МОТИВИ
по НОХД № 35 по описа на К. районен съд за 2018
година
Районна Прокуратура – К.
е повдигнала обвинение против подсъдимите:
- М.А.В. за
това, че на 14.08.2017г., в
с. К., обл. П., в съучастие като извършител с М.Д.Х.,
ЕГН: ********** като извършител, К.М.Г., ЕГН: ********** като извършител и
Е.Г.М., ЕГН: ********** като подбудител, с цел да принуди К.Й.К., ЕГН:
********** *** да поеме имуществено задължение – да предаде парична сума в
размер на 7500 лева, го заплашил с насилие, като деянието е придружено с
причиняване на лека телесна повреда на К., изразяваща се в причиняването на
болка и страдание без разстройство на здравето, с отнемане на имущество –
банкнота с номинал 10 лева, собственост на К. и е извършено от три лица -
М.А.В., М.Д.Х. и К.М.Г. - престъпление по чл. 213а,
ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 1, т. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК;
- М.Д.Х. за
това, че на 14.08.2017г.,
в с. К., обл. П., в съучастие като извършител с
М.А.В., ЕГН: ********** като извършител, К.М.Г., ЕГН: ********** като
извършител и Е.Г.М., ЕГН: ********** като подбудител, с цел да принуди К.Й.К.,
ЕГН: ********** *** да поеме имуществено задължение – да предаде парична сума в
размер на 7500 лева, го заплашил с насилие, като деянието е придружено с
причиняване на лека телесна повреда на К., изразяваща се в причиняването на
болка и страдание без разстройство на здравето, с отнемане на имущество –
банкнота с номинал 10 лева, собственост на К. и е извършено от три лица -
М.Д.Х., М.А.В., К.М.Г.- престъпление по
чл. 213а, ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 1, т. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК;
- К.М.Г.- за това, че на 14.08.2017г.,
в с. К., обл. П., в съучастие като извършител с
М.А.В., ЕГН: ********** като извършител, М.Д.Х., ЕГН: ********** като
извършител и Е.Г.М., ЕГН: ********** като подбудител, с цел да принуди К.Й.К.,
ЕГН: ********** *** да поеме имуществено задължение – да предаде парична сума в
размер на 7500 лева, го заплашил с насилие, като деянието е придружено с
причиняване на лека телесна повреда на К., изразяваща се в причиняването на
болка и страдание без разстройство на здравето, с отнемане на имущество –
банкнота с номинал 10 лева, собственост на К. и е извършено от три лица -
К.М.Г., М.А.В. и М.Д.Х. - престъпление по чл. 213а,
ал. 2, т. 2, т. 3, пр. 1, т. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК;
- Е.Г.М. - за това, че на 14.08.2017г.,
в с. К., обл. П., в съучастие като подбудител с
М.А.В., ЕГН: ********** като извършител, М.Д.Х., ЕГН: ********** като
извършител и К.М.Г., ЕГН: ********** като извършител, умишлено склонила М.А.В.,
М.Д.Х. и К.М.Г. да заплашат с насилие К.Й.К., ЕГН: ********** ***, с цел да го
принуди да поеме имуществено задължение – да предаде парична сума в размер на
7500 лева, като деянието е извършено от три лица - М.А.В., М.Д.Х. и К.М.Г. -
престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1,във вр. с чл. 20, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от НК.
След приключване на съдебното следствие, в хода на
съдебните прения, представителя на РП – К. поддържа обвинението. Пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатото им
обвинение, като предлага да им се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК – на подсъдимия М.А.В. лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим и
глоба в размер на 3000лв., на подсъдимия М.Д.Х. – две
години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от
три години на основание чл. 66 ал.1 от НК и глоба в размер на 3000лв., на подсъдимия К.М.Г. – лишаване от свобода за срок
от две години и два месеца, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде
отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 3000лв., а на подсъдимата Е.Г.М. – лишаване от свобода за
срок от две години, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години и глоба в
размер на 3000лв.
Подсъдимите М.В., М.Х., К.Г. и Е.М. отричат вината си
в извършването на престъплението. Молят за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимите М.В., К.Г. и Е.М. адв. З. пледира за постановяване на
оправдателна присъда спрямо тях. Счита, че не са налице доказателства те да са
извършили престъплението, в което са обвинени. Защитникът на подсъдимия М.Х. адв. В. счита, че подзащитният
му следва да бъде оправдан, тъй като обвинението не е доказано.
В наказателния процес не е предявен граждански иск и не е конституиран
частен обвинител.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК,
всички доказателства по делото – показанията на свидетелите Н.Н.С., Д.Т.С., Д.Ц.Ч., К.К.И.,
К.Й.К., М.Г., депозирани пред съдебния състав, прочетената и приобщена към доказателствената съвкупност на основание 281 ал. 1 т. 1 от
НПК част от показанията на свидетеля С., дадени в
досъдебното производство пред съдия,
както и на основание 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1
от НПК, дадени пред разследващ орган, прочетената и приобщена към доказателствената съвкупност на основание чл. 281 ал. 1 т.
1 от НПК част от показанията на свидетеля К., дадени в досъдебното производство
пред съдия, прочетената и приобщена към доказателствената
съвкупност на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2
от НПК част от показанията на свидетеля Ч., дадени в досъдебното производство
пред разследващ орган, приетите на основание чл. 282 от НПК заключение на
изготвената съдебномедицинска експертиза от вещото лице Д., психиатрична
експертиза от вещото лице Р.Д., комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза от вещите лица Р.Д. и М.М., предявеното на основание чл. 284 от НПК
веществено доказателствено средство чрез изслушване в
съдебно заседание СД с аудио запис от НС 112, прочетените и приети на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства –
три броя протоколи за разпознаване на лице от 28.08.2017г.,
ведно със снимков материал, пет броя справка за лице АИС
БДС, съдебно-медицинско удостоверение № 928/29.08.2017г.,
фиш за спешна медицинска помощ от 15.08.2017г.,
протокол за доброволно предаване от 05.09.2017г.,
свидетелство за завършено основно образование, справка от Районен център 112-
К. от 31.08.2017г., справка от ТД на НАП от 11.09.2017г., материали по прокурорска преписка № 6731/2017г. по описа на РП К., справка от КРС от 02.02.2018г., справка от РП К. от
05.02.2018г., справка от ОС Изпълнение на наказанията
П. от 01.02.2018г., справка от ТД на НАП П. от 15.02.2018г., справка
от ГД Изпълнение на наказанията от 16.02.2018г.,
молба от Е.Г.М. до Р.п.К. снимка на електронен картон от НС 112,
характеристични справки и справки за съдимост на подсъдимите, намери за установено следното:
Подсъдимият М.А.В.,
ЕГН ********** е роден на ***г***. ***** Осъждан е многократно, дванадесет
пъти, като по девет от делата му е налагано наказание лишаване от свобода. С
влязло в законна сила на 06.01.2009г. определение по ЧНД № 414/2008г. по описа на КРС
на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК му е наложено общо
най-тежко наказание измежду наложените му наказания по последните постановени
спрямо него осъждания, което е лишаване от свобода за срок от една година и
осем месеца при първоначален общ режим. На основание чл. 24 от НК същото е било
увеличено с петнадесет дни. Определеното общо най-тежко наказание е било
изтърпяно изцяло на 08.08.2008г.
Към момента на процесното деяние по отношение на
подсъдимия В. не е настъпила нито реабилитация по реда на чл. 86 от НК, нито
пълна реабилитация по чл. 88а от НК, имайки предвид,
че от изтърпяването на 08.08.2008г.
на последното му наложено наказание лишаване от свобода, като общо най-тежко
наказание по ЧНД № 414/2018г.
– една година и осем месеца, не е изтекъл срок по-дълъг от десет години, по
смисъла на чл. 88а ал. 2 от НК към 14.08.2017г.
Подсъдимият М.Д.Х., ЕГН ********** е
роден на ***г***. ******.
Подсъдимият К.М.Г., ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. К.. Живее в гр. С., ул.
„Ал.С.“ № ***. *****. Безработен е и е
осъждан. Към момента на извършване на процесното деяние е бил осъждан по НОХД
№ 314/2011г. по описа на КРС с влязла в законна сила
присъда на 15.07.2011г. за престъпление по чл. 197 т.
1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл.
63 ал. 1 т. 3 от НК на наказание пробация, изтърпяно
на 17.06.2012г. и по НОХД №
424/2012г. по описа на КРС, по което с влязло в
законна споразумение на 04.09.2012г. за престъпление
по чл. 197 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК му е наложено наказание пробация,
изтърпяно на 17.04.2014г. За тези осъждания е
настъпила реабилитация по право на основание чл. 86 ал. 1 т. 4 от НК, считано
от 18.04.2016г. Има още две осъждания към момента на процесното деяние, за които не е реабилитиран – по НОХД № 507/2013г. по описа на
КРС, по което с влязло в законна сила споразумение му е наложено наказание
обществено порицание за престъпление по чл. 207 ал. 1 вр.
чл. 63 ал. 1 т. 5 от НК и по НОХД № 437/2014г. по описа на КРС, по което с влязло в законна сила
споразумение за престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК му е наложено наказание глоба в размер
на 200лв. Има
и последващо процесното деяние осъждане- по НОХД № 663/2017г. по описа на
КРС, по което за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от седем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.
1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 400лв.
Подсъдимата Е.Г.М., ЕГН ********** е родена на ***г***, обл. П., комплекс „С.“ № **, вх. **, ет.**, ап. **. *****
На 12.08.2017г. св. К.К. *** бил на църква, намираща се на втория етаж на
обитавана от подсъдимата М. ***, която ползвала първия й етаж. След службата М.
се усъмнила, че К. й откраднал пари - сумата от 7500лв.,
скрити в стая в къщата. На 13.08.2017г. подсъдимата
М. отишла до дома на К. и поискала от него да й върне парите. К. отрекъл да ги
е взимал, дори я допуснал до домът си, за да провери, че няма пари, но въпреки това
тя продължила да настоява да й върне отнетото. К. отричал, но тя настоявала, което го ядосало и
той заклевайки се, ритуално си порязал
пръста и три пъти я напръскал с кръв. Ядосана и уплашена от постъпката му, М.
си тръгнала. На следващия ден, 14.08.2017г.,
подсъдимата М. решила, че св.К. следва да бъде убеден по друг начин да върне
парите, а именно като бъде заплашен с насилие. Затова осъществила среща с останалите трима
подсъдими от гр. С. – М.В., синът му К.Г. и М.Х.. Обяснила им, че К. й е откраднал
7500лв. и поискала от тях да й съдействат, като
заплашат същия да й ги върне. Дала им сумата от 10 лева за гориво от гр. С. до с. К., като им казала и че ако успеят с
действията си, ще останат доволни. М. била убедителна в молбата си и успяла да ги склони да й помогнат, като
принудят К.К. да й върне отнетите пари. Подсъдимите
В., Г. и Х. се съгласили и заедно с М.
***, като пристигайки в селото, тя им посочила към дома на пострадалия с. К., ул. „И.Р.“ №**. Там спрели автомобила на улицата.
Четиримата излезли от колата и констатирали, че св.К. не е в дома си.
Тогава М. влязла в колата и седнала на задната седалка. По същото време покрай
тях минал св. С., със стадо овце. Той видял
и разпознал М., която при появата му влязла в автомобила. Минавайки покрай тримата мъже пред дома на К., С. видял, че
подсъдимият В. държи в ръката си тесла. В. в присъствието на Г. и Х. го
заприказвал, като въпросите му за К.К. били дали го е
виждал скоро да се черпи с някой и кога ще се прибере. С. отрекъл да е виждал К. да се
черпи. Пред С.В. посочил причината да са пред дома на К., а именно, че К. е
откраднал пари от подсъдимата М., като посочил и сумата от 7500лв.
и го чакали, за да признае. След разговора С. се отдалечил около 10 метра от
подсъдимите. Тогава видял, че К. се прибира. Наличието на подсъдимите В., Г. и
Х. пред дома на пострадалия, а и факта, че В., държал тесла в ръка, навели С.
на мисълта, че имат намерение да нанесат побой на К., затова виждайки го, му
извикал да внимава, защото трима души го чакат за нещо. Пострадалият отвърнал,
че сигурно е брат му и забързал към дома си. К. приближил към тримата подсъдими
В., Г. и Х., последният му казал, че изкупуват желязо, на което К. му отвърнал,
че не желае да продава, тъй като не дават пари. В следващия момент получил удар
с ръка в областта на корема от страна на подсъдимия Х., който веднага след това
го ударил и в областта на гърдите. Към него се присъединили и подсъдимите В. и
Г., които му нанесли по един удар отстрани на гръдния кош. К. паднал на земята
до намиращата се в близост вада, където тримата В., Х. и Г. му нанесли удари по
тялото с ръце и крака. През цялото време докато го биели, подсъдимите му викали
да връща парите на подсъдимата М.. Подсъдимият Х. му казал, че сумата е 7500лв. и е отнета от подсъдимата М.. Дори отворили колата
и го попитали познава ли я. Тя била на задната седалка и казала „Тоя е,
удряйте“. Още преди побоя К. заявил, че няма пари и показал, че в джоба на
куртката си има само десет лева, които прибрал. Същите В. му взел, бъркайки в
джоба му, казвайки, че същите вземат, за да си платят горивото. След побоя на
улицата, тримата подсъдими нанесли удари на пострадалия и в двора му. За да се
прекрати насилието над него, К. обещал да върне парите и те си тръгнали с 10-те
лева, взети от В., като му казали да ги изпрати. Преди и по време на
упражненото насилие спрямо пострадалия К.К., той
викал „Не ме бийте, не съм виновен, не съм крал“. След това подсъдимите си
тръгнали, като за връзка с тях М. имала ползвания от подсъдимия Г. мобилен
номер ****, който му бил предоставен от негов приятел, свидетеля И.. Действията
на подсъдимите В., Х. и Г. по нанасяне на удари на пострадалия на улицата били
наблюдавани от намиращия се около 10м. от тях свидетел С., макар и не постоянно, тъй
като на свидетеля му било неприятно да гледа нанасянето на побой над К..
На следващия ден
подсъдимата М. отишла сама у дома на К., за да си поиска парите от него. К.
отрекъл да ги е взел, но тъй като подсъдимата му казала, че отново ще изпрати
подсъдимите, К. се обадил на тел. 112. На оператора съобщил, че е изнудван от
М. за сумата от 7500лв, която сума твърдяла, че й е
откраднал, а той не го е сторил. Казал, че му е изпратила биячи
и че е казала, че ще му ги прати отново. По време на разговора подсъдимата също
се включила в разговора, като поискала телефона на К. и той й го дал, след
което прекъснала сигнала. Операторът от
НС 112 върнал обаждането с цел уточняване на сигнала, но М. не позволила да се
проведе такъв разговор, тъй като държала телефона на К. и отказвала да му го
върне. Операторът чувал провеждане на разговор между К. и М., която настоявала
да й даде парите и отказвала да му върне телефона, след което прекъснала
връзката и избягала с телефона. К. потърсил кмета на селото, за да съобщи за
станалото, но не го открил. През този период от време, подадения от К. сигнал
до НС112 бил предаден на полицейските служители,
обслужващи района на с.К., един от които свидетелят С.. По това време те били в
същото село и веднага отишли пред дома на К.. Там те заварили М., която отрекла
да е изнудвала К. или въобще да има някакъв проблем. Поканили я в полицейския
автомобил и заедно с нея потърсили К. из селото. Открили го на 100-200м. от дома му. Пред С. той потвърдил сигнала си,
като казал и че предния ден трима души отишли в дома му и са го набили, като
твърдели, че е откраднал от М. пари. К. също бил поканен да се качи в
полицейския автомобил, където показал на С. и следи от нанесения му побой,
зачервяване в областта на гръдния кош. След пристигането в гр. К. бил отведен
за медицински преглед в ФСМП К.. Първоначално пред
полицейските служители М. отричала твърденията на пострадалия, след това
съобщила подозренията си да й е откраднал парите, не дала смислено обяснение, защо след като са
откраднати пари от дома й още на 12.08.2017г. не е
сигнализирала полицията. Отрекла да познава и подсъдимите. По-късно обаче
казала, че на 14.08.2017г. е намерила М.В. *** и го
помолила да й съдейства да си върне парите. Съобщила и ползвания от подсъдимия
Г. телефонен номер, по който се свързвала с подсъдимите. По него свидетелят С.
открил свидетелят И., който му казал, че го е дал на приятеля си К.Г. да го
ползва. Подсъдимите В., Г. и Х. били открити от полицейските служители и
отведени в РУ на МВР К., където потвърдили пред свидетеля С., че подсъдимата М. ги е помолила за
съдействие да й върнат парите, взети от К. и ако го сторят щели да останат
доволни, дала им и десет лв. за гориво до с. К.. Казали, че са отишли да го
стреснат, да му ударят два шамара, но не са го били. Тъй като се уплашил, побегнал и затова имал нараняване. Не били успели да вземат
исканата сума. Дали на подсъдимата тел. номер за връзка и си тръгнали. Според
тях, подсъдимият Г. само ги бил закарал с автомобила до селото, а с К. се
разправяли В. и Х..
Наскоро след процесния случай
пострадалият К. отишъл в дома на свидетеля Ч., старейшина на църквата, на която
били членове с М. и му разказал, че подсъдимата е отишла в дома му и го е
обвинила, че й е откраднал парите, той си порязал пръста и я напръскал с кръв и
тя избягала. На следващия ден обаче отишла с други мъже в дома му, искала му
парите, а мъжете го били. Свидетелят Ч. не забелязал наранявания по К., но
последният бил облечен. Свидетелят разговарял с подсъдимата по повод
оплакването на К.. М. потвърдила подозренията си, че К. и е извършил кражба,
както и че е ходила в дома му, за да си поиска парите, но тъй като я напръскал
с кръв, се уплашила и избягала. Потвърдила, че и повторно е ходила в дома му с
други лица, за да си ги иска, не му казала да са били К., а целта била да го сплашат
и да поискат да върне парите. Тя самата била казала на К., че сега идват с
добро, но следващият път нямало да бъдат така д..
В края на месец август 2017г.
М. открила в дома си сумата от 7500лв. и съобщила
този факт с молба до Районна прокуратура, гр. К., тъй като била подала молба за
извършена й кражба на същата на 17.08.2017г. По този
повод посетила и дома на свидетеля Ч., казала му, че напразно е набедила
пострадалия да я е откраднал и поискала да я придружи до дома му, за да му се
извини. В дома на К., отишли тя, Ч. и зетят на М.. Той първоначално не искал да
разговаря с тях, но по настояване на Ч. се съгласил. М. се извинила на
пострадалия, че са го били, казала, че си е намерила парите, след което го
попитала, прощава ли й. Той й казал, че й прощава, че са го били напразно. М.
му дала 200лв. като извинение и чанта с хранителни
продукти. Имало и ръкостискане между тях.
Сестрата на К., свидетелката М.Г., на 15.08.2017г. имала имен ден. На тази дата брат й всяка година я
поздравявал по телефона. Тъй като не получила обаждане, три-четири дни по-късно
му се обадила, за да го попита как е и от него разбрала, че е зле, тъй като са
го били. Свидетелката го посетила и от него разбрала, че трима мъже са му
нанесли побой и са искали пари от него по поръчение на подсъдимата. При посещението Г. не видяла наранявания по
гърдите на брат си, а забелязала две насинявания от двете страни на кръста с
диаметър около 5-6 см., като вървял брат й трудно дишал и й казал, че са го
удряли по гърдите. Не го завела на лекар веднага, а му оставила лекарства.
Заинтересувала се може ли до бъде прегледан
в Съдебна медицина, въпреки че е минало време от побоя и след като й било
отговорено утвърдително, го завела за
освидетелстване.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената
съдебномедицинска експертиза на пострадалия К.Й.К. му е причинена контузия на
гръдния кош, която е довела до болка и страдание без разстройство на здравето.
Контузията е причинена по механизъм на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет със сравнително малка кинетична енергия. Това увреждане е
най-малкото по степен и характер и признаците му могат да бъдат болка и бързопреходно зачервяване.
Липсата на видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош,
корема, горните и долните крайници не изключва възможността на пострадалия да
му е бил нанесен побой, без от това да останат такива. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че при извършения преглед на К. не е констатирала
травматични увреждания, но времето от датата на инцидента до прегледа е
достатъчно, дори да е имало такива, те да отшумят. Едно кръвонасядане
или охлузване, каквито обичайно оставали след нанасяне на удари с юмруци или
ритници, изчезвали в рамките на 14-15 дни. Според вещото лице насинявания и
зачервявания могат да се прояват както веднага след
инцидента, така и на по-късен етап, ако има разкъсани дълбоко кръвоносни
съдове. Насиняванията и зачервяванията се
проявявали до ден- два след инцидента.
Появата на травматични увреждания видимо в областта на корема било по-трудно и
изисквала по-голяма кинетична енергия, тъй като коремната стена била податлива
на разтягане и липсвала подлежаща костна структура. Удар в областта на корема,
при който се изкарва въздуха на лице, би могло да е и със силен и с по-лек
интензитет, доколкото било обусловено от това, очаква ли лицето удара и от това
да стяга коремната си стена и оттам по-трудно би могла да му се изкара въздуха.
При лице, което не очаква удар и от
такъв с не много голяма кинетична енергия би могъл да се изкара въздуха.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената
съдебнопсихиатрична експертиза, пострадалият К.К. не
страда от психически и физически недостатъци или от психично заболяване.
Способен е правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях.
Може да участва в наказателното производство в качеството на свидетел и да отговаря на въпроси относно
разследването. Към момента на извършване на деянието, К. е бил в обичайното си
психично състояние, възприел е случващото се като застрашаващо го и е предприел
възможните себезащитни действия. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че К. няма склонност да си измисля и преувеличава. Той
възприема нещата конкретно и не е в състояние да ги преувеличава, интерпретира,
да предвижда някакви последици от свои думи, изказвания или поведение. Лица
като него се придържат стриктно към определената картина, която не изиска
тълкувания, някакви детайлизирания или преувеличавания.
Според заключението на вещите лица М. и Д., изготвили
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, К.К. не страда от психически и физически недостатъци или от
психично заболяване. Способен е правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Може да участва в
наказателното производство в качеството на свидетел и да отговаря на въпроси относно разследването, но предвид
примитивизма му е уместно да бъде подпомаган. Към момента на извършване на
деянието, К. е бил в обичайното си психично състояние, възприел е случващото се
като застрашаващо го и е предприел възможните себезащитни
действия.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно
установена на базата на събраните по
делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на
деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото
поведение на подсъдимите, както и всички обстоятелства от значение за
индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимите.
Същата се установява от показанията на свидетелите Н.Н.С., Д.Т.С., Д.Ц.Ч., К.К.И.,
К.Й.К., М.Г.. Изложените факти се потвърждават категорично и изготвените
съдебни експертизи, от предявеното на основание чл. 284 от НПК веществено доказателствено средство чрез изслушване в съдебно
заседание СД с аудио запис от НС 112, както и от прочетените и приети на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – три броя протоколи за разпознаване на лице от
28.08.2017г., ведно със снимков материал, пет броя
справка за лице АИС БДС, съдебно-медицинско
удостоверение № 928/29.08.2017г., фиш за спешна
медицинска помощ от 15.08.2017г., протокол за
доброволно предаване от 05.09.2017г., свидетелство за
завършено основно образование, справка от Районен център 112- К. от 31.08.2017г., справка от ТД на НАП от 11.09.2017г.,
материали по прокурорска преписка № 6731/2017г. по
описа на РП К., справка от КРС от 02.02.2018г., справка от РП К. от 05.02.2018г.,
справка от ОС Изпълнение на наказанията П. от 01.02.2018г.,
справка от ТД на НАП П. от 15.02.2018г.,
справка от ГД Изпълнение на наказанията от 16.02.2018г.,
молба от Е.Г.М. до Р.п.К. снимка на електронен картон от НС 112,
характеристични справки и справки за съдимост на подсъдимите.
При така установената фактическа страна обстановка, съдът
прие, че всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, както следва:
М.А.В. - престъпление по чл. 213а
ал. 2 т. 2, т. 3 пр. 1, т. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК, тъй като на 14.08.2017г., в с. К., обл. П., в съучастие като извършител с М.Д.Х., ЕГН
********** като извършител, К.М.Г., ЕГН ********** като извършител и Е.Г.М.,
ЕГН ********** като подбудител, с цел да принуди К.Й.К., ЕГН: ********** *** да
поеме имуществено задължение – да предаде парична сума в размер на 7500 лева,
го заплашил с насилие, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна
повреда на К., изразяваща се в причиняването на болка и страдание без
разстройство на здравето, с отнемане на имущество – банкнота с номинал 10 лева,
собственост на К. и е извършено от три лица - М.А.В., М.Д.Х. и К.М.Г.;
М.Д.Х. - престъпление по чл. 213а
ал. 2 т. 2, т. 3 пр. 1, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК, тъй като на 14.08.2017г., в с. К., обл. П., в
съучастие като извършител с М.А.В., ЕГН: ********** като извършител, К.М.Г.,
ЕГН: ********** като извършител и Е.Г.М., ЕГН: ********** като подбудител, с
цел да принуди К.Й.К., ЕГН: ********** *** да поеме имуществено задължение – да
предаде парична сума в размер на 7500 лева, го заплашил с насилие, като
деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на К., изразяваща
се в причиняването на болка и страдание без разстройство на здравето, с
отнемане на имущество – банкнота с номинал 10 лева, собственост на К. и е
извършено от три лица - М.Д.Х., М.А.В.,
К.М.Г.;
К.М.Г. – престъпление по
чл. 213а ал. 2 т. 2, т. 3 пр. 1, т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 14.08.2017г., в с.
К., обл. П., в съучастие като извършител с М.А.В.,
ЕГН ********** като извършител, М.Д.Х., ЕГН ********** като извършител и
Е.Г.М., ЕГН ********** като подбудител, с цел да принуди К.Й.К., ЕГН:
********** *** да поеме имуществено задължение – да предаде парична сума в
размер на 7500 лева, го заплашил с насилие, като деянието е придружено с
причиняване на лека телесна повреда на К., изразяваща се в причиняването на
болка и страдание без разстройство на здравето, с отнемане на имущество –
банкнота с номинал 10 лева, собственост на К. и е извършено от три лица -
К.М.Г., М.А.В. и М.Д.Х.;
Е.Г.М. – престъпление по чл. 213а
ал. 2 т. 4, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3
във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 14.08.2017г., в с. К., обл. П., в
съучастие като подбудител, с М.А.В., ЕГН ********** като извършител, М.Д.Х.,
ЕГН ********** като извършител и К.М.Г., ЕГН ********** като извършител,
умишлено е склонила М.А.В., М.Д.Х. и К.М.Г. да заплашат с насилие К.Й.К., ЕГН
********** ***, с цел да го принуди да поеме имуществено задължение – да
предаде парична сума в размер на 7500 лева, като деянието е извършено от три
лица - М.А.В., М.Д.Х. и К.М.Г..
Фактът на
извършване на престъплението от подсъдимите се установява по несъмнен начин от
показанията на свидетеля К., в които същият подробно описва механизма на
извършване на престъплението, участието на всеки от подсъдимите, предшестващото
и последващото го тяхно поведение. Свидетелят
подробно описва посещението в дома му от подсъдимата М. с обвинение от нейна
страна, че й е откраднал парите и настояването да й ги върне, повторното й
посещение на следващия ден, заедно с подсъдимите Г., Х., В., последният носещ в
ръка тесла, настояването от тяхна страна и от М. да бъде върната сумата от 7500лв., заплашителното поведение на мъжете подсъдими,
придружено с нанасянето на побой, както на улицата, така и в дома му с тази
цел, отнемането на сумата от 10лв., за да си платят
горивото за обратния път. В показанията на този свидетел не са налице вътрешни
противоречия относно обстоятелствата, предмет на доказване по делото, съгласно
разпоредбата на чл. 102 от НПК, а същите са
пълни, детайлни и последователни в целия ход на наказателното
производство, както по отношение
действията на всеки от подсъдимите по извършване на престъплението, така
и по отношение самоличността им, като Г., В. и Х. е посочил като лицата,
осъществили пряко по отношение на него на принуда и разпознавайки ги в хода на
досъдебното производство. Прочетената част от показанията му касае наличие на
мястото на инцидента на четвърти мъж, доколкото обаче не се твърди да е бил
участник в действията спрямо него, няма отношение към главния факт на доказване
по делото. Макар и свидетелят да се явява пострадал от престъплението, съдът
намира показанията му за обективни и достоверни, доколкото същите се подкрепят
и от останалите доказателства по делото и съдът ги кредитира. Показанията му не
се дискредитират от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза, както счита защитата, имайки предвид, че времето от датата на
инцидента до прегледа от съдебен лекар е било достатъчно, дори по него да е
имало насинявания и зачервявания, те да отшумят. Обстоятелството, че при
първоначалния му преглед не са открити такива видими увреди, не изключва да е
имало такива, предвид, че според вещото лице насинявания и зачервявания могат
да се прояват както веднага след инцидента, така и на
по-късен етап, ако има разкъсани дълбоко кръвоносни съдове, до ден- два след
инцидента. Такива наранявания по брат си е забелязала свидетелката Г.. По
отношение на свидетелската годност на К., оспорвана от защитата, вещите лица Ц.
и М. са категорични, че може да участва пълноценно в наказателното
производство, като предвид личностовите му
особености възприема нещата конкретно и
не е в състояние да ги преувеличава, интерпретира, да предвижда някакви
последици от свои думи, изказвания или поведение.
Участието на
подсъдимите в извършване на престъплението се установява и от
показанията на свидетеля С., пряко възприел присъствието на четиримата
подсъдими на мястото на престъплението, прибирането на М. в автомобила, след
като видяла приближаването му, носената от страна на В. тесла и разговора с
него, навели го на мисълта, че са там, за да нанесат побой над К., осъществяването
на такъв от Г., В. и Х. над К. с настояване за пари, който отричал да е
откраднал такива. Между показанията на свидетеля С. пред съда и тези на К. са
налице противоречия относно обстоятелството къде точно по тялото на пострадалия
са нанесени първите удари от страна на
Х., падал ли е К. на земята и нанасяни ли са му там удари с крака. Същите съдът
не намира за съществени, както предвид обстоятелството, че С. все пак е бил
отдалечен на известно разстояние от тях, а и не е наблюдавал целия побой, тъй
като се обърнал, понеже му станало неприятно, а и логично е пострадалият да е
възприел най-точно мястото на ударите, тъй като същите са осъществени спрямо
него. По отношение нанасяни ли са удари с крака от тримата подсъдими на К.,
съдът ползва приобщената чрез прочитането й част от показанията на свидетеля,
дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, която от една страна
съответства на показанията на пострадалия, а от друга, логично е свидетелят да
е забравил някои подробности, предвид изминалото време от процесната
дата до депозиране на показанията му пред съда. Следва да се отбележи, че
свидетелката Г. е забелязала насинявания в областта на гърба на брат си, което
потвърждава, че удари в тази област са били възприети от свидетеля, пък дори и
да не са били първите нанесени. Следва да се отчете и факта, че се касае за
удари, нанасяни едновременно от няколко лица. Свидетелят С. е и лице, която
няма близки или влошени отношения с участниците в инцидента, които по някакъв
начин да влияят върху добросъвестността му при излагане на показанията и съдът
ги ползва. Първоначално заявеното от него пред орган на досъдебното
производство в противоречие с това пред съда, приобщено чрез прочитането му,
съдът отдава на нежелание на свидетеля да се замесва със случая, но не може да
дискредитира последващите му показания, които
съответстват изцяло на кредитираната доказателствена съвкупност.
Участието на подсъдимите в извършването на престъплението
се установява и от показанията на свидетеля Д.С.. Същият добросъвестно
съобщава, както пряко възприетите от него факти по отработване на сигнала за
изнудване, вкл. забелязаното зачервяване в областта на гърдите на К., така и
заявеното му от пострадалия и от
подсъдимите при проведените с тях разговори относно причината да посетят дома
му, да го сплашат да върне парите на М.. Съдът няма основание да не ползва
показанията му, доколкото съответстват на останалите кредитирани доказателства,
а и предвид липсата на данни за каквато и да било предубеденост на свидетеля от
изхода на делото поради наличието на някакви близки или други отношения било с
подсъдимите, било с пострадалия К..
Свидетелите Ч. и Г. не са очевидци на деянието. Първият
установява оплакването до него от страна на К., че е обвинен за кражбата на
пари от М., както и нанесения му побой от мъже, заведени в дома му от нея с цел
да ги вземат. Установява и проведения между него и М. разговор по този повод,
при който отрекла К. да е бил бит, а причината за посещението в дома му била
само сплашване, за да върне откраднатите й според нея от него пари. Съобщава за
последващото намиране на парите и проведената среща
между пострадалия и М., която търсела извинение. Относно причината за
посещението на четиримата подсъдими в дома на К., сплашване, съдът ползва
частта от показанията на свидетеля Ч., дадени пред разследващ орган в
досъдебното производство, приобщена по делото чрез прочитането й от съда,
доколкото съответства на кредитираните от съда показания. Свидетелката Г.
добросъвестно съобщава пред съда известните й по делото факти, дава сведения и
за състоянието на брат си, със следи от нанесен му побой, както и за заявеното
от него, че същият осъществили мъже, които М. завела в дома му, с искане за
пари.
Свидетелят И. излага правдиви показания за
обстоятелствата, за които са дадени, вътрешнонепротиворечиви са и съдът ги приема за
добросъвестно депозирани. Същият не излага сведения, основани на негови преки
възприятия или производни относно извършването на престъплението и авторството
му, а установяват обстоятелството, че
мобилният номер, ползван от Г. към процесната
дата, му е предоставен от него.
Подсъдимите не се признават пред съда за виновни, като не
дават обяснения по обвинението.
Съдът ползва изготвените и приети по делото съдебномедицинска експертиза от вещото лице
Д., психиатрична експертиза от вещото лице Р.Д. и комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза от вещите лица Р.Д. и М.М., които кредитира
като обосновани, изготвени с необходимите професионални знания и опит.
Ползва и предявеното на основание чл. 284 от НПК
веществено доказателствено средство чрез изслушване в
съдебно заседание- СД с аудио запис от НС 112, както и
писмените доказателства по делото.
Подсъдимите В., Х. и Г. са осъществили престъплението, като са заплашили,
непосредствено застрашили с
насилие пострадалия К. чрез физическо
въздействие върху личността му, нанасяне
на побой. Заплахата е била реализирана, прераснала
е в нанасяне на удари по тялото на пострадалия от страна и
на тримата подсъдими, като действията им са били насочени към мотивиране на пострадалия да поеме имуществено задължение в размер на 7500 лева. Подсъдимите са демонстрирали сила спрямо пострадалия още при срещата им, както количествено, с оглед броя им, трима срещу един, така и като изразено
агресивно поведение, единият
открито носейки тесла, като демонстрираната сила впоследствие е била продължена и
с нанасяне на удари, поради нежеланието на пострадалия да удовлетвори претенцията
им. Тяхната имуществена претенция е била доведена до знанието
на пострадалия, който
неколкократно е изразил волята си да не поема имуществено
задължение, заявявайки, че
не е отнемал парите на М.. Упражнената
принуда от подсъдимите е
била насочена към мотивиране на пострадалия да им предаде исканата сума, чиято дължимост той през цялото време
е отричал. Сумата в случая
и не е била дължима, но деянието
по чл. 213а НК е съставомерно независимо дали претендираното
имуществено задължение, е действително дължимо или не.
По отношение на подсъдимите В.,
Х. и Г. е налице квалификацията
по т. 2 на ал. 2 на чл. 213а от НК,
предвид, че деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда.
В резултат на нанесените
му удари от тези подсъдими на пострадалия К.Й.К. е причинена
контузия на гръдния кош, която
е довела до болка и страдание без разстройство
на здравето, квалифицирано като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.
2 от НК.
Налице за тези подсъдими е и квалификацията по т.3 на ал. 2 на
чл. 213а от НК, тъй като изнудването
е придружено с отнемане на
имущество на пострадалия, сумата
от 10 лева, единствените пари, които
е имал в себе си. Парите са отнети
от подсъдимия В. в присъствието
и съгласието на подсъдимия
Г. и подсъдимия Х., за заплащане
на горивото за обратния път.
Участието на всеки от тримата подсъдими при осъществяване на принудата и упражненото физическо насилие определя квалифициращия белег по чл.213а ал.2 т.4
от НК.
От субективна страна подсъдимите В., Х. и Г. са извършили престъплението с пряк умисъл, като
са съзнавали общественоопасния характер на деянието
си и общественоопасните му последици и са целяли настъпването им. Налице е общност на умисъла, тъй като
всеки един от тях е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, съзнавал е и че го
осъществява заедно с други лица, които също действат умишлено.
Всеки от тримата извършители е съзнавал, че е на местопроизшествието, за да заплашва
пострадалия с насилие и упражнява
такова, както и че последният не желае да се разпорежда с имуществото си или
да поема задължения. Налице
е и специалната цел - да
принудят пострадалия да поеме имуществено задължение.
Престъплението подсъдимата М. е осъществила, като умишлено е склонила останалите подсъдими
да извършат деянието, същата чрез молба да й
съдействат за връщане на сумата, като сплашат пострадалия и обещание, че ако го
сторят ще останат доволни, ги е мотивирала да вземат решение за извършване на
престъплението. До разговора си с подсъдимата М., останалите не са познавали К.
и у тях не е било налице каквото и да било намерение или решение да извършват
каквото и да било посегателство спрямо него. Умисълът у тях е възникнал именно
в резултат въздействието от страна на подсъдимата. В резултат на това й
въздействие е последвало и незабавното организиране и тръгване за с. К. и
подбудените са пристъпили към упражняване на принуда над К., без обективно да
проведат разговор с него и да изяснят позицията му. Подсъдимите не са имали
увереност, че К. дължи нещо на М.. Единствено са предполагали, че той е
извършил кражбата, което не сочи да не е налице пряк умисъл за престъплението,
защото те са искали да постигнат целта си - да признае кражбата и да поеме
имуществено задължение. Предположението, че К. е извършил кражбата е наличие, а
не липса на представа за възможната липса на кражба.
Престъплението е извършила умишлено, при форма на вина
пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала, че у останалите подсъдими може да
възникне решение за извършване на престъплението и е искала именно това,
предвиждала е общественоопасните му последици и е
съзнавала общественоопасния характер на деянието.
Умисълът й обхваща представите, че въздейства върху извършителите да упражнят
принуда над К., заплашвайки го с насилие, за да го мотивират да й върне пари.
Показателно за умисъла й е обстоятелството, че сама е отвела останалите подсъдими
до дома на пострадалия, четиримата са го изчаквали извън автомобила, като един
от тях, В. е бил въоръжен с тесла, възприето дори от свидетеля С. като
заплашително, при забелязването на последния, влязла в автомобила, сочещо на
яснота за неправомерността на собствените й, а и на останалите подсъдими
действия. Неоснователно се възразява от защитата, че В., Г. и Х. единствено са
придружили М., тъй като се страхувала от К.. Ако това действително беше така,
логично би било да поиска съдействие от близък или от свидетеля Ч., каквото е
търсила на по-късен етап, за да я закара при адвокат в гр. П.. Опровергано е и
от последващите й действия, още на следващия ден е
посетила отново пострадалия, сама, настоятелно е искала парите си, заплашвала
го е, че отново ще му изпрати останалите подсъдими, побегнала
е с телефона му, все действия, неприсъщи на човек, изпитващ страх.
Предвид изложените съображения съдът призна всеки от
подсъдимите за виновен в извършване на повдигнатото му обвинение с обвинителния
акт.
При индивидуализация наказанието на подсъдимите съдът
прецени всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и
глоба от три хиляди до пет хиляди лева, като престъплението е „тежко” по смисъла на закона престъпление,
с висока степен на обществена опасност. При индивидуализация на
наказанието, като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия Х. и подсъдимата
М., младата възраст за подсъдимия Г., възрастта и притеснението от изчезването
на парите й за подсъдимата М., добросъвестното процесуално поведение на
подсъдимите, невисоката стойност на отнетата сума 10лв.
от пострадалия, както и че установеното телесно увреждане на пострадалия не го
е засегнало в значителна степен. Съдът счете, че те не се явяват многобройни по
смисъла на чл. 55 от НК и нито едно от тях не е изключително такова, за да
обосновава приложението на чл. 55. Като отекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете съдебното минало на подсъдимите В. и
Г., но съобрази, че макар и осъждан, от наказването на В. за други престъпления
е изминало значително време, а за подсъдимия Г. отчете, че осъжданията са за
леки престъпления, като едното е извършил като непълнолетен, тези за които е
реабилитиран взе предвид като недобри характеристични данни. По отношение на
подсъдимия Х. отчете, че е бил най- деен при осъществяване на престъплението и
нанесения тормоз на пострадалия.
Отчитайки тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, Съдът наложи на всеки от
подсъдимите наказание при условията на чл. 54 от НК под средния размер на
предвидения в закона диапазон и насочено
към минимума, а на подсъдимата М. – в минималния размер, а именно в размер на две години и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 3500лв. на подсъдимия В., две години и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 3500лв. на подсъдимия Х., две години и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 3500лв. на подсъдимия Г. и в размер на две
години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000лв.
на подсъдимата М.. Подсъдимите Х., Г. и М. към момента на извършване на
престъплението не са осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и съдът намери, че за постигане целите на чл. 36, ал. 1 от НК и
най-вече за поправянето им не е необходимо да изтърпят реално наложените им
наказания лишаване от свобода, поради това отложи изпълнението им за всичките
на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години.
По отношение изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода на
подсъдимия В. съдебният състав е на становище, че следва да постанови реално
изтърпяване. Спрямо него не са налице формалните предпоставки на разпоредбата
на чл. 66 ал.1 от НК, тъй като към момента на извършване на престъплението
същият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
Ето защо наложеното му наказание се определи да бъде търпяно реално при
първоначален общ режим на основание разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 3 от , предвид че от изтърпяване на предходното му
наказание лишаване от свобода е изминал период, надвишаващ пет години.
Така определеното наказание на всеки от подсъдимите като
вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дейците и най– добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл. 36
от НК.
Вещественото доказателство - СД с аудио запис от НС 112,
съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила да се унищожи като вещ
без стойност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата, по
бюджетна сметка на ОД на МВР П. сумата от по 63,48
лв., представляващи разноски по делото, направени от досъдебното производство,
както и да заплати в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на
КРС сумата от по 208,90 лв., представляващи разноски по делото, направени в
съдебното производство.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.