Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260032
10.ХI.2020 год. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателна колегия,
в публично заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря: Женя Григорова
прокурора:
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внахд дело
№ 333 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно
по чл. 313 и сл. от НПК.
С Решение № 96 от 20.V.2020 год.
по анд № 915/2019 год. РС– Хасково, в
производство по реда на глава ХХVIIІ -
чл. 375 и сл. от НПК е признал обвиняемия Я.Ж.П. *** за виновен в това, че на 10.II.2019 год. в гр. Хл по хулигански подбуди причинил на Ц. А. Ц. от същия
град, в качеството му на длъжностно лице – *********на длъжност „****** ******
********“ в ЕТ “Р.И.С. – 999 –
Д. К. – Т. Б.“ – Хасково при изпълнение на службата му, комплексна лека телесна
повреда, изразяваща се в счупване на носа и кръвонасядане на долните клепачи на
двете очи, с което е причинено разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131 ал.1 т.1 предл.I и т.12 предл.I вр. чл.130 ал.1 от НК, поради което и на осн.
чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. В съответствие с
така постановеното на осн. чл.189 ал.3 от НПК е поставил в тежест на обвиняемия
направените по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал защитникът
на обвиняемия, който в законния срок го обжалва като неправилно, постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон. Счита, че решението е постановено при нарушаване правото на
защита на обвиняемия, на презумпцията за невиновност и на принципа за
разкриване на обективната истина. Поддържа, че събраните по делото
доказателства дават основание да се възприеме фактическа обстановка, различна
от тази, която възприел първоинстанционния съд, с което по същество навежда
оплакване и за необоснованост на съдебния акт, като посочва като недоказани
обстоятелства – самото нанасяне на удар с юмрук в носа от обвиняемия спрямо
пострадалия, наличието на обстоятелства, които да му дадат възможност той да
възприеме, че срещу него са служители на сигнално-охранителна фирма и поради
това – длъжностни лица, извършени от него хулигански действия и наличие на
хулигански подбуди. От въззивния съд се иска да отмени атакувания съдебен акт и
постанови ново решение, с която обвиняемият да бъде оправдан.
В законния срок против жалбата не е постъпило
възражение.
Пред въззивната инстанция ОП – Хасково не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
Обвиняемият и въззивен жалбоподател също не се
явява, а защитникът му поддържа жалбата и изложените по нея доводи, аргументи,
оплаквания и искане. Акцентира върху недоказаност на субективната страна на
деянието заради невъзможност на извършителя да възприеме длъжностното качество
на пострадалия, както и на хулиганските подбуди.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността
на обжалваното решение по посочените във въззивната жалба оплаквания и
изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в законния срок, против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с
правен интерес, поради което е допустима. Преценена по същество обаче е
неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подсъдимият Я.Ж.П. ***, ******* гражданин, със ***** образование, *******, *******, работи като ******** на пици в ******* „**** ***“.
Свид.И. П.
била ***** на обвиняемия. На 9.02.2019 год. в Х. ѝ гостувала свид.Б. И. от
гр.В., нейна състудентка. Вечерта били на ресторант
заедно и със свид.М. Т., нейна приятелка от гр.Х.
След полунощ решили на отидат на бар – клуб „*****“ в Х., където ги чакал обвиняемият. Поръчали си бутилка
водка. Около 3:30 часа се преместили в бар „*****“, където също си поръчали бутилка водка. Свид.Т.
обаче не пила алкохол. Около 5:00 - 5:30 часа сутринта на 10.02.м.г. решили да
хапнат пица и се отправили към пицария „********“ в близост до административната сграда на община Х.
По същото време там работела като касиер свид.Т. Х. Пред пицарията имало клиенти и обв.П. се наредил да чака реда си. Първоначално
свид.Т. не пожелала пица. След като обвиняемият донесъл
за останалите, тя решила, че също иска и обвиняемият се наредил повторно на
опашката. Между свид.Х. и обвиняемият имало създадени неприязнени
отношения от предходен случай, когато тя отказала да му продаде пица на
промоция. Докато изчаквал да му дойде реда повторно, обвиняемият започнал да се
заяжда с нея и да я обижда. Свидетелката отказала да го обслужи. Затворила
прозорчето/гишето, през което обслужвала клиенти, но обв.П. започнал да тропа
по него. Притеснена от действията му, тя натиснала паник-бутона, с което подала
сигнал към охранителната фирма, обслужваща обекта.
Обвиняемият помолил следващия клиент на опашката
да му купи парче пица и му подал пари, но свид.Х.
отказала да продаде и на него. Тогава той уведомил останалите от компанията си
затова и на опашката се наредила приятелката му – свид.П. Тя била обслужена от
свид.Х.
Стопанисващото пицарията „Аладин Фуудс“ООД имало
сключен договор за въоръжена охрана на имущество с ЕТ “Р.И.С. – 999 – Д. К. – Т. Б.“ –
Х. чрез технически системи за сигурност и реагиране
с автопатрулни екипи, в това число за обект пицария „******“. Свид.Ц. А. Ц.
работел по трудов договор в ЕТ “Р.И.С. – 999 – Д. К. – Т. Б.“ – Х. на
длъжността „***** **** *****“ още от 2013 год. и съгласно длъжностната му характеристика осъществявал
действия по охрана на имущество. По същото време бил на работа заедно с
колегата си свид.Н. Н. Те приели сигнала аларма от паник-бутона на
пицария „*****“ и се отправили на място, като пристигнали за
броени минути. Били униформени. Попитали свид.Х.
какъв е повода за задействане на паник-бутона, а тя им обяснила, че обвиняемият
създава проблеми, блъска по прозорчето, обижда я и го посочила.
На тротоара пред пицария „*****“ били разположени за консумация на крак кръгли, високи метални маси с подобна
на варел форма. Компанията на обвиняемия се била разположила на крайна маса.
Свид.Ц. се приближил към него и попитал има ли някакви проблеми.
Обв.П. отвърнал, че продавачката отказва да го обслужи. Свидетелят възразил, че
обвиняемият в момента яде пица, на което той отвърнал, че става дума за
приятелката му. В този момент свид.П. донесла и последното парче
пица за свид.Т. Тогава свид.Ц. заявил, че вече всички имат
пица и трябва да си тръгнат.
В този момент без никаква видима причина обвиняемият
пристъпил към свид.Ц. и с дясната си ръка му нанесъл удар с юмрук в
лицето, в областта на носа. Изенадан, свидетелят изобщо не могъл да реагира,
получил кратко главозамайване от удара и леко приклекнал. Колегата му свид.Н. реагирал незабавно, избутал обвиняемият настрани и го съборил на земята.
Свид.Ц. се съвзел, и макар от носа му да текла кръв, се
присъединил към свид.Н. и двамата задържали обв.П., притискайки го към
земята. Свид.Ц. се обадил на диспечера си да поиска полицейско
съдействие. Било уведомено полицейското управление и подаден сигнал на тел.112.
Двамата свидетели накарали обвиняемия да седне на тротоара. Скоро пристигнали
полицейски служители, между които свид.К. Д., и линейка. Обвиняемият бил отведен в управлението, а свид.Ц. – в ЦСМП за оказване на медицинска помощ.
Със заключение на
съдебно-медицинска експертиза, назначена на ДП е установено, че на свид.Ц. е било причинено счупване на носа и кръвонасядане на долните клепачи на
двете очи. Описаните увреждания са били причинени от удар с твърд, тъп предмет
и могат да се получат по начина, времето и обстоятелствата, описани в
предварителните сведения. Причинено е разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК.
Свид.Ц. е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93т.1 б.“б“ от НК,
тъй като видно от длъжностната му характеристика, трудовия му договор, а и от
съдържанието на договора между „Аладин Фуудс“ООД и ЕТ “Р.И.С. – 999 – Д. К. – Т. Б.“ –
Хасково му е била възложена работа, свързана с пазене на чуждо имущество.
Тази фактическа
обстановка, която не се отличава съществено от изложената от прокурора по
внесеното постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, първоинстанционният съд е приел за установена въз
основа подробен и обстоен анализ на всички, събрани на съденото следствие
доказателства, като е съчетал същия и с обсъждане на всички наведени от
защитата възражения, вкл. с поддържаната от обвиняемия теза за развитието на
събитията.
При проверка на
дейността на районния съд по оценка на доказателствата настоящата инстанция не
намира, че атакувания съдебен акт е необоснован.
Правилно съдът е
обособил показанията на свидетелите – очевидци на две групи – тази на
пострадалия свид.Ц. и неговия колега свид.Н., и тази на свидетелките П., И. и Т., които са били цялата нощ в
компанията на обвиняемия и са негови близки, а първата е била и негова ****** приятелка. Тъй като всяка от групите е заинтересована от изхода на делото
по своему, показанията им са били ценени с нужната критичност и са били
подложени на проверка чрез съпоставката им с други приобщени доказателства с несъмнена
обективност – показанията на свид.К. Д.,
заключенията на назначените СМЕ и експертиза на видеозапис от „случайна“ камера.
Основните спорни
моменти по делото /в контекста на най-съществените оплаквания по въззивната
жалба/ са два – доказано ли е изобщо нанасянето на удар с юмрук от страна на
обвиняемия в областта на носа на пострадалия
- свид.Ц., и могъл ли е обвиняемият да възприеме, че свидетелите
Ц. и Н. са служители на охранителна
фирма и поради това длъжностни лица, т.е. били ли са същите униформени.
Всъщност
показанията на трите свидетелки, както и обясненията на обвиняемия, всички
доста подробни, в частта им относно множество детайли от изпълнената със
събития нощ на инцидента, практически не се отличават значително от
поддържаната от прокурора и възприета от съда фактическа обстановка, с едно съществено
изключение – никой не съобщава да е възприел нанасянето на удар от страна на
обв.П. спрямо пострадалия. В показанията и на трите свидетелки, както и по
обясненията на обвиняемия, след като потвърждават всички останали събития /в
това число конфликтът със свид.Т. Х./,
той изведнъж се оказва внезапно и напълно безпричинно съборен на земята от
дошли отнякъде и неизвестно защо лица с черни дрехи. При това нито една от
свидетелките не отрича, че свид.Ц. е бил с разкървавен нос, но
причината затова им останала неизвестна. Естествено, те не са могли да
възприемат задействането на паник-бутона от свид.Х. Озадачаващо е, че иначе
подробните и единодушни показания на тази група свидетели, както и на
обясненията на обвиняемия, съдържат необяснима празнота тъкмо по факта, който е
главен предмет на доказване, както и че не сочат обяснима и логична причина за
действията на новодошлите спрямо обв.П..
Обективното
нараняване на пострадалия – свид.Ц. обаче е факт вън от
съмнение, такъв е и моментът на причиняването му.
В противовес на
това, показанията на свидетелите Ц. и Н. действително
са последователни, логични, еднопосочни и взаимно допълващи се, както правилно
ги е оценил районният съд, като в същото време не съдържат несъвместими
противоречия нито помежду си, нито при
съпоставка с други доказателства, изхождащи от обективен източник. Същите
намират потвърждение в показанията на свидетелите К. Д. и Т. Х., както и в заключенията на назначените
експертизи.
Като цяло,
първоинстанционният съд е имал всички основания за кредитира показанията именно
на свидетелите Ц. и Н., макар първият от тях
пострадал, като достоверни, а да откаже същото по отношение на показанията на
близките на обвиняемия свидетели П., И. и Т. и по-конкретно да игнорира последните относно произхода и причината за нанесеното
на пострадалия телесно увреждане.
Заключението на
назначената на съдебното следствие техническа експертиза на видеозапис не
допринася съществено за изясняване на точния механизъм на причиненото
увреждане, но опровергава напълно възражението на обвиняемия, че не е могъл да
възприеме, че срещу него стоят служители на охранителна фирма, които са поради
това длъжностни лица.
По правната квалификация на деянието:
Въззивният съд
споделя и направените от първоинстанционния правни изводи за осъществен състав
на престъплението по чл. 131 ал. 1 т.1 предл. I и
т.12 предл.I вр. чл.130 ал.1 от НК, както от обективна, така и
от субективна страна.
Наличието от
обективната страна на съставомерния признак „длъжностно лице“ у пострадалия
вече бе обсъден по-горе.
Правят се
възражения по въззивната жалба във връзка със съставомерния от субективна
страна признак на деянието - „по хулигански подбуди“. В тази насока са изложени
подробни и прецизни мотиви от районния съд, като са отчетени съществените в
тази насока, установени по делото обстоятелства – липсата на личен мотив у
извършителя за причиняването на телесно увреждане, насочен конкретно към свид.Ц., както и осъществяване на деянието на публично място, пред много хора. Настоящият
съд не счита, че е нужно да ги преповтаря, като отбелязва, че напълно се
солидаризира с тях. Вместо това следва да се обърне внимание, че възраженията
на защитата по този въпрос са несъстоятелни. Те се изчерпват с това, че цялата
нощ обвиняемият прекарал на различни публични места – заведения и никъде не
извършил хулигански действия, нито имало данни да е склонен към извършване на
такива. По делото се инкриминира конкретно деяние на обвиняемия, извършено при
конкретни фактическа обстановка, умисъл и подбуди, в определен контекст и то
носи всички белези на извършено по хулигански подбуди.
Относно наложеното наказание:
По въззивната жалба се отправя алтернативно искане
за намаляване размера на наложеното административно наказание „глоба“.
По обжалваното решение то е наложено в размер на
1 500 лв. – малко над минималния, установен от закона от 1 000 лв. и
доста под средния, който в случая е 3 000 лв., като се вземе предвид, че
максимумът е 5 000 лв. Съдът е отбелязал, че отчита наличието на
отегчаващи обстоятелства – причиняването на повече от едно телесно увреждане и
арогантно поведение, но въпреки това наказанието остава отмерено явно при
превес на смекчаващите обстоятелства.
Оплакването в тази насока по жалбата е бланкетно,
не се изтъкват конкретни основания в негова подкрепа, а и настоящата инстанция
не констатира такива. Очевидно размерът на наказанието държи сметка за всички
смекчаващи обстоятелства, които са налице по делото и им е отдаден превес. Не е
несъобразено с материалните възможности на обвиняемия. Намаляването му до
размера на практическия минимум не би допринесло за реализиране целите на
наказанието.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на обвиняемия правилно са били възложени
направените по делото разноски.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намери
оплакванията и изтъкнатите доводи и аргументи по настоящата въззивна жалба,
респ. отправените искания за отмяна или изменение на обжалваното решение,
неоснователни.
При цялостната служебна проверка на атакувания
съдебен акт, въззивният съд не констатира и други нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или
непълнота на доказателствата, поради същият следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96 от 20.V.2020 год., постановено по анхд № 915/2019 г. по описа на РС – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.