В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по обжалване на НП № * от 08.02.2010г., издадено на основание чл. 232, ал.5, т.1, ЗУТ, за нарушение на чл. 221, ал. 4 ЗУТ. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че не е доволен от издаденото срещу него наказателно постановление, издадено въз основа на Акт № */07.12.2009г. от В.П.Б. – мл. И. П. Р.-С. поради което го обжалва в законния срок. Твърди, че актът му е съставен, затова че не е бил изпълнил нарежданията дадени му със Заповед */06.06.2008г. на началника на Р.-С. да премахне незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда” в УПИ *, кв. * по плана на Г. Н. След отправената му Покана за доброволно изпълнение на заповедта, подал писмена Молба-известие, с молба, производството да бъде спряно до решаване на имуществения спор между него и съседа му, с влязло в сила съдебно решение. Вместо да получи отговор на молбата си за спиране на производството, получил екземпляр от горецитирания акт. В тридневен срок подал писмено възражение срещу съставения акт. Сочи, че два пъти главният архитект на Община Н. узаконявал така назования „незаконен строеж”, но актовете му били отменявани, поради несъгласие на съседа му К.С.Д. Твърди, че спорът им е породен от това че, взаимно подадената молба за изменение на дворищно регулационната линия между двата парцела, не е било нанесено в плана на Г. Н. и по този начин сградата му само на книга попада в имота на съседа – югоизточния й ъгъл навлиза с 0.60 м в съседния парцел *, кв.* по плана на Г. Н. а реално на място фактическата обстановка е съвсем различна. Спазени са всички отстояния от бетонната ограда, която се явява граница между неговия и съседния имот. Тази ограда е построена със съгласието на съседа К.Д., въз основа на нотариално заверена молба за изменение на дворищно регулационната линия между двата парцела. За да предприеме действия по строителството и по узаконяването е имал съгласие на органите на Общинска администрация Г. Н. и съгласието на съседа за промяна на дворищно регулационната линия. Твърди също така, че не е съобразено, че не е човек, който издава скици и визи за строителство. В случая Р. не два вяра на издадените скици и визи, не дава вяра на представените от него екзекутивни чертежи, не дава вяра на подписаната и нотариално заверена молба за изменение на имотната граница, която представлява съществуващата и сега бетонна ограда. Пропуските в техническата служба на Общинска администрация Г. Н. изразяващи се в ненанасянето на границата в плана на града не следва да води до изводи, че сградата му следва да бъде премахната. До ден днешен, съседът му не е правил искане за премахване на съществуващата бетонна стена, която не е нанесена като имотна граница в плана на града, а прави оплакване за извършен незаконен строеж от него, който бил навлезнал в неговия имот. Фактическото положение на място се разминава с това, което са констатирали по документи служителите на Р.-С. Всичко това е известно на наказващия орган, но въпреки това е издал обжалваното наказателното постановление. Възраженията му и искането му за спиране на производството не са уважени, защо не е бил представил данни, заповедта да е изпълнена доброволно от него. Счита, че наказващият орган е следвало преди да издаде наказателното постановление, да извърши проверка на акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. Твърди, че съставения акт е незаконосъобразен и необоснован, а издаденото наказателно постановление не съдържа задължителните реквизити, посочени от закона – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушена е материално-правната норма П. съставяне на акта и са налице съществени нарушения на административно-процесуалните правила П. издаване на наказателното постановление. Сочи, че както актът, така и издаденото наказателно постановление, не са попълнени от към страна на описание на нарушението и обстоятелствата П. които е било извършено нарушението. Налице е изписване на тестова част от материален закон, което не може да замести описателната част на констатираното нарушение. В акта липсва подробно описание на нарушението и обстоятелствата, П. които е било извършено, както и в НП липсват описание на нарушението, обстоятелствата, П. които е извършено, както и на доказателствата, които ги потвърждават. Наказващият орган е посочил в НП правната норма, която е нарушена, както и основанието за налагане на глобата, без да посочи, за кой период е относима съответната правна норма и основанието за налагане на глобата. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неоснователно и незаконосъобразно издадено. Въззиваемият, чрез мл. юрисконсулт К., оспорва изцяло жалбата, като моли същата да се остави без уважение и НП се остави в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че то е издадено, П. спазване на материално-правните и процесуални изисквания на закона. Спазени са реквизитите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Осъществявайки строителството, нарушителят е осъществил състава на чл. 232, ал. 5, като е допуснал извършване на незаконен строеж. РП З. уведомена не изпраща представител и не взема становище по акта. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Със Заповед № */28.09.2007г., е отменен Акт за узаконяване № */16.08.2007г., издаден от главният аргхитект на Община Н. за строеж „Пристойка към жилищна сграда” в УПИ *, кв. *, по плана на г р. Н. издаден на името на жалбоподателя. Със Заповед № */06.06.2008г., директорът на ДНСК, Р. Г. С. е наредил, да бъде премахнат установения незаконен строеж, като е определен едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение и разпореденото премахване, като П. неизпълнение, ще се извърши принудително премахване на незаконния строеж. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 26.06.2008г. и същата е обжалвана пред АдмС С. който с Решение № */14.11.2008г., по адм. д. № */2008г. е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е оставено в сила от ВАС с Решение №*/14.07.2009 год. по адм.дело № */2009 год. и е влязло в законна сила на 14.07.2009г. С Покана изх. № */27.10.2009г., жалбоподателят е поканен, доброволно в 14-дневен срок, да изпълни Заповед № */09.06.2008г. Заповедта е получена от жалбоподателя на 03.11.2009г. С Молба-известие, жалбоподателят е заявил, че не може да изпълни заповедта и премахне незаконния строен, като излага съображения, че имат спор за материално право със съсед на имота, поради което моли да се спре изпълнението на заповедта до произнасяне на гражданския съд с влязъл в сила съдебен акт. С Протокол № * от 16.11.2009г. е констатирано, че незаконната постройка не е премахната и не е изпълнена поканата за доброволно изпълнение. С Писмо, изх. № */25.11.2009г. до жалбоподателя, на същия е указано, да се яви лично в Р. Г. С. за съставяне на акт на 07.12.2009г. в 11:00ч. Съставен е Акт № *, в който е отразена фактическата обстановка по констативния протокол , за това че жалбоподателят не е изпълнил нарежданията, дадени със заповед */06.06.2008г. на Началника на Р. Г. С. за премахване на незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда” в УПИ *, кв. * по плана на Г. Н. Актът е получен от жалбоподателя на 06.01.2010г. С Възражение № */14.01.2010г., жалбоподателят е възразил срещу издадения акт, като е заявил, че след отправената му покана за доброволно изпълнение на заповедта, подал писмена молба-известие, производството да бъде спряно до решаване на имуществения спор между него и съседа му с влязло в сила решение и вместо да получи отговор на молбата му за спиране на производството, получил екземпляр от акта. Въз основа на Акт № */07.12.2009г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл. 232, ал. 5, т.1 ЗУТ и на осн. чл. 239, ал.1, т.2, вр. с чл.222, ал.1, т.14 ЗУТ и предоставените правомощия със Заповед № */26.01.2010г. на началника на ДНСК Г. С., на жалбоподателят е наложено наказание „Глоба” в размер на 1000.00 лв. В наказателното постановление, административно-наказващия орган е приел, че съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, размерът на глобата следва да се определи, съгласно разпоредбите на ЗУТ. Свидетелите В.Б. и Р.С., поддържат констатациите в акта. ПРАВНИ ИЗВОДИ: С обжалваното наказателно постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя на осн. чл. 232, ал.5, т.2 ЗУТ, затова че не е премахнал незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда” в УПИ *, кв. *, по плана на Г. Н. за което е съставен Протокол № */16.11.2009г. Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 12.02.2010г. и е обжалвано в законно установения срок, видно от пощенското клеймо (л. 4). Налице е влязла в сила Заповед на ДНСК за премахване на незаконен строеж, собственост на жалбоподателя. На същия е връчена покана за доброволно изпълнение за премахване на строежа, което не е било сторено в определения срок. Разпоредбата на чл. 221, ал.4 ЗУТ предвижда, че заповедите, предписанията и нарежданията на органите на ДНСК са задължителни за лицата , за които се отнасят. Такава се явява за жалбоподателя заповед № */06.06.2008г. на Началника на Р. Г. Смолян и няма спор, че същата не е изпълнена от жалбоподателя. АУАН и обжалваното наказателно постановление, отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл.57 ЗАНН. П. правилно установена фактическа обстановка, административно-наказващият орган е направил верни изводи за извършеното административно нарушение, за което е наложена минималната санкция, предвидена в закона. Санкционната норма на чл.232 ал.5 т.1 ЗУТ предвижда, че се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. , ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице което не изпълни писмено нареждане на контролен орган, дадено в рамките на неговата компетентност, да се премахне строеж или част от такъв. В случая жалбоподателя не е изпълнил нареждане за премахване на незаконен строеж, поради което за установеното административно нарушение му е наложена глоба от 1000 лв., което е минималния размер. Правилно е приложен материалния закон и наказателното постановление, ще следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРДЖАВА НП № * от 08.02.2010г. на началника на СЕКТОР С. ПРИ РДНСК – ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН, бул. № *,ет. *, представлявано от И. Е. С. Х., с което на М.Н.Р., ЕГН *, от Г. Н. ул. П. Д. П. № *, обл. С. е наложено наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв., на осн. чл. 232, ал.5, т. 1 ЗУТ, като правилно и законосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Г. С. в 14 дневен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |