Р Е Ш Е Н И Е
№
155
гр. Хасково 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, въззивен
наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове: 1.КРАСИМИР ДИМИТРОВ
2.МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар: Женя Григорова,
прокурор: Цвета Пазаитова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов ВНОХД № 598
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 35 от 17.09.2019 година по
НОХД № 338/2019 година по описа на Димитровградския районен съд подсъдимата Р.К.М.
е призната за виновна в това, че на 15.03.2019 г.***, без съгласието на
притежателите на изключителните права на търговските марки „ADIDAS”, „adidas”. „ADIDAS EQUIPMENT”, „NIKE”, „TOMMY HILFIGER LICENSING”, „Tommy Hilfiger”, „Boss Hugo Boss”, „PUMA”, „Phillip Plein”, „GUCCI”, „G”, „ЕА7 EMPORIO ARMANI”, „EMPORIO ARMANI”, „ARMANI” и „LEVI’S” е използвала, по смисъла на чл. 13, ал. 2,
т. 2,
вр. ал. 1 от Закона
за марките и географските означения, без правно основание в търговската си
дейност, като съхранявала с цел продажба, конкретни стоки (облекла) с поставени
върху тях знаци, идентични с тези на
посочените марки, като на основание чл. 172б, ал.2,
във вр. с ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1 от НК е
осъдена на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/
лева.
На основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подсъдимата М. е
отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 172б, ал.3
от НК с присъдата е отнет в полза на държавата предмета на престъплението, а
именно - стоките, представляващи веществени доказателства, които е постановено
да бъдат унищожени по съответния ред.
Подсъдимата е осъдена да заплати на „Adidas” AG – Германия сумата от 9672лв.,– обезщетение
за претърпени от в следствие на деликта вреди, ведно със законна лихва върху
нея, считано от 15.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
750лв. - разноски по делото.
Осъдена е да заплати направените по делото
разноски в размер на 789,60лв. - по сметка на ОДМВР- Х., както и държавна такса
от 386,88лв., по сметка на РС- Димитровград - за разглеждане на гражданския
иск.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата М. – адв. И. И. от АК- Х.,
с която присъдата се обжалва само в частта относно наложеното наказание глоба,
като при твърдения за несъобразяването на размера му с материалното състояние
на подсъдимата и несъответствието му на обществената опасност от деянието се
моли за приложение на нормата на чл. 55, ал. 3 НК.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание,
като се представя декларация от подсъдимата във връзка с семейното й положение
и трудовата й заетост.
Представителят на прокуратурата поддържа
становище за правилно индивидуализирани от първоинстанционния съд наказания и
неоснователност на жалбата. Не сочи доказателства.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така
атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл. 314 от НПК, прие за установено
следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и
проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата, на 15.03.2019г., е осъществила
състава на престъплението по чл. 172б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
За да направи този извод съдът обосновано
е кредитирал направеното от М. пред съда самопризнание, в контекста на
подкрепящите го доказателства, събрани на етап досъдебно производство. Делото е
разгледано по реда на Глава 27-ма от
НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 и
следващите от НПК. Възприетата от първоинстанционния съд и описана в обвинителния акт
фактическа обстановка не се оспорва от подсъдимата и пред въззивната инстанция.
С оглед гореизложеното настоящия съд не намира за необходимо да я преповтаря,
като приема, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил
материалния закон, приемайки, че М. е осъществила от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав.
Единственото оплакване във въззивната
жалба е относно справедливостта на наложеното на подсъдимата наказание. Това
възражение е неоснователно.
За извършеното от М. престъпление в НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 8 години и глоба от 5000 лева
до 8000 лева. При
определяне на наказанието районният съд е отчел и правилно посочил имащите
значение за отговорността смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е дал
предимство на първите и е достигнал до извода, че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което законосъобразно е определил наказанията
съгласно разпоредбата на чл. 55 от НК, приемайки, че
тя е по-благоприятна за подсъдимата от приложимата при съкратено съдебно
следствие норма на чл. 58а, ал. 1 НК.
Размерите на наказанието „лишаване от свобода“ и „глоба“ се явяват адекватна
санкция за престъпното деяние по чл. 172б, ал.
2, предл. 1-во,
във вр. ал. 1 НК, като изцяло се
постигат целите на чл. 36 НК.
Относно приетата от
въззивния съд декларация от подсъдимата следва да се посочи, че документът не
съдържа данни за материалното състояние на М.. От друга страна, за това нейно
състояние показателна е установената с експертиза стойност на стоката, която тя
е предала като предмет на настоящото престъпление. Настоящият състав намира, че при
определяне размера на наложената глоба районният съд коректно е съобразил не
само смекчаващите обстоятелства, но и сравнително големия брой стоки, предмет
на престъплението, стойността им, както и нарушаването на добросъвестната
търговска дейност в контекста на принципното икономическо отражение върху
данъчните постъпления. Тези обстоятелства обосновано са довели
първоинстанционния състав до извод за средна степен на обществената опасност на
конкретното деяние, предопределяща и размер на наказанието глоба, който в
съвкупност с кумулативно наложеното наказание лишаване от свобода да
съответства на тежестта на престъплението и да обслужи целите на чл. 36 от НК.
С оглед гореизложеното
първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена изцяло - като правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива, а
въззивната жалба следва да се остави без уважение - като неоснователна.
При извършената служебна проверка
настоящата инстанция не констатира първоинстанционния съд да е допуснал
съществени процесуални нарушения при разглеждането и решаването на делото,
които да налагат отмяна на присъдата на това основание Хасковският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35 от 17.09.2019
година по НОХД №338/2019 година по описа на РС- Димитровград.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
2.