Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 06.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева и при участието на прокурор Малинова от СГП, като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 7624 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
главни искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ вр. с чл. 4, § 3 ДЕС вр. с чл. 63
ДФЕС, предявени от „С.П.“ ООД, ЕИК ********, против Н.С.НА Р.Б., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 336 003.48
лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
разликата между първоначално уговорена покупна цена от 567.41 лева за МВтч за
произведена електрическа енергия и
последвалата промяна в същата с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ ( обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) на 100.41 лева за МВтч, за
периода от м.08.2015 г. до м.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
27.07.2020 г. - датата на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата от 67 295.95 лева,
представляващи мораторна лихва, считано от датата на настъпване на увреждането
до 31.06.2020 г.
Предявени са в условията на евентуалност искове със същото правно
основание, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за имуществени вреди в размер на сумата от 94 801.99
лева за периода от м.08.2015 г. до м.06.2020 г., представляващи разлика
между цената на изкупуване на електрическа енергия по § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (
обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) и преференциалната цена по действащо решение на КЕВР към момента на
въвеждане в експлоатация на изградената от ищеца фотоволтаична електрическа
централа ( ФЕЦ ) и сумата от 39 812.31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от настъпване
на увреждането до датата на исковата молба 27.07.2020 г.
В исковата
молба ищецът „С.П.“ ООД твърди, че на 21.12.2011 г. е сключил Договор за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. с Държавен фонд „Земеделие“. Предвидено било да бъде изградена
фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) при режим на съфинансиране (79 % от
програмата и 21 % от дружеството). И двете страни изпълнили задълженията си.
Съгласно актуалното към онзи момент законодателство и уговореното в договора
електрическата централа следвало да се присъедини към електроразпределителната
мрежа, което било осъществено с договор от 07.11.2011 г. Ищецът сочи, че по –
късно - на 27.06.2012 г., е сключил за
срок от 20 години Договор № 258/27.06.2012 г. за изкупуване на електрическа
енергия от независим продавач, произведена от възобновяем енергиен източник, с дружество,
което е лицензирано с изключителното право да осъществява дейност по доставяне
на електрическа енергия - „ЧЕЗ Електро Б.“
АД.
В исковата молба се излагат твърдения,
на следващо място, че с § 18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 56
от 24.07.2015 г.) е извършена
законодателна промяна, с която се намалявала покупната цена на
електрическата енергия. Мотивът за това бил преодоляването на „двойното
подпомагане“ – от една страна чрез съфинансиране от европейски фондове, от
друга страна чрез регулируема изкупна цена, която била преференциална. В тази
връзка ищецът изтъква, че от вносителите на законопроекта за изменение на
Закона за енергетиката чрез процесния § 18, не била изложена никаква обосновка
за наличие на конкретен акт или норма на правото на ЕС, налагащи приемане на
тази мярка за промяна на цените на изкупуване на електроенергията от възобновяеми
източници.
За исковия период ищецът е произвел и доставил на „ЧЕЗ Електро“ АД
електрическа енергия от ФЕЦ в с. Божурлук, община Левски, която не му е
заплатена съобразно с първоначално предвидените преференциални цени, а
съобразно с изменението, извършено с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ. Така през периода м.08.2015 г. – м.05.2020 г.
пропуснатите му ползи възлизат на сумата от 336 003.48 лева, изчислени на
база първоначално договорената цена от 567. 41 лева за МВтч.
Сочи се от ищцовото дружество, че
процесният параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ като транспониращ Директива 2009/28/ЕО попада в
приложното поле на чл. 51, пар. 1 от
ХОПЕС. С приемането му от ответника – Н.С.НА Р.Б., са нарушени правото на
свободна стопанска инициатива по чл. 16 ХОПЕС; правото на собственост по чл. 17
ХОПЕС; изискването за равенство пред закона и забрана на дискриминацията,
установени с чл. 20 ХОПЕС; нарушение на принципа на пропорционалност, на правна
сигурност и на оправдани правни очаквания.
От друга страна в исковата молба
ищецът излага и твърдения, че Европейската Комисия, след извършено Проучване № RD1/2012/806/BG,
е изпратила съобщение, съгласно чл. 11, § 1 Регламент ( ЕО ) № 885/2006 г., в
което е указано, че наличието на безвъзмездна финансова помощ при изграждане на
ФЕЦ при успоредното съществуване на механизъм
за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми
източници чрез задължително изкупуване по преференциални цени и дългосрочни
договори за изкупуване на произведената електроенергия при фиксирана
преференциална цена, не отговаря на изискванията, произтичащи от чл. 26, § 6 на
Регламент ( ЕО ) № 1975/2006 и чл. 24, §
5 на Регламент ( ЕС ) № 65/2011. Българските власти оспорвали становището на ЕК
за допуснатото нарушение, съставляващо описаното „двойно финансиране“,
независимо от което предприели законодателната промяна, приемайки процесния §
18 от ПЗРЗИДЗЕ.
