Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 21.05.2019 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                                                     

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

                                                                  

При участието на секретаря: ***

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 4779/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ***, с която срещу ***, е предявен иск за заплащане на сумата от 4 475,61 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща дължима сума по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от ***г., за който са издадени следните фактури: № *** г., на стойност 1 900.21 лв. с ДДС, с падеж 29.06.2017 г., по която има частични плащания с общ размер: 1 700,21 лв., а дължимият остатък по фактурата възлиза на 200 лв.; № *** г. на стойност 4 275,61 лв. с ДДС, с падеж 14.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2018 г. /датата, на която исковата молба е депозирана в канцеларията на ДРС/ до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото съдебно разноски, включително и възнаграждението за упълномощения адвокат.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, според който признава предявените искове като основателни и доказани. Същият оспорва единствено искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, поради тяхна прекомерност.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

С молба от 14.03.2019 г. пълномощникът на ищеца е поискал съдът да се произнесе с решение, съобразно извършеното признание на иска от страна на ответника.

Предвид постъпилото от страна на ищеца искане по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, което не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на ищеца, Добричкият районен съд е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства: Фактура № *** г.; Фактура № *** г.; Извлечение от счетоводството на ищеца за постъпили плащания от страна на ответника; *** и Обезпечителна заповед от 25.10.2018 т. на Районен съд – гр. Нови пазар по ч. гр. дело № 1443/2018 г.; Молба от *** за образуване на изпълнително дело въз основа на издадената обезпечителна заповед и съпътстващия документи; извлечение от ***.

С оглед на направеното признание на иска от ответника следва да бъде постановено осъждането му да заплати на ищеца спорната сума.

На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски в размер на 2 024,54 лв. /две хиляди двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, съобразно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

                                       Р  Е Ш И:

ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, сумите: от 4 475,61 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща дължима сума по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от ***г., за който са издадени следните фактури: № *** г., на стойност 1 900.21 лв. с ДДС, с падеж 29.06.2017 г., по която има частични плащания с общ размер: 1 700,21 лв., а дължимият остатък по фактурата възлиза на 200 лв.; № *** г. на стойност 4 275,61 лв. с ДДС, с падеж 14.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2018 г. до окончателното й изплащане; 2 024,54 лв. /две хиляди двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: