Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
6 07.01.2020г. град С.З. В И М
Е Т О Н А НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав
На дванадесети
декември 2019 г.
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар : Павлина
Георгиева,
Прокурор : Вероника
Караколева
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
Гражданско дело № 41
по описа за 2019 год.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49
и чл.52 във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба пълнолетния български гражданин Е.Т.М. от гр.С.З.,
който претендира, че осъществяваната спрямо него наказателната репресия в хода на досьдебното производство № 463/2009г. по описа на ОД на МВР- С.З. с вземането на
МН“Задържане под стража“ и „домашен арест“ съответно и в целите наказателни
производства по 7 бр. прекратени НОХД № 625/2012г., НОХД № 1733/2012г., НОХД № 1200/2013г., НОХД № 500/2014г. и НОХД № 1139/2014г./всички те по описа на СпНС- София/ са
допринесли за причиняването на
описаните по- горе
вреди от неимуществен характер в резултат от действия
и актовете на органите на досъдебното производство под ръководството на ответника ПРБ- София, които били взаимосвързани и които в своята съвкупност били довели до причиняването на вредите, за които
ищецът претендирал парично обезщетение. Твърди, че настъпилият вредоносен за него резултат бил
от неправомерните действия на органите на
ответника, тъй като всички действия на органите на ответника в лицето на прокурори от ОП- С.З. и Специализираната прокуратура- София, изготвили
постановления и дали указания на разследващи полицаи, изразяващи се в провеждане на разследване по делото - повдигането иа обвинение и привличането на ищеца в качеството
му на обвиняемо лице по досъдебно производство № 463/2009г. по
описа на ОД на МВР – С.З., внасянето от страна на ОП- С.З. на искане за вземане
иа мярка за неотклонение "задържане под стража", което бито уважено и в следствие на
което той е бил задържан под стража за времето от 10.12.2009г.
до 23.03.2010г.,. както и с мярка за неотклонение .“домашен арест" за
периода от от 23.03.2010г. до
05.08.2011г., в това число с МН „гаранция", определена в пари, както и налагането на принудителни процесуална мярка „забрана за напускане пределите на Република
България", проведените разпити в качеството му на обвиняемо лице, проведените разпити
на свидетели-
изобщо всички процесуални действия, свързани с разследването
по наказателното
производство, водено срешу него. Изразявало се било и във всички действия
на органите на ответника Прокуратурата на РБ- даването
на указания за начина на разследване на делото, за
привличането като обвиняем,
внасянето на искане по реда на чл. 64, ал.1 от НПК за
първоначално вземане на мярка за неотклонение
"задържане под стража", което
било уважено от ОС- С.З., изготвянето на
обвинителни актове и внасянето им на разглеждане
от СпНС по образуваните НОХД № 625/2012г., НОХД №
1733/2012г., НОХД № 1200/2013г., НОХД № 500/2014г. и НОХД № 1139/2014г., поддържането на обвинението по тези дела, подаването
на протести срещу разпорежданията на съда
за прекратяването на част от
тези дела. Всички те били допринесли до причиняването на описаните по-горе вреди от неимуществен характер. Поради което моли настоящия първоинстанцонен ОС- С.З. да
постанови решение, с което да осъди ответника ПРБ- София да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху
тях, считано от 30.04.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 1 740 лв. за адв.
хонорари на един пълномощник- адвокат по делото и за внесената дължима ДТ по
делото. В този смисъл е и пледоарията
на процесуалния му представител- адвокат, както и писмена му Защита по делото.
В Отговора на ИМ в законния 1- месечен срок ответникът- юридическото лице Прокуратура
на Република България/ПРБ/- гр.София заявява, че по силата на чл. 136, ал. 3 от ЗСВ прокуратурата е единна и от този принцип
следвало, че всеки прокурор по каквото и да било дело/наказателно, гражданско,
търговско, административно/ представлявал единната прокуратура съобразно своята
компетентност, като прокурорът следвало да е от прокуратурата, съответна на
компетентния съд, тъй като това била неговата служебна функция, която му била
възложена от закона и възниква по силата на самото му назначаване, като
прокурор. Освен това счита, в т.5 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС- София изрично
било прието, че „структурните звена на Прокуратурата /респ. прокурорите при тях/
могат да я представляват по право" - не било нужно изрично упълномощаване
по реда на чл.32- 33 от ГПК. Заявява, че наказателното производство срещу
ищеца, което е послужило за основание за депозиране на исковата молба, е било
прекратено на основание чл.369, ал.4 от НПК, поради което в случая не била
налице никоя от хипотезите за ангажиране отговорността на държавата,
изчерпателно изброени в чл.2 от ЗОДОВ. Прекратяването на наказателното
производство на посоченото основание не било равнозначно на прекратяване поради
липса на престъпление или неизвършване на деянието от обвиняемия, и с изтичането
на срока, предвиден в НПК се изключвала единствено възможността за реализиране
на наказателната отговорност, но тогава съдът не се бил произнасял нито относно
съставомерността на деянието, нито по въпроса за авторството и вината на
обвиняемия- ищеца. Счита, че процесуалната възможност, въведена с разпоредбата
на чл.369 от НПК по същество била санкция за неразумен срок на наказателната
репресия, но приложението й не налагало извода за незаконност на обвинението.
Освен допустимостта и основателността на претенцията си, в тежест на ищеца било
да докаже и наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с
обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер. Същият
обаче не бил ангажирал доказателства преди обвинението да е упражнявал труд, да
е получавал трудово възнаграждение в определен размер и да е останал без работа
и доходи по причина на деликта. Не били представени доказателства и за използвани
спрямо него СРС. Възразява срещу претенцията за репариране на вреди от лоши
битови условия в ареста, тъй като отговорността за тези вреди се реализирала по
реда на чл.1 от ЗОДОВ, като надлежен ответник, легитимиран да отговаря по тези
искове била ГДИН при МПр- София. Възразява и срещу размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева, като завишен и не в
съответствие с разпоредбата за справедливост по чл.52 от ЗЗД. С оглед
твърденията и ангажираните доказателства, срокът на разследване не бил
неразумен, ищецът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си
за негативни последици, както и те да са пряк и непосредствен резултат от
процесното обвинение. Счита, че претендираните от ищеца разноски с оглед
нормата на чл.78, ал.5 от ГПК следвало да се преценява платеното адвокатско
възнаграждение дали надвишава предвиденото минимално такова в Наредба № 1/2004г.
на Висшия адвокатски съвет и в този смисъл изрично прави възражение за неговата
прекомерност преди обявяване на делото за решаване, тъй като същото не се
отличавало нито с фактическа, нито с правна сложност. По делото не се е явил процесуален представител от името на ответната ПРБ-
София, не е взел становище до края на делото, не е пледирал пред настоящата
първа съдебна инстанция и няма представена писмена Защита в дадения й от съда 1-
седмичен срок.
Контролиращата страна Окръжна Прокуратура /ОП/- С.З.е взела становище по
спора и е пледирала чрез своя процесуален представител- прокурор от ОП- С.З.,
че искът бил неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер,
включително и за мораторните лихви. Прави своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адв. хонорар на пълномощника на ищеца по чл.80-
81от ГПК. Моли настоящия първоинстанционен съд да се произнесе в този смисъл. Не
е представила в дадения й от съда 1- седмичен срок писмена Защита по делото.
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :
Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главници и
лихви са процесуално допустими, своевремено предявени, родово и местно подсъдни
като първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС- Стара Загора.
Поради което съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните
по делото, с всички законни последици от това.
ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :
Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства-заверени копия от Протокол от съдебно заседание,
проведено на 19.12.2009г. по ЧНД № 1037/2009г. по описа на ОС- С.З.; Протокол №
74 от съдебно заседание, проведено па 15.03.2010г. по ЧНД № 155/2010г. по описа
на ОС- С.З.; Протокол от съдебно заседание, проведено на 23.03.2010г. по ВЧНД №
121/2010г. по описа на ПАС- Пловдив; Протокол № 366 от съдебно заседание,
проведено на 23.12.2010г. по ЧНД № 776/2010г. по описа на ОС- С.З.; Протокол от
съдебно заседание, проведено на 28.12.2010г. по ВЧНД № 635/2010г. по описа на ПАС-
Пловдив; Протокол № 119 от съдебно заседание, проведено на 01.08.2011г. по ЧНД
№ 536/2011г. по описа на ОС- С.З.; Разпореждане за прекратяване на съдебно
производство от 10.05.2012г., постановено от съдията- докладчик по НОХД № 625/2010г.
по описа на Специализирания наказателен съд/СНС/- София; Разпореждане за
прекратяване на съдебно производство от 05.12.2012г., постановено от съдията-
докладчик по НОХД № 1733/2012г. по описа на СНС; Протест на Оп- С.З. от
15.12.2012г. срещу Разпореждане за прекратяване на съдебно производство от
05.12.2012г., постановено от съдията- докладчик по НОХД № 1733/2012г. по описа
на СНС; Постановление от 25.03.2013г. На ОП- С.З. за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП № 463/2009г. по описа на ОД на МВР- С.З.;
Разпореждане за прекратяване на съдебно производство от 31.10.2013г., постановено
от съдията- докладчик по НОХД № 1200/2013г. по описа на СНС; Протест на
Специализираната прокуратура/СП/ от 07.11.2013г. срещу Разпореждане за
прекратяване на съдебно производство от 31.10.2013г., постановено от съдията-
докладчик по НОХД № 1200/2013г. по описа на СНС; Протест на ОП- С.З. от
01.11.2013г. срещу Разпореждане за прекратяване на съдебно производство от
31.10.2013г., постановено от съдията- докладчик по НОХД № 1200/2013г. по описа
на СНС; Разпореждане за прекратяване на съдебно производство от 10.01.2014г.,
постановено от съдията- докладчик по НОХД № 1200/2013г. по описа на СНС;
Разпореждане за прекратяване на съдебно производство от 02.06.2014г.,
постановено от съдията- докладчик по НОХД № 500/2014г. по описа на СНС; Протест
от 10.06.2014г. на СП срещу Разпореждане за прекратяване на съдебно
производство от 02.06.2014г., постановено от съдията- докладчик по НОХД № 500/2014г.
по описа на СНС; Протест от 10.06.2014г. на СП срещу Разпореждане за
прекратяване на съдебно производство от 02.06.2014г.; Определение от 02.02.2015г.