По отношение на предявените като
евентуални искове се обосновава от ищеца, че претърпените за периода от м.08.2015
г. до м.06.2020 г. вреди вследствие на приемане на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ са преки.
Приемането на този параграф е довело до неравноправно по смисъла на чл. 20
ХОПЕС третиране на ищеца като частноправен субект, спрямо други субекти,
извършващи еднородна по своя характер икономическа дейност. Сравнимите
ситуации, съгласно практиката на СЕС следвало да бъдат третирани по еднакъв
начин, а разнородните да не бъдат третирани еднакво, освен ако разликата в
третирането не е обективно оправдана. Излага в тази връзка, че с Решение № Ц-10
от 30.03.2011 г. на КЕВР са определени преференциални цени за изкупуване на
електроенергия от ФЕЦ съобразно с инвестиционни разходи от 5 770 лева на
киловат инсталирана мощност, а с Решение
№ Ц-13 от 01.07.2014 г., спрямо което се определяли цените по § 18 ПЗРЗИДЗЕ, използваният
референтен инвестиционен разход на киловат инсталирана мощност бил 1 760
лева. При това положение различните енергийни обекти, изградени към различни
моменти и при различни инвестиционни разходи имали една и съща преференциална
цена за изкупуване на електроенергията по § 18 ПЗРЗИДЗЕ.
Моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове, както и направените по делото
разноски.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно
чл. 131 ГПК възможност, ответникът Н.С.НА Р.Б. твърди недопустимост на
производството поради липса на законова възможност съдът да контролира
законодателната дейност на институцията. Това било прерогатив единствено на
Конституционния съд и процесуалния ред по ЗОДОВ за реализиране на отговорност
не променял това конституционно закрепено положение. Отговорността следвало да
се търси от държавата, а не от неин национален орган.
Ответникът оспорва исковете по основание. Счита, че правото на ЕС е
неприложимо в случая, тъй като обезщетението се търси от частноправен субект и
за спора били приложими изводите на СЕС, дадени с решение по делото С-268/15. Позовава се и на Решение № 5 от 11.05.2017 г.
по конституционно дело № 12/2016 г. на Конституционния съд на РБ, с което е
постановено, че не е налице
противоконституционност на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, както и че с приемането му не
е нарушен чл. 63 ДФЕС.
Поддържа, на следващо място, че не са налице елементите от фактическия
състав на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на
ЕС. Излага доводи, че промяната на покупната цена е заложена в Договор №
258/27.06.2012 г. сключен между ищеца и „ЧЕЗ Електро Б.“ АД. Твърди, че
процесният закон също предвижда неговото актуализиране чрез промени. Оспорва
нарушението на посочените в исковата молба права от ХОПЕС. Оспорва нарушението
на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Изтъква
в тази връзка, че рентабилността и жизнеспособността на една фотоволтаична
централа не е функция само от продажната цена на електроенергията, предвид на което по
делото не е доказана пряката причинна връзка между твърдяното влошено икономическо състояние на
централата, изградена от ищеца, и процесната законодателна промяна.
Сочи също, че и други държави-членки
на ЕС са предприели реформиране на начина на подпомагане частните производители
на електрическа енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните главници и мораторните лихви. Претендира разноски.
Контролиращата
страна – СГП, чрез прокурор Малинова,
поддържа в хода по същество
становище за неоснователност на предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото, че ищецът „С.П.“
ООД, ЕИК ********, е собственик на фотоволтаична централа ( ФЕЦ ), намираща се в УПИ VIII – 13, кв. 9, с. Божурлук, община Левски, област Плевен, с
номинална мощност 96.6 KW, изградена с предоставена безвъзмездна финансова
помощ в размер на 79% от одобрените и реално извършени разходи по договор №
15/312/01561 от 21.12.2011 г., сключен с Държавен Фонд „Земеделие“ за отпускане на финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007
- 2013 г. ( ПРСР ), подкрепена от Европейския Земеделски Фонд за
Развитие на Селските Райони ( ЕЗФРСР).
Така изграденият ФЕЦ е присъединен
към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение Б.“ АД с договор за
присъединяване на обект на Производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа ДПЕРМ
********** SAP № IB – 33 – 11, сключен на 07.11.2011 г.,
на основание чл. 116 от Закона за енергетиката, чл. 57, ал. 1 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, §
6, ал. 2 вр. с чл. 29 от Закона за
енергията от възобновяеми енергийни източници / ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 35/2011 г./.
Посочените обстоятелства се
установяват от приобщените към доказателствената съвкупност договори на л. 42 и сл. и л. 33 и сл. от делото.
В качеството си на производител на
електрическа енергия от ФЕЦ, ищецът „С.п.“ ООД сключва на 27.06.2012 г. договор
за изкупуване на електрическа енергия № 258/27.06.2012 г. с „ЧЕЗ Електро Б.“ АД
в качеството му на Краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл. 11, ал.
1 и ал. 4 от представения по делото
договор, купувачът „ЧЕЗ Електро Б.“ АД се задължава да заплаща на продавача „С.п.“
ООД количеството закупена електроенергия по преференциална цена, която е в
размер на 567.41 лева за МВтч без ДДС и същата се прилага до изтичане на срока
на договора, който е уговорен съобразно с клаузата на чл. 2 от същия, до
14.06.2032 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение
на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза ( ССчЕ ), което съдът кредитира
като обективно, компетентно и пълно, се установява, съобразно с проверената при
ищцовото дружество счетоводна информация, въз основа на подробно описаните в
констативно – съобразителната част документи, че балансовата стойност на
инвестицията за изграждането на ФЕЦ в с. Божурлук и за свързването й с
електропреносната мрежа, възлиза на сумата от 580 565.37 лева. Вложените от ищеца собствени средства за изграждане и свързване на
централата към електропреносната мрежа са в размер на 189 405.37 лева, а финансирането от Държавен Фонд „Земеделие“ е в размер на
391 160 лева. Съгласно заключението на вещото лице общият размер на
произведената и отдадена електрическа енергия
от ФЕЦ, собственост на ищеца по договора за изкупуване, сключен с „ЧЕЗ
Електро Б.“ АД, за периода от м.08.2015 г. до м.05.2020 г. е в общ размер на
603,973 МВтч, за която е платена на „С.П.“ ООД сума от 72 322.62 лева. В
случай, че така произведеното и доставено количество електроенергия е било
заплатено по цена преди приемане на процесния § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, така, както е
била уговорена в договора от 567.41 лева за МВтч без ДДС, то ищцовото дружество
е следвало да получи плащания в общ размер от 408 326.10 лева с ДДС. Експертизата
изчислява разликата между договорената и реално заплатената цена на
280 002.86 лева без ДДС и на 336 003.48 лева с ДДС. Законната лихва
върху получената сума към 31.06.2020 г. е в размер на 67 295.75 лева. Според
анализа на вещото лице по приетата ССчЕ предвид цената, установена с § 18
ПЗРЗИДЗЕ, дружеството не може да реализира за остатъка на договорения с „ЧЕЗ
Електро Б.“ АД срок на договора, положителен финансов резултат само на база
приходи от изградената в с. Божурлук
ФЕЦ.
Не се спори по делото, че е била
приета разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр. 56/2015г., в сила от
24.07.2015 г., според която, за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства
от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които
заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията
от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон,
които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно
регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Съгласно § 18, ал. 2,
производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за
изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик
или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1.
Съгласно чл. 3 на § 18 след изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик
или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по
цените, предвидени в ал. 1. Тази алинея 3 се прилага и в случаите на
неизпълнение на задължението по ал. 2. Съгласно § 18, ал. 5 за производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат
разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници. След изтичане на
срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от
възобновяеми източници преференциални цени не се предоставят.
Приобщени са към доказателствения
материал документи по проучване № RD1/2012/806/BG на Европейската Комисия – л.
255 и сл. от делото. Видно от
съдържанието им, в резултат на
цитираното проучване Европейската Комисия е изпратила съобщение, съгласно чл.
11, § 1 Регламент (ЕО) № 885/2006 г., в което е указано, че наличието на
безвъзмездна финансова помощ при изграждане на ФЕЦ при успоредното съществуване
на механизъм за подпомагане на
производството на електроенергия от възобновяеми източници чрез задължително
изкупуване по преференциални цени и дългосрочни договори за изкупуване на
произведената електроенергия при фиксирана преференциална цена, не отговаря на
изискванията, произтичащи от чл. 26, § 6 на Регламент ( ЕО ) № 1975/2006 и чл. 24, § 5 на Регламент ( ЕС ) № 65/2011.
При така
установена фактическа
обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ вр. с 4, § 3 ДЕС
вр. с чл. 63 ДФЕС, по реда на който се ангажира извъндоговорната отговорност на
Държавата за вреди от нарушения на общностното право, допуснати от национални органи.
Преди да се обсъдят по същество
претенциите на ищеца,следва да се посочи,че възраженията на ответника за
погасяване на главните искове по девност е неоснователно,тъй като към датата на
исковата молба не са изтекли 5 години от възникване на задължението по първата
фактура посочена от ищеца през месец август 2015 год. Частично претенцията на
мораторна лихва е погасена по кратката три годишна давност-относно начисленията
преди датата 24.07.2017 год. или за сумата от 9713.75 лв. по таблица 4 от
заключението на ССЕ.
По съществото:
Фактическият
състав на обективната отговорност на Държавата включва следните три кумулативни
предпоставки:
·
дали твърдяното нарушение е на правна
норма, предоставяща права на частно - правни субекти;
·
дали нарушението й е достатъчно
съществено и явно,
·
и дали съществува пряка причинна връзка
между нарушението и вредата.
На
нарушение на правна норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС
по тълкуването и прилагането на
съответната норма от общностното право.
Съдът, след преценка на подробно
обсъдената доказателствена съвкупност по делото намира, че не е допуснато от
ответника Народно събрание очевидно,
флагрантно нарушение на общностното право, обективирано в Директива 2009 / 28 /
ЕО, чл. 16 ХОПЕС; чл. 17 ХОПЕС; чл. 20
ХОПЕС, нито е налице нарушение на принципа на пропорционалност, на правна
сигурност и на оправдани правни очаквания.
Ищецът основава исковете си на
твърдения за допуснати от ответника съществени нарушения на посочените норми на
правото на ЕС, осъществени чрез приемане на § 18 от ПЗР на Закона за изменение
и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ ), обн. ДВ, бр. 56/2015 г.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4
на Конституцията на Република Б. / КРБ /, съответствието на законите с правото
на Европейския съюз и другите международни договори, по които Република Б. е
страна може да бъде преценявано и от Конституционния съд, чието решение е
окончателно и задължително за всички (чл. 14, ал. 5 и 6 на Закона за
Конституционния съд). В процесния
случай, с Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г., Конституционният
съд на Република Б. е отхвърлил искането на четиридесет и девет народни
представители от 43-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност
и за установяване на несъответствие с чл.63 от Договора за функциониране на
Европейския съюз на §18, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ПРЗ на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015
г.). В решението си,
Конституционният съд е приел, че не е налице несъответствие на оспорената в
искането законова разпоредба с чл.63 ДФЕС. За да достигне до този извод, КС е
съобразил, че целите на ЕС в сектор енергетика, така както са определени в чл.
194 (1), Дял IV (Свободно движение на хора, услуги и капитали), глава
„Енергетика“, включват и гарантиране на функционирането на енергийния пазар,
обезпечаването на енергийната сигурност, както и насърчаването разработването
на възобновяеми източници. Преференциалните
цени за енергия от възобновяеми източници са тип мярка за насърчаване производството на
енергия от такива източници, за постигане на посочените цели, която в сравнение
с други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28, е непазарно
ориентирана. Според практиката на ЕК и СЕС тя е държавна помощ и като всяка
държавна помощ създава селективно икономическо предимство за нейните получатели
и крие потенциална заплаха да наруши конкуренцията и да бъде несъвместима с
общия пазар, освен ако не е предвидено друго в Договорите (чл.107 (1) ДФЕС).
Относно твърдението, че са
налице легитимни правни очаквания на субектите в обхвата на §18, ал.1 ПЗР
ЗИДЗЕ, в специфичния контекст на
държавната помощ, КС се е позовал на делото Essent Netwerk Noord (дело C-206/06
Essent Netwerk Noord [2008]), по което СЕС приема, че с понятието „намеса чрез
държавни ресурси“, в чл.107(1) ДФЕС, е предвидено да бъдат обхванати и
предимствата предоставени посредством публична или частна организация, определена
или учредена от държавата, за да прилага схемата за помощи, наред с пряко
предоставените от държавата“. Такава
е и позицията на ЕК в редица решения за преценка съвместимостта на схемите за
подпомагане с изискванията по чл. 107(1) ДФЕС - т.н. решение на ЕК от 2011 г.
относно мярка държавна помощ за енергоемките индустрии - Австрия No C 24/2009
(ex N 446/2008); решение на ЕК от 2016 г., за схемите за подпомагане на
производителите на енергия от ВИ в Чешката република (SA.40171 (2015/NN),
28.11.2016, C(2016) 7827 final – т. т. 75 - 80 и т.135).
Контролът върху държавната
помощ се осъществява от ЕК (чл.108 ДФЕС), която има широка дискреционна власт в
тази материя като нейните решения подлежат на съдебен контрол в съответствие с
фундаменталния за правото на ЕС, и националния правен ред на държавите –
членки, принцип на върховенството на правото. ЕК може, включително, да отмени предварителната нотификация за
определена категория държавна помощ (Регламент (ЕС) № 651/2014 на ЕК за
обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в
приложение на членове 107 и 108 ДФЕС, ОВ на ЕС, L 187/1 - Регламент (ЕС) №
651/2014; Регламент на Съвета (ЕС) № 734/2013г. за изменение на Регламент (ЕО)
№ 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора
за ЕО.
С решението си Конституционния съд
е приел, на следващо място, че
позоваване на легитимни очаквания по конкретното дело е неоснователно. Обосновал е в тази връзка, че конституционната закрила се разпростира по
отношение на обосновани правни очаквания, отчел е спецификата на режима на
предоставяне на преференциални цени в страната за определена част от
стопанските субекти в сектор енергия от възобновяеми източници, до промяната с
оспорения §18 ПЗР ЗИДЗЕ, както и съобразно с изискването очакванията на инвеститорите да
бъдат формирани с дължимото внимание и да са разумни, при дадените
обстоятелства.
С
Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на Конституционният съд по задължителен начин е установено съответствието на правната
норма с изискванията на конституционните принципи, с целите на закона и
изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както и с изискването
ограничения в правата да се установяват само при спазване принципа на
пропорционалност. Установено е
съответствието с правото на ЕС - чл.63 от Договора за функциониране на
Европейския съюз; Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и
за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,
която задължава държавите - членки да насърчават производството на енергия от
възобновяеми източници.
Конституционният съд е посочил, че очакванията на правните субекти
да не се променя законодателството не са конституционно защитени, особено
когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за
изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Промените, въведени с §18 от ПЗР
ЗИДЗЕ, преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата
финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната интервенция в разходите на
обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата
ситуация го изисква, е социално оправдана, освен в случаите на очевидна
нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на каквато
в случая, Конституционният съд не е намерил. Ако се запази помощта с преференциални
цени на нивото до промяната, има реален риск тя да бъде непропорционална на
целите на самия ЗЕВИ, както и на целите според европейската правна рамка в
сектора.
В Закона за енергетиката ( ЗЕ )
се съдържат специални правила за
насърчаване енергията от възобновяеми източници. Българската държава прави
избор в полза на преференциалните цени като схема за насърчаване на енергията
от възобновяеми източници наред с помощта чрез инвестиции за изграждане,
прилагана и от значителна част от държавите в ЕС. Тази схема търпи последователни промени. Същественото е, че със
ЗИДЗЕ /ДВ бр.56/24.07.2015г./ се свежда до минимум прилагането на една
непазарно ориентирана схема за подпомагане производството на енергия от
възобновяеми източници и се прави решаваща стъпка за преодоляване на прякото
финансиране с публичен ресурс.
Възприетото от Конституционния
съд по категоричен начин опровергава доводите на ищеца за противоречие на §18
от ПЗР ЗИДЗЕ с правото на ЕС.
В подкрепа на този извод е и
извършеното от Европейската комисия проучване № RD1/2012/806/BG. Ищецът не
отрича, че в резултат на цитираното проучване Европейската Комисия е изпратила
съобщение, съгласно чл. 11, § 1 Регламент (ЕО) № 885/2006 г., в което е
указано, че наличието на безвъзмездна финансова помощ при изграждане на ФЕЦ при
успоредното съществуване на механизъм за
подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници чрез
задължително изкупуване по преференциални цени и дългосрочни договори за
изкупуване на произведената електроенергия при фиксирана преференциална цена,
не отговаря на изискванията, произтичащи от чл. 26, § 6 на Регламент ( ЕО ) №
1975/2006 и чл. 24, § 5 на Регламент (
ЕС ) № 65/2011.
Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент ( ЕО ) № 885/2006 г., ако в резултат на разследване Комисията
стигне до заключението, че разходите не са извършени в съответствие с правилата
на Общността, тя съобщава своите заключения на съответната държава-членка и
посочва коригиращите мерки, които се налагат, с цел в бъдеще да се осигури
съобразяването с посочените правила. Според
чл. 11, § 3 от цитирания регламент Държавата-членка – в случая Република Б., информира Комисията за коригиращите мерки, които
са предприети, с цел да се осигури съобразяването с правилата на Общността,
като уточнява датата на тяхното ефективно прилагане. Комисията е
длъжна да гарантира, че всички страни от ЕС прилагат правото на ЕС по правилен
начин. В тази си роля Комисията е наричана „пазител на договорите“. Затова Комисията предприема мерки, ако
държава от ЕС не е приложила правото на ЕС по правилен начин, както е било в
процесния случай към момента, когато се е наложило приемането на оспорената разпоредба от
вътрешното право относно промяната в преференциалното изкупуване на енергията от
възобновяеми източници.
Налага се предвид изложеното изводът, че
приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ не е извършено в нарушение на норми на
общностното право, а за да се подсигури правилнотото им приложение, в съостветствие с принципите на
пропорционалност, ефективност и лоялно сътрудничество, установени с договорите.
Съобразно с горните мотиви
предявените като главни осъдителни
искове по чл. 2в ЗОДОВ вр. с чл. 4, § 3
ДЕС вр. с чл. 63 ДФЕС и чл. 86, ал. 1 ЗОДОВ са неоснователни и не
следва да се уважават.
Поради отхвърляне на главните
искове и сбъдване на вътрешнопроцесуалното услвоие за това, на разглеждане
подлежат предявените евентуални искове
със същото правно основание - чл.
2в ЗОДОВ вр. с чл. 4, § 3 ДЕС вр. с чл. 63 ДФЕС
и чл. 86, ал. 1 ЗОДОВ , за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата от 94 801.99 лева за периода от м.08.2015 г. до м.06.2020 г.,
представляващи разлика между цената на изкупуване на електрическа енергия по §
18 от ПЗР на ЗИДЗЕ ( обн. ДВ, бр. 56 от
24.07.2015 г.) и преференциалната
цена по действащо решение на КЕВР към
момента на въвеждане в експлоатация на изградената от ищеца фотоволтаична
електрическа централа ( ФЕЦ ) и сумата
от 39 812.31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
настъпване на увреждането до датата на исковата молба 27.07.2020 г.
Евентуалните искове, съобразно
с обсъдената доказателствена съвкупност и изложените по – горе мотиви, са
неоснователни и следва да се отхвърлят, доколкото се основават на идентични
твърдения за нарушения на правото на ЕС, като тези, изложени по главните искове
за несъответствие на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ с норми на общностно право.
По разноските:
На
ищеца при този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
На ответника Н.С.НА Р.Б. се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, определени по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в размер на 450 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.П.“ ООД, ЕИК ********, главни и евентуално съединени с тях
искове против Н.С.НА Р.Б., за осъждане на ответника на основание
чл.2в,ал.1,т.2 ЗОДОВ вр. с чл. 4§ 3 ДЕС
вр. с чл. 63 ДФЕС да заплати на ищеца сумата от 336 003.48 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи от разликата между първоначално уговорена покупна цена от
567.41 лева за МВтч за произведена електрическа енергия и последвалата промяна в същата с § 18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ ( обн. ДВ, бр. 56 от
24.07.2015 г.) на 100.41 лева за МВтч, за периода от м.08.2015 г. до
м.05.2020 г., и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 67 295.95
лева, представляващи мораторна лихва, считано от датата на настъпване на
увреждането до 31.06.2020 г.,както и
евентуален иск с основание
чл.2в,ал.1,т.2 ЗОДОВ за сумата от 94 801.99 лева за периода от м.08.2015
г. до м.06.2020 г., представляващи разлика между цената на изкупуване на
електрическа енергия по § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ ( обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) и преференциалната цена по действащо решение на КЕВР към момента на
въвеждане в експлоатация на изградената от ищеца фотоволтаична електрическа
централа ( ФЕЦ ) и сумата от 39 812.31 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от настъпване на увреждането до датата на
исковата молба 27.07.2020 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание
чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, „С.П.“ ООД,
ЕИК ********, да заплати на Н.С.НА Р.Б.,
сумата от 450 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: