Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.05.2021 г. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
дванадесети състав, в публично съдебно заседание на шести април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
при
участието на секретаря ДИАНА Й., сложи за разглеждане гр.дело №3679 по описа на
съда за 2018 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.Х.П., ЕГН **********
***, с която против Т.Х.П., ЕГН **********
*** е предявен иск за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, том ***, рег. № ***,
дело
№***г.
на нотариуса Ю. Д.,*** действие Районен
съд Д., вписан в СВп Д. с вх. №*** от ***г., акт №***, том **, дело №***г., на основание противоречие
с добрите нрави - неравностойност на разменените престации на извършената сделка за
покупко-продажба, с която ответникът е прехвърлил сам на себе си ***идеална
част от недвижим имот – апартамент №*, находящ се
в гр.Д., ул.„***, със застроена площ
от ***кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по кадастралната карта на град Д., ведно с избено помещение
№***от ***кв.м., ведно с ***% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж. В условията на
евентуалност предявява иск за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, том ***, рег. № ***,
дело
№***г.
на нотариуса Ю. Д.,*** действие Районен
съд Д., вписан в СВп Д. с вх. №*** от ***г., акт №***, том ***, дело №***г. като
привиден, прикриващ договор за дарение. В условията на
евентуалност предявява иск за унищожаване на упълномощителната сделка - нотариално
заверено пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№***г. /за подпис/ и
рег.№ ***, том **, акт № ***от
***г. /за съдържание/, заверено от нотариус № ***с район на
действие Районен съд Д., с което М.Д.П., ЕГН ********** е упълномощила Т.Х.П., ЕГН ********** за
описаните в пълномощното действия, като извършена от дееспособен, който не е
могъл да разбира или да ръководи действията си и за
прогласяване за недействителен на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №***, том ***, рег. № ***, дело №***г. на
нотариуса Ю. Д.,*** действие Районен
съд Д., вписан в СВп Д. с вх. №*** от ***г., акт №***, том **, дело №***г., поради
сключването му от лице без представителна власт. Претендират
се и сторените разноски.
В
исковата молба се излага, че страните са наследници по закон на Х. Тодоров П., ЕГН **********,
починал на ***г. и М.Д.П. ,ЕГН **********, починала
на ***г. На ***г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ***, том **, дело № *** г., вх. peг. № ***/***г.
на СВ при АВ Д., М.Д.П. – майка на ищеца е продала на ответника Т.Х.П.,
действайки чрез него като нейн пълномощник, ***идеална
част от апартамент №**, находящ се в гр.Д., ул.„***, със
застроена площ от ***кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по кадастралната карта на град Д., при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж ***; ***; ***; ***; под обекта ***и над обекта:***, ведно
с избено помещение №***от ***кв.м., ведно с ***%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота,
за сумата от 13 000 лева. Ответникът е действал в
качеството на пълномощник на наследодателя на страните, като се е
легитимирал с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№***г. /за
подпис/ и рег.№***, том *, акт №***от ***г.
/за
съдържание/, заверено от нотариус №***с район на действие Районен съд Д.. Ищецът
твърди, че към
този момент упълномощителката е била с ограничена
дееспособност, тъй като е страдала от дименция. Психичното
състояние на последната станало повод за образуване на гр.дело №286/2018 г. по
описа на ДОС за поставянето ѝ под запрещение, като
производство
било
прекратено поради смъртта на лицето. Ищецът твърди, че ответникът не
е действал в интерес на упълномощителя, тъй като не е
осъществил предоставената му представителна власт с грижата на добър стопанин.
Сочи, че сделката е сключена при цена, която е значително по-ниска от пазарната
и
това е довело до намаляване на имуществото на продавача, до договаряне в негова
вреда и до накърняване на добрите нрави.
В
условията на евентуалност се сочи привидност на сключения договор за продажба,
като прикриващ договор за дарение. Уговорената продажна цена не е платена на
продавача, тъй
като волята на последния не е била да получи парична сума от
продажба на имота. Дори продажната цена да е платена на
продавача, то същата е изтеглена от сметката на наследодателя, непосредствено
след сключване на сделката. Сочи се, че е налице обратно писмо,
подписано от М.П., с което се установява нейната действителна воля,
привидността на покупко-продажбата и прикритата сделка - дарение.
В условия на
евентуалност се предявява иск за унищожаване на упълномощителната сделка, тъй
като към датата на упълномощаването М.П. е страдала от деменция, поради което била в невъзможност да разбира
и ръководи действията си по упълномощаването. Настоява се за прогласяване нищожността
на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***, том ***,
дело № *** г., вх. peг. № ***/***г. на СВ при АВ
Д., като сключен при липса на представителна власт, доколкото потвърждаване на договора не може да
бъде направено поради смъртта на упълномощителя.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че изложените в
исковата молба обстоятелства не отоговарят на истината. М.П. не е страдала от
заболяване, което би могло да се отрази на психиката ѝ до такава степен,
че тя да не е разбрала какви документи подписва. Оспорва се наличието на
сочените от ищеца основания за недействителност на процесните сделки. Заявява
се оспорване на представения от ищеца документ озаглавен „обратно писмо”, както
по отношение на подписа, така и по отношение на съдържанието му. Претендират
се и сторените разноски.
Д.кият
районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД; чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.42, ал.2 ЗЗД.
Страните не спорят и от
представените доказателства се установява, че на ***г. е извършена от М.Д.П.
едностранна
упълномощителна сделка с пълномощно /л.88,
т.I по
делото/
с нотариална
заверка на подписа с рег.№***г. (за подпис) и рег.№***, том **, акт №***от ***г. (за съдържание), заверено от нотариус №***с
район на действие Районен съд Д., с която същата е
упълномощила ответника Т.Х.П. да се разпорежда, в това число да продава,
дарява, заменя и пр., при условия и на цена,
каквито намери за добре, но не по-ниска от данъчната оценка, вкл. да
договаря и сам със себе си недвижими имоти,
подробно описани в пълномощното, включително ***идеална част от апартамент №**, находящ се
в гр.Д., ул.„***, със застроена площ
от ***кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***по кадастралната карта на град Д., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж ***; ***; ***; ***; под обекта ***и над обекта:***, ведно с избено помещение
№***от ***кв.м., ведно с ***% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху имота и да получи
продажна цена в брой или по банков път.
По силата на това
пълномощно, на ***г., с договор за покупко-продажба /л.7, т.I по
делото/,
сключен с нотариален акт №***, том ***, рег. № ***,
дело
№***г.
на нотариуса Ю. Д.,*** действие Районен
съд Д., вписан в СВп Д. с вх. №*** от ***г., акт №***, том **, дело №***г.
упълномощения Т.Х.П. прехвърлил на себе си ***идеална част от апартамент №**, находящ се
в гр.Д., ул.„***, със застроена площ
от ***кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по кадастралната карта на град Д., при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж ***; ***; ***; ***; под обекта ***и над обекта:***, ведно
с избено помещение №***от ***кв.м., ведно с ***%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота,
за сумата от 13 000 лева. М.Д.П.
е запазила пожизнено право на ползване
върху продадения имот.
М.Д.П., ЕГН ********** е починала на ***г.,
като нейни наследници по закон /синове/ са ищецът М.Х.П. и ответникът Т.Х.П..
С първия иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД ищецът настоява да бъде прогласена
нищожността на сделката, обективирана в нотариален акт №***, том ***, рег. № ***,
дело
№***г.
на нотариуса Ю. Д.,*** действие Районен
съд Д., вписан в СВп Д. с вх. №*** от ***г., акт №***, том ***, дело №***г., защото противоречи на добрите нрави, поради
нееквивалентност в престациите. В негова тежест е да установи
твърдяната неравностойност на престациите на страните по съглашението.
Според
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В практиката на ВКС се поддържа тезата, че извод за неравностойност на
престациите може да бъде направен, когато от съпоставянето им следва, че
престацията на едната страна изобщо липсва. Това положение противоречи на
добрите нрави и е основание договорът да бъде обявен за нищожен.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-оценителна експертиза /л.241-243, т.I по делото/. От приетото
заключение се
установява, че реалната пазарна цена на апартамента предмет на сделката е 87595 лева. Съответно пазарната цена на ***идеална
част от същия е 29198,33 лв. Между
страните по атакуваната сделка е била
уговорена продажна цена от 13000 лева. Разликата между реалната пазарна цена на
имота и цената, уговорена между страните е очевидна.
Обикновеното съпоставяне на сумите обаче, не води непременно до извод за липса
на еквивалентност и противоречие на добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Нееквивалентността на престациите, предвид
прокламираната с чл.9 от ЗЗД свобода на
договоряне, може да обуслови нищожност на договора само
в случай, че е толкова голяма, че е равнозначна на липса на престация. В случая
е постигнато съгласие за продажна цена от 13000 лева при данъчна
оценка на имота от ***лева /така декларация за данъчна
оценка от ***г. - л.85, т.I по
делото/ между
лица, които са близки роднини – майка
и син. Изхождайки от близостта между
роднините, напълно житейски оправдано е продажната цена при договор между такива
лица да е значително по-ниска, отколкото при договор между лица, които не са в
такава връзка.
Следващото обстоятелство, което влияе на цената на имота е
запазеното пожизнено право на ползване от страна на прехвърлителката М.П.. В доктрината и практиката правото на собственост се определя като
гарантирана и призната от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и
да се разпорежда фактически и юридически с една вещ. При запазено право на
ползване от страна на прехвърлителя, приобретателят е лишен от възможността да
упражнява пълноценно придобитото право на собственост върху вещта. Този извод е
правилен, защото последният е напълно лишен от владение върху вещта, напълно
лишен е и от възможността да я ползва и да събира плодовете от нея. Изложеното
значително намалява вероятността такава вещ да бъде предмет на разпоредителна
сделка. При това положение третото правомощие от съдържанието на вещното право,
възможността на собственика да се разпорежда с вещта, също се явява значително
ограничена. Предвид всичко изброено, основателно е търсенето на такива имоти на
пазара да бъде минимално. Не
на последно място следва да се отбележи, че липсват данни вещото лице по съдебно-оценителна
експертиза да е съобразило
в заключението си обстоятелството, че е било запазено
пожизнено право на ползване от страна на прехвърлителката М.П., поради
което определената от
него пазарна цена на имота от
87595 лв. не може да служи адекватно на съда при преценката за еквивалентност на престациите на страните по
сделката.
Когато бъдат отчетени коментираните обстоятелства – минималното търсене
на имоти със запазено право на ползване и роднинската връзка между страните, дори и да е
налице известна нееквивалентност като математическа величина, то с основание може да бъде заключено, че престирането на сумата от 13000 лева е равностойно
на престацията на прехвърлителката и процесното съглашение не противоречи на добрите нрави.
От гореизложеното
следва, че искът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Крайното решение по главната претенция налага да бъде разгледан
евентуалния иск по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД. Ищецът е искал договорът да бъда прогласен за
нищожен, защото е привиден. В негова тежест е да докаже в условията на пълно и
главно доказване, че към момента на сключване на сделката страните не са желали
настъпването на вещнопрехвърлителния ефект.
По делото е представено обратно
писмо /л.20, т.I по делото/, в
което е материализирано писменото изявление
на прехвърлителката
М.Д.П., от което се установява, че при сключване на процесния договор същата не
е получила продажната цена по него, както и че
сключеният договор не е покупко-продажба, а дарение.
Ответникът
неуспешно е оспорил автентичността на представеното обратно писмо. Съгласно
приетите по делото заключения за почерково изследване /л.144- 155; 215- 221, т.I по делото/ подписът в обратното писмо е изпълнен от М.Д.П..
Това волеизявление е последващо спрямо отразеното в сключения договор, доколкото в писмото не е посочена дата на
съставянето му, но е нотариално удостоверено представянето му на ***г. пред
нотариус с рег.№ *** на НК с район на действие РС Д.. В съдебната практика е прието, че не съществуват ограничения по
отношение на момента, в който е съставено обратното писмо, доказващо
симулацията - може да бъде съставено както преди, така и след сключване на
сделката. Друг е същественият момент за разкриване на симулацията и това е
волята на двете страни по сделката, или само на ответника, който оспорва
привидността. Волята, че при сключване на сделката не са желали настъпването на
последиците на сделката. Когато обратното писмо
/контралетр/ съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор, то
служи за пълно разкриване на симулацията. В процесното писмо не се съдържат конкретни
изявления на всички страни. В
настоящия случай волеизявление в този смисъл от страна на ответника липсва.
Представеният документ изхожда само от едната страна – прехвърлителката, но не
и от приобретателя. Това налага извода, че представеното обратно писмо не
доказва привидността на процесния прехвърлителен договор.
За установяване на привидността на договора, по искане на ищеца е допусната
съдебно-счетоводна експертиза/л.157- 159, т.I по делото /, от заключението по
която се установява, че на ***г. по банкова сметка *** П. е постъпила
продажната цена в размер на 13000 лв. чрез превод с наредител Т.Х.П.. На ***г.
сумата от 13000 лв. е била преведена по сметка на Т.Х.П. с посочено основание
„превод“. Установеното от експертизата обаче не е достатъчно, за да обоснове тезата на ищеца за привидност на договора.
От така събраните
доказателства се извежда, че искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Ищецът не доказа, че страните не са
искали настъпването на последиците от сделката.
Горното разрешение налага
да бъдат разгледани
евентуалните
претенции с правно основание чл.31 ЗЗД и чл.42, ал.2 ЗЗД.
Твърденията
за неспособност на М.П.
/упълномощител и прехвърлител
по процесния договор/ да разбира свойството и значението
на действията си поради деменция, без да се
твърди, че е била недееспосбна /поставена под запрещение/, следва да се подведат под хипотезата
на чл.31 ЗЗД. По иска с посоченото правно основание се
претендира за унищожаване на упълномощителната сделка като извършена от
дееспособен, който не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Същите
твърдения, отнесени към договора за продажба от ***г. следва да се подведат под
хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД, т. е. иск за прогласяване на недействителност на
договора за продажба, като сключен от
пълномощник без надлежна представителна власт, при липса на потвърждение. В т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е
сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. При липса на
потвърждаване на договора, каквото в
случая не може да бъде направено, поради настъпилата смърт на упълномощителя, на недействителността
може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или
неговите наследници/
правоприемници.
Основанието
за унищожаемост по чл. 31, ал.1 ЗЗД е налице тогава, когато
едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната
сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. По правило обаче /чл. 31, ал.2 от ЗЗД/ унищожение на договор на основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД не може да се иска след
смъртта на лицето. По изключение унищожаване на договора може да се иска от
наследниците само при две алтернативни хипотези: ако преди смъртта е било поискано поставяне на лицето
под запрещение, или ако доказателството за недееспособността произлиза от самия
договор. В случая от
приложеното гр.д.№286 по описа на ДОС за 2018г. се установява, че на 25.06.2018г.
ищецът М.Х.П. е предявил иск за поставяне под запрещение на М.Д.П.. Производство по делото е било прекратено с определение от 29.08.2018г. поради смъртта на М.П., настъпила на 30.07.2018г.
За
нуждите на производство е допусната съдебна експертиза /л.294-301, т.I по делото/ за установяване на психичното състояние на М.Д.П. с вещо лице д-р Ж.Н. - психиатър. Според заключението на вещото лице към
релевантния за спора момент – датата на упълномощителната сделка, наличните болестни психични
промени с дементен характер са определили цялостното поведение на М.П. и са
обусловили нейната недееспособност. Вещото лице сочи, че дементното й поведение
е било валидно към датата на
упълномощителната сделка – ***г. Същата не е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното, да ръководи постъпките си,
сама да се грижи за себе си и да защитава интересите си. Сочи се още в
заключението, че с голяма вероятност следва да се приеме, че генерализираният
атеросклеротичен процес у М.П. е имал няколко годишна давност преди смъртта й.
С
оглед заявеното оспорване на заключението на д-р Ж.Н. е
допуснато и представено по делото заключение /л.672- 689, т.II/ изготвено
от състав от три вещи лица – доц.д-р С.В. – специалист по съдебна психиатрия,
д-р А.П.А. - специалист по психиатрия и съдебна психиатрия и клиничен психолог Р.Г..
В заключението се сочи, че в приложената по делото медицинска документация за
лечението на М.П. липсват данни, потвърждаващи наличие на дементен синдром и
психоза. Амбулаторните листи, с диагноза „съдова деменция, неуточнена и
деменция при болестта на А., с късно начало“ са издадени след процесната дата –
***г., на ***г. и на ***г. Никъде в предхождащата ги документация няма данни,
който да потвърждават посочените диагнози, липсват данни за предписано лечение,
подобряващо мозъчното кръвообръщение. Липсват описания за тежка психомоторна
възбуда, състояние на обърканост и дезориентация и грубо психотично певедение.
В медицинските документи е вписано състояние на динамично подобрение на
основните соматични симптоми. Не са правени невропсихологични и образни
изследвания на главен мозък, които да потвърдят наличието на органичен
дегенеративен мозъчен процес. Влошеното соматично здраве на М.П. /Б., Х., Х.болест,
Хр.н.к., С. колидискинезия, състояние след операция по повод на С./, наред с
напредналата й възраст са създали предпоставки за чувство на безпомощност и
зависимост от околните. Събраните по делото свидетелски показания установяват
данни за когнитивни нарушения, но липсата на предхождаща момента на сделката
медицинска документация, която да описва психичното състояние на М.П., не
позволява да се прецени дали нарушенията на когнитивните процеси са били от
сенилен тип или са достигнали до степен на изразен дементен синдром.
Съдът възприема и кредитира заключението на тройната експертиза, кореспондиращо
на представената по делото медицинска документация. Заключението е изготвено
въз основа на подробен анализ на медицинската документация и събраните по
делото доказателства, което не е сторено в заключението на първоначалната
експертиза. Заключението по последната се обосновава единствено на данни от
медицински документ от ***г., т.е. дата следваща тази на упълномощителната сделка. При липсата на обективни данни за това изводът на вещото
лице, че генерализираният атеросклеротичен процес у М.П. е имал няколко годишна
давност преди смъртта й е необоснован.
На последно място заключението на тройната експертиза кореспондира на даденото
от д-р Д.Д. заключение по съдебно-медицинската експертиза /л.250, т.I/. Съгласно последното всички заболявания, от които е страдала М.П. /Б., Х., Х.болест, Хр.н.к., С. к.,
състояние след операция по повод на С./ са соматични, т.е. заболявания на
вътрешните органи и системи. Тези заболявания не са влияели върху това П. да
разбира свойството и значението на извършваното от нея и да ръководи постъпките
си. От гледна точка на посочените заболявания, същата е следвало да разбира
значението и смисъла на това, което подписва.
В
заключение съдът намира, че не се установява категорично, че към датата
на процесната упълномощителна сделка - ***г. М.П.
не
е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могла да
ги ръководи. При тези съображения настоящата
инстанция
достига до извод, че ищецът не доказва
основателността на претенцията си по чл.31, ал.1 ЗЗД.
Последното от своя страна обуславя и неоснователността на претенцията за прогласяване
недействителността на договора за покупко-продажба, поради
сключването му от лице без представителна власт.
С
оглед изхода на спора на ответника се следват сторените по делото разноски в
размер на 2814,80 лв. (2,40 лв. - държавна такса
за преписи /л.198, 290, т.I и л.622, 647, 662, т.II/;
392,40 лв. – депозит по СПЕ и 10 лв. разноски за банков превод /л.185, 269, т.I/;
900 лв. – депозит по СПЕ и 10 лв. разноски за банков превод /л.276, т.I и
л.331, т.II/;
1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение на адв.В.В. /л.696, т.II/).
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ответника се следват разноски –
възнаграждение за един адвокат, въпреки че същият е представляван по делото от
двама. Отделно от това по делото не са представени доказателства, уговореното в
полза на адв.О.Б. възнаграждение да е заплатено /вж.л.59, т.I/.
Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца възражение по чл. 78 , ал.
5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение. По всеки един от обективно съединените искове размера на минималното
възнаграждение, определено върху материалния интерес, на основание чл. 7, ал.
2, т.4 от Наредба №4/
2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 947,94 лв. Отделно от това същото съответства на фактическата
и правна сложност на делото и обема на извършените
процесуални действия, включително участие в проведените съдебни заседания.
Водим
от горното, Д.кият районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Х.П., ЕГН ********** *** против Т.Х.П. ЕГН **********
*** искове за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, том ***, рег. № ***,
дело
№***г.
на нотариуса Ю. Д.,*** действие Районен
съд Д., вписан в СВп Д. с вх. №*** от ***г., акт №***, том ***, дело №***г., на основание
противоречие с добрите нрави - неравностойност на разменените престации на
извършената сделка за покупко-продажба, с която ответникът
е прехвърлил сам на себе си ***идеална част от недвижим имот – апартамент №**, находящ се
в гр.Д., ул.„***, със застроена площ
от ***кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***по кадастралната карта на град Д., ведно с избено помещение
№***от ***кв.м., ведно с ***% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж; за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, том ***, рег. № ***,
дело
№***г.
на нотариуса Ю. Д.,*** действие Районен
съд Д., вписан в СВп Д. с вх. №*** от ***г., акт №***, том ***, дело №***г. като
привиден, прикриващ договор за дарение; за унищожаване на
упълномощителната сделка - нотариално
заверено пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№***г. /за подпис/ и
рег.№***, том ***, акт №***от ***г. /за съдържание/, заверено от
нотариус №***с район на действие Районен съд Д., с което
М.Д.П., ЕГН ********** е упълномощила Т.Х.П., ЕГН ********** за
описаните в пълномощното действия, като извършена от дееспособен, който не е
могъл да разбира или да ръководи действията си и за
прогласяване за недействителен на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №***, том ***, рег. № ***, дело №***г. на
нотариуса Ю. Д.,*** действие Районен
съд Д., вписан в СВп Д. с вх. №*** от ***г., акт №***, том ***, дело №***г., поради
сключването му от лице без представителна власт.
ОСЪЖДА М.Х.П., ЕГН **********
*** да заплати на
Т.Х.П. ЕГН ********** *** сторените по делото
разноски в размер на 2814,80 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: