Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 344 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1
от КЗ за сумата от 300 000 лв.
В исковата молба на Ц.М.М. и М.М.М. се твърди, че на 14.11.2016 г. е
осъществено ПТП в гр. Видин от водача на лек автомобил „Хюндай Лантра“ с ДКН ******–
А.Н.Ц., който нарушил правилата за движение по пътищата като се движил с
несъобразена скорост, напуснал пътното платно и ударил движещата се по земен
тротоар Н.М.Б., като й причинил несъвместими с живота й травми и тя починала на
място. Твърди се, че ищците са деца на починалата в ПТП-то. Изложени са
твърдения, че смъртта на майка им, им причинила болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищците
са мотивирали правен интерес от предявяване на исковете и искаг от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по
риска „ГО” на водача на лек автомобил „Хюндай”, да им заплати сумата от по 150 000
лв. на всеки един от двамата – обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „А.Б.”, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищците са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
352/2016 г. на ОД на МВР – Видин, от който се установява, че на 14.11.2016 г. в
гр. Видин, на ул. „Цар Иван Асен II”, на около 300 метра преди варов възел „Виолина” е осъществено ПТП между
лек автомобил „Хюндай Лантра” с рег. № ******,
управляван от А.Н.Ц. и пешеходката Н.М.Б., която е починала при ПТП-то. Като
причина за неговото настъпване е посочена несъобразена скорост с конкретните
условия на видимост.
По делото е представена присъда 60/12.09.2018 г. на ОС – Видин по нохд
172/2018 г., от която е видно, че А.Н.Ц. е признат за виновен в това, че на
14.11.2016 г., в гр. Видин, по ул. „Цар Иван Асен II”, на 100 м преди кръстовището с ул. „Незабравка” при
управление на МПС – лек автомобил „Хюндай Лантра” с ДК№ ******, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно – чл.20 ал.2
изр. 1 и чл. 77 от ЗДвП е допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Н.М.Б.. Няма отбелязване представената присъда да е влязла
в законна сила.
По делото е представено
удостоверение за наследници с изх. № АО-01-18-3225-1/22.11.2016 г. на Община
Видин, от което се установява, че Н.М.Б. е починала на 14.11.2016 г. и е
оставила за свои наследници по закон Ц.М.М. /син/ и М.М.М. /дъщеря/.
По делото е изслушана съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р А.Т.М.. В заключението си
вещото лице е посочило, че смъртта на Н.М.Б.се дължи на шийна гръбначно-мозъчна
травма като между нея и ПТП-то от 14.11.2016 г. съществува пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че скоростта
на движение на лек автомобил „Хюндай” преди настъпване на произшествието е 50
км/ч с опасна зона за спиране от 38,39 метра. Вещото лице е посочило в
заключението си зоната на осветеност пред автомобила от десния и левия фарове,
включени на къси респ. дълги светлини и въз основа на тези данни е обосновал
извод за техническа предотвратимост на удара от страна на водача на лекия
автомобил. Вещото лице е посочило, че пешеходката Н.Б.се е движила по улицата,
попътно на автомобила, теглейки количка с багаж, на разстояние около 2 метра от
десния край на пътното платно. Посочено в заключението е, че водачът на лекия
автомобил е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца в зоната на
осветеност на фаровете и при своевременно предприемане на аварийно спиране да
спре преди мястото на удара. Посочено е, че причина за настъпване на ПТП е и
движението на пешеходеца по платното за движение на ППС.
По делото е допусната и допълнителна САТЕ, приета в съдебно заседание на
26.11.2018 г. като са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели
включително такива по делегация.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.
496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 06.01.2017 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално
допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – заключенията на САТЕ /първоначална и допълнителна/
и показанията на допуснатия свидетел А.Ц., разпитан по делегация, респ.
констатациите на протокола за ПТП настоящият съдебен състав намира, че вината
на водача на лек автомобил «Хюндай» е установена като същият е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ.
Ищците са низходящи от първа степен на починала в ПТП, предвид което
притежават активна материалноправна легитимация да претендират репарация на
причинените им, вследствие смъртта на тяхната майка, вреди. Същите са от кръга
на близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищците. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието,
вследствие загуба на родител, с който са живели дълги години заедно справедливо
би било да се присъди сумата от по 150 000 лв. за всеки един от ищците. При
проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване с оглед на обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат с оглед на обстоятелството, че се е движил
на пътното платно безпричинно, в тъмната част от денонощието и с тъмни дрехи.
При ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира
заявеното възражение за основателно. Видно от заключението на САТЕ пострадалата
се е намирала на 2 метра от десния край на пътното платно като се е движила
попътно на посоката на движение на автомобилите, дърпайки количка, в тъмната
част на денонощието като е била облечена с тъмни дрехи, което допълнително е
затруднявало нейното обективиране от останалите участници в движението. Самото
й поведение съставлява нарушение на правилата за движение по пътищата,
установени в разпоредбите на чл. 108 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Предвид което
настоящият съдебен състав намира, че с поведението си същата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат като определя процент на съпричиняването от
¼ т.е. определените размери на обезщетенията следва да се редуцират с
този процент на съпричиняване и същите възлизат на сума от по 112 500 лв.
като за горницата до пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 06.04.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 26.11.2018 г. процесуалният представител на ищците са е заявил
искане да му се заплати възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по
делото договор за правна помощ и съдействие е отбелязано, че процесуалното
представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр. 259 /. С оглед
заявените размери на исковете и при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците възлиза на 9
060 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото респ. извършените по
делото процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че това е
адекватния размер на адвокатското възнаграждение. Припадащата се част от сумата,
съобразно уважената част от иска възлиза на 6 795 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските за депозит за съдебни експертизи и юрисконсултско възнаграждение,
която сума възлиза на 157, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 9 375 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** – *******на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Ц.М.М., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: ***, партер – адв. Й.Д. сумата от по 112 500 /сто и дванадесет хиляди и
петстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в смъртта на Н.М.Б. в резултат на ПТП, реализирано на 14.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2017 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горниците до пълните предявени
размери от по 150 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** – *******да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 9 375 лв. –
дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** – *******да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Й.Д. сумата 6 795 лв.–
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.М.М., ЕГН **********
и М.М.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, партер – адв. Й.Д. да
заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „А.Б.”, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** – *******сумата от 157, 50 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: