№ 1198
гр. Благоевград, 30.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200501092 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
С. Й. К. обжалва решение № 590 от 30.07.2024 г., постановено по гражданско
дело № 1715 от 2023 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че
атакуваният съдебен акт е порочен. Нарушени били съществени процесуални
и материалноправни норми. Това довело до незаконосъобразни и неправилни
изводи на първата инстанция. Районният съд възприел фактическата
обстановка, изложена и твърдяна от ищеца, и постановил решението си без да
обсъди задълбочено и в цялост събраните по делото доказателства, навеждащи
на противни правни изводи. Извършената цесия между първоначалния
кредитор и ищеца не произвела действие спрямо К.. Уведомление изх. № 491
от 29.06.2020 г. било подписано и изпратено без наличието на представителна
власт от подписалото го лице, защото към момента на датирането му
пълномощникът действал от името само на един законен представител на
цедента - С. Г., а вторият изпълнителен директор - Ф. Т. Д. Я. - вече бил
загубил качеството си на законен представител. Ето защо волеизявлението,
обективирано в него, не принадлежало на цедента. Съгласно устава на
банката, представителството й се осъществявало от всеки двама изпълнителни
директори, действащи заедно, или от всеки изпълнителен директор, действащ
заедно с прокурист. В конкретния случай, към 29.06.2020 г., уведомлението по
чл. 99 от ЗЗДог било изпратено до длъжника от цедента и следвало валидно да
1
обективира волеизявлението на банката, т. е. да е подписано от двамата
изпълнителни директори, действащи заедно, или от един изпълнителен
директор, действащ заедно с прокурист. В случай на предоставяне на тези
правомощия на адвокат, последният следвало да бъде упълномощен от двама
действащи законни представители, а не от един, както било в настоящия
казус. Аргументи в този смисъл районният съд не изложил и не отговорил на
възражението на ответника за нередовност на уведомлението, а насочил
вниманието си към упълномощителната сделка от 31.01.2018 г. Първата
инстанция неправилно приела, че уведомяването по чл. 99 от ЗЗДог е
извършено от новия кредитор в качеството му на пълномощник на цедента,
редовно упълномощен с пълномощното с нотариална заверка на подписите от
31.01.2018 г. Безспорно от представените писмени доказателства се
установявало, че това действие е извършено от името на цедента, а не от
цесионера. Друго уведомление, различно от приложеното към исковата молба,
не било приложено, следователно това било единственото, с което бил
направен опит за уведомление по реда на чл. 99, ал. 2 от ЗЗДог. С оглед на
обстоятелството, че то не обективирало валидна воля на издателя си, макар и
достигнало до длъжника чрез получаването на исковата молба, същото било
негодно да произведе действието на цесията спрямо длъжника, тъй като
страдало от порок - липса на представителна власт на лицето, което го
изготвило и подписало от името на кредитора-цедент, и в този смисъл било
нередовно. В подкрепа на аргументите си относно извода за това, че цесията е
произвела действие по отношение на длъжника с връчване на уведомлението
по чл. 99 от ЗЗДог заедно с исковата молба, районният съд се позовал на
практика на ВКС, която обаче имала предвид редовно уведомление,
изхождащо от цесионера, и наличие на надлежно упълномощаване от цедента,
какъвто не бил настоящият случай. Уведомлението по чл. 99 от ЗЗДог
страдало и от друг порок - не посочвало в съдържанието си параметрите на
прехвърленото вземане. Липсвали данни относно реквизитите на вземането, в
т. ч. главница, лихви, такси и разноски, т. е. то не било индивидуализирано.
Липсата на индивидуализация на дълга значително затруднявала погасяването
му от страна на длъжника. В случая било прехвърлено парично вземане с
периодично изпълнение, което било договорено при сключването на договора
за кредит, т. е. погасяването му било договорено чрез плащане на периодични
вноски по погасителен план, на конкретна дата и в определен размер, което
2
изпълнение следвало да продължи и при новия кредитор. Предсрочното
изпълнение на цялото задължение, при отнемане предимството на срока на
кредита, било допустимо едва след надлежното връчване на съобщението, с
което кредиторът обявявал на длъжника предсрочната му изискуемост. На
ищеца било прехвърлено нередовно като изпълнение парично вземане, т. е.
просрочено, но не и изцяло и предсрочно изискуемо. По тази причина, в
уведомлението по чл. 99 от ЗЗДог старият кредитор, без значение дали чрез
пълномощник, бил длъжен да посочи и начина на погасяване на вземането по
прехвърления договор за кредит. Наистина в закона липсвала регламентация
на съдържанието на това уведомление по чл. 99 от ЗЗДог, но целта на цесията
била изпълнение по прехвърлените вземания, така че в интерес на стария и
новия кредитор в това съобщение било вземането да бъде описано в съС.ието,
в което се прехвърля - главница, лихви, такси и разноски, периодично или
еднократно погасяване. В тази връзка изводът на съда, че дори и без тези
реквизити, съобщението по чл. 99 от ЗЗДог е редовно, бил неправилен.
Ищецът бил нелегитимирано лице за обявяване на предсрочната изискуемост.
Съобщението от 29.06.2020 г. било изпратено от лице, което не разполагало с
това право поради липсата на качеството на кредитор по това вземане.
Въпросното уведомление, освен ненадлежно връчено, страдало и от друг
порок - в него липсвали данни относно броя на падежиралите вноски, в т. ч.
главница и договорни/възнаградителни лихви, лихви за забава и размер на
цялата дължима главница, следователно липсвало изискващото се законово
съдържание и то не посочвало реалния размер на задължението на ответника.
Единствените данни за размера на вземането се съдържали в приложение №
1Б, с което обаче разполагали единствено продавачът и купувачът на
вземането. За да произведе действие волеизявлението на кредитора,
обективирано в уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, трябвало да е недвусмислено и конкретно спрямо вземането и
задълженото лице, което в настоящия случай не било сторено. Цесионерът,
чрез пълномощник, посочил, че „цялото задължение по прехвърления договор
е обявено за изцяло и предсрочно изискуемо“. Съобщение изх. № 515 от
29.06.2020 г. не било получено от ответника, така че вземането не станало
предсрочно изискуемо преди подаването на заявленията за издаване на
заповеди за изпълнение. Неправилен се явявал изводът на съда, че това е
станало с връчването на исковата молба - липсата на индивидуализация на
3
вземането - падежирали вноски, размер на целия дълг, включително и размер
на предсрочно изискуемата главница, правела това съобщение непълно и
неясно, т. е. нередовно, поради което не можело да се приеме, че с връчването
на исковата молба длъжникът е получил обявление за предсрочна изискуемост
на вземането с ясно и точно съдържание. Съобщението от 29.06.2020 г., с
което цесионерът направил опит да обяви предсрочната изискуемост на
прехвърленото вземане, било изпратено и подписано от неоправомощено
лице. В кориците на делото било прието пълномощно, с което
упълномощителят-ищец предоставил определени правомощия на
пълномощника, сред които правомощия липсвало обявяването на
предсрочната изискуемост на вземането, като правно действие, поставящо
началото на процеса по събирането му. Ако районният съд бил извършил
проверка, щял да стигне именно до извода, че това съобщение е нередовно
поради липса на съответното правомощие на страната на пълномощника.
Налагал се изводът, че с представеното съобщение ищецът не е обявил
предсрочната изискуемост на вземането, включително и чрез връчването на
исковата молба, тъй като подписалото го от името на дружеството лице не
притежавало правомощието да обявява предсрочната изискуемост на
прехвърленото вземане. Недоказани останали изискуемостта и размерът на
претенцията на ищеца, относими към нейната основателност. Като не обсъдил
всички доказателства по делото или ги възприел превратно и възприел
невярно фактическата обстановка, районният съд допуснал процесуални
нарушения по чл. 235, ал. 2 от ГПК, поради което постановил неправилно
решение. Моли се за отмяна на последното и отхвърляне на предявените
искове, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Подаден е отговор на жалбата от „Еос матрикс“ ЕООД. В него се поддържа, че
тя е неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт бил правилен,
обоснован и законосъобразен. Той бил постановен в съответствие с
процесуалния закон. В хода на производството пред Районен съд Благоевград
били събрани достатъчно доказателства. Установено било наличието на
възникнало облигационно правоотношение между банката и С. К.. Назначена
била счетоводна експертиза, с която по безспорен начин било установено
усвояването на кредита, прехвърлянето на вземането по конкретното
правоотношение от „Обединена българска банка“ АД към „Еос матрикс“
ЕООД чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания, както и
4
неизпълнението на задълженията от страна на К.. Дружеството-ищец доказало
всички свои твърдения, на които основавало исканията си, докато ответната
страна не доказала по никакъв начин отпадането или погасяването на
задълженията си. Възраженията на въззивника срещу постановеното решение
били неоснователни и несъстоятелни. Длъжникът твърдял, че процесната
цесия не е произвела действие спрямо него. Районният съд правилно приел, че
валидността на пълномощното, предоставено от цедента на цесионера за
уведомяване на длъжника за цесията, е ирелевантно, защото уведомяването на
длъжника е без значение за пораждането на правните последици на цесията, а
и ответникът не въвел възражение, че е платил на цедента преди валидно да
бъде уведомен за цесията. Твърденията на въззивника били неоснователни,
тъй като от справката в ТР към датата на заверяване на пълномощното се
виждало, че лицата, които са го подписали, са били представители. Нямало
пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за
сключената цесия като негов пълномощник. Не били предвидени никакви
изрични ограничения, чрез императивни правни норми, на представителната
власт относно уведомяването за цесията. Съгласно практиката на ВКС,
връчването на препис от исковата молба с приложено към нея уведомление за
цесията било надлежно съобщаване за същата по смисъла на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗДог и пораждало действие за длъжника. Длъжникът бил надлежно уведомен
и за настъпването на предсрочната изискуемост с връчване на препис от
исковата молба и приложеното към нея уведомление. Възражението, че
уведомлението за предсрочна изискуемост не съдържа необходимите суми,
било напълно неоснователно, защото нямало такова законово изискване. В
уведомлението бил посочен договорът, от който произтичало
правоотношението, и било изразено волеизявление, че цялото задължение по
него се обявява за предсрочно изискуемо, и затова твърдението, че липсва
индивидуализация на дълга, било неправилно. По делото била изготвена
счетоводна експертиза и по безспорен начин било установено изпадането на
длъжника в забава. Последната внесена от него сума била през 2018 г.
Невъзстановяването на сумите било неизпълнение на договора, което не
подлежало на доказване от страната, която го твърди. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение на Районен съд Благоевград.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което следва да бъдат
разгледани в открито заседание на въззивната инстанция.
5
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
28.11.2024 г. и да започне в 09:30 ч.
На страните, чрез адвокатите, ДА СЕ ВРЪЧАТ призовки и копия на
настоящия съдебен акт, а на въззивника - и копие на отговора на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6