РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20211800900156 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
М.Г.Н. и Н.Н.Н. са предявили срещу Гаранционен фонд обективно и субективно
съединени искове, както следва: М.Г.Н. – частични искове за плащане на сумата от 26000
лв., представляваща част от сумата от 50000 лв. /над сумата от 15000 лв., платена от
застрахователя извънсъдебно/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 19.11.2020 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 28.04.2021 г. до окончателното плащане, както и искове за плащане на сумата от
1152.48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на
причинените при същото ПТП телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; Н.Н.Н. – частични искове за плащане на сумата от 1250 лв., представляваща част
от сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при
същото ПТП – щети на л. а. „Тойота Ярис“, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. В исковата се твърди, че на 19.11.2020 г. на републикански път I-6, км. 190
настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Ц 200“, управляван от С.В.В., и лек
автомобил „Тойота Ярис“, управляван от М.Г.Н., собственост на Н.Н.Н.. Вина за ПТП имал
водачът на л. а. „Мерцедес“, който се движел зад л. а. „Тойота Ярис“, но поради неспазване
на достатъчна дистанция настъпил удар между двата автомобила. В резултат на ПТП
1
пострадал ищецът М.Г.Н., на когото били причинени телесни увреждания, описани в
исковата молба като вид и медико-биологичен характер, от които той търпял
неимуществени вреди – болки и страдания, също описани в исковата молба като характер и
интензитет, както и имуществени вреди – разходи за лечение, също конкретизирани по вид
и размер в исковата молба. В резултат на ПТП на л. а. „Тойота Ярис“, собственост на
ищцата Н.Н.Н., били нанесени щети, описани в исковата молба като вид, от което тя търпяла
имуществени вреди в сочения размер. За ПТП било образувано административно-
наказателно производство. Относно управлявания от сочения за виновен водач лек
автомобил към момента на ПТП нямало действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което исковете се предявяват срещу
настоящия ответник, след като по предявената от ищеца М.Г.Н. извънсъдебна претенция
ответникът определил и платил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв.,
което ищецът намира за несправедливо и недостатъчно, а обезщетение за имуществени
вреди не било платено, а по предявената от ищцата Н.Н.Н. извънсъдебна претенция
ответникът определил и платил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1680 лв. в
условията на тотална щета, което ищцата намира за недостатъчно.
Главните искове, предявени от М.Г.Н., са с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ, а акцесорните искове, предявени от същия ищец, са с правно основание чл. 558, ал.
1, изр. 2-ро вр. чл. 497, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; главният иск, предявен от Н. Н. Н., е с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, а акцесорният иск, предявен от същата ищца,
е с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД /следва да се има предвид, че прецизирането на
правната квалификация на исковете, направено в настоящото решение, не променя предмета
на делото и подлежащите на доказване факти, които са очертани в изготвения по делото
доклад, поради което правата на страните не са нарушени с настоящото прецизиране,
независимо че при изготвяне на доклада по делото то не е било налице, тъй като на страните
надлежно са били указани релевантните факти, подлежащите на доказване такива и
надлежно е била разпределена доказателствената тежест/.
Ответникът оспорва исковете. Излага доводи за неоснователност на същите, основани
на фактическите твърдения, изложени и от ищците, че е платил обезщетение за
имуществени вреди на ищцата Н.Н.Н. в размер на 1680 лв. за тотална щета на автомобила ,
както и е платил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. на ищеца
М.Г.Н. и е определил обезщетение за имуществени вреди на същия в размер на 1542.80 лв.,
като допълва, че не го е платил поради това, че ищецът не е представил поисканите му
разходно-оправдателни документи. Съответно в тази връзка навежда правните твърдения, че
кореспонденцията между ищците и ответника и приетите от тях плащания представляват
извънсъдебна спогодба, уреждаща изцяло отношенията им. Навежда и възражение за
прекомерност на търсените обезщетения, като излага доводи, че претенциите не
кореспондират със задължителната съдебна практика, както и доводи, че следва да се отчете,
че в случая неговата отговорност не произтича от застрахователен договор, освен това
съгласно правилата на КЗ /чл. 558, ал. 1/ размерът на обезщетението, изплащано от ГФ, не
2
може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното
произшествие, при което лимитите, определени в чл. 492 КЗ, се явяват максималните за
него, в рамките на които следва да се определи конкретният размер на обезщетението
съобразно конкретните факти. Излага и самостоятелни доводи за неоснователност на
акцесорните искове.
По искане на ответника е конституирано трето лице – помагач, а именно сочения за
виновен за ПТП водач С.В.В., който не е изразил становище по делото.
В о. с. з. на 24.06.2022 г. е допуснато изменение на предявените от ищцата Н. Н. Н.
искове чрез увеличение на размерите им, както следва: увеличение на размера на главния
иск за обезщетение за имуществени вреди от предявения първоначално като частичен иск с
размер от 1250 лв., на размера от 1877.40 лв., който размер се счита за пълния размер на
този иск; увеличение на размера на акцесорния иск, като същият се счита за предявен в
размер на законната лихва върху така увеличения размер на главния иск за посочения в
исковата молба период.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представената по делото административно-наказателна преписка, образувана за
процесното ПТП /съдържаща протокол за ПТП, АУАН и наказателно постановление/, се
установява, че на описаните в исковата молба дата и място настъпило ПТП между участник
№ 1 – л. а. „Мерцедес Ц 200“, собственост на Г.С.В., управляван от С.В.В., и л. а. „Тойота
Ярис“, собственост на Н.Н.Н., управляван от М.Г.Н. В графата „Обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП“ в съдържащия се в преписката протокол за ПТП е отразено, че
водачът на МПС 1 се движи на разстояние от МПС 2 при такава дистанция, че не може да
спре и се удря отзад и реализира ПТП. На водача на л. а. „Мерцедес Ц 200“ е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП за
това, че не се е движел на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко
/видно от съдържащото се в преписката влязло в сила НП/.
От заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза и от
обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: Установява се следният
механизъм на ПТП: На 19.11.2020 г. около 18.00 ч. - тъмната част на денонощието, по
първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 190-ти, в
дясната си пътна лента се движел л. а. „Тойота Ярис“, управляван от М.Г.Н. Платното за
движение в този участък било двупосочно, с обща широчина от 7.51 до 10.00 м., като от
двете страни на същото имало банкети с широчина до 1.00 м., пътят бил прав, равнинен.
Асфалтовото покритие било сухо. Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. „Тойота
Ярис“ бил застигнат от движещия се след него л. а. „Мерцедес Ц 200“, управляван от СТ.
В.В., който го ударил отзад в централната и лява задна част, при което л. а. „Тойота Ярис“
се отклонил вдясно и напред и се ударил в стоманената предпазна ограда, ограничаваща
3
вдясно десния банкет в първоначалната посока на движение на автомобила, след което
автомобилът се установил в дясното крайпътно пространство с предна част, насочена към
крайпътното пространство. Според вещото лице причините за възникване на ПТП са
субективните действия на водача на л. а. „Мерцедес Ц 200“, който не се е движел на такова
разстояние след движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар с
него при намаляване на скоростта му или рязко спиране. Установява се още, че именно от
удара, получен при ПТП, на л. а. „Тойота Ярис“ са причинени описаните щети. Средната
пазарна стойност на този л. а., изчислена по метода на пазарните аналози към датата на
ПТП - 19.11.2020 г., е 5082 лв. Съответно дължимото обезщетение за нанесените щети на
автомобила в условията на тотална щета /при която материалните щети надвишават 70% от
действителната стойност на автомобила към датата на събитието/ при приета действителна
стойност на лекия автомобил, равна на средната пазарна такава, след приспадане на 30 %
запазени части от действителната стойност на автомобила, е в размер на 3557.40 лв.
Действителната стойност на автомобила, определена съгласно Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - /методиката, по
която ГФ определя действителната стойност на автомобилите/ към датата на ПТП е 2420 лв.
Съответно стойността на щетите по автомобила, причинени при ПТП, изчислени по
методиката, използвана от ГФ, към момента на ПТП е 2425.84 лв.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза и от
обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: В резултат на ПТП ищецът е
получил неубедителна лекостепенна черепно-мозъчна травма и навяхване на врата с
посттравматична шийна радикулопатия. Не е била необходима първоначална чужда помощ
и съдействие на ищеца при извършване на ежедневните дейности, но е било необходимо, а и
за в бъдеще е необходимо засегнатият шиен сегмент на гръбнака да е подложен на щадящ
режим откъм физическа активност и натоварвания. Шийната травма е получена и протича
на фона на изразени дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния стълб, което
утежнява и удължава възстановителния период. В резултат на получените травмени
увреждания ищецът е изпитвал умерени болки в продължение на три месеца.
Продължаващите и до момента оплаквания нямат категорично доказана връзка с
претърпяната травма. Радикулопатията е увреждане на нервни коренчета - в случая на
шийни нервни коренчета. Тя може да се получи при шийна травма, настъпила по механизма
на „камшичен удар“ и да предизвиква слабост и изтръпване на горните крайници.
Състоянието е лечимо, но когато настъпва на фона на изразени дегенеративни промени на
шийния гръбнак, възстановителният процес е удължен и утежнен, налага се продължителен
прием на медикаменти, физио- и балнеосанаториално лечение. За изразените при ищеца
дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния стълб /множествени дискови
протрузии и хернии/ няма убедителни анамнестични, клинични и образни данни да са с
травматичен характер. По принцип дисковата болест е заболяване с хронично-ремитиращо
протичане и тенденция към задълбочаване на симптоматиката. При извършена магнитно-
резонансна томография на шийния гръбначен отдел четири месеца след травмата са
4
установени данни за миеломалация /размекчение на гръбначния мозък/ във вентралната
/предната/ част на миелона /гръбначния мозък/ зад диска С5-С6, като е приета вероятна
травматична генеза, а също и второ миеломалатично огнище на ниво С2-СЗ. Тези промени
могат да предизвикат различна двигателна и сетивна неврологична симптоматика от
централен тип, за разлика от коренчевата симптоматика, където уврежданията са от
периферен тип. Според вещите лица промените са категорични, но не е възможно да се
определи тяхната давност и характер, като е малко вероятно причината да е травматична,
особено на ниво С2-СЗ. Мозъчното сътресение при ищеца е неубедително. Тази диагноза е
поставена 20 дни след травмата, на базата на анамнестични данни за загуба на съзнание за
много кратко време, за което няма спомен. Външни травми по главата при пострадалия не са
описани. Това състояние може да бъде предизвикано и от една шийна травма, настъпила по
механизма на „камшичен удар“. В случая не е било необходимо спазване на някакъв
специфичен режим. Пострадалият е извършвал обичайната си трудова дейност. Синдромът
след сътресение на мозъка /церебрастенен синдром или постконтузионен синдром/
представлява персистиране на симптомите на сътресение след периода на възстановяване.
По-голямата част от симптомите на сътресение отзвучават след около 2 седмици, а при
правилно възстановяване почти всички се разсейват до 1 месец. В случаите, когато
симптомите продължават повече от 1-2 месеца, лекарите могат да поставят диагноза
синдром след сътресение на мозъка, но въпросът за причината му е дискутабилна и спорна и
не е известно точно до каква степен симптомите се дължат на физиологични промени или
на други фактори от здравен характер /например съществуващи психични разстройства -
най-често срещаните симптоми като главоболие, замаяност и проблеми със съня са подобни
на тези, които често се срещат при хора с диагноза депресия, тревожност или
посттравматично стресово разстройство/ или на фактори, свързани с желание за получаване
на финансова облага. Субективността на оплакванията усложнява оценката и затруднява
преценката дали симптомите са преувеличени или престорени. И тъй като симптомите,
свързани с постконтузионния синдром, са много и чести или могат да бъдат засилени от
други заболявания, съществува значителен риск от погрешна диагноза. Главоболие, което се
появява след сътресение, може да се почувства като мигрена или главоболие от типа на
напрежението, но повечето главоболия са от типа на напрежението, като може и да е
свързано с нараняване на врата, станало по същото време с нараняване на главата.
Прогнозите за постконтузионен синдром обикновено се считат за добри, с пълно
отзвучаване на симптомите в много, но не във всички случаи. За 50 % от хората симптомите
след контузия изчезват в рамките на няколко дни до няколко седмици след появата на
първоначалната травма. При други симптомите могат да останат от 3 до 6 месеца, но според
доказателства много случаи са напълно лечими в рамките на 6 месеца. Глиозните промени
на главния мозък при ищеца /установени с МР/ също са несъмнени, но не може да се даде
становище за давността и причината за наблюдаваните промени, тъй като е необходимо да
се направи повторно MP изследване с контраст, да се проведе стационарно болнично
лечение в специализирана неврологична клиника с трето ниво на компетентност с оглед
уточняване причината за наличните промени в главния и гръбначния мозък и отклоненията
5
в неврологичния статус, установени при личния преглед. Една година след инцидента все
още е налице отпадна и възбудна неврологична симптоматика от централен и периферен
тип, която /към момента/ е трудна за интерпретиране. Съобразно данните към момента не
може да се приеме, че при ищеца е налице медико-биологичния признак постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, но без провеждане на посочените по-горе
допълнителни диагностични и клинични изследвания не могат да се дадат прогнозни
становища за в бъдеще. Направените от ищеца разходи по лечение и възстановяване са били
необходими и относими към получените при ПТП травматични увреждания.
От заключението по допуснатата допълнителна СМЕ и от обясненията на вещото
лице в о. с. з. се установява следното:
Към настоящия момент категоричен отговор на въпроса дали оплакванията на ищеца
са с травматичен характер или се дължат на някакво предварително съпътстващо заболяване
не може да се даде. От новопредставените изследвания /представени по делото с молби на
ищеца от 04.02.2022 г. и 24.03.2022 г./ не може да се изведе заключение, че лекуващите
лекари свързват състоянието на ищеца повече с преживяната травма, отколкото с някакви
изменения на главния мозък, които се дължат на заболяване. При извършения на 20.01.2022
г. ЯМР с контрастно вещество /в болница „Св. Иван Рилски“/ няма динамика в установената
патология. Всяка промяна в конфигурацията /нормалната анатомична форма/ на шийния
сегмент на гръбначния стълб /вкл. описаната в MP на шиен отдел от 02.03.2021 г. изгладена
шийна лороза с оформяне на кифоза с пунктум максимум С5-С6/ говори за страдание, за
болестно състояние на съответния гръбначен отдел, като е възможно както да е с
травматична, така и с нетравматична генеза. При ищеца са налице изразени дегенеративни
промени на шийния отдел на гръбначния стълб, най-изразени на ниво С5-С6, има MP данни
за дегенеративни промени тип Модик 2 в телата на прешлените С5-С6, дисковете в шийния
отдел са дехидратирани и снишени в различна степен, налице е многоетажна дискова
болест. В патогенезата на дисковата болест несъмнено участие имат и травматичните
моменти - както в развитието на болестния процес, така и в клиничните му проявления.
Проявите на мозъчно сътресение не могат да продължат 15 месеца след настъпване на
контузията на главата. Теоритично е възможно при MP изследване след черепно-мозъчна
травма с характер на дифузна уксонална увреда да се установят глиозни фокуси
супратенториално двустранно в бялото мозъчно вещество без травматични промени в други
мозъчни структури.
От показанията на свидетелката Камберова – съпруга на ищеца, се установява
следното: Когато се прибрал след ПТП, на ищеца визуално му нямало нищо, нямал видими
травми, но бил под стрес. Тръгнали към УМБАЛСМ „Пирогов” за преглед, там му
направили снимка на гръден кош и сметнали, че не е необходимо да се прави снимка на
глава, след което си тръгнали. Около 10 до 14 дни след инцидента започнали да се проявяват
оплакванията на ищеца - болки в главата, изтръпване на крайници, болки в кръста,
замайване, световъртеж, безсъние. Преди произшествието ищецът нямал подобни
оплаквания. Започнал да посещава лекари, за да може да му бъде назначено някакво
6
лечение. Оплакванията и към момента се били запазили, но се разредили - периодично имал
оплаквания във врата, кръста, ръцете, които най-често изтръпвали и той започвал да ги
масажира. Понастоящем ищецът внимавал да не се натоварва с тежести, спрял да ходи на
фитнес. Лекарите, при които ходел на консултации, казвали, че няма да се оправи, но да се
надява да запази това състояние. Имали съмнение за автоимунно заболяване, но то било
отхвърлено. Назначен му бил ядрено-магнитен резонанс с контраст и след неговото
разчитане отхвърлили възможността за автоимунно заболяване. Предупреждавали го да
внимава какъв начин на живот води, за да не се влоши и да се стигне до операция.
Представените по делото писмени и веществени доказателства подкрепят така
възприетата фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът
намира следното:
Неоснователни са доводите на ответника, че не се дължи обезщетение на ищците
поради това, че те били удовлетворени извънсъдебно – с приемане от страна на ищеца
М.Г.Н. на плащането на сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /определената сума от 1152.48 лв. за обезщетение за имуществени
вреди на същия ищец не била платена единствено поради непредставяне от негова страна на
разходно-оправдателните документи в оригинал/ и от страна на ищцата Н. Н. Н. на
плащането на сумата от 1680 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
отношенията между страните били уредени посредством извънсъдебна спогодба /за
действителността на която съгласно чл. 365 ЗЗД не се изисквала специална форма/, с която
спогодба претенциите на двамата ищци били удовлетворени изцяло, доколкото ответникът
ги уведомил, че определените обезщетения не са частично плащане. Безспорно е /т. е. дори
да не беше постановено ТР № 1/30.01.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГТК, на
което се позовава ответникът/, че в случай на пълно извънсъдебно удовлетворяване на
претенциите на ищците същите не биха имали право да получат такова и в настоящото
съдебно производство. В случая обаче такова пълно извънсъдебно удовлетворяване на
претенциите на ищците не е налице. За да се приеме, че страните доброволно и изцяло са
уредили извънсъдебно отношенията си, не е достатъчна само волята на застрахователя,
който определя размера на обезщетението /дори тя да е съобщена на претендиращия
обезщетение, вкл. с уточнението, че определеното обезщетение не е частично плащане/, на
която воля да не е противопоставено изрично извънсъдебно несъгласие с определеното
обезщетение. Обратното, следва да е налице изрично съгласие на претендиращия
обезщетение, с което той заявява, че е съгласен с определеното му обезщетение и то покрива
изцяло търпените от него вреди. Изрично несъгласие с определеното обезщетение,
предхождащо предявяването на съдебната претенция, не е необходимо /КЗ не го поставя
като условие за предявяване на съдебната претенция/, поради което и липсата на такова
изрично несъгласие след получаването от ищците на уведомителните писма не може да се
7
приравни на съгласие /още от римското право мълчанието е знак за несъгласие/. Доколкото
ответникът излага доводи в обратна посока, следва да се отбележи също, че по същата
причина /КЗ не поставя като условие за предявяване на съдебната претенция пострадалият
да е отказал плащане на определеното обезщетение в неудовлетворяващия го размер/
приемането на извършените плащания от двамата ищци също не може да се приеме за
изрично съгласие с определените обезщетения /като се има предвид и обстоятелството, че
банковите сметки, по които са преведени сумите, са посочени от ищците още с предявяване
от тях на извънсъдебните им претенции, т. е. те дори не са извършили някакви
конклудентни действия след получаване на уведомителните писма от застрахователя, които
да биха могли евентуално да се тълкуват като съгласие с определеното обезщетение/.
Единствените условия, които законът /чл. 558, ал. 5 КЗ/ поставя, за да може пострадалото
лице да предяви съдебната си претенция за обезщетение, е да е предявена извънсъдебна
претенция за обезщетение и по нея или да е постановен отказ, или да липсва плащане в
законово-установения срок, /която хипотеза е налице по отношение на претенцията на
ищеца М. Г. Н. за обезщетение за имуществени вреди/, или увреденото лице да не е
съгласно с размера на определеното обезщетение /която хипотеза е налице по отношение на
претенцията на ищеца М. Г. Н. за обезщетение за неимуществени вреди и на претенцията на
ищцата Н. Н. Н. за обезщетение за имуществени вреди/. Съответно двамата ищци са приели
плащанията само като частично удовлетворяване /както се посочи, липсва тяхно изрично
съгласие за обратното/, при което са упражнили правото си по чл. 558, ал. 5 КЗ да предявят
пред съда претенциите си за пълно удовлетворяване, а тъй като по отношение претенцията
на ищеца М. Г. Н. за обезщетение за имуществени вреди изобщо не е извършено плащане,
той е упражнил правото си, за да бъде удовлетворен чрез плащане на определеното
обезщетение, съответстващо на неговата претенция.
По главния иск на ищеца М.Г.Н. за плащане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Искът е частично основателен - до размера от 15000 лв., до който размер следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв., предявен като частичен
от 50000 лв., следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Установи се от събраните по делото доказателства, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания,
които са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на
ищеца, е извършено от С.В.В. Установи се противоправността на това деяние и причинната
връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и
страдания. Установи се и вината на С.В.В. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе
оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се
също така, че към момента на настъпване на ПТП не е имало действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
управляваното от С.В.В. МПС.
8
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 30000 лв.
/при пълен размер от 50000 лв. на съдебната претенция по този иск и общ размер от 65000
на претенцията, предявена пред застрахователя, частично удовлетворена от него
извънсъдебно, от които в настоящото производство е предявена частична претенция в
размер на 26000 лв./ би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от
ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на
пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид на първо място видът и характерът на
получените телесни увреждания - черепно-мозъчна травма и навяхване на врата с
посттравматична шийна радикулопатия. В резултат на тези увреждания ищецът безспорно е
търпял болки и страдания и то за продължителен период от време - три месеца, но същите са
били умерени и не е била необходима чужда помощ при извършване на ежедневните
дейности. Необходимо и било обаче, а и за в бъдеще е необходимо засегнатият шиен
сегмент на гръбнака да е подложен на щадящ режим откъм физическа активност и
натоварвания, което безспорно ограничава нормалния начин на живот на ищеца. Следва
също да се отчете, че шийната травма е лечима, но е получена и протича на фона на
изразени дегенеративни промени на шийния отдел на гръбначния стълб /за които няма
убедителни анамнестични, клинични и образни данни също да са с травматичен характер/ и
това именно утежнява и удължава възстановителния период и се налага продължителен
прием на медикаменти, физио- и балнеосанаториално лечение. Продължаващите и към
момента оплаквания обаче нямат категорично доказана връзка с претърпяната травма.
Следва също да се вземе предвид, че черепно-мозъчната травма /сътресение на мозъка/ е
неубедителна /диагнозата е поставена 20 дни след травмата само на базата на анамнестични
данни за загуба на съзнание за много кратко време, за което обаче ищецът няма спомен,
същевременно външни травми по главата не са описани/ и лекостепенна /не е било
необходимо спазване на някакъв специфичен режим, ищецът е извършвал обичайната си
трудова дейност/. Доколкото се твърди, че ищецът е развил травматичен церебрастенен
синдром /или постконтузионен синдром/, който представлява персистиране на симптомите
на сътресение след периода на възстановяване, следва да се отчете в случая, че въпросът за
причината за този синдром е дискутабилна в медицинските среди и спорна и не е известно
точно до каква степен симптомите се дължат на физиологични промени или на други
фактори от здравен характер /например съществуващи психични разстройства - депресия,
тревожност или посттравматично стресово разстройство/, а субективността на оплакванията
усложнява оценката и затруднява преценката дали симптомите са преувеличени или
престорени и дали са засилени от други заболявания, поради което съществува значителен
риск от погрешна диагноза. Освен това проявите на мозъчно сътресение не могат да
9
продължат 15 месеца след настъпване на контузията на главата. Следва също де се има
предвид, че при ищеца са неоспорими и глиозните промени на главния мозък, но не може да
се даде становище за давността и причината за тези промени. Една година след инцидента
ищецът все още има отпадна и възбудна неврологична симптоматика от централен и
периферен тип, която обаче /към момента/ е трудна за интерпретиране и съобразно данните
/към момента/ не може да се приеме, че при ищеца е налице медико-биологичният признак
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Т. е. травмите при ищеца са
безспорни, съответно търпените в резултат на тези травми болки и страдания следва да
бъдат обезщетение, но като цяло морфологичните промени в главен и гръбначен мозък при
ищеца остават неясни, не могат и да се дадат прогнозни становища за в бъдеще /което също
следва да бъде взето предвид при определяне на дължимото обезщетение/. Всички тези
факти следва да се отнесат и към възрастта на ищеца – 34 г. към датата на ПТП, т. е. млада и
активна възраст, която предполага възстановяване от травматичните увреждания /дори и при
утежнен и удължен възстановителен период, дължащ се на наличните дегенеративни
промени на шийния отдел на гръбначния стълб/ и справяне с конкретните дегенеративни
изменения /които, ноторно е, са неизбежни за съвременния човек, а и вещите лица сочат в
заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза, че са нормални
за възрастта на ищеца/.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че сума от 30000 лв.
/при пълен размер от 50000 лв. на съдебната претенция по този иск и общ размер от 65000
на претенцията, предявена пред застрахователя, частично удовлетворена от него
извънсъдебно, от които в настоящото производство е предявена частична претенция в
размер на 26000 лв./ би била справедлива и достатъчна, за да обезщети ищеца за търпените
от него болки и страдания в резултат на причинените при ПТП телесни уреждания
/съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на тази претенция/. И
доколкото ответникът е платил извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15000 лв., то с настоящото решение следва да се присъди остатъкът от 15000 лв.
до пълния размер, който съдът приема за справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищеца неимуществени вреди.
Следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът преди ПТП не е бил
диагностициран и не е търсил медицинска помощ за оплакванията, предмет на настоящото
производство, за доказването на който факт е ангажирана справка от НЗОК, не може да
наложи извод, че оплакванията на ищеца се дължат единствено на получените при ПТП
травми. Такъв извод не само би противоречал с останалите доказателства по делото
/подробно обсъдени от съда/, но и, от една страна, медицинска помощ /в т. ч. прегледи,
консултации, изследвания, лечение/, предоставена по реда на здравното осигуряване чрез
НЗОК, не е единственият начин за осигуряване на такава /а от доказателствата по делото е
видно, че ищецът си е осигурявал такава помощ след ПТП предимно чрез собствени
„проучвания“ и консултации с лекари, инициирани от него, което предполага, че са платени
10
от него и не са отразени в базата данни на НЗОК, което пък предполага, че е възможно и
преди ПТП по този начин да си е осигурявал медицинска помощ/. От друга страна, предвид
младата възраст на ищеца, не е необичайно това, че е възможно и да не е търсил медицинска
помощ до момента за оплаквания от такъв характер, дори и при наличие на дегенеративни
изменения на шийния отдел гръбначния стълб /които, както установяват и вещите лица, са
нормални за възрастта/.
По акцесорния иск на ищеца М. Г. Н. за плащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди частично основателен е и акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск –
акцесорният иск следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск, а
за разликата следва да бъде отхвърлен. Относно периода на дължимост на обезщетението за
забава съдът намира следното: Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Извънсъдебната
претенция пред ГФ е депозирана на 09.04.2021 г., съответно срокът по чл. 497, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 496, ал. 1 КЗ /доколкото не се твърди по делото да са били изисквани от ищеца
допълнителни доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и съответно да е приложима т. 1 на чл. 497,
ал. 1 КЗ/ е изтекъл на 09.07.2021 г. /присъствен ден/ и от следващия ден ответникът е в
забава. Обезщетението за забава не се дължи от датата на произнасянето /28.04.2021 г./ от
застрахователя по тази извънсъдебна претенция /както се претендира/, тъй като
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ е такъв за окончателно произнасяне, т. е. едва след
неговото изтичане е окончателно ясно дали застрахователят отказва /изрично или
мълчаливо/ да плати обезщетение или определя такова, както и какъв е окончателният
размер в случай на определяне на обезщетение /обстоятелството, че в писмото до
пострадалия, с което той е уведомен за определеното му от застрахователя обезщетение, е
посочено, че това не е частично плащане, не променя горните изводи/. Съобразно всичко
гореизложено за периода от 28.04.2021 г. до окончателното плащане искът следва да бъде
отхвърлен изцяло /по отношение на цялата искова сума на главния иск/, а по отношение на
уважения размер на иска от 15000 лв. искът следва да бъде уважен за периода от 10.07.2021
г. до окончателното плащане, а за периода от 28.04.2021 г. до 09.07.2021 г. /вкл./ следва да
бъде отхвърлен.
По главния иск на ищеца М.Г.Н. иск за плащане на обезщетение за имуществени
вреди:
Искът е основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:
Освен изложените по отношение на иска на същия ищец за обезщетение за
неимуществени вреди изводи, че са налице основания за ангажиране на отговорността на
ответника с оглед наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД и липсата на действал
към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от С.В.В. МПС, които изводи са изцяло
11
приложими и досежно този иск, следва да се има предвид и следното: Налице е
извънсъдебно признание на претенцията за обезщетение за имуществени вреди на ищеца
М.Г.Н. от страна на ответника – не се спори по делото /а се установява и от представеното
писмо от застрахователя от 28.04.2021 г./, че ответникът е определил на ищеца обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1152.48 лв., като същото не е платено само поради
непредставяне от страна на пострадалия на разходно-оправдателните документи в оригинал.
Независимо от горното са налице и доказателства по делото, установяващи основателността
на тази претенция - писмени доказателства за направени разходи в претендирания размер и
заключение по допуснатата КСМЕ, установяващо, че тези разходи са във връзка с
проведеното на ищеца лечение. Съответно съобразно всичко изложено искът е напълно
основателен и доказан и претърпените имуществени вреди следва да бъдат репарирани в
пълен размер.
По акцесорния иск на ищеца М.Г.Н. за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за плащане на обезщетение за
имуществени вреди основателен е и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главния иск за периода от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
По главния иск на ищцата Н. Н. Н. за плащане на обезщетение за имуществени
вреди:
Искът е основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:
Тук също са изцяло важими изводите, че са налице основания за ангажиране на
отговорността на ответника с оглед наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД и
липсата на действал към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” относно управляваното от С.В.В. МПС, като освен тези
изводи следва да се има предвид и следното:
Налице е частично извънсъдебно признание на тази претенция от страна на
ответника – не се спори по делото, установява се и от представените доказателства, че
ответникът е определил и платил на ищцата обезщетение за имуществени вреди в размер на
1680 лв. при условията на тотална щета на автомобила . Съответно претенцията е доказана
по основание, спорен е само нейният размер. Съдът намира за основателни доводите на
ищцата /изложени в депозираната по делото писмена защита/, че при определяне на
дължимото обезщетение за нанесените материални щети по автомобила на ищцата следва да
се вземе предвид стойността на автомобила, изчислена по метода на пазарните аналози
/която към датата на ПТП е 5082 лв./, при което дължимото обезщетение за нанесените
щети на автомобила в условията на тотална щета е в размер на 3557.40 лв. Действително е
налице константна съдебна практика относно приложението на методиката, използвана от
ГФ /не само цитираната от ищцата/, според която методиката не дерогира приложението на
чл. 273, ал. 2, изр. 1 КЗ /отм./, съответно чл. 499, ал. 2, изр. 1 от действащия КЗ, доколкото
обезщетението не надхвърля размера на застрахователната сума по договора /в случая
12
застрахователен договор няма, налице е само нормативно установен лимит на отговорността
на ответника/, а се прилага като минимална долна граница в посочените случаи, като при
предявена съдебна претенция обезщетението, определено чрез вещо лице, може да
надхвърли тази минимална долна граница. Съдът изцяло споделя тази практика, съответно
приема, че дължимото в случая обезщетение е в горепосочения размер от 3557.40 лв.
/същото не надхвърля нормативно установения лимит на отговорността на ответника/. И
доколкото извънсъдебно е платено обезщетение в размер на 1680 лв., на ищцата следва да се
присъди остатъка от 1887.40 лв. до пълния размер на така дължимото обезщетение, т. е.
искът е основателен за пълния му предявен /след увеличението/ размер.
По акцесорния иск на ищцата Н.Н.Н. за плащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за плащане на обезщетение за
имуществени вреди основателен е и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главния иск за периода от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
Ищeцът М.Г.Н. претендира само разноски за държавни такси и за възнаграждения на
вещи лица. Съобразно доказателствата по делото той е направил разноски в размер на 1090
лв. за държавна такса върху цената на исковете /50 лв. е държавната такса върху цената на
иска за обезщетение за имуществени вреди, 1040 лв. е държавната такса върху цената на
иска за обезщетение за неимуществени вреди/, разноски в размер на 5 лв. за държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение и разноски в общ размер от 1358 лв. за
възнаграждения на вещи лица /500 лв. за първоначални възнаграждения на вещи лица по
допуснатата КСМЕ и 358 лв. допълнително присъдени възнаграждения на същите вещи
лица, 300 лв. за възнаграждение на вещо лице по допуснатата допълнителна СМЕ и 200 лв.
за възнаграждение на вещо лице по допуснатата САТЕ/. С оглед изхода на делото на М.Г.Н.
следва да се присъдят разноски, както следва: в пълен размер разноските за държавна такса
върху цената на иска за обезщетение за имуществени вреди /които са в размер на 50 лв./;
разноски в размер на 600 лв. за държавна такса върху цената на иска за обезщетение за
неимуществени вреди съразмерно с уважената част от този иск; разноски в размер на 2.88
лв. за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение съразмерно с уважената част от
иска за обезщетение за неимуществени вреди /тъй като удостоверението е издадено за
доказване основателността на този иск/; разноски в размер на 688.08 лв. за възнаграждения
на вещи лица по допуснати КСМЕ и допълнителна СМЕ съразмерно с уважената част от
иска за обезщетение за неимуществени вреди /тъй като тези експертизи са допуснати за
доказване основателността на този иск/; разноски в размер на 57.69 лв. за възнаграждение на
вещо лице по допусната САТЕ /тази експертиза е допусната по искане на двамата ищци - за
доказване основателността на иска на ищеца М. Г. Н. за обезщетение за неимуществени
вреди и на иска на Н.Н.Н. за обезщетение за имуществени вреди, както и по искане на
13
ответника; съдът е допуснал задачите общо и е определил общо възнаграждение, като е
указал, че то е дължимо по равно от страните, съответно същото е било дължимо в размер
на 200 лв. от ответника и в размер на 200 лв. общо от двамата ищци, платимо по равно, т. е.
по 100 лв. от всеки от тях /доколкото са поставили еднакъв брой задачи/; ищецът М.Г.Н.
обаче е внесъл цялото възнаграждение в размер на 200 лв. /т. е. внесъл е и дължимата от
ищцата Н.Н.Н. сума от 100 лв., но същата е недължимо платена от него, поради което тя не
следва да му се присъжда, а следва да му се присъдят само разноските в горепосочения
размер, изчислени според дължимото от него за тази експертиза възнаграждение и
съразмерно с уважената част от предявения от него иск за обезщетение за неимуществени
вреди/. Ищцата Н.Н.Н. е направила само разноски за държавна такса върху цената на
предявения от нея иск в общ размер от 75.10 лв. /50 лв. са внесени при предявяване на
исковата молба, 25.10 лв. – при увеличението на размера на иска/. Съответно с оглед изхода
на делото по този иск на ищцата следва да се присъдят разноските в пълен размер.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за това в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице по
допусната допълнителна СМЕ и в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице по
допусната САТЕ /възнаграждението за допуснатата САТЕ е внесено поради грешка на
ответника два пъти – с платежно нареждане от 04.02.2022 г. за сумата от 200 лв. и с
платежно нареждане от 18.03.2022 г. за същата сума; погрешно внесената повторно сума
обаче не може да бъде възстановена на ответника по реда на присъждане на разноски, тя не
се и претендира по този ред, ответникът следва да поиска връщането /, съответно
съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
126.92 лв. за възнаграждение на вещо лице по допусната допълнителна СМЕ, които са в
тежест на ищеца М.Г.Н. /тъй като експертизата е относима към иска на този ищец за
обезщетение за неимуществени вреди/ и в размер на 92.39 лв. за възнаграждение на вещо
лице по допусната САТЕ, които също са в тежест на ищеца М. Г. Н. /тъй като експертизата е
относима и към иска на ищеца М.Н.Г. за обезщетение за неимуществени вреди, и към иска
на ищцата Н.Н.Н. за обезщетение за имуществени вреди, но искът на ищцата Н.Н.Н. е
уважен изцяло/. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2,
пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 540 лв. Т. е. дължимото
възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 540 лв.
Доколкото обаче се претендира възнаграждение в размер на 350 лв., с оглед диспозитивното
начало в процеса при определяне на дължимото съразмерно с отхвърлената част от исковете
юрисконсултско възнаграждение съдът следва да има предвид претендираната сума.
Съобразно изложеното и съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 169.15 лв., дължимо от ищеца М.
Г. Н..
Воден от горното, съдът
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Граф „Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя
на УС С.С., да плати на М.Г.Н. с ЕГН **********, с адрес: с. Ч., Софийска област, ул.
„Гурко“ № 12 сумата от 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 19.11.2020 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 10.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от
1152.48 лв., /хиляда сто петдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на причинените при същото ПТП
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2021 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.Н. с ЕГН **********, с адрес: с. Ч., Софийска
област, ул. „Гурко“ № 12 срещу Г.Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Граф „Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителния
директор Максим Колев и председателя на УС С.С., искове за плащане на сумата от 26000
лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща част от сумата от 50000 лв. /петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 19.11.2020 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 28.04.2021 г. до
окончателното плащане, за разликата над уважения размер на главния иск от 15000 лв.
/петнадесет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 26000 лв. /двадесет и шест
хиляди лева/ като частичен от пълния размер от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от
10.07.2021 г. до окончателното плащане, както и изцяло /по отношение на пълния предявен
размер на главния иск от 26000 лв. като частичен от пълния размер от 50000 лв./
акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата за периода от 28.04.2021 г. до 09.04.2021 г /вкл./.
ОСЪЖДА Г.Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Граф „Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя
на УС С.С., да плати на Н.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. З., Софийска област, ул.
„Захари и Мария Сергиеви“ № 8, вх. Б, ет. 1, ап. 2 сумата от 1887.40 лв. /хиляда осемстотин
осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - тотална щета на л. а. „Тойота Ярис“ с рег. № СО 8350 СК, причинени
при ПТП, настъпило на 19.11.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2021 г., до
окончателното плащане.
15
ОСЪЖДА Г.Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Граф „Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя
на УС С.С., да плати на М.Г.Н. с ЕГН **********, с адрес: с. Ч., Софийска област, ул.
„Гурко“ № 12 следните суми: сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски за държавна такса върху цената на иска за обезщетение за имуществени
вреди; сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ представляваща направени по делото разноски за
държавна такса върху цената на иска за обезщетение за неимуществени вреди съразмерно с
уважената част от този иск; сумата от 2.88 лв. /два лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение съразмерно с уважената част от иска за обезщетение за неимуществени
вреди; сумата от 688.08 лв. /шестстотин осемдесет и осем лева и осем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица по
допуснати комплексна съдебно-медицинска експертиза и допълнителна съдебно-
медицинска експертиза съразмерно с уважената част от иска за обезщетение за
неимуществени вреди; сумата от 57.69 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща направени поделото разноски за възнаграждение на вещо лице
по допусната съдебна авто-техническа експертиза съразмерно с уважената част от иска за
обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Г.Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Граф „Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя
на УС С.С., да плати на Н.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. З., Софийска област, ул.
„Захари и Мария Сергиеви“ № 8, вх. Б, ет. 1, ап. 2 сумата от 75.10 лв. /седемдесет и пет лева
и десет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса върху
цената на предявения от нея иск.
ОСЪЖДА М.Г.Н. с ЕГН **********, с адрес: с. Ч., Софийска област, ул. „Гурко“ №
12 да плати на Г.Ф. с код по БУЛСТАТ, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Граф „Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван от изпълнителния директор М.К. и председателя
на УС С.С., следните суми: сумата от 126.92 лв. /сто двадесет и шест лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице
по допусната допълнителна съдебно-медицинска експертиза съразмерно с отхвърлената
част от иска на М.Г.Н. за обезщетение за неимуществени вреди; сумата от 92.39 лв.
/деветдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице по допусната съдебна авто-техническа експертиза
съразмерно с отхвърлената част от иска на М.Г.Н. за обезщетение за неимуществени вреди;
сумата от 169.15 лв. /сто шестдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С.В.В. с ЕГН **********, с адрес:
гр. З., ул. „Стара планина“ № 43 като трето лице – помагач на ответника ГФ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
16
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
17