Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260100
гр.
Пловдив, 21.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6547/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „*** 31” ЕООД,
представлявано от М.И.К., с адрес на управление : гр. Раковски, ул.Владая № 2
против Наказателно постановление № 513308-F543887/20.05.2020 г., издадено от Заместник директор на ТД
на НАП –Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
Министрество на финансите във вр. чл.118, ал.4 т.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв.
С жалбата се моли наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв.И. Н. *** с представено към жалбата пълномощно, който
поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от ст. юриск. Я. А., с представено
по делото пълномощно, която изразява становище, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Дружеството жалбоподател извършва търговска дейност - онлайн
търговия с дрехи и аксесоари, по смисъла на § 1 , т.1 от ДР на Наредба Н-18 на
МФ от 13.12.2006 г. Извършваната от дружеството
дейност е относима на дадената дефиниция за „разносна търговия” в
посочената разпоредба и същата се състои в продажба на стоки или услуги извън
търговския обект по предварителна заявка.
В хода на извършване на проверка за установяване на
наличие на основания за регистрация по ЗДДС във връзка с подадено заявление за
регистрация по ЗДДС с вх.№ 303912000085629/14.01.2020 г. било установено, че
първата продажба дружеството е осъществило на 22.01.2019 г., като пратката била предадена и приета от
СПИДИ АД / въз основа на сключен договор между Спиди АД и *** 31 ЕООД/. При предаването на пратката
от страна на дружеството не бил издаден
фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност търговецът
не е регистрирал ФУ. Същата според проверяващите била платена чрез РКО за
наложен платеж в размер на 319,93 лв. на 23.01.2019 г.
Във връзка с резултатите от проверката служителите на
приходната администрация приели, че за да бъдат спазени нормативните разпоредби,
извършените продажби, свързани с основната дейност на дружествто – продажби
чрез електронен магазин, продажбите следвало да бъдат отчитани чрез
използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта /в случая
първата изпратена по куриер пратка/, а именно 22.01.2019 г. От извършената
справка в информационната система на НАП било видно, че „*** 31“ ЕООД към
датата на осъществената продажба нямало регистрирано в НАП фискално устройство.
Нарушението според органите на приходната
администрация било извършено на 22.01.2019 г. в гр.Раковски, било установено на
08.04.2020 г. при преглед на предоставени справки и документи в хода на
извършване на проверка, документирана с Протокол №**********/08.04.2020 г. и било
квалифицирано по чл.7, ал.1 от Наредба №H-18/13.12.2006 г. Тъй като нарушението водело до неотразяване на
приходи на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за което било издадено и процесното наказателно
постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител С.А.К., заверено копие на
протокол №**********/28.01.2020 г., заверено копие на протокол №16000013827/08.04.2020
г. извлечение по сметка на името на „*** 1” ЕООД, договор от 03.02.2018 г.,
сключен между „*** 31” ЕООД и „Спиди” АД,
а също и договор сключен между „*** 31 ЕООД и „*** 1” ЕООД
Пред съда актосъставителят потвърди направените в
съставения от него АУАН констатации. Същият посочи, че нарушението било констатирано
в хода на започнала проверка, инициирана по повод подадено искане за
регистрация по ЗДДС. В хода на проверката
било установено, че основният оборот на дружеството бил формиран от онлайн търговия. Била поискана информация
от трети лица, едно от които било СПИДИ АД. От постъпилата информация от проверяваното
дружество и трети лица било установено,
че най-често срещаният начин на заплащане на поръчана стока е чрез наложен
платеж. Първата продажба била извършена на 22.1.2019 г.,за което нямало издаден
фискален бон, тъй като дружеството нямало регистрирано ФУ, поради което и бил съставен процесния АУАН, а въз основа
на него и обжалваното наказателно постановление.
Показанията на свидетеля са в пълно съответствие със
съставените протокол №**********/28.01.2020 г. и №16000013827/08.04.2020 г., а
също и с приложения към административнонаказателната преписка договор от
03.02.2018 г., сключен между „*** 31” ЕООД и „Спиди” АД. В съответствие с тях е
и приложеният към административнонаказателната преписка договор между „*** 31”
ЕООД и „*** 1” ЕООД, доказателство за постъпили суми от „Спиди” АД по сметка на
„*** 1” ЕООД е и приложеното към преписката извлечение по сметка на името на „***
1” ЕООД.
Обстоятелството, че санкционираното дружество има за
основен предмет на дейност онлайн търговия с дрехи и аксесоари, не се оспорва
от страна на жалбоподателя .
Не се оспорва също така, че дружествата „*** 1” ЕООД и
„*** 31” ЕООД са свързани лица по см. на т.3 на §1 от ДР на ДОПК, тъй като
посочените лица като данъчни субекти имат един и същи адрес на управление,
седалище, управител. В тази връзка е и приложеният и приет по делото като
писмено доказателство копие на договор между „*** 31” ЕООД и „*** 1” ЕООД, по
силата на който „*** 1” ЕООД сътрудничи на „*** 31” ЕООД . Въпреки отправените
до представляващия дружеството„*** 31” ЕООД покани, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка , за предоставяне на информация, в хода на
административнонаказателното производство не постъпват доказателства за
издаване на фискален бон във връзка с извършената онлайн продажба на 22.01.2019
г., а също и след направена проверка в ТД на НАП се установява, че дружеството
няма монтирано, въведено в екплоатация фискално устройство. Установява се също
и че от страна на „СПИДИ“ АД по сметка на „*** 1” ЕООД постъпва сумата в размер на 319,93 лв. на
23.01.2019 г. като основание на превода е отбелязано „наложен платеж“.
Това, което се спори, е доколко
преведената от страна на „СПИДИ“
АД на „*** 1” ЕООД
сума в размер на 319,93 лв. на 23.01.2019 г представлява наложен платеж или пощенски паричен превод. При втората
хипотеза, в случай че е налице пощенски паричен превод в жалбата се акцентира
на два варианта - според единият същият
да представлява вид пощенска услуга по
смисъла на Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, осъществявана от СПИДИ АД като
лицензиран пощенски оператор, а също и
начин на плащане на цената на получената стока от клиента на продавача, в който
случай продавачът нямал задължение да издава
фискален документ за продажба предвид изключенията, предвидени в чл.3 от
Наредбата. Разпоредбата на чл.25 от посочената за нарушена в НП наредба също
предвижда, че задължително се издава фискална бележка за всяко плащане, с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод
или пощенски паричен превод.
За изясняване на възникналия спорен
въпрос относно основанието на плащането на сумата 319,93
лв. следва да се вземе предвид сключения между куриерската фирма
„Спиди” АД и възложителя
„*** 31” ЕООД договор. Между „*** 31” ЕООД и
„Спиди” АД е сключен договор № 90816 от 01.01.2018 г., по който „*** 31“ ЕООД е
възложител, а „Спиди“ АД е изпълнител. Предмет на договора между двете страни е
ползването на международни куриерски и транспортни улсуги и куриерски и
транспортни услуги на територията на РБ. Изпълнителят изплаща на възложителя
събраните суми от „наложен платеж“ съгласно чл.12.5 по банков път, в брой от
офис на Спиди за суми до 1000 лв., а за
суми над 1000 лв. на следващия работен ден след деня на доставката, в брой на адреса на клиента след деня на
доставката. При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от
доставчика, предава се на разносвача, който я предоставя ведно със стоката на
купувач, съгласно чл.25, ал.2 от наредбата. По делото не се представят
доказателства страните по договора да са уговаряли помежду си извършването на
пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ. Страните СПИДИ АД и *** 31 са
уговорили помежду си единствено изплащане на наложени платежи, което означава,
че и в отношенията между продавач и купувач единствената възможност, която е
съществувала е заплащане на стоката чрез наложен платеж. Възможност за
изплащане на стоката от страна на клиента по друг начин, а именно пощенски
паричен превод, както се изтъква в жалбата, е изключена предвид договора между
продавача и куриера. Няма и други
доказателства, опорвергаващи така направените констатации.
Предвид събраните по делото устни и писмени
доказателства, съдът приема, че описаната в АУАН, възпроизведена и в НП
фактическа обстановка е обективно и правилно установена.
С оглед така установената и от съда фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2004 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, издадена от МФ на
основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС,
лицата по чл.3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от
датата на започване на дейността в обекта. Установява се , че жалбоподателят
към датата на проверката е имал качеството на лице по чл.3 от Наредбата като
извършващ продажби на стоки. Няма спор и по въпроса, че към същия момент дружеството
не е имало монтирано ФУ, при което е била извършена продажба без да бъде
издаден касов бон.
При тези данни е безспорно установено
визираното в НП нарушение по чл.7, ал.1 от наредбата. Дружеството е
осъществявало онлайн търговия. Същото е
извършило продажба на стоки като единственият възможен начин за заплащане на
стоката от страна на клиента е бил наложен платеж. Доказателства, опровергаващи
така направените констатации, не се представиха от жалбоподателя в хода на проведеното
съдебно следствие. По силата на сключения между куриера и продавача на стоката
договор е следвало куриера да преведе платената сума за наложен платеж по някой
от уговорените в договора начини в брой в офис респ. на адрес или по банков път
на възложителя. Видно е, че сумата в
размер на 319, 93 лв. е платена по
банков път на дружеството от страна на доставчика на стока. Дружеството продавач
на стоката е следвало да издаде фискален бон за извършената продажба още при
предаване на стоката на куриера, поради което и е следвало при първата продажба
да е имало монтирано фискално устройство. При липса на монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, правилно е била ангажирана отговорността на въззивника и същият
законосъобразно е бил санкциониран по чл.185, ал.2 от ЗДДС, относим за
конкретния случай.
При извършената служебна проверка
относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното
постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентни лица, като
доказателство затова е приложената към административнонаказателната преписка
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., съгласно която в т.1.1 е предвидено
правомощие директорите на съответните териториални дирекции да издават
наказателни постановления за нарушения по чл.185 от ЗДДС, а в т.2.1. на
органите по приходите да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДДС.
Спазени са сроковете, предвидени в
чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Нарушението е
констатирано на 08.04.2020 г, съответно актът е съставен на 14.04.2020 г.
Що се касае до описанието на нарушението
и изложените в жалбата оплаквания за несъобразяване с изискванията на чл.18 от ЗАНН, съдът намира същите за неоснователни. Нарушението се свежда до липса на
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Такова е необходимо
обаче при осъществяване на продажба, какъвто е процесният случай. В АУАН и НП е
посочена кога е извършена първата продажба на 22.01.2019 г. и тогава е следвало
дружеството да разполага с фиксирано и въведено в експлоатация ФУ. Неотчитането
на извършената продажба по същество представлява друго нарушение – по чл.3 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, но дружеството не е санкционирано за него, а единствено
за липсата на монтирано, въведено в експлоатация фискално устройство. Изтъкването на второто
нарушение по чл.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ се явява необходимо, тъй като
е налице функционална връзка между извършването на продажба и наличието на фискален
апарат. Няма пречка също така, установявайки няколко нарушения наказващият
орган да предпочете да санкционира нарушителя само за едно от тях, това е
негово правомощие и за несанкционирането на нарушителя за останалите нарушения,
не може да се държи сметка. Съмненията, че с обжалваното наказателно постановление
дружеството е санкционирано само с налагането на едно наказание се разколебават
и с оглед това, че на няколко места в съдържанието на АУАН и на наказателното
постановление наказващият орган е акцентирал на обстоятелството, че дружеството
няма фиксирано фискално устройство/ФУ/. Така още в началото на наказателното постановление
е споменато, че е налице нарушение, като дружеството не е монтирало ФУ, по-нататък отново е посочено, че
дружеството извършва онлайн търговия като няма регистрирано ФУ, а също и
извършените продажби е следвало да бъдат отчитани чрез използването на
монтирано, въведено в експлоатация ФУ. Накрая в наказателното постановление е
посочено, че дружеството няма монтирано фискално устройство, заради което и е
било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
При осъществената проверка относно описание
на нарушението и на описание на обстоятелствата, при които е извършено и
доколко са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, съдът констатира, че в АУАН и НП нарушението е
описано по идентичен начин. По отношение на оплакването, че неправилно първата
доставка е посочена като дата на нарушението, тъй като не това била датата на
данъчното събитие, следва да се отбележи, че датата на започване на
дейносттта на проверяваното дружество е
различна от датата на настъпване на данъчното събитие. В случая дружеството
първо е задължено лице по смисъла на Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, а след това по смисъла на ЗДДС. В АУАН и НП е
посочена датата, на която е извършена
първата продажба - 22. 01.2019 г. ,
посочена е и датата, на която е извършен преводът „за наложения платеж“, която
е 23.01.2019 г. т.е. след получаване на
стоката от клиента и плащането й , на следващия ден чрез куриера е последвало
предаване на сумата от продажбата по силата уговореното между страните по предвидения
в договора за куриерски услуги начин.
Неточност има единствено в това, че последващото изплащане е осъществено
чрез РКО, а не както се установява по
банков път. Датата, на която е следвало да има монтирано ФУ е датата на първата
продажба, доколкото тогава е предадена стоката на куриера и за данъчно
задълженото лице на тази дата е възникнало задължение да издаде фискален бон,
който да предаде на куриера заедно със стоката, с други думи с предаването на
стоката на куриера е осъществено първото действие по продажбата и в този смисъл
на тази дата лицето е следвало да се монтира, въведе в експлоатация и
регистрира и фискално устройство. Поради
изложеното настоящата инстанция приема, че датата на нарушението по чл.7 от Наредбата е правилно определена.
Оплакването, че нито в АУАН , нито в
НП бил отбелязан основен съставомерен
факт т.е. вида на плащането, заради което се държала сметка за издаване на
фискален бон , а оттам и за наличието на монтирано фискално устройство, също не
се споделя от настоящата инстанция. В АУАН и НП, макар и по пестелив начин е
посочено, че сумата от куриера е изплатена на 23.01.2019 г. „за наложен
платеж“, т.е. посочено е вида на
плащането на сумата от куриера на
възложителя и по този начин става ясно, че сумата по превода е основана на
изплащане на наложен платеж, който от
своя страна представлява цената на
стоката от извършената продажба между купувача и търговеца, който е и
възложител по договора за курирески услуги.
С оглед изхода на делото и при направено искане от
ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест на жалбоподателя да
бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ,
който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната
юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 513308-F543887/20.05.2020 г., издадено от Заместник директор на ТД
на НАП –Пловдив, с което на „*** 31” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от М.И.К.,
с адрес на управление : гр. Раковски, ул.Владая № 2, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
Министерство на финансите във вр. чл.118, ал.4 т.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА „*** 31” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от
М.И.К., с адрес на управление : гр. Раковски, ул.Владая № 2 да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 80 лв., представляваща претендирано
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : ………………………………
Вярно с оригинала! МК