Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
град Горна Оряховица, 12.10.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при
секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като
разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 796 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК
във вр. чл.535 и сл. от ТЗ.
Ищецът „СТЕЛИ КОЗМЕТИК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Мерданя, общ.
Лясковец, ул. „Мир” № 17, представлявано от управителя С.К.,
чрез процесуален представител : адв. Н.М. от САК, посочва в исковата си молба, че на
02.10.2017г. Н.С. е сключил трудов договор със ,,Стели Козметик” ЕООД и е
назначен на длъжност ,,продавач, разносна търговия”. Заявява, че в изпълнение
на трудовите си задължения, работникът Н.С. е продавал на търговски обекти -
козметични и фризьорски салони в гр. Велико Търново и региона, стоки,
собственост на ,,Стели Козметик” ЕООД, като парите от продажбата на тези стоки ответникът
е отчитал на работодателя си в края на всеки календарен месец. Сочи, че в
началото на следващия месец работодателят – ищец е извършвал ревизия на
продадените/отчислени от склада стоки и отчетените от работника и служителя
парични средства. Твърди, че в края на м. юли 2018г. С. е отчел на работодателя
изключително малко пари от продажби, с обяснения и извинения, че месечният
оборот е намалял, като при извършената му ревизия в началото на м. август
2018г., работодателят е установил неотчетени парични средства в размер на 2500
лв. Заявява, че в края на м. август 2018г. С. е отчел на работодателя още
по-малко пари от продажби, с обяснения и извинения, че месечният оборот е
намалял, а при извършената му ревизия в началото на м. септември 2018г.
работодателят е установил неотчетени парични средства в размер на 3 000 лв. Посочва,
че представляващият и управляващ дружеството-ищец - С.К. е направил справка по
търговските обекти, с които е имал дългогодишни търговски взаимоотношения, и
които фризьорски и козметични салони са били посещавани и обслужвани от Н.С. (,
същият е продавал стоки, издавал е касови бележки и фактури, приемал е пари в
брой за продажбите). Въз основа на проверката, К. е установил от своите
контрагенти, че всички закупени стоки от „Стели Козметик” ЕООД са били
своевременно заплатени на работника Н.С., а дори някои от тези купувачи са
предплащали на С. доставката на бъдещи такива стоки, които не са им били
доставени. Посочва, че предвид установената по категоричен начин по счетоводни
документи от счетоводителя на дружеството-ищец финансови липси в размер на 5500
лв., и след направено самопризнание от работника Н.С., че дължи тези парични
суми, на 25.09.2019г. отново е направена окончателна финансова ревизия на Н.С.,
която е потвърдила финансовите липси от предходните две ревизии, съставен е
Протокол за установяване на липси от финансова ревизия, който е подписан от
работника, ,,Стели Козметик” ЕООД и продавач-консултанта на дружеството, който
отговаря за складовата наличност на стоките в магазина.
Твърди, че с цел обезпечаване на
вземането си по това каузално правоотношение, на 28.09.2018г. Н.И.С. е издал в
полза на ,,Стели Козметик” ЕООД процесния запис на заповед, въз основа на който
е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
2840/22.11.2018г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2361/2018г. по описа на
ГОРС. Заявява, че въпреки многократните опити отношенията между страните да
бъдат уредени доброволно, и въпреки предоставената възможност от работодателя
към работника последният да върне парите, това не се е случило. Посочва, че затова,
на 01.10.2018г., предвид отправена от Н.С. молба за напускане, приета от ,,Стели
Козметик” ЕООД, със Заповед № 1/01.10.2018г. и на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено. Твърди, че издаденият
запис на заповед е действителен и редовен от външна страна документ, който
удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане на ищеца към ответника
по настоящото дело. Поради това, ищецът предприел срещу длъжника Н.С. действия
по принудително събиране на дължимата сума, но срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение е постъпило възражение от длъжника.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо, че Н.И.С., ЕГН **********, дължи на ,,Стели Козметик” ЕООД, ЕИК *********, сума в общ размер на 5500 лв., ведно със законна лихва, считано от 21.11.2018г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да присъди в полза на ищеца разноските по настоящото производство, както и разноските, заплатени в заповедното производство.
В съдебно заседание, ищецът ,,Стели Козметик” ЕООД град София, представлявано от управителя С.К.
и от пълномощник - адвокат Н.М. от САК, поддържа предявения иск. Излага
съображения. Моли съда да уважи предявения иск, като му присъди и направените в
двете производства разноски.
Ответникът Н.И.С.
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник - адвокат Б.Д.М. от ВТАК, депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заема становище, че
предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Оспорва иска по основание и по
размер. Признава фактите, че е сключил трудов договор с ищцовото дружество на
02.10.2017г., по силата на който е заемал длъжността „продавач разносна търговия”,
както и факта, че този трудов договор е прекратен на 01.10.2018г. на основание
чл.325,ал.1,т.1 от КТ. Твърди, че по силата на този трудов договор С. е
дистрибутирал стоки на дружеството-ищец по различни обекти, като е отчитал
дневния оборот на работодателя си всеки работен ден, а не в края на всеки
месец. Сочи, че в продължение на десет месеца всичко било нормално, докато С.К.
– управител на „Стели Козметик” ЕООД, не заявил на С. в началото на
м.09.2018г., че му у извършена финансова ревизия и липсват парични средства в
размер на 9800 лв.; работодателят го обвинил, че той е виновен за липсите, че е
откраднал парите и че трябва да ги възстанови незабавно. Ответникът отговорил,
че това не е възможно, че не е направил нищо, с което да увреди
дружеството-ищец. Въпреки това, К. не спирал да го притеснява, звънял му
постоянно по телефона да го тормози и да го заплашва, че ако не върне парите,
ще му се случи нещо лошо; започнал терор и по отношение на двама приятели на С.,
на които К. заявявал същите неща. Твърди, че междувременно К. отказвал да
прекрати трудовия договор с ответника, докато не подпише съответните документи.
Същевременно К. му заявил, че „нещо били объркали при ревизията” и че липсващата
сума е в размер на 5500 лв., а не 9800 лв. Твърди, че след няколкоседмичен
тормоз и заплахи от страна на С.К. към Н.С. – лично и чрез приятелите му,
ответникът не издържал психически, явил се в магазина на ищеца, където К. му
дал няколко предварително подготвени документи, които С. подписал, принуден
чрез заплахи, обиди и лошо отношение. Сочи, че след подписване на документите, К.
заявил на С., че трудовите им правоотношения са приключени, и ответникът си
тръгнал.
Твърди, че никога „не е признавал”, че претендираните
суми са дължими от него. Заявява, че представените документи по делото са
подписани от него под натиск и тормоз от страна на К. – пряко и косвено.
Оспорва подписите, обозначени за положени от Н.С., върху следните документи :
запис на заповед от 28.09.2018г., протокол за установяване на липси от
финансова ревизия от 25.09.2019г., длъжностна характеристика от 02.10.2017г.,
заповед № 1/01.10.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва
истинността на запис на заповед от 28.09.2018г. и протокол за установяване на
липси от финансова ревизия от 25.09.2019г.
Оспорва фактическите твърдения в исковата молба, че
съществуват липси, тъй като не е уведомен за открито производство по извършване
на ревизия, не е присъствал при извършването на такава, не е запознат с
констатациите на такава ревизия, нито е подписвал каквито и да е документи във
връзка с това. Счита за неясно къде са установени тези липси. Твърди, че в
магазина работят също С.К. и неговата съпруга, а Н. С. няма ключове от обекта и
няма как да носи отговорност за складовата наличност и стоките в него. Заявява,
че служебната кола, с която С. е разнасял стоките до обектите, също се е
ползвала от управителя Ст. К., който държал втория ключ за нея, и имал
постоянен достъп до стоките в нея.
Оспорва твърденията в исковата молба, че в началото на
всеки месец работодателят е извършвал ревизия на С., както и тези, че в
началото на м.08.2018г., чрез извършена ревизия, са установени неотчетени
парични средства в размер на 2500 лв., а в началото на м.09.2018г., чрез
извършена ревизия, са установени неотчетени парични средства в размер на 3000
лв. Оспорва твърдението, че е извършена нова ревизия на 25.09.2019г., която да
е потвърдила предходните две ревизии, като отбелязва, че датата 25.09.2019г. не
е настъпила. В тази връзка, прави възражение, че протокол за установяване на
липси от финансова ревизия от 25.09.2019г. е съставен с бъдеща дата. Твърди, че
в подписаните от него документи никъде не е имало вписани суми на ръка. Оспорва
съдържанието на представените от ищеца запис на заповед от 28.09.2018г. и
протокол за установяване на липси от финансова ревизия от 25.09.2019г., като
твърди, че вписаните в тях суми са дописани по-късно от управителя на
дружеството – ищец. Възразява, че няма как запис на заповед, издаден на
28.09.2018г., да служи като обезпечение по протокол за установяване на липси от
25.09.2019г.
В съдебно заседание, ответникът, представляван от
пълномощника си – адв. Б.М. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага
съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му
присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното :
Съдът
е приел за безспорни по делото фактите, че със Заповед № 2840/22.11.2018г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 22.11.2018г., двата
издадени по ч. гр. дело № 2361/2018г. по описа на ГОРС, е разпоредено длъжникът
Н.И.С., ЕГН **********, да заплати на кредитора „СТЕЛИ КОЗМЕТИК” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Мерданя,
общ. Лясковец, ул. Мир № 17, представляван от С.К. – управител, сумата 5500,00 лв., представляваща
дължима сума по запис на заповед от 28.09.2018г., ведно със законната лихва,
считано от 21.11.2018г. до окончателното й заплащане, както и сумата 1310,00
лв. - разноски по делото, от които 110,00 лв. – държавна такса и 1200,00 лв. -
адвокатско възнаграждение. Безспорни са и фактите,
че в срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист.
Видно
от запис на заповед, издаден на 28.09.2018г., приложен в оригинал по ч. гр.
дело № 2361/2018г. по описа на ГОРС, в същия е вписано, че Н.И.С. с ЕГН **********,
като издател, се задължава неотменимо и безусловно да заплати по този запис на
заповед без протест и без разноски на „Стели Козметик” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Мерданя, ул. „Мир” № 17, представлявано от управителя С.К., или на негова
заповед, сумата от 5500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/ -
последното изписано ръкописно със синьо мастило. В приложения запис на заповед
е вписано - падеж : 30.10.2018г., място на издаване и място на плащане : гр.
Велико Търново, дата на издаване на записа на заповед : 28.09.2018г.
Безспорни в настоящото
производство са фактите, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор, сключен на 02.10.2017г., по силата на
което Н.С. е заемал длъжността „Продавач разносна търговия” при работодател „Стели Козметик” ЕООД с. Мерданя. Видно от
горепосочения трудов договор и длъжностната характеристика на длъжността
„продавач, разносна търговия”, сред основните трудови задължения и
отговорности, вменени на С. от работодателя, са : посещава и обслужва клиенти в
своя район, събира отпуснатите кредити в уговорените срокове, приема парични
суми, връща ресто и издава касови бележки и фактури, носи отговорност за
констатирани липси на стоки.
Видно от приетото писмено доказателство – протокол за
установяване на липси от финансова ревизия /л.7 от делото/, в същия е
удостоверено, че на 25.09.2019г. С.К. – управител на „Стели Козметик” ЕООД, в
присъствието на Е. К.а, е извършена финансова ревизия на Н.С., назначен на
длъжност …… по постоянен трудов договор, като при извършената ревизия е
установено, че липсват от касата на Н.С. сумата в размер 5500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/ - последното изписано
ръкописно със синьо мастило. Протоколът е подписан от Ст.К., Е. К.а –
продавач-консултант, и Н.С..
По делото са приети като писмени
доказателства 62 броя стокови разписки за получените стоково-материални
ценности /индигирани копия/, видно от които в същите са вписани дати за период
02.07.2018г. – 13.09.2018г., за получател е вписано лицето „Н.”, за изпълнител
е вписано лицето „Елица”, посочени са различни видове стоки, количество,
единична цена и стойност на същите, като във всичките липсва посочване на име и
фамилия и подписи на лицата в графите за „предал” и „приел”.
Съдът е приел за безспорни по настоящото дело фактите,
че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 01.10.2018г., със Заповед № 1/01.10.2018г. на управителя на
„Стели Козметик” ЕООД с. Мерданя, на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ /л.8 от
делото/.
Видно от приетата съдебно-графическа експертиза, в приложените
по делото запис на заповед от 28.09.2018г. с издател Н.И.С., протокол за
установяване на липси от финансова ревизия от 25.09.2019г., трудов договор № 3
от 01.10.2017г., длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на
трудово правоотношение № 1 от 01.10.2018г., всички подписи, положени от името на Н.И.С., са
положени от Н.И.С.. От приетата СГрЕ се установява също, че ръкописният
текст 5500 (пет хиляди и петстотин лв.) в
записа на заповед от 28.09.2018г. и в протокол за установяване на липси от
финансова ревизия от 25.09.2019г., е изпълнен от управителя на „Стели Козметик" ЕООД – С.Г.К..
Видно от заключението на приетата съдебно-химическа
експертиза, химикалната паста, използвана за изписване на ръкописния текст 5500 (пет хиляди и петстотин лв.) в запис на
заповед с дата на издаване 28.09.2018г., съвпада с химикалната паста,
използвана за полагане на подписа и написване на ръкописно изписаните имена,
наименовани да са на Н.С.. Видно от заключението, химикалната паста, използвана
за изписване на ръкописния текст 5500
(пет хиляди и петстотин лв.) в протокол за установяване на липси от финансова
ревизия от 25.09.2019г., съвпада с химикалната паста, използвана за полагане на
трите подписа, наименовани да са на Ст. К., Ел.К.а и Н.С.. От приетата СТЕ се
установява, че не може да се определи давността на изписването на ръкописния
текст 5500 (пет хиляди и петстотин лв. ) в горепосочените два
документа, спрямо положените в тях подписи, нито да се установи кога са положени подписите върху протокол за
установяване на липси от финансова ревизия от 25.09.2019г., и дали същите са
положени през 2018г. или през 2019г., поради липса на надеждна методика.
Видно от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, липсата, установена с протокол за установяване
на липси от финансова ревизия от 25.09.2019г., е намерила счетоводен израз по
счетоводните книги на дружеството за 5500 лв., като е отразена по сметка 422
Подотчетни лица. От заключението на СИЕ се установява, че направеният запис на
тази счетоводна операция е : „Извършени продажби на стоки, без да са отчетени
приходите от това в паричен еквивалент”, а счетоводната операция е направена
към 30.09.2019г. с дата 25.09.2019г.
Съдът кредитира изцяло заключенията на СГрЕ, СХИ и СИЕ,
като обосновани, кореспондиращи на приетите писмени доказателства и неоспорени
от страните.
Видно от показанията на свидетеля Т. И. /служител в
„Стели Козметик” ЕООД/, същият работил заедно с ответника около две седмици,
през които С. нямал стоки, а му показвал обектите. Свидетелят знае от своята
съпруга /също служител в ищцовото дружество/, която разбрала от г-н К., за
извършената ревизия на Н.. Свидетелят няма представа колко ревизии са правени
на Н.. Твърди, че е присъствал, когато г-н К. го питал къде са парите, откъде
са липсите. Видно от показанията на св. И., той е присъствал в края на м.09.,
към 24-25, в офиса на фирмата в гр. В.Търново, когато г-н К. прочел на Н.
записа на заповед и той подписал доброволно този документ. Свидетелят не помни
тогава Н. да е разписвал други документи. Мисли, че записа на заповед и
документа за ревизията не са подписани на един и същ ден.
Видно от показанията на св. Ел. К.а /съпруга на
управителя на „Стели Козметик” ЕООД” с. Мерданя/, Н. работил в тяхната фирма
като търговски представител, като през месеците юли, август и септември 2018г.
вземал много стока, а отчитал малко оборот. Свидетелката твърди, че първата
ревизия на Н. била през м. юли, като на нея не му излезли около 2000 лв.; след
един месец на втората ревизия се установила липса на още повече пари, като и
при двете Н. заявил, че не знае откъде е; след няколко дни му направили още
една ревизия и излязла още по-голяма липса, като той се съгласил с нея. Видно
от показанията на св. К.а, Н. подписал пред нея документ за последната ревизия.
Свидетелката установява, че Н. не е присъствал на съставянето на протокола за
ревизията, който му бил представен в магазина и там го подписал. Мисли, че
записът на заповед и протоколът за ревизията не са подписани на един и същ ден.
Свидетелката посочва, че всяка сутрин тя предава стоката, като съставя стокова разписка;
няма поглед какви документи взема от салоните. Видно от показанията на св. К.а,
те не знаят точно като артикул какво липсва, а само като пари - като обща
стойност не излизали пари; за това извличали информация от началното салдо, от
стоката, която е взета от Н., от оборота, който е давал. Свидетелката сочи, че
този оборот С. си го води, но не е ясно точно какви стоки са продадени, само
като сума е ясно. Не знае какъв документ се съставя при отчитане на оборота,
защото това не става при нея; не знае ответникът какво е продал през деня. Свидетелката
твърди, че те не правят ревизия по артикули, а за паричните суми, като паричните
суми по дадените стокови разписки за периода не съответстват на тези по
отчетите.
Видно от показанията на свидетеля Л.Л. /приятелка на
ответника/, през м.08.-09.2018г. Н. й звъннал и казал, че според работодателя
му има липса в размер на 9800 лв., Н. бил шокиран; впоследствие С. също й
звъннал и казал, че са правили ревизия на Н. и тя не излиза, като сумата е 9800
лв. Свидетелката твърди, че на другия ден С. пак й звъннал и казал, че са
правили друга ревизия и липсата е 5500 лв., като искал тя да накара Н. да върне
тези пари; после пак й звънял със заплахи, че ако не си вземе парите по един
начин, ще си ги вземе по друг начин, като изпрати мутрите у тях… че тогава ще
стане страшно. Свидетелката посочва, че впоследствие Ст.К. звънял, за да накара
Н. да изтегли заем и да напусне работа. Видно от показанията на св. Л., г-н К.
звънял на нея около 7-8 пъти, а на Н. – повече; чувала е заплахи от г-н К., че
ще прати мутри на него, на сестра му, че ще го пребият, ще лежи по канавките;
след прекратяването на трудовото правоотношение г-н К. не е звънял повече.
Свидетелката сочи, че Н. бил много притеснен; казвал, че не ги дължи тези пари.
Видно от показанията на свидетеля М.Й. /собственик на
счетоводна кантора, водеща счетоводството на „Стели Козметик” ЕООД/, бланката
за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е изготвена в нейния
офис и е подписана там; всичко, свързано с трудовото досие на ответника, е
подписвано в счетоводната й кантора пред някой от 8-те служители.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК,
който е допустим. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца
действително е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване съществуването на оспореното от ответника вземане, като искът е
предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
С протоколно определение от 19.11.2019г., съдът е
постановил, на основание чл.193,ал.2 ГПК, да се извърши проверка на истинността
на приетите по делото писмени доказателства, представляващи запис на заповед,
издаден на 28.09.2018г., протокол за установяване на липси от финансова ревизия
от 25.09.2019г., длъжностна характеристика, заповед 1/01.10.2018г. за
прекратяване на трудово правоотношение.
След като прецени възраженията на ответника С., с
които същият оспорва да е подписал оспорените документи, съдът намира, че
същите са неоснователни и недоказани. В тази връзка, от заключението на
приетата СГрЕ се установява по категоричен начин, че в оспорените документи
подписът за „Н.С.” е положен от ответника Н.С.. Предвид изложеното и с оглед
разпоредбата на чл.194,ал.2,пр.2 от ГПК, съдът следва да приеме, че оспорването
на приложените по делото документи, не е
доказано, тъй като тези документи са подписани от посоченото в тях лице Н.И.С..
Разгледан по същество, предявеният иск с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.535 и сл. от ТЗ се явява неоснователен
по изложените по-долу съображения.
Предметът на спора в настоящото исково производство се
определя от правното твърдение на ищеца за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Съгласно
задължителното тълкуване на закона, дадено в т.17 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК,
подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.417,т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по
редовен от външна страна менителничен ефект.
Съдът счита, че процесният запис на заповед, издаден
на 28.09.2018г., формално отговаря на изискванията относно формата, установени
в разпоредбата на чл.535 от Търговския закон, т.е. същият представлява редовен
от външна страна документ, като формално удостоверява и търсеното вземане.
При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или
от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази
хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Във връзка с изложеното по-горе, тъй като ответната страна
предявява множество възражения по повод каузалното правоотношение, вземането по
процесния запис на заповед, издаден на 28.09.2018г., с падеж на 30.10.2018г.,
следва да се прецени и от гледна точка на обуславящото правоотношение по повод пълната
имуществена отговорност по чл.207,ал.1,т.2 от КТ за липса, претендирана от
ищеца-работодател от ответника-служител, като трябва да се изследва и дали това
вземане, инкорпорирано в менителничния ефект, е действително съществуващо. В
случая, както от приетите писмени доказателства (трудов
договор № 3/02.10.2017г., длъжностна характеристика за длъжността „Продавач
разносна търговия” при „Стели Козметик” ЕООД с. Мерданя, протокол за
установяване на липси от финансова ревизия от 25.09.2019г., заповед
1/01.10.2018г. за прекратяване на трудово правоотношение), така и с оглед липсата на спор между страните относно това
обстоятелство, се установява, че е налице каузално правоотношение – претенцията
на работодателя „Стели Кзметик” ЕООД за реализиране на пълна имуществена отговорност
чрез заплащане от ответника С. – заемал отчетническа длъжност по трудовото му
правоотношение с ищцовото дружество, в размер на сумата от 5500 лв.,
представляваща финансови липси, установени с протокол за установяване на липси
от финансова ревизия от 25.09.2019г., по повод и за обезпечаването на което е
издаден процесният запис на заповед. Поради това, при разглеждане на настоящия
иск, съдът задължително трябва да изследва дали съществува вземане по
каузалната сделка. Без значение е това, че записът на заповед по принцип има
характер на абстрактна сделка, доколкото в случая той е бил издаден с
предназначение да гарантира изпълнението на задължение за липси в пълния им
размер по време и във връзка с осъществявана отчетническа дейност, в процеса
следва да се проверят фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнение на
задълженията по каузалното правоотношение, обуславящи съществуването или не на
вземането по него. Въведените твърдения или
възражения на страните за връзката между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга, подлежат на
изследване доколкото същите биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед.
От друга страна, вземането на
основание на ценната книга, независимо от гаранционно – обезпечителния му характер, възниква на датата на
издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната
книга. В производството по чл.422 от ГПК вземането ще се
признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение, ако е изискуемо съобразно с
падежа на ценната книга. При въведени възражения, основани на каузалното
правоотношение, следва да е изискуемо и вземането по така обезпеченото каузално
правоотношение. За вземанията по каузалното правоотношение, които не са
изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на
изпълнение вземане и по ценната книга. Противното би означавало да се
предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на
заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителния характер на ценната
книга. /В този смисъл е Решение № 108 от
22.07.2014г. по т. д. № 2418/2013г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на
чл.290 от ГПК/.
Пълната имуществена отговорност по чл.207,ал.1,т.2 от КТ
за липса е приложима само за отчетници. Това следва както от императивния
характер на разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на
неотчетност и недостиг на парични или материални ценности с неустановен
произход. Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране,
съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности,
независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това прозтича
от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена за
обезщетяване на работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде
установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата, които
трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество.
Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са
връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях /в този смисъл са Решение
№ 493/23.11.2011г. по гр.дело № 586/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение №
252/18.05.2011г. по гр.дело № 1531/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение №
1/31.01.2011г. по гр. дело № 158/2010г. на ВКС, I. г.о., Решение № 152 от
1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6083/2014 г., IV г. о., постановени по реда на
чл.290 от ГПК, и др./.
Съдът намира за установено от приетите по делото
писмени доказателства, че ответникът Н.С. е бил материалноотговорно лице при „Стели Козметик”
ЕООД с. Мерданя, тъй като в качеството си на „Продавач, разносна търговия” в това дружество, на ответника е било възложено като трудово
задължение да съхранява, разходва и отчита материални и парични ценности – обслужване на клиенти чрез представяне, офериране и
продажба на продукти, да събира отпуснатите кредити в уговорените срокове, да
приема парични суми, да връща ресто и да издава касови бележки и фактури. Фактите, че С. е осъществявал отчетнически функции при дружеството-ищец
(функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални
ценности) не се оспорват от двете страни и се потвърждават от приетите писмени
доказателства – трудов договор и длъжностна характеристика. Цитираните писмени
доказателства, както и събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите
Ел.К.а, Т.И., Л.Луков, изслушване на ответника по реда на чл.176 от ГПК), обосновават
и извод, че освен изричното вписване на описаните по-горе задължения в
длъжностна характеристика за длъжността „Продавач, разносна търговия” като
основни длъжностни задължения, ответникът действително е осъществявал възложените
му от работодателя трудови функции, свързани
със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални
ценности, като работникът реално е имал достъп до тях и това е съществена
функция на изпълняваната от него длъжност. Поради това, съдът приема за доказани твърденията
на ищеца, че ответникът е осъществявал отчетническа дейност по смисъла на
чл.207,ал.1,т.2 от КТ, вкл. при и по
време на изпълнение на трудовите си задължения през месеците юли, август и
септември, до прекратяване на трудовото правоотношение между страните със Заповед
№ 1/01.10.2018г.
Съдът счита, че в настоящия случай, обаче, не се
установява наличието на щета, която да съставлява предпоставка за ангажиране на
пълната имуществена отчетническа отговорност на ответника като липса по смисъла
на чл.207,ал.1,т.2 от КТ, т.е. като състояние на неотчетност с неустановен
произход. В тази връзка, съдът споделя възраженията на ответната страна, че в
случая не са налице безспорни, категорични и съставени по предвидения за това
ред доказателства относно вида, размера /количеството/ и стойността на поверените
от ищеца – работодател на ответника-работник материални и финансови ценности за
съхраняване, разходване и отчитане, и съответно неотчетени от него, в
изпълнение на отчетническата дейност от ответника.
Съгласно трайната съдебна практика по приложението на
чл.207,ал.1,т.2 от КТ, работникът, комуто е възложено като трудово задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности
отговаря спрямо работодателя за липса, когато е получил такива, но не е
представил документи за изразходването им. В производството по иск за
реализиране имуществената отговорност на отчетника е в негова тежест да
установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по
предназначение. В тежест на работодателя, обаче, е да докаже получаването на
ценностите от работника, което може да бъде извършено с всички доказателствени
средства. Настоящият съдебен състав счита, че въпреки възложената му в хода на
делото доказателствената тежест, ищецът не ангажира никакви годни
доказателства, които да установят по безспорен начин какви конкретни по вид,
размер /количество/ и стойност финансови и материални ценности са предадени от
работодателя „Стели Козметик” ЕООД на служителя С., и съответно са получени от
отчетника и подлежащи на отчитане от него през процесния отчетен период.
На първо място, съдът
счита, че ангажираните от ищцовото дружество писмени доказателства – 62 броя
стокови разписки за получените стоково-материални ценности, макар и да съдържат
описание на конкретни видове стоки, тяхното количество, единична цена и
стойност, не удостоверяват по никакъв начин фактите, че визираните в тях стоки,
в същия вид, количество, качество и стойност, са били надлежно заприходени и
налични на склад при ищеца – работодател през периода 02.07.2018г. –
13.09.2018г., че именно тези стоки са предадени надлежно от работодателя „Стели
Козметик” ЕООД на ответника-отчетник, нито че точно тези материални ценности са
получени от отчетника С. за съхраняване, разходване и отчитане при и по повод
осъществяваната от него отчетническа дейност. В тази връзка, съдът счита, че
горепосочените документи, ангажирани от ищеца като писмени доказателства за
установяване възлагането върху ответника на стоково-материални ценности, нямат
характеристиките на официален документ /чл.179 от ГПК/, тъй като липсват
достатъчно данни да са съставени от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред; същите нямат характер и частни документи по смисъла
на чл.180 от ГПК, тъй като в тези разписки не е удостоверено кои лица са издали
процесните стокови разписки (посочени са единствено собствени имена на
физически лица : „получател – Н.”, „изпълнител – Е.”), в същите липсват каквито
и да е данни техен издател да е „Стели Козметик” ЕООД с. Мерданя, представлявано
от управител Ст. К., както и именно това ЮЛ – работодател да е предало
описаните в тях стоки на ответника Н.С. – като отчетник. Поради това, при
обсъждане на доказателствената сила на цитираните доказателства, след като взе
предвид, че приложените стокови разписки не са и подписани от лицата, които са
ги издали, съдът счита, че същите не могат да се приемат за годно писмено
доказателство за удостоверяване на фактите, че изявленията, които се съдържат с
тях, са направени от ищеца - работодател и от ответника-служител по време и във
връзка със съществувалото трудово правоотношение между тях и възложената на
ответника отчетническа длъжност. В тази връзка, настоящият съдебен състав
счита, че показанията на свидетелите Т. И. и Ел. К.а, както и изявлението на
управителя на „Стели Козметик” ЕООД по реда на чл.176 от ГПК, не съдържат
никакви конкретни данни в тази насока, а изявлението на управителя Ст.К., че
„имали заведена информация на компютри, но те били наводнени и документацията
била унищожена напълно”, се явява голословно и неподкрепено с никакви годни
доказателства в производството, поради което тези гласни доказателства не могат
да служат за удостоверяване на твърдените от ищеца факти относно това какви
конкретни по вид, размер /количество/ и стойност финансови и материални
ценности са предадени от работодателя „Стели Козметик” ЕООД на служителя С., и
съответно са получени от отчетника във връзка с изпълнение на отчетническата
длъжност през процесния отчетен период.
Наред с това, съдът споделя изцяло доводите на
ответната страна, че т.нар. „ревизии”, на които ищецът се позовава за
установяване на процесната липса, не са извършени надлежно от страна на работодателя,
като данните по делото /показанията на свидетелите Т. И. и Ел. К.а, изявлението
на управителя на „Стели Козметик” ЕООД по реда на чл.176 от ГПК/ сочат, че
такива вероятно са осъществени на неустановени дати, без предварително определени
правила от страна на законния представител на дружеството, без определена
комисия и без предварително определен ред и начин за извършването им, при което
същите се явяват и документално необосновани. Видно от данните по делото,
ищецът не представя никакви писмени доказателства, които да установяват, че
работодателят е издал нарочна заповед, в която да е определил датата, реда и
начина и конкретна комисия за извършване на инвентаризация, в съответствие с
изискванията на чл.16,ал.1,т.7 от ЗСч., нито, че са извършени реални
инвентаризации в сочените от него моменти – мл юли, м.август и м.септември
2018г., по смисъла на § 1, т.5 от ЗСч., като процес на подготовка и фактическа
проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на
активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на
получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални
разлики. В тази връзка, съдът намира, че приетото по делото и оспорено от
ответната страна писмено доказателство - протокол за установяване на липси от
финансова ревизия от 25.09.2019г., не съставлява годно писмено доказателство,
което да установява наличието на липса на визираната в него парична сума в
размер от 5500 лв., а още по-малко и надлежно установена липса на конкретни по
вид и количество материални ценности на същата стойност, съгласно изискванията на
чл.207,ал.1,т.2 от КТ, считано за конкретен период по време на осъществяване на
отчетническа дейност от ответника. Съдът приема, че цитираният протокол за
установяване на липси от финансова ревизия от 25.09.2019г. не представлява
документ, годен да удостовери липси на финансови и материални ценности, тъй
като не е съставен и в изпълнение на горепосочените изисквания, при условията, и
в съответната форма и съдържание, съгласно изискванията за осчетоводяване на
липси по действащите нормативни актове, а има единствено декларативен характер.
Наред с това, съдът намира, че доказателствената сила на горепосоченото писмено
доказателство се разколебава силно, както с оглед гореизложените обстоятелства,
така и предвид наличието на съществени външни недостатъци по смисъла на
чл.178,ал.2 от ГПК, тъй като в протокола на първо място има ръкописно добавен
на неустановена дата от управителя С.К. текст „5500” „(пет хиляди и петстотин
лева)»,
удостоверено с приетата СХЕ. На второ
място, съгласно удостовереното в печатното съдържание на същия, протоколът за
установяване на липси от финансова ревизия е съставен на дата 25.09.2019г., при
въведени от ищеца твърдения за удостоверяване с този протокол на извършена
ревизия в края на м.08.2018г. и установени по време на нея неотчетени парични
средства в размер на 2500 лв., както и за извършена ревизия в началото на
м.09.2018г. и установени на нея неотчетени парични средства от 3000 лв., без да
са налице ангажирани от ищеца писмени доказателства за удостоверяване на факта,
който същият се опитва да докаже впоследствие в процеса за надлежно
установяване на процесната липса на дата 25.09.2018г., а не на дата
25.09.2019г. В тази връзка, съдът счита също, че на стр.2 от исковата молба се
съдържа признание от страна на ищеца, че именно на дата 25.09.2019г. е
направена окончателна финансова ревизия на Н.С., която е потвърдила финансовите
липси от предходните две ревизии и е съставен приложеният по делото протокол за
нейното удостоверяване. Не на последно място, от приетата по делото СИЕ,
неоспорена от ищеца и изцяло кредитирана от съда, както и от поясненията на
вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява по категоричен начин, че
липсата, установена с протокол за установяване на липси от финансова ревизия от
25.09.2019г., е намерила счетоводен израз по счетоводните книги на дружеството
за 5500 лв., като е отразена по сметка 422 Подотчетни лица, като счетоводната операция е направена към
30.09.2019г. с дата 25.09.2019г., без да са налице документи,
удостоверяващи надлежно извършена инвентаризация с конкретно количество и
стойност, подписана от комисията, която я е извършила, и от съответното МОЛ, и
без липсата да е отразена текущо в годината, в която се твърди да е установена
от работодателя.
Предвид изложеното и след като взе предвид, че
посоченият по-горе протокол за установяване на липси от финансова ревизия от
25.09.2019г. не удостоверява надлежно извършена инвентаризация и/или ревизия и
осчетоводяване на липси в „Стели Козметик” ЕООД с. Мерданя, съдът приема, че
същият не може да се ползва като годно писмено доказателство, установяващо
законосъобразно констатирана липса на материални и финансови ценности в
претендирания по делото общ размер от 5500 лв., към момента на заемане на
отчетническата дейност от ответника С., нито към момента на издаване на
процесния запис на заповед с дата 28.09.2018г. и към датата на настъпване на
неговия падеж – 30.10.2018г.
Предвид гореизложеното, след
като прецени, че въпреки възложената върху него доказателствена тежест, ищецът
не ангажира други годни доказателства за установяване на фактите какви конкретни
по вид, количество и стойност парични и материални ценности са възложени от
работодателя „Стели Козметик” ЕООД на служителя Н.С. през периода
м.07.-м.09.2018г. и са получени от ответника във връзка с качеството му на
отчетник при ищеца-работодател през този период, нито относно надлежното
констатиране на липси на стоково-материални и финансови ценности от
работодателя, съдът приема, че в настоящия случай не са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл.207,ал.1,т.2 от КТ за ангажиране на пълна
имуществена отговорност на ответника Н.С. за липси на обща стойност 5500 лв. към датата на издаване на процесния запис на заповед -
28.09.2018г. и към датата на настъпване на неговия падеж – 30.10.2018г.
Поради това и след като съобрази, че падежът на записа
на заповед е настъпил на 30.10.2018г., към която дата, според изложеното дотук,
не е било налице изискуемо парично задължение в размер на 5500 лв.,
представляващо установена липса по смисъла на чл.207,ал.1,т.2 от КТ, макар и ответникът
да не спори, то предявеният иск, доколкото касае вземане по запис на заповед,
обезпечаващ посочената каузална сделка, се явява неоснователен. В тази връзка, съдът приема, че паричното вземане на ищеца, предмет
на настоящия правен спор, не е установено по основание – не се установява
същото да е дължимо по запис на заповед, издаден на 28.09.2018г., с падеж на 30.10.2018г.,
издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от пълна имуществена
отговорност за липса, което не е било надлежно установено, съобразно
изискванията на закона, нито изискуемо, към посочените дати. С оглед на това,
основателни и обосновани се явяват възраженията на ответната страна, че ответникът
С. не дължи исковата сума на основание приложения по делото запис на заповед,
издаден на 28.09.2018г.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
приема, че в случая не се установява съществуването на парично вземане на ищеца
„Стели Козметик” ЕООД с. Мерданя против ответника Н.С. за сумата 5500 лв., представляваща неиздължена сума
по запис на заповед, издаден на 28.09.2018г., с падеж 30.10.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2018г. до окончателното й
изплащане. Поради
това, съдът приема, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
претендираната главница, считано от 21.11.2018г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело №
4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В тази връзка, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се
явява и следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане в негова
полза на направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер от 600 лв. и за възнаграждение на вещо лице – 400 лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска,
т.е. изцяло - в общ размер от 1000 лв.
Наред с това, предвид отхвърляне изцяло на ищцовата
претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по
чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като
такива, както в частта им за присъждане на сумата 110 лв. - платена държавна
такса, и сумата от 1200 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, двете
сторени в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за
присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за
доплатена държавна такса - 120 лв., депозит за призоваване на свидетел – 20
лв., депозити за вещи лица – общо 150 лв., платен адвокатски хонорар по изп.
дело № 221/2018г. – 400 лв., и за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лв., т.е. общо в размер от 1890 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание
чл.194,ал.2,пр.2 във вр. чл.193 от ГПК, че оспорването
на истинността на приложените по делото документи - запис на заповед,
издаден на 28.09.2018г., протокол за установяване на липси от финансова ревизия
от 25.09.2019г., длъжностна характеристика, заповед 1/01.10.2018г. за
прекратяване на трудово правоотношение, не е доказано, тъй като тези документи
са подписани от посоченото в тях лице Н.И.С..
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.535 и сл. от ТЗ,
предявен от „СТЕЛИ КОЗМЕТИК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : село Мерданя, общ. Лясковец, ул. „Мир” № 17, представлявано от управителя С.К., чрез адв. Н.М. от САК, против Н.И.С. с ЕГН **********, с адрес ***, за
приемане за установено, че Н.И.С. с ЕГН ********** дължи заплащане на „СТЕЛИ КОЗМЕТИК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : село Мерданя, общ. Лясковец, ул. „Мир” № 17, на СУМАТА от 5500 лв.
/пет хиляди и петстотин лева/, представляваща неиздължена сума по запис на
заповед, издаден на 28.09.2018г., с падеж на 30.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.11.2018г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 2840 от 22.11.2018г. за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 22.11.2018г. по ч. гр. дело № 2361/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „СТЕЛИ КОЗМЕТИК” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : село Мерданя, общ. Лясковец, ул. „Мир” № 17, представлявано от управителя С. Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.С. с
ЕГН **********, с адрес ***, СУМА
в размер на 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско
възнаграждение /600 лв./ и за възнаграждения на вещи лица /400 лв./, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 ГПК, предявена от „Стели Козметик” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя С.К., чрез адв. Н. М. от САК, против Н.И.С. с ЕГН **********, за заплащане на
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса – 110
лв. и за платено адвокатско възнаграждение – 1200 лв., както и за заплащане на
направените по настоящото исково производство разноски за доплатена държавна
такса - 120 лв., за депозит за призоваване на свидетел – 20 лв., за депозити за
вещи лица – общо 150 лв., за платен адвокатски хонорар по изп. дело №
221/2018г. – 400 лв., и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……………………