МОТИВИ към присъда по НОХД №386/09г.
по
описа на РОС
Окръжна прокуратура
- Русе е обвинила турския гражданин А. ***, Република Турция в това,че:
На 08.07.2007г. в гр.Русе, държал имущество –
парична сума в размер на 250 000 евро на ст.-т 488 957, 50лв., за
която знаел към момента на получаването й в Р. Румъния, че е придобита чрез
престъпление или друго общественоопасно деяние - престъпление по чл.253, ал.2,
пр.2 и 3 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Пледира за
осъдителна присъда и определяне на наказание в размер между минималния и
средния, предвиден в НК за извършеното престъпление.
Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения
пред съда в тази насока.
Окръжният съд, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
А.А. е
роден на ***г***, Р.Т., живущ ***, турски гражданин, с начално образование, женен,
не работи, осъждан – с присъда от 17.08.2005г. по НОХД №484/05г. на РС - Свиленград,
в сила от 17.08.2005г. за престъпление по чл.242, ал.1, б.”д” от НК му е
наложено наказание от 1г. ЛС, изтърпяването на на което е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от 3г.
През
2007г. подсъдимият работел като шофьор в турската фирма „Й. Т.”, извършваща
международни автобусни превози през територията на Р.България по маршрут Брашов
– Търговище – Букурещ – Истанбул и обратно. На 08.07.2007г. той трябвало да
пътува като резервен шофьор на автобус „Мерцедес” с ДК№***, тръгващ от Румъния
и управляван от св.М.Г.. В 15,30ч. автобусът пристигнал в гр.Букурещ и по време
на престоя там с него се свързал по телефона св.И. А. – румънски гражданин, когото
той познавал с прякора „А.”- като шофьор на автобус към фирма, занимаваща се с
превоз по линията Истанбул - Букурещ.
Последният го помолил да се срещнат в офиса на фирмата, в която работел.
На срещата му дал 250 000 евро в банкноти, оформени на пачки и поставени в
найлонов плик като обяснил, че това са пари на търговци, които трябва да се
предадат на лице на име Н. в гр.Истанбул, което ще се свърже с него по
телефона. За услугата обещал възнаграждение от 1 250 евро и подсъдимият се
съгласил да пренесе парите, още повече, че и друг път бил изпълнявал подобни
поръчки на тази фирма, но с по-малки суми и знаел, че това било обичаен начин
за превод на пари в търговските взаимоотношения на румънско – турски фирми, търгуващи с текстилни изделия и
извършващи покупко-продажба на стоки с отложено плащане. Въпросните пари св.А.
бил получил преди това от св.М.Д. - управител на фирмата, в която работел – SC „L. S.” със седалище в Р.
В. и трябвало да организира предаването им на собственика на фирмата в
гр.Истанбул – г-н Н. Н., като превеждането им по банков път оскъпявало
процедурата по плащането.
Подсъдимият А. поставил парите
в своето кожено куфарче и с него се качил в автобуса, който към 16,10ч. напуснал автогарата в Букурещ, а към 17,00ч.
бил спрян за проверка на ГКПП – Дунав мост. Вътре влезли митническите служители
– св.И.К., Р.Р., В.М., заедно с един полицай - св.В.А.. На турски и румънски
език пътниците били запитани дали имат за деклариране злато, оръжие, наркотици
или валута над 10 000 евро и след като всички отговорили отрицателно, към
17,30ч. в превозното средство била извършена щателна митническа проверка. При
нея в куфарчето на подсъдимия, намиращо се на мястото за багаж над седалката до
шофьора били открити 250 000 евро в копюри от по 50 и 100 евро, при което подсъдимият
видимо притеснен изявил желание да ги декларира, заедно със сумата от
37 000 щ.д. – негови лични пари, които се намирали в джоба на якето му.
Митническите служители отказали под предлог, че няма митнически пункт на ГКПП
след приемането на България в ЕС и декларирането след 2007г. вече не се
извършва на хартиен носител, поради което заявили, че не разполагат с формуляри
за декларации. Запитан за произхода на парите, подсъдимият дал обяснения пред
полицейския служител св.В.А. как ги е получил от св.И.А., като отново изявил
желанието си да ги декларира и откровено споделил с него притесненията си, че
въпреки уверенията на св.И.А. в обратния смисъл, поради големия размер на пренасяната сума у него е останало някакво
съмнение дали парите не са от незаконна дейност. В резултат въпросната сума в
евро била иззета от разследващите органи, а подсъдимият задържан за следствени
действия.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин, според показанията на
свидетелите Р.Р., А.Б., В.М.,***, тези на П.Д.,***, К.Ф. - дадени пред съда и
на досъдебното производство /последните приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2,
пр.2 от НПК/, показанията на М.А. *** от досъдебното производство,
инкорпорирани сред доказателствения материал на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК, само частично от показанията на св.И.А. и от обясненията на подсъдимия, където
се подкрепят от останалия събран доказателствен материал, включително приложените
по делото веществени доказателства, писмени доказателства и доказателствени
средства - протоколи за оглед, за претърсване и изземване, техническа експертиза,
фотоалбум, свидетелство за съдимост, декларации, писмени доказателства от Р.Румъния,
изпратени въз основа на молба за правна помощ.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на посочените по-горе свидетели /с направената резерва за св.А./,
като последователни и логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи едни с
други, както и с писмените доказателства и доказателствени средства по делото, което
сочи на тяхната обективност и достоверност.
По
– внимателен анализ следва да се извърши на данните, получени от разпита на
свидетеля И.А., доколкото между тях и обясненията на подсъдимия пред съда се
разкрива известно противоречие, по повод обстоятелствата дали при получаване на
парите – предмет на делото, същите са били преброени от подсъдимия, както и кой
го е довел в офиса на св.А.. По отношение на тези факти съдът дава вяра на
подсъдимия, който твърди, че именно последният го е докарал и откарал обратно
до автогарата, както и това, че лично е преброил парите към момента на получаването им, за което е
подписал разписка на св.А.. Това обяснение е оправдано, предвид елементарната
житейска логика, още повече, че в случая става въпрос за гарантиране
получаването и предаването на значителна парична сума, която не принадлежи на
приносителя и този факт се подкрепя от изявлението на св.А. пред съда, че действително
е получил разписка от подсъдимия, което пък опровергава последващото му
изявление, че нито той е броил парите, нито подсъдимият ги е преброил пред него.
Основание за съда да не кредитира показанията на св.А. в тази им част, се
разкрива и в още едно обстоятелство - по повод твърдението на последния, че
няма представа как подс.А. е стигнал до офиса му. В случая не е резонно
подсъдимият сам да е търсил превоз от и до мястото на срещата, след като той е
лицето, от което се иска услугата и е логично този, който се нуждае от нея да
обезпечи транспорта му, в каквато насока са именно обясненията на подсъдимия.
Наличните несходства в показанията на св.А. и обясненията на подсъдимия
мотивират съда за решението му да отхвърли показанията на въпросния свидетел в
посочените части, като недостоверни и обясними с явното желание на свидетеля да
се дистанцира максимално от случая, за който вече е имал проблеми с румънските
полицейски и гранични власти, индиция за което се открива в обилните писмени
доказателства от полицейската проверка, извършена в Р.Румъния по молба на
разследващите у нас, в хода на която св.А. е депозирал и писмена декларация
/л.135 от т.1 на дознанието/, където отрича даването на каквито и да било пари
на голяма стойност, но не и познанството си с подс.А., както и факта, че са се
срещнали на посочената в обвинението дата, с което косвено подкрепя обясненията
на подс.А..
С
оглед така направените констатации,
съдът намира,че обясненията на подс.А. са неверни единствено, досежно факта, че
е заявил желанието си да декларира посочената парична сума преди щателната
проверка. В обратната насока са показанията на всички разпитани свидетели,
намиращи се в автобуса и присъствалите на проверката митнически и полицейски
служители, които съдът кредитира като достоверни, поради което отхвърля
твърденията му в тази насока като елемент от защитна позиция, доколкото не
намират подкрепа в останалата част от доказателствения материал, събран по
делото.
Водим
от горното съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият не е осъществил нито от обективна,
нито от субективна страна състава на престъплението по чл.253, ал.2, пр.2 и 3 от НК, тъй като според всички събрани по делото доказателства е нямал и е нямало
откъде да придобие субективната увереност, изведена до степен на категоричност,
изразена в изискуемото от правната норма „знание” за престъпния, евентуално
общоопасния характер на деянието, от което е придобита процесната парична сума.
Изразените от него пред св.А. съмнения за незаконния произход на парите, дадени
в хода на митническа проверка - преди образуване на наказателното производство,
не са от естество сами по себе си да обосноват съставомерността на деянието от
субективна страна дори до степен на съществуващо предположение за престъпния
произход на парите, тъй като този факт от обективна страна трябва да е бил наличен
в съзнанието на дееца към момента на придобиване на сумата в Република Румъния
от св.А., а че това не е така се установява
от доказателствата по делото. Според показанията на св.А. и обясненията на
самия подсъдим, подкрепени косвено в тази си част от показанията на св.А., при
предаване на парите св.А. го е уверил, че същите са „пари на търговци”, т.е. доходи
от търговска дейност и представляват законно плащане между правни субекти по
повод извършена търговска сделка, при което подсъдимият е нямал никакво
основание да счита за неверни или заблуждаващи думите му, тъй като и друг път е
пренасял такива суми по описания начин. Следователно, въпросното „съмнение”
дори да има характер на извънсъдебно самопризнание, възприето от св.А. е мотивирано
в съзнанието на подсъдимия единствено с голямата стойност на пренасяната от
него парична сума и не почива на конкретни факти от реалната действителност,
установени по делото със съответни доказателства по реда на НПК, поради което не
е достатъчно да послужи в случая за издаване на осъдителна присъда, която би
почивала единствено на него. Държането на пари с незаконен произход е елемент от обективната страна на
престъплението по чл.253, ал.2 като форма на последваща престъпна дейност,
поради което и съдържанието на умисъла следва да включва знанието на факта, че
предметът на това укриване е имущество
придобито чрез или по повод на конкретно
престъпление. В случая факта на държане и недеклариране пред граничните власти
на парична сума от страна на подсъдимия, при липса на преки или косвени
доказателства за обективно съществуваща връзка на това деяние с предхождаща го
общественоопасна проява, чрез или по повод на която е придобито от друго лице държаното имущество, не
представлява престъпление по чл.253, ал.2 от НК. Тази празнота в обвинителната
теза, досежно обективирането и естеството на въпросната предшестваща проява е ясно очертана още в обвинителния акт,
доколкото там не се съдържа дори намек за характера на престъпната дейност, от
която са придобити процесните пари, още по-малко се сочи за техен източник конкретно
престъпление или общественоопасно деяние, както изисква хипотезата на
инкриминирания текст от НК. Поради това и воден от правилото на чл.303 от НПК,
че присъдата не може да почива на предположения, а следва да е доказана по
несъмнен начин, съдът е постановил изцяло оправдателна присъда, съгласно
изискванията на чл.304 от НПК, като е признал подс.А. за невинен да е извършил
престъплението, в което е обвинен от прокуратурата и предаден на съд.
С
оглед изхода на делото, направените по делото разноски остават за сметка на
Държавата.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си по това дело.
Окръжен съдия :