Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 7663 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.М.С. срещу решението, постановено по
гр.д. № 50980/2019 г. на СРС, 117 състав, в частта, в която е обявено, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има въззивникът. В жалбата се
твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като са изложени
съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната
част и да се постанови друго, с което се обяви, че вината за брачното
разстройство е обща.
Въззиваемата страна М.И.С. оспорва изложеното в жалбата и моли
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решението по гр.д. № 50980/2019 г. СРС, 117 състав, е прекратил с развод
брака между Р.М.С. и М.И.С. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
мъжа, възстановил е предбрачното фамилно име на жената – И., и е осъдил Р.М.С. да
заплати на СРС държавна такса при решаване на делото по иска за развод в размер
на 50 лева, а на М.И.С. – разноски от 1000 лева.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част са
неоснователни.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на районния съд, че причината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е установената от въззивника
извънбрачна връзка, от която той има и дете М.-Е.Р.С., род. на *** г.). Видно
от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели С.П.и А.П., въззиваемата
е научила за изневярата на съпруга си и за извънбрачното му дете през 2012 г., приела
е много тежко това, била е разочарована, огорчена и съсипана, като дотогава между
страните е имало любов, доверие, взаимност (св. П.). Същевременно, по делото
няма твърдения и доказателства за брачни провинения на жената.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и като такова
следва да се потвърди.
С оглед изхода на въззивното производство, вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака и претенцията на въззиваемата страна за
разноски, съдът осъжда Р.М.С. да заплати на М.И.С. сумата от 1000 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението по гр.д. № 50980/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав,
в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р.М.С. да заплати на М.И.С. сумата от 1000 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.