Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград,
13.03. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на девети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2.
Атанас Христов
при секретаря С. Лазарова разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 40 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР Разград чрез пълномощник против
Решение № 598/
03. 01. 2020 г. по гр. д. № 2171/ 19 г. по описа на РС Разград, с
което съдът е осъдил въззивникът ОД на МВР Разград да заплати на И.Д.И. сумата 1513, 33 лв. възнаграждение за положен труд от 220, 93
часа над нормочасовете, регламентирани в
чл. 140 от КТ и преобразувани по реда на чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за периода 01. 09. 2016 г. – 30. 06. 2019 г. , ведно със законната лихва от 31. 10. 2019 г. до окончателно изплащане на сумата,
както и 480 лв. разноски. Изложени са
доводи, че решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено в
противоречие на материалния закон. Моли въззивната инстанция да отмени решението и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата
страна И.Д.И.
е подала писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка
на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява основателна.
Делото е образувано пред районния съд по постъпила
искова молба от И.Д.И., с която е предявен иск срещу ОД на МВР Разград за заплащане
на сума в размер на 1513, 33 лв. - допълнително
възнаграждение за извънреден труд от над нормочасове в размер на 220, 93 часа за периода 01.09.2016г. – 30.06.2019
г., за който ищецът счита, че следва да бъде получен като резултат на
преизчисляване на положения от ищеца за същия период нощен труд с коефициент
1.143. Сочи, че е бил назначен на длъжност мл. инспектор в РУ-Лозница при ОД на
МВР Разград и съгласно ЗМВР бил със статут на държавен служител, че за
процесния период полагал труд на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Счита, че съгласно разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР допълнителното
възнаграждение за извънреден труд при работещите на смени не се компенсира с
допълнителен платен отпуск. Твърди, че нощният труд следва да се преобразува при
изчисляване на работното време, но след въвеждане на нова наредба относно
работното време, тази методика е останала неуредена със специална норма и се
прилага общата такава, а именно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта, според чл. 140, ал. 1 от КТ, при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Според ал. 2 на
същата разпоредба, нощен е трудът, който се полага от 22. 00 ч. до 6. 00
ч.Служителите на смени в МВР през нощта полагат нощен труд 8 часа, който е
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв, предвиден в КТ. Твърди че за периода от 01.09.2016 г. до 30.06.2019 г. е положил общо 1488 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143, /който се получава като
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд/,
възлиза на 1700, 78 часа, респ., че извънредният труд е 212, 784 часа, който следва
да бъде допълнително заплатен от ответника. След
изменение на иска, претендира
заплащане на сумата 1513, 33 лв. за 220, 93 часа положен труд над норматива.
От фактическа страна е безспорно, че за времето от 01.09.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът като
държавен служител е изпълнявал функциите на полицейски орган съгласно чл.142,
ал.1 т.1 от ЗМВР. Като служител в ОДЧ в РУ Лозница, работното време на ищеца е
било организирано в едносменен режим - 24-часова смяна по график съгласно т.2.3
от Заповед №330з-1682/26.08.2016 г., №330з-88/13.01.2017 г. и
330з-943/16.04.2018 г. на директора на ОД на МВР Разград.
В рамките на тези графици за периода
01.09.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е работил на 24-часови смени и с оглед
характера на работа е полагал труд и през нощта в периода от 22.00 до 6,00 ч.
Със заповеди от 28.10.2014 г., 23.11.2017 г.,
26.08.2016 г., 13.01.2017 г, 16.04.2018 г. е регламентирано заплащането за
отработените нощни часове, изготвянето на графиците, организацията и отчитането
на отработеното време. В т.VIII от Заповед №330з-1682/26.08.2016 г. изрично
е посочено, че положеният труд по време на дежурство се компенсира според
часовете, които надхвърлят редовното работно време. Съответно в т.VII.5 на Заповед №330з-88/13.01.2017 г. е
посочено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на
отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за
отчетения период , получена от брой календарни работни дни за периода, умножени
по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд
извън редовното работно време. В тези заповеди обаче няма изрично
регламентиране на превръщането на отработените нощни часове в дневни.
Според приетото заключение на назначената пред районния
съд ССЕ, изследвала графиците, относно дежурствата в ОДЧ
при РУ на МВР гр.Лозница за целия процесен период, за
периода 01.09.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е положил труд в размер на 4562
часа. От тези часове 1529 часа са
положен труд в интервала от 22,00 до 6,00 часа. Ако този нощен труд се
преизчисли с коефициент 1,143 тези нощни часове са 1 747,65 часа. При това положение за ищеца се
получават като отработени 220, 93 часа
над нормата като разлика между преизчисления и отчетения по протоколи положен
нощен труд.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че
предявеният иск е неоснователен.
Според легалната дефиниция на
чл. 143, ал. от КТ, извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Това означава, че
законът счита за извънреден всеки труд, който е положен в повече от работните
часове, определени в трудовия договор или в заповедта за назначаване в
държавната администрация, било по писмена заповед на началника, било с неговото
изрично съгласие.
ЗМВР
е специален и в него е уреден изчерпателно статутът
на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата
на МВР, както и организацията на работното време и неговото
заплащане, предвид специфичната дейност, извършвана от служителите в
МВР. Според чл. 187, ал. 3 от Закона, работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. От анализа на разпоредбата, следва извода, че законът
допуска нормалната продължителност на положения нощен труд да е 8 часа.
Законовата уредба, относно организацията на работното време и неговата
продължителност в системата на МВР е в синхрон с общите правила, залегнали в чл.8 б.а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време, съгласно който нормалната продължителност на работното време на
работниците, които полагат нощен труд, не следва да надвишава средно осем часа
за всеки 24-часов период.
Ето
защо съдът приема, че разликата от 220, 93 часа между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период, която се получава при
положен нощен труд 8 часа и респ. 7 часа, каквато според твърденията на ищеца следва
да е нормалната продължителност на работното време през нощта, съгл. чл. 140,
ал. 1 от КТ, не представлява извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Не
съществува празнота в закона, която да налага приложение на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
по аналогия. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, указваща, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, е неотносима. Съдържащата се в наредбата
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд, а не за извънреден труд.
Съгласно
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа
на посочената законова делегация в процесния период от министъра на вътрешните
работи са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от
11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o.
и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на
ВАС, V- чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва
колегия/. От това следва, че с издадените въз основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР
наредби е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на
положения от държавните служители на МВР извънреден труд и няма празнота в
закона. Според чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за което
страните не спорят, че е заплатено такова на ищеца.
Предвид
изложеното, предявеният иск е неоснователен. Обжалваното решение на районния
съд е незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалния закон и
следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер по 100лв. юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
първоинстанционното и въззивното производство и 30, 27 лв. за внесена държавна
такса за
въззивно обжалване.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 598/
03. 01. 2020 г. по гр. д. № 2171/ 19 г. по описа на РС Разград и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.Д.И., ЕГН **********
против ОД на МВР гр.Разград за заплащане на сумата 1513,
33 лв. , представляваща възнаграждение за положен труд от 220, 93 часа
над нормочасовете, регламентирани в чл.
140 от КТ и преобразувани по реда на чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за периода 01. 09. 2016 г. – 30. 06. 2019 г., ведно със законната лихва
от 31. 10. 2019 г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********* да заплати на ОД на МВР гр.Разград сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред районния съд, сумата 100лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
въззивния съд и сумата 30, 27 лв. за внесена държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