения на правата на
страните, постановената присъда е правилна, обоснована, законосъобразна и
следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на осн. чл. 334 т. 6 вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20/ 06.03.2019 год., постановена по НЧХД № 1462/ 2018 год. по описа на Районен съд - Хасково .
Решението не подлежи на
обжалване .
Председател : Членове
: 1. 2.