на съдията- докладчик за прекратяване на наказателното производство по НОХД №
1139/2014г. по описа на СНС; Протокол от съдебно заседание, проведено на
05.02.2015г. по НОХД № 1139/2014г. по описа на СНС; Страница от в.”24
часа", бр.№ 348/20.12.2009г., съдържаща статия „Разбиха групата на
Водното, точела ДДС“; Страници 1 и 3 от в."Новината", брой 288
(425)/21.12.2009г., съдържаща статия със заглавие „Водното и още 6 зад
решетките“; Страница 1 и 4 от в."Старозагорски новини", бр.№
52(3728)/16.03.2010г., съдържаща статия „Само двама от групата на Иван Водното
останаха в ареста“; Констативен протокол - общ регистър № 61, том 1, документ №
6 от 19.10.2018г. на Нотариус Татяна Александрова с № 272 на НК, с район на
действие - PC Казанлък, ведно с приложенията към него, подборно описани в
обстоятелствената част на протокола; Констативен протокол - общ регистър № 62,
том 1, документ № 7 от 25.10.2018г. на Нотариус Татяна Александрова с № 272 на НК, с район на
действие - PC - Казанлък, ведно с приложенията към него, подборно описани в
обстоятелствената част на протокола, справка за съдимост с дата 30.05.2019г. и
справка от УИС, за целия 5- годишен период, докато траело предварителното
разследване и внасянето на обвиненията в съответния първоинстанционен съд,
органите на ответника не са съумели да съберат достатъчно годни доказателства, позволяващи да започне разглеждането на
наказателното производство в съдебнаа му фаза, както и съответните доказателства, от които да се направи категоричния фактически и правен извод, че ишецът е
извьршил престъпленията по НК, в които е бил
обвинен. В резултат на действията на органите на ответната ПРБ/и в частност на ОП- С.З. и СП- София/, като органи, осъществяващи
правомощията си по чл.46, ал.1 и ал.2 от НПК, се е стигнало до незаконно повдигане на обвинение и привличане на ищеца Е.Т.М. от гр.С.З. в
качеството на обвиняемо лице по ДП № 463/2009г. по описа на ОД
на МВР- С.З.(преписка № 5186/2009г. по описа па ОП- С.З.), изготвянето на постановление, по силата на
което бил задържай под стража за
срок от 72 ч. за периода от 17.12.2009г. до 19.12.2009г.,
внасянето на искане по реда на чл.64 от НПК за постоянното му задържаме под стража, в
следствие на което прекарал в ареста времето от 19.12.2009г. до 23.03.2010г., както и с мярка за неотклонение „домашен арест" за периода от 23.03.2010г. до 05.08.2011г., изготвянето на 5 бр. обвинителни акта по приключеното ДП и внасянето
им за разглеждане в съответния
компетентен съд, поддържането
на обвинението в хода на цялото наказателно производство,
подаването па протести срещу разпорежданията и определенията
на съда за прекратяване на делото, ищецът М. претьрпял вреди от неимуществен
характер. Следователно за времето на
воденото срещу него досъдебно и съдебно наказателно производство, той е претърпял поредица от унижения
и от страдания, което продължило достатъчно дълго време- малко повече от 5 г., които били
най-
тежките в живота му, особено първо 2 г. от тях, когато бил с най- тежките МН “Арест“ и
„Домашен арест“.
Съгласно събраните по делото гласни доказателства- показанията на
разпитаните общо 2 бр.
свидетели/всички те пълнолетни вменяеми български граждани от гр.С.З., без
родство или особени отношения със страните по делото/, се установява по
несъмнен и безспорен начин следното :
Свидетелят П.Г.Г.от гр.С.З. заявява, че познава ищеца от 20 г.,
двамата били в приятелски отношения, споделяли били много неща заедно и смятал
ищеца общо взето за добър приятел. Заявява, че прнез 2009г. се извършила
някаква показна акция, която задържала групата на ***, като ищецът М. бил един
от тях, но всъщност бил набедени за някаква организирана престъпна група. За
задържането било доста гръмко и разбрал за него, тъй като навсякъде в гр.С.З.във
всички новини, в интернет, от приятели, навсякъде било известно, понеже това бело
едно от най- показателните неща, извършени през м. декември 2009г. Според него
ищецът бил в следствения арест около 7- 9 месеца, като той му бил ходил там на
свиждане при него и при другите му приятели, които бяха също задържани. След
освобождаване от ареста ищецът имал наложена по- лека мярка за неотклонение „домашен
арест“, и той всяка седмица го бил посещавал в дома му- тогава положението на
ищеца било много драматично, още при задържането му родителите му били доста
травмирани, той имал сестра, която била извън страната и той останал при
родителите си, тъй като те разчитали на него. Като се случило това задържане,
разследване и обвинение, родителите прие това много тежко, особено баща му,
което по-късно се отрази на здравето на баща му/чичо Т./. На ищеца също много
тежко се отразило, тъй като обвинението било, като лавина- това било логично,
след като той бил задържан по обвинения, които не били доказани, без стойност,
но ищецът оставал под домашен арест. Преди задържането ищецът работел в магазин
„Багира“, карал такси, работел си, всичко му било наред, имал си финансови средства.
След тези гръмки изяви на обвинението за тези действия, за които ищецът бил обвинен,
на него се отразило много зле- не можел да си намери работа, и каквото име му излязло,
то било пред него. Сега в момента единствения работодател на ищеца била майка
му, която имала магазин за зеленчуци и ищецът това работел. Всичко това, през
което ищецът минал, го довело до състояние, в което изпаднал в немилост, не
можел да си намери работа, всичките му приятели се отдръпнали от него, все едно
той имал сложен черен печат, което му действало много негативно. Ищецът бил с
един родител, баща му починал преди 2 г., не всеки би искал да бъде на неговото
място и сега всичко лягало на неговите плещи- за издръжка, за всичко. След като
излезе от ареста за пръв път го видях веднага след като го пуснаха у тях. Свидетелят
се видял с ищеца около 2- 3 дни преди ареста му през м.2009г., като тогава
всичко било нормално- приятелска среща, приказки, смях. След ареста ищецът бил
отслабнал, престоят там не му се отразило добре, бил в лошо физическо
състояние. След 1- 2 седмици се бил повъзстановил, започнал да се чувства по-
добре, бил си вече в къщи с приятели, родители и се възстановявал вече по- бързо.
Към настоящия момент тези психически
травми оставали за дълго време, макар, че външно ищецът се бил възстановил напълно.
Свидетелят А.Г.А.заявява, че
познава ищеца Е.М. от по- рано, като били приятели още от 2003г., понеже
смъртта на техен близък приятел ги сплотила още повече и от тогава те били
близки приятели. Виждали се всяка седмица, когато не били на работа се виждали
по- често, като ищецъ му бил добър приятел от 2003г. насам. Знаел, че ищецът бил
задържан през 2009г.- помни това по друг повод, защото тогава започнал работа.
Тогава задържали ищеца и няколко други хора, той току- що бил започна работа, бил
нов на тази длъжност и не можел да отсъства, нямал право на отпуск и не можал
да отиде на свиждане в ареста, което много му тежало. Лично нямало как да
разбере- разбра от пресата, от това, което се изписа в сайтове, във вестници и
други. Другите задържани момчета също му били приятели. Според него ищецът бил
задържан в следствения арест около 3 месеца, после около година и половина си
бил в къщи под домашен арес, и той всяка седмица бил при него, защотоп не можел
да излизал никъде. Всяка седмица ходели неговите приятели, за да му дават
кураж, защото неговия живот като че ли изведнъж спрял. След като ищецът излезъл
от арест- той изглеждал един смачкан човек, уплашен за бъдещото си, баща му
починал малко след тези събития. Психически ищецът станал по- нестабилен след
излизането от ареста- предполага, че престоят там води до емоционално натоварване
и той бил доста смачкан. Около година преди задържането му ищецът работел като
таксиметров шофьор, работеше преди това в мебели „Дизма“ и в магазин „Багира“.
След това не можал веднага да си намери работа, защото било трудно човек, след
като има обвинения, някой да го вземе на работа. След това ищецът работел при
майка му в зеленчуковия й магазин- тя го взела на работа в нейния собствен
бизнес. Отрази му се зле обвивението и арестите, понеже един човек с опетнено
име не можел да има същия живот, който е имал преди това. Емоционално ищецът
поне в продължение на 1, 5 г. практически няма свой социален живот после трудно
се смесвал с останалите хора. Към датата на разпита/12.12.2019г./ свидетелят
твърди, че това състояние в значителна степен било преодоляно от ищеца, но счита,
че последствията ищецът ще си ги носи цял живот.
Съдът кредитира в значителна степен показанията на всеки един от двама
отделни свидетели, които са били и още са в близки фактически, професионални и
неформални отношения с ищеца, тъй като те са искрени, подробни и пълни,
вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си и се подкрепят от останалите
събрани по делото писмени доказателства, както и от становищата на страните по
делото. Още повече, че по делото липсват каквито и да са данни някой от тях да
е по какъвто и да е начин пряко или косвено заинтересован от изхода на това
конкретно гражданско дело.
Въз основа на тези събрани 2 бр. гласни доказателства съдът стига до
извода, че за процесния педиод
от време от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното
производство, ищецът видимо е бил в бил в значително променено, особено
и необичайно психологично състояние в резултат от образуваното и водено срещу него наказателно производство, коетов известна степен е нарушило обичайния му ритъм на живот и частично е влошило пълноценното му социално и професионално функциониране, станал е по- нервен, самоизолирал
се е, ограничил е обичайните
си
контакти и занимания, нарушил е ритъм си на живот и на работа. След окончателното приключване на наказателното производство против него, ищецът
постепеннно, но
сравнително бързо е успял да възстанови
обичайния си ритъм и стил на живот и работа, психологическото
му състояние се възстановило и достигнало нивото преди периода на наказателното
преследване, и към настоящия момент същият очевидно е в добро психично състояние.
Въз основа на горепосочените
писмени и глесни доказателства се установява и доказава по несъмнен и безспорен
начин, че страните по делото нямат спор помежду си, че след
приключване на разследването досъдебното производство е било внасяно с
обвинителен акт в съответния първоинстанционен съд на няколко пъти- в
Специализирания наказателен съд/СНС/ било образувано НОХД № 625/2012 г.,
производството по което е прекратено с разпореждане от 10.05.2012 г., а делото
било върнато на прокуратурата за допълнително разследване и отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила. Досъдебното производство било внесено отново в СНС и
било образувано като НОХД № 1733/2012 г., което също е било прекратено с
разпореждане от 05.12.2012 г., а делото- изпратено на прокурора за допълнително
разследване и отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.
Това разпореждане било протестирано и потвърдено от по- горестоящата инстанция.
С постановление от 25.03.2013г. на ОП- С.З.производството по ДП № 463/2009 г.
по описа на ОД на МВР- С.З. било прекратено частично по отношение на един от
обвиняемите, като със същото постановление е постановено наказателното
производство да продължи по отношение на другите обвиняеми за престъпления по
чл.321, ал.2 и ал.3, т.2 във вр. с ал.1 от НК; по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Досъдебното производство
било внесено отново в СНС с нов обвинителен акт и било образувано като НОХД №
1200/2013г., производството по което отново е прекратено с разпореждане от
31.10.2013г., а делото – върнато на прокурора за допълнително разследване и
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Това
разпореждане е било отменено по протест на Прокуратурата, поради което с
разпореждане от 10.01.2014г. НОХД № 1200/2013г. е било насрочено за разглеждане
в о.с.з. на 29.01.2014г., но било отново прекратено.
Следователно в посочения педиод от
време от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното
производство, ищецът е бил в частично променено, особено и необичайно психологично състояние, напълно съответстващо на фактическата и правната ситуация, в която той се е намирал и която е преживявал. Образуваното и водено срещу него наказателно производство в известна степен е нарушило обичайния му ритъм на живот и частично е влошило
пълноценното му социално и професионално функциониране. Поведението му се е променило в
резултат на полученото
обвинение
и воденото наказателно
производство против него, станал е по- нервен, самоизолирал
се, ограничил обичайните си
контакти и занимания, нарушил се и ритъмът му на живот и работа. Настъпилата
промяна била по посока влошаване на цялостното му
социално функциониране, нарушен бил обичайният му стил на
живот и работа, свързани с
дългогодишни занимания и
стереотипи за
периода от повдигнатото обвинение
до приключване на
наказателното производство. След приключване на наказателното
производство и оневиняването му, ищецът
постепеннно, но
сравнително бързо възстановил напълно
обичайния си стил на живот и работа.
Психологическото му състояние се възстановило и достигнало нивото преди периода на наказателното
преследване, и към настоящия момент същият очевидно е в добро психично състояние.
В тази връзка, в резултат на така повдигнатото му обвинение, по което е бил
изцяло оправдан, ищецът е претърпя неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането, и очевидно е налице хипотезата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, което се доказа в хода на съдебното дирене, и което
потвърждава по принцип цялостната фактическа и правна основателност на исковата
претенция за обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди. В тази
връзка напълно логично и нормално е да се приеме, че по време на цялото досъдебно
наказателно производство против него, като лице, обвинено в извършване на
престъпление от общ характер/обвиняем/, което наказателно преследване
впоследствие е било изцяло прекратено, ищецът е изпитвало неудобства, чувствало
се е унизен, притеснен и несигурн, с накърнени моралните и нравствените
ценности, с нарушено социално общуване и професионален дискомфорт. При
установяване на този вид неимуществени вреди, освен от формалните външни
доказателства, следва да се вземат предвид и обстоятелствата, че е напълно нормално
ищецът да е претърпял психически болки и страдания вследствие от наказателното
производство против него, което в настоящото гражданско производството същото
се установи от показанията на разпитаните по делото множество свидетели. Това негово фактическо и правно
положение на лице, преследвано по общия наказателен ред от СПр- София, е станало
достояние на много негови познати, приятели, близки, колеги и клиенти, рестъплението, в извършването на
което е бил обвинен/измама/
поради своя характер/причиняване на имуществени вреди/, очевидно е довело до силни
негативни реакции от страна на близките му хора, както и промяна в отношението на познатите му, приятелите му, колегите
му и клиентите му, което допълнително го е притеснявало.
Съдът счита, че неимуществените вреди се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената
чест, достойнство, добро име в обществото, като целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното и психологическото
равновесие на пострадалото лице- ищец. В тази връзка вредите, които са нанесени
на ищеца от ответника никога няма да могат да бъдат изцяло и напълно поправени,
неговото емоционално, психическо и психологическо равновесие никога няма да
бъде същото, каквото е било преди обвинението и досъдебния наказателен процес
против него. Следователно неговите душевни терзания не могат да бъдат за в
бъдеще и изцяло заличени, неговата накърнена чест, достойнство и добро име в
обществото са били вече увредени, нравствените му терзания в продължение на почти
2 г. са били достатъчно сериозни, дълбоки и продължителни. Но все пак с едно такова парично обезщетение може
частично и сравнително справедливо да бъде възстановено психическото,
емоционалното и психологическото равновесие на пострадалия/с изцяло и окончателно
прекратено досъдебно наказателно преследване обвиняем/ ищеца- пълнолетен вменяем
български гражданин с висше образование. С това обезщетение Държавата в лицето
на съдебната си власт чрез ПРБ- София следва да докаже, че в странат ни наистина
се цени личността, работата в името на човека, грижата за добруването,
благоденствието и за справедливостта към обикновените хора, какъвто очевидно се
явява ищеца.
Видно от събраните по делото множество писмени и гласни доказателства, и се
установи по несъмнен и безспорен начин, че състоянието на ищеца вследствие на
обвинението и досъдебното наказателно производство против него, е било такова
на значително психическо и социално неблагополучие, довели до значителна промяна
в личността му. В тази връзка съдът счита, че в хода на първоинстанционното
съдебно следствие се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът
само вследствие на незаконното обвинение и продължилото повече от 5 г. досъдебно
и съдебно наказателно производство против него, е претърпял значителни лични и семейни
болки и страдания в резултат на повдигнатото му обвинение и на водения против
него досъдебен процес. Действително пряката отговорност на ответника ПРБ- София
е само относно досъдебно наказателно производства против ищеца, но непряко
ответникът ПРБ- София, като цяло отговаря и за образуването, провеждането и двукратното
връщане за доразследване на досъдебното производство против ищеца, който в
крайна сметка е бил изцяло и окончателно прекратен поради липса на
доказателства за извършване от него на такова престъпление по чл.321, ал.2 във
вр. с чл.256 от НК. Отговорността на Държавата е обективна и не се предполага
вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/ за понесените
от ищеца неимуществени щети, като е било достатъчно, че ищецът е бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, и че е бил това
производство е било изцяло прекратено. И тъй като отговорност се носи за всички
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по
непредпазливост от съответните длъжностни лица/дознатели, разследващи полицаи,
следователи и прокурори/ от съответната прокуратура/в случая това е СпП и АСпП-
гр.СОФИЯ/, която е неразделна структурна част от единната и неделима
Прокуратура на Република България/ПРБ/, то с по- горе посочените актове и
действията на съответната прокуратура/като неразделна част от Прокуратурата на
РБ/ са били извършени неоснователни действия, които ангажират отговорността на
цялата ответна по това гр.дело ПРБ- София, в чийто правомощия влизат повдигане
и поддържане на обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от
отговорността на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи,
като в случая Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или
липсата на вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си
органи. Съгласно ЗСВ и НПК Прокурорът е
държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е
да му даде правилна правна квалификация, проверява има ли основание за
прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани
ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина,
подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, и отстоява обвинението в
наказателния процеса в досъдебната и в евентуалната съдебна фаза. В
съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск
са органите по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че
са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в престъпление се явява
неоснователно /незаконно/ винаги, когато обвинението против това разследвано лице/ищеца/
е било изцяло прекратено поради липса на данни за извършено престъпление. До
момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно и всеотдайно е
настоявал за своята невинност, като липсват доказателства за каквито и да
извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми,
регламентиращи неговото поведение като свободен пълнолетен гражданин на
българското общество.
Преди привличането му като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно
състояние, имал е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни
взаимоотношения с членовете на семейството му и в обществото, радвал се е на
значителен обществен авторитет и е бил в добри лични взаимоотношения с околните
хора. Покрай перипетиите с нак.дело против него, ищецът значително се е измъчил,
бил психически разстроен, притеснен за работата и за семейството си. И макар,
че впоследствие наказателното преследване против него е било изцяло прекратено
и от тогава е изтекло достатъчно време, прец което той вече в значителна степен
се е бил възстановил физически и психически, в настоящото му поведение все още
се усеща известна остатъчна тревожност и неудовлетвореност, без изцяло
възстановена вяра в хората и в правораздавателната система. Още след
първоначалното му привличане като обвиняем, животът на ищеца се променил
значително- както в личен, така и в обществен план, същият започнал да живее в
силно притеснение от наказателното производство против него, изпитвал известен
страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е обвинен в извършването на
тежко умишлено престъпление от общ характер, станал бил затворен и необщителен,
проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с близките,
познати и клиенти, започнал да страни от приятелите и познатите си, чувствал се
обиден и унизен, с накърнено лично и човешко мъжко достойнство. Наказателното
производство от започването му до окончателното му завършване в продължение на
повече от 5 г. се отразило и на обществения му авторитет, започнал е да усеща
промяна в отношението на околните към себе си, през целия период ищецът е
изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като обвиняем за
престъпления, които не бил извършил и изпитвал несигурност дали няма да бъде
осъден въпреки това. Поради оформената му ценностна система със стойностни
морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение
е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял
мъж, български гражданин и юрист, който да може да общува на равна нога с
околните. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в
резултат на сравнително дълго продължилото дразнение и с проявени форми като
тревожност, депресия, вътрешно напрежение и поведенчески промени, като промени
довели до нарушения в личния, семейния и служебния му живот, които не се
установи да са били провокирани лично от него. Като следствие от незаконното
обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца пред колегите, околните и
поради това, че негативните факти около личния му и от професионалния му живот
са станали достояние на широката общественост и са били обсъждани от множество
хора, колеги, приятели и познати. С това е пострадало доброто му име на
български гражданин, професионалната му чест, социалните му контакти в периода
на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради спецификата на
наказателното производство, въпреки леката мярката за неотклонение спрямо него.
Следователно воденото против него наказателно производство обективно му е
попречило в работата, в личния му живот и в общественото му поведение. Поради
особеностите на личността му и ценностната му система, той доста тежко е
преживял уронването на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския
кръг и изразените съмнения в неговата невинност, поради продължилия доста дълго
наказателен процес против него в продължение на 2 г., и невъзможността да се
грижи пълноценно за семейството си и за бизнеса си. Затова следва да се отчете
и факта, че живота на един пълнолетен български гражданин- мъж на средна
възраст, в разцвета на личните и семейните си сили, е бил значително сринат
емоционално, като дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно
производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице,
рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси-
предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да
участва в досъдебното производство при извършване на процесуално- следствени
действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и защитените
от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други. Следователно отговорността
на ответника /ПРБ- София/ е на извъндоговорно /деликтно/ правно основание по
чл.49 във вр. с чл.45 от общия закон ЗЗД/. С оглед критериите за аналогични
казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен
начин нарушения във физическия, семеен и психически дискомфорт, които следва да
бъдат парично обезщетени по справедливост, като паричното обезщетение трябва да
е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото,
така и на обществените представи за справедливост. Тъй като Прокуратурата на
Р.България по сега действащата Конституция на страната от 1991г. е единна и
централизирана правозащитна държавна институция, и всички прокурори от всички
нива и териториални структури в страната са подчинени на Главния прокурор
съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗСВ, и тъй като по отношение на
ищеца незаконосъобразно е било водено
наказателно досъдебно производство, което впоследствие е било изцяло
прекратено, е отговорна ПРБ, представлявана от Главният прокурор на РБ, който
от своя страна, съобразно чл.136 от ЗСВ във вр. с чл.126, ал.2 от Конституцията
на РБ, ръководи Прокуратурата и осъществява надзор за законност и методическо
ръководство върху дейността на всички прокурори.
Понеже самата Прокуратура е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище в гр.София, на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, във вр. с
чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от ЗСВ, тя следва да бъде осъдена, като
надлежно легитимирана пасивна страна в този обезщетителен граждански съдебен
процес, тъй като този орган не е изпълнил законовите си задължения и е станал
причина по отношение на обвиняемия/ищеца/ да бъде повдигнато обвинение в
извършване на умишлено престъпление от общ характер, досъдебното производство
по което е било изцяло и окончателно прекратено.
Съгласно нормата на чл.2, ал.1,
т.3, пр.2 от 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. По делото
не е спорно, че наказателното производство е прекратено на основание
чл.369, ал.4 от НПК(отм.) – поради бездействие на прокуратурата да отстрани
допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда с обвинителен акт по
отношение на деянията, за извършването
на които ищецът е бил привлечен като обвиняем, и са допуснати нови процесуални
нарушения относно деянието, за което е бил внесен обвинителен акт.
Неоснователно е възражението на ответника, че основанието за прекратяването на
наказателното производство не е елемент от фактически състав за възникване на
отговорността на държавата, тъй като в закона били изброени изрично хипотезите,
при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата. Случаите на
прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4 от НПК(отм.)
следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност
на участието на обвиняемия в престъплението, което съответства на основанието
за отговорност за вреди по ЗОДОВ, посочено в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ „деянието
не е извършено от лицето“(примерно в Р-248/16.10.2014 г. на ІV г.о. на ВКС;
Р-291/16.11.2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС)- следователно за липса на елемент от
фактическия състав на ангажиращата отговорността правна норма не може да става никаква
дума. Наред с това в обвързващата съдилищата съдебна практика
(Р-388/2012г. на ІV
г.о. на ВКС и Р-3/2014г. на ІV
г.о. на ВКС), върховната
съдебна инстанция приема, че при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Следователно е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
При разглеждания процесен случай е безспорно, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство,
което е било прекратено. Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство,
присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Ищецът сочи, че след
изменението на мярката в „Домашен арест“ и отказите на съда и тази мярка за
бъда изменена в по-лека бил разочарован и се чувствал като болен и ненужен
човек, защото не можел да работи и да получава доходи, живеел в притеснение и страх за бъдещето си, което е нормално. Освен това твърди, че след изменението на мярката в „Парична гаранция“
положението не се променило, защото по нищо не личало досъдебното производство
да приключи. Не можел да си намери постоянна работа, а обхваналата го
безнадежност унищожила психическата му
стабилност и той се затворил в себе си. Свидетелските
показания установяват, че ищецът е изпитал притеснения, тревога и страх. Той
обаче не е бил отхвърлен от близките си, нито от приятелите си. Не се установи
обаче твърдението на ищеца, че не е можел да си намери работа след отпадане на
МН“Домашен арест“ и съответно след окончателното прекратяване на наказателното
производство против него. По делото няма и убедителни официални писмени доказателства
за влошаване на здравословното състояние на ищеца по време на пребиваването му
в ареста. Следователно може да се приеме, че
претърпените естествено неудобства, чувство за унизеност и притеснения са в размери и интензитети, които не надхвърлят
обичайните такива в аналогични ситгуации. Няма
доказателства, от които да се направи извод за изключително тежко и
мъчително преживяване на случилото се.
Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като съгласно т.II от ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост”
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства,
имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, причинените морални страдания и др. фактори, имащи отношение към
преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне
на този размер, съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдените
от ищеца неимуществени вреди, защото принципът
за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице (Р-237/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС и Р-324/2013г. на ІV
г.о. на ВКС).
При определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение, съдът взема
предвид тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на
извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. фактори, които
следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен
случай, каквато е и съдебната практика по аналогични случаи- Р № 57/2016г. на
ІV г.о., Р № 358/2015,г. на
IV г. о. и Р № 311/14.03.2018г. на ІV г.о.- всички те по описа на
ВКС- София).
В случая наказателното
производство е било образувано за престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256. ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 ПК и чл. 255. ал. 3 вр. ал. 1. т. 2, т. 6
и т. 7 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 г. до 10 г. за
първите две и от 6 месеца до 6 години за третото. Според
нормата на чл.93, т.7 от НК това са тежки престъпления, а от гледна точка на
обществения морал- много укорими. Самото наказателно преследване е продължило и приключило точно за 5 г.,
1 м. и 19 дни, като не
може да се приеме, че този срок е разумен с оглед на продължителността му, фактическата и правна сложност на делото и причините,
поради които то многократно е било връщано на прокуратурата, което на практика е довело до увеличаване на продължителността на
наказателното преследване. В тази връзка следва да се има предвид и че
наказателното преследване срещу ищеца е преминало през всички фази на
наказателното производство, макар да е било проведено само едно съдебно заседание,
по време на което производството е било прекратено на основание чл.369, ал.4 от НПК(отм.). Освен горното, във връзка с определянето на размера на обезщетението,
следва да се има предвид, че по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение, т.е. той е търпял вреди и
от мярка за неотклонение, които вреди по правило се обезщетяват
заедно с вредите от незаконното обвинение, като
съответните срокове за отделните МН „Арест“, „Домашен арест“ настоящият първоинстанционен
съд
приема за твърде продължителни всяка една от тях, като това обстоятелство има пряко отношение към размера
на обезщетението и следва да се отчете при определянето му. При
определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид и посоченото
по- горе обстоятелство, че във връзка с процесното разследване в пресата и в новинарските
интернет-сайтове са се появили множество
публикации,
но и обстоятелството, че ищецът е споменат с инициали, поради което следва да
се приеме, че е бил разпознат от ограничен кръг хора- близки
и познати. При определянето на справедливия размер на
обезщетение според съдебната практика следва да се има предвид и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода
на увреждането (Р-199-2018, ІV г.о.; Р-162-2018, ІV г.о.). В случая за календарната
2016г., когато е било прекратено наказателното производство, средният годишен
доход за едно лице, съгласно официалните данни на НСИ, е 4 886 лв., а средният
годишен разход – 4 605 лв. Не на последно място при определянето на размера на
обезщетението съдът взема предвид и обстоятелството, че самото осъждане на
Прокуратурата като процесуален субституент на държавата да заплати това
обезщетение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществен
характер на вредите, и паричцното обезщетение не следва да бъде източник на
неоснователно обогатяване за пострадалото лице- ищеца предвид съответното Р-162/2018г.
на ІV г.о. на ВКС- София.
Предвид на
изложеното по-горе и предвид на тежестта на повдигнатото обвинение,
изключително дългия период от време, през който наказателното преследване е
продължило, възрастта (37 г.) и социалното положение на ищеца и данните за
личността му, в т.ч. и съдебното му минало, което е чисто, както и преди всичко
на обстоятелството, че негативното влияние на наказателното преследване върху
общото психологично състояние на ищеца не надхвърля рамките на обичайното, без
да е дало сериозно и трайно отражение върху личния му живот, прилагайки
обществения критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД.
Ето защо искът на ищеца/физическо лице/ за главницата по парично
обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против ответника/юридическо лице/ ПРБ- гр.София
се явяват напълно основателни, обосновани и доказани по своето фактическо и
правно основание, и следва да бъдат уважени в съответния размер, по
справедливост относно главницата за парично обезщетяване, ведно със законните
последици от това. Ищецът е бил с напълно и окончателно прекратено против него
досъдебно наказателно производство по повдигнатото му обвинение, разпоредбата
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на Държавата в
случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление по НК, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само
правозащитни и правораздавателни органи, оправомощени да повдигат и поддържат
обвинения за престъпления от общ характер/ какъвто е прокуратурата/, то
действията й по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни,
тъй като спрямо обвиняемото лице/ищец/ наказателното производство е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия и не
представлява престъпление.
При определяне на размерите на исковите претенции за неимуществени вреди,
предявени за сумата общо 30 000 лв., с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съдът взема предвид факта, че самото разследване е продължило значително/малко
повече от 5 г./ с оглед определените в НПК процесуални и разумни срокове, като
причина за това е било в поведението на служители на Прокуратурата, което от
своя страна е станало причина за удължаване некомфортното душевно състояние на
ищеца и за по- късното изчистване на името му, с невисок интензитет на
извършваните процесуални действия. Още
повече, че самият ищец поддържа в целия ход на досъдебното наказателно
производство против него последователно отстояване на становището си за своята
пълна невинност по така повдигнатото му обвинение- оказвал е активно съдействие
при разследването, давал е обяснения в качеството на обвиняем, като през цялото
време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното му обвинение.
Поради това съдът счита, че необходима и достатъчна за напълно справедливо и
обосновано репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди съответно за
обезщетяване на неоснователното обвинение в престъпление против него се явява
от общо сумата 15 000 лв. Този размер на паричното обезщетение е съобразен
с естеството, продължителността и дълбочината на претърпените емоционални болки
и страдания, възрастта, образованието и стажа на ищеца, наличието и на други
предходни, паралелни и последващи наказателни производства против него,
доходите му, нивото на стандарта в града и региона, средната работна заплата за
страната за този период от време и присъдените суми по аналогични казуси за
този времеви интервал. С оглед на всичко по-горе изложено, за него бил налице
доказан правен интерес да претендира и получи заплащане на парични обезщетения
за причинените му в следствие на действията и актовете на органите на РП-
Сливен неимуществени вреди.
Съдът счита, че този размер е основателен, мотивиран, обоснован и доказан,
че е съобразени с естеството на претърпените неимуществени вреди,
продължителността на досъдебното наказателно преследване, с претърпения
дискомфорт, морални болки и терзания, отразили се в значителна степен на
неговия личен, семеен, професионален и обществен живот, както и с оглед
предполагаемите средни доходи на ищеца и със съществуващите за тези периоди от
време официални минимална и средна работна заплата за страната. В останалата
част над доказаните общо 15 000 лв. до общо претендираните от ищеца 30 000
лв. главница исковата претенция се явява твърде завишена по размер,
неоснователна и недоказана в тази си част, и следва да се отхвърли частично,
ведно със законните последици от това.
Съдът намира, че за репариране на
неимуществените вреди, които ищецът е претърпял от незаконното наказателно
преследване справедливият размер на обезщетението не би могъл да бъде по- висок
от 15 000 лв. Съдебната практика се е ориентирала при обичайните за
причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство,
страх, да определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното
производство (така Р № 79/17.07.2018г. на ІV г.о. на ВКС- София), от които
първите 3 месеца с най- тежките МН“Арест“ и след това съответно около 2 г.
МН“Домашен арест“, за които 2 периода се дължат и по- големи/двойни/ парични
обезщетения. Размерът е завишен е заради това, че ищецът е търпял меркате за
неотклонение „задържане под стража“ и съответно „домашен арест“ в продължителни
периоди, и обстоятелствата около задържането му са били широко оповестени в
няколко вестника и новинарски сайтове. Така определената сума от 15 000 лв. главница
се дължи, заедно със законната лихва, считано от 30.04.2016г., тъй като отговорността
на държавата за вреди възниква от момента на влизане в сила на определението на
съда за прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4 от НПК(отм.), което е необжалваемо и влиза в сила на датата на постановяването му предвид
т.4 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС- София. Искът в останалата част до претендирания
размер от общо 30 000 лв. главница следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан в тази му част, ведно със законните последици от това.
ОТНОСНО МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ :
Тъй като се касае за неоснователно обогатяване по особения ред на чл.2,
ал.1, т.1 и т.3 от специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл.
във вр. с чл.82- 86 от общия закон ЗЗД/, съдът счита, че всички присъдени суми
за паричните обезщетения на неимуществени вреди в уважените размери, като
главница и лихва, се дължат от виновния ответник /ПРБ- София/ на пострадалия
ищец, считано от датата на спиране на увреждането му/в случая датата на
стабилизиране на окончателното прекратително съдебно Определение/- 30.04.2016г.,
до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.
Предвид гореизложените мотиви, с оглед частичната основателност по размер на основния
иска за главницата на претенцията за парично обезщетение за неимуществени вреди,
това води до съответната частична основателност и на акцесорната ищцова претенция
за законна лихва върху тези признати парични обезщетения, като на основание чл.82-
86 от ЗЗД върху тях ответникът дължи на пострадалия ищец и съответната лихва. В
този смисъл е и задължителното тълкувание в т.4 на Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС- гр.София.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :
С оглед разпоредбите на чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.81 от ГПК,
ответникът ПРБ- София следва да бъде осъден да заплати на ищеца и пропорционално
на уважената част от исковете му за главница и лихва направените от него общи разноски
по делото в размер на 1 740 лв., от които за 10 лв. за внесена дължима Държавна
такса/ДТ/, 300 лв. за заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на ИМ и 1430 лв.
за възнаграждение на един пълномощник- адвокат по това гр.дело/или общо
1 730 лв. за адв. хонорари/, съразмерно с уважената част от исковете му за
главница и лихви- или пропорционално дължими разноски в размер на общо 870 лв. Като
в останалата им част над доказаните и присъдени пропорционално общо 870 лв. до цялостно
претендираните общо 1 740 лв. ищцовата претенция за разноски по настоящото първоинстанционно
гр.дело следва да се отхвърли, ведно с всички законни последици от това.
ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от
страните и да се протестира от контролиращата страна ОП- С.З. в законния 2- седмичен срок от връчването му, чрез
настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З.пред въззивния му Апелативен
съд- гр.Пловдив.
Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.1
и т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49, чл.52 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с
чл.124, ал.1, чл.78, ал.1, чл.80 и чл.81 от ГПК, първоинстанционният Окръжен
съд- С.З.Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България- гр. София- 1000, бул. “Витоша” № 2,
ЕИК/Булстат- ********* да заплати на Е.Т.М.- ЕГН ********** *** общо
сумата 15 000 лв./петнадесет хиляди
лева/ парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди по прекратените на осн. чл.369,
ал.4 от НПК(отм.) 5 бр. НОХД № 625/2012г., НОХД № 1733/2012г., НОХД № 1200/2013г., НОХД № 500/2014г. и НОХД № 1139/2014г./всички те по описа
на СпНС- гр.София/, ведно със законната лихва върху главницата 15 000 лв., считано от 30.04.2016г.
до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 870 лв./осемстотин и седемдесет лева/ разноски по гр.дело, като
ОТХВЪРЛЯ иска за парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди в останалата
им част над присъдената главница от 15 000 лв. до претендираната общо 30 000
лв. и за разноските по делото над присъдените 870 лв. до претендираните общо 1 740
лв., като частично неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и
протестира в 2- седмичен срок от връчването
му на всяка от страните и на ОП- С.З., чрез ОС- С.З. пред ПАС- Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :