Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
Гр. София, 08.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в
заседание при
закрити врати състояло се на шестнадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретаря Милена Кюркчиева, като
разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1072 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „Д.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност
спрямо - „С.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.К.,
бул.”********.
Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че по силата на влязло в
сила съдебно решение след проведено исково производство срещу ответника,
последния е бил осъден да му заплати сумата в размер от 460 800 лв., която
съставлява незаплатено възнаграждение породено по повод на сключен договор за
изработка от 04.06.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2011 г.
до окончателното изплащане на главния дълг, както и сумите от 10 000 лв. –
обезщетение за забава, и 24 432 лв. и 1 500 лв. – деловодни разноски направени
за водене на исковете пред двете инстанции. Сочи се, че молителя се е снабдил с
изпълнителен лист за така присъдените му парични суми, като с него през 2014 г.
е образувал изпълнително производство срещу „С.”ООД пред ЧСИ с периметър на
действия – ОС – Пловдив, но до момента на упражняване на молбата по чл. 625 ТЗ
нямало осъществено плащане на съдебно присъдените вземания, въпреки
предприетите действия за принудителното им събиране. В молбата се акцентира
върху това, че анализа на данните присъстващи в счетоводния баланс на „С.”ООД
показва, че това дружество не разполага с вземания от клиенти и доставчици,
вкл. не притежава имущество върху което да се осъществи изпълнение за
удовлетворяване на претенциите на молителя. Изложеното създава у дружеството
заявяващо се за кредитор убеждението, че ответника се намира в състояние, което
обективно не му позволява да покрие негови изискуеми парични задължения
натрупани във връзка с извършваната търговска дейност, което означава, че същия
е изпаднал в неплатежоспособност, и/или свръхзадълженост. Предвид това се
подържа да са налице предпоставки спрямо този търговец да бъде открито
производство по несъстоятелност.
Ответникът – „С.” ООД, чрез пълномощника си – адв. Б. депозира в срок
отговор по подадената против него молба основана на чл.625 ТЗ. С него се
поддържа, че ответното дружество макар да има качеството на длъжник спрямо
молителя, то има и качеството на кредитор на „Д.”ЕАД, защото последното му
дължи сума в размер от 3 068 838,90 лв. – главница и 504 806,70 лв. – лихва за
забава. Обосновава се, че според договор от 2008 г. сключен между дружество с
абревиатура – „БИГ“ АД и ответника била извършена изработка на назовани в
отговора изделия, по която „С.” ООД било
възложител, а „БИГ“ АД – изпълнител. След изпълнение на възложената работа
дружеството – изпълнител предало изработените изделия на дружество с
абревиатура – „ДНБ“ АД. Към момента на предаването на второто от изделията бил
подписан втори договор във връзка с учреденото правоотношение по изработката,
като по този договор от 2010 г. молителя в настоящото производство - „Д.” ЕАД е
поел всички пасиви, активи и договорености създадени по силата на договора от
2008 г. и е встъпил на мястото на дружеството – изпълнител. Изложението на
ответника във връзка с придобиването от негова страна също на качеството
кредитор спрямо „Д.” ЕАД е базирано на това, че когато изработените изделия са
достигнали до крайния им получател – М.НА О.на Е., което е следвало пряко да ги
експлоатира се е установило, че те са негодни да изпълняват присъщите си
функции, като са се повредили още при изпробването им. Във връзка с поетата от
„С.” ООД гаранционна отговорност за добро изпълнение към „ДНБ“ АД се наложило
дружеството-ответник да изработи изцяло нови изделия от същия вид, което
генерирало направата на разходи в размер от 3 068 838,90 лв., които всъщност се
явявали претърпени загуби от некачественото изпълнение допуснато при
изработката на изделията по договора от 2008 г. Доколкото „Д.” ЕАД било
встъпило, като страна отговаряща по този договор, то същото следвало да
репарира тази договорна вреда в полза на „С.” ООД. Ръководен от тези си
съображения ответника формулира възражение за прихващане на съдебно присъдения
срещу него дълг с очертаното парично вземане, за което сочи молителя да има
качеството на длъжник. Иска се от съда след извършване на заявеното прихващане
да приеме, че вземането на което „Д.” ЕАД основава молбата си по чл. 625 ТЗ е
погасено, което пък изключва това същия да се легитимира, като носител на
изискуемо вземане по търговска сделка, а отсъствието на тази предпоставка прави
молбата за откриване на производство по несъстоятелност неоснователна, което
налага отхвърлянето й.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Представен
е договор от 15.12.2008 г., и по силата на уговореното в него „С.“ ООД /означено
като контрактор/ е поел задължение към „Б. И.Г.“ АД /БИГ/ /означено като
принципал/ да осъществява обслужване в областта на техническата помощ, вкл.
консултации и информационни услуги, чиято насоченост е концентрирана към
подписването на договори за доставки на стоки и дейности, вкл. да прави
авансови плащания за стартиране производствения процес на принципала.
Последният на свои ред е поел насрещно задължение да доставя различни
компоненти и материали с цел да произведе и представи изделия в полза на
контрактора, като се
съобразява с техническите и времеви условия на подписания между „С.“ ООД и трето дружество – „Д.Н.Б.“ ЕООД договор с
дата 27.11.2008 г. В приложение 1 към коментирания договор е възприето, че
компонентите и материалите за изделия : са 6 броя тип SINTIS
VIP -300X2v4KV.
Съгласно
приобщен по делото приемо-предавателен протокол от 04.06.2010 г. се разбира, че
на датата на съставяне на протокола от страна на „Б. И.Г.“ АД е бил предаден в
полза на „Д.Н.Б.“ ЕООД втори екземпляр от VIP
конвоен смутител, за
което изделие изрично е отразено, че е било изработено в изпълнение на договора
от 15.12.2008 г. В коментирания частен свидетелстващ документ е отразено и
това, че първия смутител е бил предаден на представляващия „Д.Н.Б.“ ЕООД /И. Ч./
на 15.02.2010 г.
Според
Писмо отнасящо се до даване на гаранция за изпълнение изготвено от „С.“ ООД и адресирано до получател - „Д.Н.Б.“ ЕООД се
констатира, че ответника е гарантирал пред получателя на изделията произведени
по договора от 15.12.2008 г., че всички стоки и услуги, които се предоставят ще
отговарят на съответните технически характеристики записани в основния договор.
Очертани са и двата етапа, за които се отнася даваната гаранция.
Приобщените
по делото писмени доказателства /дадено разрешение за износ на оръжия от
Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия
за масово унищожение, както и протоколи за дейности и резултати от тестове
проведени в периода от 27.02.2010 г. – 07.03.2010 г. и в периода от 24.04.2010
г. – 04.10.2010 г./ свидетелстват за това, че по време на осъществените изпитвания
на са получени множество повреди в доставените предни генератори, като същите
не са стабилни при експлоатирането на заглушителните станции, като товарът на
колата е нарушен според спецификациите за полезен товар.
Според
рамков договор подписан на 04.06.2010 г. между „С.“ ООД, в качеството на
възложител, и „Д.-П.“, в качеството на изпълнител се разкрива воля на страните
да учредят по между си търговско правоотношение в рамките, на което изпълнителя
приема да изработи 10 броя VIP конвойни смутителя на
основата на автомобил Chevy Suburban, при условие, че страните
приведат в работещо състояние своите подсистеми. Възнаграждението, за което „С.“
ООД се е съгласил да осъществи плащане, като насрещна престация за изработените
изделия
е в диапазона между
сумата от 656 000 евро и 710 000 евро, с ДДС, като окончателния
размер на възнаграждението е предвидено да се определи в отделен договор, чието
подписване е уговорено да стане не по-късно от 28.06.2010 г. В договора
присъства и схемата, по която да се осъществяват плащанията за изработваните
изделия. Освен това в чл. 7 от съглашението е уредено, че всички пасиви активи
и договорености между „БИГ“ АД и „С.“ ООД се поемат от изпълнителя, като
претенциите към предходния изпълнител - „БИГ“ АД отпадат.
Сред
доказателствата по делото е решение от 20.09.2013 г., което е постановено по
т.д. № 1209/2011 г. образувано пред СГС, ТО, VI-10 състав, от което е
видно, че ответника - „С.“ ООД е бил осъден да заплати в полза на „Д.” ЕАД,
както следва : на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от 460 800
лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка от
04.06.2010 г., ведно със законната лихва върху него, считано от 13.01.2011 г.
до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от
10 000 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
460 800 лв. за периода от 29.08.2010 г. до 13.01.2011 г.; и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 24 432 лв. – направени разноски по
делото. При осъществения инстанционен контрол с решение от 24.01.2014 г. на САС, ТО, 11 с-в решението на СГС е изцяло
потвърдено, като „С.“ ООД е осъдено да
заплати в полза на „Д.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още
1 500 лв. – разноски направени за провеждане на производството пред
въззвината инстанция.
Въз
основа на цитираните решения в полза на „Д.” ЕАД е бил издаден изпълнителен
лист от 09.04.2014 г. срещу „С.“ ООД за присъдените парични суми. Дружеството
носител на изпълняемите права е привело изпълнителния си титул в действие, като
е образувало изпълнително дело № 1120/2014 г. срещу длъжника, което е поверено
на ЧСИ- П.И., с район на действие – ОС Пловдив.
Съобразно
подписано между страните по делото споразумение от 29.01.2015 г. се установява,
че въпреки инициирания изпълнителен процес по и.д. № 1120/2014 г., то към
датата 29.01.2014 г. въпреки предприемането на всички присъщи изпълнителни
действия насочени към удовлетворяване на паричните вземания на „Д.” ЕАД нямало
резултат, защото длъжникът не разполага с имущество, чието осребряване да
послужи за генерирането на паричен ресурс, чрез които вземанията на кредитора
да се погасят. Споразумението има за предмет уреждането на извънпроцесуални
механизми между страните с помощта, на които да се способства част от
средствата, които постъпват като плащания в полза на длъжника незабавно да се насочват
към кредитора - „Д.” ЕАД, вкл. предоставянето на право в полза на представители
на кредитора периодично да правят справки в счетоводството на длъжника, както и
това „С.“ ООД да възлага изпълнението на осъществявани от него проект, в полза на „БИГ“ АД в качеството му на подизпълнител. Независимо
от тези мерки, „С.“ ООД е възприело, че следва да търси всякакви източници на
парични приходи, с които в краткосрочен порядък да обслужи паричния си дълг към
„Д.” ЕАД предмет на образуваното изпълнително дело. Предвидено е, че крайния
срок на действие на споразумението е датата – 31.12.2015 г.
За установяване на актуалното финансово и
имуществено състояние на ответника – „С.“ ООД по делото са ангажирани, както по
волята на страните, така и по служебен почин на съда следните доказателства :
Приобщени
са заверени копия от изготвените за периода 2014 г. – 2017 г. от търговско
дружество - „С.“ ООД ГФО, обхващащи : счетоводни баланси, отчети за приходите и
разходите, отчети за паричните потоци, отчети за собствения капитал, а така
също инвентаризационна ведомост на ДМА релевантна към датата – 29.12.2014
г.
Служебно
посредством прилагане процесуалния способ на чл. 186 ГПК от ТД на НАП – гр.
София по делото са предоставени и приобщени за писмени доказателства
съставените от „С.“ ООД и подавани до приходната администрация годишни данъчни
декларации по чл. 92 ЗКПО, отнасящи се за периода от 2014 г. до 2017 г.
включително.
На основание чл. 186 ГПК след изискване от СДВР –
Отдел „Пътна полиция“ по делото е събрано за доказателство Извлечение от
Централна база данни на АИС – КАТ към 09.10.2018 г. за отбелязвания по
отношение на дружеството – „С.“ ООД, от която е видно, че относно този правен
субект в АИС фигурират данни за регистрирани 4 броя ППС, чиято индивидуализация
по модел и рег. номер е дадена в изготвената справка от базата данни.
Налично е писмо изходящо от Агенция по вписванията, в
което е посочено, че след осъществена в Интегрираната информационна система за
кадастър и имотен регистър /ИКАР/ проверка с обхват периода от 01.01.1998 г. до
03.10.2018 г. относно данни за вписвания, отбелязвания и заличавания с правен
субект - „С.“ ООД не са констатирани такива.
Съгласно писмо от Б. народна банка датиращо от
31.10.2018 г. във връзка с изискване е предоставена информация, че във водения
при банката Централен кредитен регистър не са констатирани данни за
предоставени в полза на „С.“ ООД кредити от банки и небанкови институции в
периода от 31.10.2013 г. до 30.09.2018 г.
Видно
от заключението по допуснатата СФИЕ, което е прието от съда като компетентно
изготвено, за изследвания период 2014 – 2017 г. се виждат следните състояния на
имущественото и финансово състояние на търговеца - „С.“ ООД : по отношение структурирането на
активите става ясно, че през целия анализиран период краткотрайните активи са
тези, които формират почти целия дял от активите, с които разполага длъжника, а
именно : към 31.12.2014 г. – 99,31 %; към 31.12.2015 г. – 90,91 %; към
31.12.2016 г. и 31.12.2017 г. – 100 %. В абсолютни стойности при тези активи се
наблюдава осезаема тенденция в тяхното намаляване, като в началото на
изследвания период /31.12.2014 г./ те възлизат на сумата от 434 хил. лв., а в
следващите години се редуцират за да достигнат ниво от едва 11 хил. лв. към
31.12.2017 г. Отделните компонентите формиращи кръга на КА също показват
колебания, като материалните запаси, изразяващи се в незавършено строителство
фигурират в баланса единствено към 31.12.2014 г. и заемат най –голям дял от
структурата на тази категория активи /92,40 %/, но през следващите години този
вид краткотраен актив не присъства във финансовите резултати на длъжника. По
отношение на паричните средства вещото лице изтъква, че техните нива също
показват намаляване, доколкото към началото на изследвания период /31.12.2014
г./ според балансовите си данни дружеството е притежавало 22 хил. лв., а към
края на периода /31.12.2017 г./ стойността му вече е равна на 1 хил. лв. Другият
компонент от КА, а именно краткосрочните вземания на дружеството показват
противоречиви тенденции в движенията си,
а именно : от 11 хил. лв. към 31.12.2014 г. нарастват на 15 хил. лв. към
31.12.2015 г. и 16 хил. лв. към 31.12.2015 г., като след това отново бележат
спад до 10 хил. лв. към 31.12.2017 г. Коментарът на вещото лице по структурата
на пасивите е позициониран по следния начин : основен дял имат краткосрочните
задължения /тези с период на изпълнение до 1 година/, като към 31.12.2014 г. в
абсолютна стойност те възлизат на 1 031 хил. лв.; в следващата година
обаче се забелязва промяна при която основния дял вече се заема от
дългосрочните задължения, които от 24 хил. лв. към 31.12.2014 г. нарастват до
691 хил. лв. към 31.12.2015 г. Тази тенденция се запазва и през следващите две
финансови години – 2016 г. и 2017 г., когато краткосрочните задължения
фигуриращи в баланса на дружеството възлизат на едва 2 хил. лв., а вписаните
като дългосрочни показват стойности от 690 хил. лв. и 684 хил. лв. Основният
дял, както от краткосрочните, така и от дългосрочните задължения се заема от
категорията „други задължения“, следвани от задълженията към доставчици. При
тези параметри на краткосрочните активи и краткосрочните /текущите/ задължения вещото
лице е дало коефициентите за обща ликвидност на търговеца за изследвания
период, които са със следните показания : за 2014 г. – 0,4210; за 2015 г. –
5,000; за 2016 г. – 8,000, и за 2017 г. 5,500. Коментарът на вещото лице е, че
при тези нива на ликвидност показвани от ответника в периода след 2014 г. същия
е в състояние безпрепятствено му позволява да погасява регулярно краткосрочните
си задължения. Направена е обаче изрична бележка, че тези нива на показателите
измерващи ликвидния потенциал на търговеца се проявяват само ако се приемат
стойностите на краткосрочните пасиви, които са отразени в изготвяните през
анализираните години счетоводни баланси. В тези балансови данни обаче
задълженията, които длъжника има към дружеството - „Д.” ЕАД са отнесени към дългосрочните
задължения, за което счетоводно отразяване липсвала обоснованост, доколкото
данните показват, че коментираните задължения са изискуеми, а нямат падежи
разположени към дата извън период от 1 година за да се квалифицират, като дългосрочни.
В този смисъл вещото лице е предоставило и алтернативен вариант на нивата на
коефициента за обща ликвидност при отнасяне на паричния дълг на длъжника към „Д.”
ЕАД в приложното поле на краткосрочните задължения. При този подход стойностите
на КОЛ имат следните числови изражения : за 2014 г. – 0,4210; за 2015 г. –
0,0290; за 2016 г. – 0,0231 и за 2017 г. – 0,0160. Другият измерител имащ
значение за потенциала на дружеството да обслужва своевременно всички свои
парични задължения /без значение, дали са краткосрочни или дългосрочни/ е
коефициентът на платежоспособност, чието проучване от вещото лице разкрива, че
нивата му бележат отрицателни стойности през целия проверяван период.
Коментарът на вещото лице за това състояние е, че се касае до дружество, което
е декапитализирано. Коефициентът на задлъжнялост също потвърждава липсата на
потенциал за покриване на паричните задължения на дружеството от собствения му капитал, като се наблюдава
наличие на състояние, при което длъжника функционира при състояние на трайно
поддържан отрицателен собствен капитал. В допълнение при анализа на финансовата
картина, при която функционира длъжника от вещото лице е пояснено, че се
демонстрира трайна тенденция в спад на приходите от оперативна дейност, като
още към 2016 г. същите бележат нулева стойност, която се наблюдава и при
завършването на 2017 г. Освен това дружеството отчита загуби в протежението на
целия обследван период.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна
на спора:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност спрямо търговец е нужно да са налице при условията на
кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742
от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от
лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.
742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да съществува изискуемо парично задължение на сочения длъжник, породено от
или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се
установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай е налице
предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният
съд е този по
седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ,
писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат
да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по
търговска сделка, Националната агенция за приходите за публично-правно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът
е сезиран с молба от дружество сочещо се за кредитор, което се явява
легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството
– длъжникът – „С.“ ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ,
предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда
следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да
изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките,
сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така
и тези изрично изброени в чл.1 ал.1 от ТЗ, независимо от качеството на страните
(чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи,
независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, като негов носител следва да бъде молителя
поддържащ да е неудовлетворен кредитор на вземане произтичащо от търговска
сделка. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за
което се прилагат общите правила на гражданското право.
В производството по несъстоятелност на съда е възложено да събира служебно
доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника, но не
и за вземанията на молителя, който следва да установи твърдяното изискуемо и
ликвидно свое вземане при условията на пълно и главно доказване.
Анализът на заявеното от молителя „Д.“ ЕАД парично вземане, от което
цитираното дружество черпи легитимацията си на кредитор спрямо ответника
показва, че източник на същото е поемане на облигационно задължение за
заплащане на възнаграждение по валидно сключена търговска сделка /договор за
изработка/, което не е изпълнено от адресата му в рамките на изрично
предвидените с договора срокове, и е довело до изпадане в състояние на забава
от „С.“ ООД. По отношение търговския характер на коментираната сделка
безусловно трябва да се заключи, че тя покрива, както критерия за абсолютна търговска сделка /и
двете страни по сделката са търговци/, така и критерия за относителна търговска
сделка /сделката е сключена по повод упражняваното от всеки от участващите по
нея търговци занятие и е насочена към реализирането на печалба/. На следващо
място по въпроса за съществуването на вземанията изложени от молителя в молбата
му по чл. 625 ТЗ, а именно тяхната безспорност и ликвидност, настоящата
инстанция намира, че и тази предпоставка е успешно разкрита от кредитора,
защото „Д.“ ЕАД се легитимира с добил
стабилитет позитивни за него съдебен акт – съдебно решение. Разглеждащият
молбата по чл. 625 ТЗ съд е длъжен да се съобрази с възприетото от съда при
разрешаването на спора свързан с присъждането на очертаните в молбата за
откриване на производство по
несъстоятелност вземания,
доколкото с оглед императивната забрана въведена с процесуалната норма на чл.
299, ал. 1 ГПК е изключено да бъде правена нова преценка свързана със съществуването в правната сфера
на молителя на правото му да получи плащане от ответника на така присъдените му
вземания. От ответника не са наведени възражения, че след постановяване на
решението, с което е осъден да заплати цитираните от ищеца парични суми са
настъпили допълнителни факти, които са довели, било до погасяване на
вземанията, било до изместване момента на тяхната изискуемост.
Основният аргумент на ответника да отрича материалната легитимация на
молителя, като носител на изискуеми парични вземания, които да позволяват на дружеството
да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо „С.“ ООД е
фокусиран върху това, че цитираното дружество разполага с насрещни парични
вземания, чиито адресат се явява именно молителя, и същите са валидно
възникнали, изискуеми са, и същевременно не са успешно погасени към момента на
провеждане на настоящото производство, което пък ги прави годен предмет с тях
да бъде извършено прихващане. Във връзка с възможността в настоящото
производство ответника да разполага, като средство за защита с опцията да
противопостави възражение за прихващане на свое вземане с вземането на молителя,
настоящия състав приема, че особеностите на това производство не изключват тази
форма на защита, която по принцип е предоставена на ответника в исковия процес,
доколкото тя е насочена към париране материалната легитимация на молителя, чрез
погасяване на вземането, на което същия базира качеството си на кредитор, което
пък е една от основните предпоставки изследвани при разглеждането на молбата с
правно основание чл. 625 ТЗ. За да бъде успешно така предприетото средство за
защита обаче, ответника следва да проведе доказване на това, че е носител на
изискуемо парично вземане, при основанието заявено с отговора, по което длъжник
е молителя. В случая вземането, на което се позовава „С.“ ООД е такова за
обезщетение, по повод на причинени вреди от допуснато неизпълнение на договорно
задължение по договор от 15.12.2008 г. с първоначален длъжник - „Б. И.Г.“ АД /БИГ/, по което правоотношение
впоследствие е настъпила субективна новация и на мястото на първоначалния
длъжник е встъпил – молителя. Тези вреди се изразявали в претърпени от „С.“ ООД
загуби равняващи се на стойността на повторно поръчаните за изработка на трето
за правоотношението дружество изделия, доколкото първоначално произведените и
предадени от „Б. И.Г.“ АД такива не били годни за експлоатация, защото поради
некачествена изработка не могли да покрият функциите, за които са били
предназначени. Първостепенна материална предпоставка за пораждане на подобен
вид договорна отговорност за лицето, комуто е възложено извършването на
работата по изработка на ясно индивидуализираните в ИМ два броя изделия е от
страна на същото да е допуснато отклонение, било в срочното, било в
качественото изпълнение на работата. В случая възложителя по договора от 2008
г. - „С.“ ООД настоява, че е допуснато некачествено изпълнението на възложената
с договора работа, което е довело до невъзможност изделията предмет на
изработката да бъдат експлоатирани съобразно тяхното предназначение, и за това
неизпълнение отговорността се носи от дружеството-изпълнител, респективно след
осъществената през 2010 г. новация от дружеството-молител. Според нормата на
чл. 264, ал. 2 ЗЗД „При приемането на работата поръчващия трябва да я прегледа
и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане, или се открият по-късно. За такива недостатъци поръчващия трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им.“. Относно факта свързан с
предаването на възложената работа с предмет два броя конвойни смутители
ангажираните по делото писмени доказателства свидетелстват за това, че
изделията са били приети съобразно установените в закона изисквания. Прегледа
на съдържанието възприето в договора от 15.12.2008 г. не разкрива
установяването на изрична процедура по предаване на изработените изделия, а в
него присъства единствено препращане към техническите и времеви условия на
подписания между „С.“ ООД и „Д.Н.Б.“ ЕООД договор. Последният договор обаче не
е приобщен по делото като доказателство, поради което дори в същия да е уредена
изрична процедира по приемане на работата, която „Б. И.Г.“ АД се е задължила да
извърши, то тя остава неизяснена по делото. Същевременно приемането на работата
от изпълнителя „С.“ ООД се установява от признанието налично в текста на чл. 2
от рамковия договор сключен на 04.06.2010 г., където поръчващото дружество
недвусмислено е заявило, че приема да реализира двете изработени изделия,
когато страните приведат в работещо състояние своите подсистеми. Важно е да се
отбележи, че към този момент тестовете за съответствие на произведените изделия,
които са реализирани от крайния им получател – М.НА О.на Е., като резултатите
от тях са били ясни. При тези фактически обстоятелства вместо да направи
незабавно възражение за некачествено изпълнение на изработеното, възложителя - „С.“
ООД е подписал договора от 04.06.2010 г., където е потвърдил, че е осъществил
приемането на работата. Това означава, че дори да се приеме, че се касае до
скрити по характера си недостатъци в изпълнението, които не са могли да бъдат
констатирани при обикновения начин на приемането, а са станали известни
по-късно от този момент, то поръчващия работата не е изпълнил задължението си
веднага да уведоми изработващия, а напротив манифестирал е поведение, с което е
потвърдил, че изпълнението не страда от недостатъци. Следователно няма как в
правната сфера на „С.“ ООД да се е
породило вземане за вреди, които да имат за пораждащ ги юридически факт
неизправното поведение на изработващия, изразяващо се в произвеждане на продукт
с недостатъци правещи го негоден за задоволяване функциите, за които е бил
поръчан. Успоредно с това отсъства доказване и на друга от изискуемите
предпоставки за възникване материалното право на обезщетение, а именно, че „С.“
ООД е направил разходи за заплащане на
възнаграждение за изработка на нови изделия, за които е имал ангажимент да
достави пред „Д.Н.Б.“ ЕООД, а то на свои ред пред крайния получател - М.НА О.на Е.. Представената в този аспект
счетоводна справка за фактурирани разходи в периода обхващащ 2008 г. – 2015 г.
съставлява извлечение от счетоводството водено при „С.“ ООД, за което няма
данни да е редовно, а дори обратното при проверка на съставяните баланси се
констатира практика по счетоводни операции /отнасянето на краткосрочни
задължения, като такива с характеристиката на дългосрочни/, които не почиват на
конкретно счетоводно основание, или установен стандарт, което издава
нередовност. Освен това отразяванията извършени в справката, като разходи през
периода нямат пояснения относно предназначението им, поради което няма как да
се заключи, че същите са били реализирани заради заплащане на възнаграждения
свързани с направата на изделия от същото естество на тези, за които „С.“ ООД
поддържа да са изработени некачествено от „Б. И.Г.“ АД. По изложените
съображения настоящата инстанция обобщава, че в правната сфера на „С.“ ООД не
се установява да е възниквало към който и да е било момент парично вземане,
длъжник по което да е „Д.“ ЕАД, още по-малко същото да е изискуемо. Липсата на
насрещно вземане с титуляр „С.“ ООД и длъжник „Д.“ ЕАД, изключва възможността
да бъде извършено прихващане с безспорно установеното вземане, чиито титуляр е
„Д.“ ЕАД, което като правна последица да доведе до погасяване на дълга на „С.“
ООД и отпадане кредиторовото качество на молителя, което е очертано в молбата
по чл. 625 ТЗ. Предвид
изложеното към датата на обявяване на устните състезания по делото дружеството
„С.“ ООД се явява длъжник по търговска сделка, защото има непогасени парични
задължения към „Д.“ ЕАД, което създава у решаващия състав убеждението, че и тази
предпоставка визирана в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ е налична.
Така сезираният съд пристъпва към
обсъждането на следващата необходима за позитивно решение по молбата с
основание чл. 625 ТЗ предпоставка, а именно, дали ответното дружество притежава
активи, с които да заплати както възникналите и изискуеми в негова тежест
парични задължения към молителя, но и активи за удовлетворяване на всички други
краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест. За тази
цел трябва да се съобразят събраните в производството доказателства,
установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са
представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови
отчети на ответника, подаваните от него годишни данъчни декларации по реда на
ЗКПО. Ключови за формирането на представа у съда относно релевантното
финансово-икономическото състояние на ответното дружество са и отговорите
дадени от експерта по изслушаното и прието заключение по
финансово-икономическата експертиза. Това заключение СГС кредитира в пълнота, защото е компетентно
дадено и съдържа пълен и последователен анализ на проверената счетоводна
документация водена при ответника, както и документите съдържащи се в кориците
на делото.
От първостепенно значение при формиране на
извода, дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения
или не, е какъв е размера на краткотрайните му активи, които се приема, че са
източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите
задължения на търговеца, тъй като те са тези, които могат за кратък период от
време да се преобразуват в парични средства.
От изводите
на вещото лице, изготвило заключението по СФИЕ, се установява, че по балансови
данни показани през изследвания период /2014 -2017 г./ основния измерител на
нивото на ликвидност, или обективната възможност на търговеца да обслужва
регулярно своите краткосрочни задължения, посредством краткотрайните си активи
/материални запаси, вземания, парични средства и краткотрайни нематериални активи/,
изводът е за съществуването на подобен финансов потенциал, защото нивата на КОЛ
с в пределите на референтните стойности. Съдът би се съобразил с тези балансови
данни, ако тяхната достоверност не бе опровергана от събраните в хода на делото
доказателства, които еднопосочно свидетелстват за това, че считано от
29.08.2010 г. ответния търговец е адресат на изискуеми парични задължения към „Д.“
ЕАД, които са установени и присъдени, чрез влязъл в сила съдебен акт. Въпреки
това посочените парични задължения са отнесени от ответника в редицата на
дългосрочните му такива, което е в разрез с техния характер, тъй като те е
следвало да бъдат обслужени още през 2010 г. и през всички години, считано от
посочената, вкл. и до 2017 г. те трябва да се третират, като краткосрочни, и да
бъдат обявявани именно като такива в счетоводния баланс на дружеството изготвян
за всяка финансова година. Няма данни срокът за изпълнението на тези задължения
да е бил отсрочван във времето по волята на кредитора - „Д.“ ЕАД, което изцяло
компрометира счетоводните записвания правени през анализирания период 2014 –
2017 г., в които задълженията на ответника към молителя са били класифицирани,
като дългосрочни, вместо краткосрочни, каквито са в действителност. Оттук
напълно резонно сезирания съд намира, че преценката за това, дали анализираното
дружество е платежоспособно трябва да се гради единствено върху алтернативния
вариант на изчислените измерители за обща ликвидност в периода 2014 – 2017 г.,
при които от вещото лице е съобразено обстоятелството, че задълженията на
ответника към „Д.“ ЕАД са краткосрочни. Резултатите произтичащи от тези изчисления
еднозначно разкриват обективно финансово състояние на „С.“ ООД за целия период
обхващащ 2014 – 2017 г., при което показателите за обща ликвидност са далеч под
минимално установените стандарти. Това означава, че коментираното дружество,
дори да има желание не би могло да обслужва регулярно своите краткосрочни
задължения, трансформирайки краткотрайните си активи в парични средства, защото
не разполага с достатъчен обем от краткосрочни активи. Индикатор за състояние
на неплатежоспособност са и неблагоприятните показатели на коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост, чието разчитане свидетелства за наличие
на отрицателен собствен капитал и състояние на декапитализация. Ето защо при така установената невъзможност
на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения и то още от 2014 г. трябва
да се заключи, че се касае до обективно състояние, което стои извън неговата
воля, като липсата на плащане в полза на „Д.“ ЕАД не се дължи на съзнателното
нежеланието на този субект да направи това. В това направление са и уговорките,
които присъстват в подписаното през 2015 г. споразумение между страните по
делото, където са използвани механизми за постигане удовлетворение на
изискуемите в полза на молителя парични вземания, но не се е стигнало до
подобен юридически факт, защото „С.“ ООД няма имущество, което да му послужи,
като източник на средства за осъществяване погашение на паричните му дългове.
Доколкото
състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения
продължава значително дълъг период от време
/от 2014 г. до 2018 г./, като липсва каквато и да е промяна в него,
както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее,
следва да се приеме, че то е и трайно. Няма финансов показател, които да
провокира аргумент, че жизнеспособността на „С.“ ООД може да бъде възстановена,
а напротив констатира се, че дружеството реализира загуби от дейността си през
целия анализиран период, и успоредно с това няма приходи от търговска дейност,
за извършването на каквато трябва да се подчертае, че няма индикации от
събраните в производството доказателства.
С оглед на
това, съдът намира, че по делото се доказа, че по отношение на „С.“ ООД са
налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и
по отношение на това юридическо лице трябва да се открие производство по
несъстоятелност, поради констатираната неплатежоспособност на длъжника. Предвид
този извод не се налага обсъждане на предпоставките касаещи наличието на
другото заявено в процеса основание за откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника, а именно такова на свръхзадълженост.
Предвид
направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по
молбата, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази
връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност
е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в
която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната
обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични
задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние.
В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната
дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че
длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към
всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните
решения на ВКС - Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013
г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д.
№ 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи
началната дата на неплатежоспособността на търговеца – „С.“ ООД, то е нужно да
се открие кой е първият момент, в който са налице както значими по размер
изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и
влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна
невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с
наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между
тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това. В този контекст
настоящата инстанция приема за такъв момент датата – 31.12.2014 г., когато
ответника – „С.“ ООД е натрупало необслужвани задължения с краткосрочен
характер, които са значителни по своя размер, включително и тези дължими към
молителя - „Д.“ ЕАД и не е било в
състояние да ги покрие с притежаваните от него краткотрайни активи.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото
няма данни длъжникът да разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие
разноските необходими за провеждане на производството по несъстоятелност, а
именно - достатъчно налични парични средства, респ. друго бързоликвидно
имущество, което следва от заключението на вещото лице. На този етап от
производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Същевременно в указания с определение от
16.11.2018 г. срок от кредиторите на „С.“ ООД не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски.
Ето защо
съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Относно разноските по
производството.
С оглед
крайния изход на делото право на разноски се поражда единствено в полза на
молителя, от анализа на неговите процесуални изявления по делото обаче не се
наблюдава такова, което да има за предмет претенция за присъждане на разноските
сторени за водене на производството. При липса на подобно искане съдът няма
процесуално основание да разпределя отговорност за разноски, дори да има данни,
че такива са били направени.
Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на търговско дружество -
„С.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и
ОПРЕДЕЛЯ началната дата на неплатежоспособността- 31.12.2014 година.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на търговско дружество – „С.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ търговско дружество – „С.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***.
НАЛАГА обща
възбрана и запор върху имуществото на търговско дружество – „С.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на търговско дружество – „С.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***
СПИРА
производството по несъстоятелност на търговско дружество – „С.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, открито в рамките на т.д. № 1072/2018
г. водено по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
УКАЗВА на
кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, то
същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско дружество –„С.“
ООД, ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да
бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Делото да се
докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по реда на
чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на вписване на решението
в Търговския регистър.
СЪДИЯ: