Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
12.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7908/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.К.А., с която е
предявен срещу ДЗИ - О.З.ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
сумата от 200000 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 01.04.2014 г., заедно със законната лихва за
период 3 години преди предявяване на иска, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 13060,93 лв., представляваща мораторна лихва върху изплатено
застрахователно обезщетение за периода от датата на деликта до датите на
плащанията.
Ищецът твърди, че е пострадал при
ПТП, настъпило на 01.04.2014 г., в резултат на което е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание
и размер. Навежда оплакване, че на ищеца е изплатена сумата от 100000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както и сумата от 215001,02 лв. по застраховка „Живот“,
сключена с ответника. Позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязло в сила решение от 08.05.2015 г.,
постановено по н.а.х.д. № 378/2015 г. на СРС, М.М.Н.е
признат за виновен в това, че на 01.04.2014 г. в гр. София, около 15:50 часа,
на бул.Цар Борис III, в района
на № 100, с посока на движение от бул.Акад.И. *** Делчев при управление на лек
автомобил „Мерцедес СЛ 55 АМГ“ с ДК № ******, е нарушил правилата за движение,
както следва: чл.6, т.1 ЗДвП: „Участниците в движението: 1. съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка ...“; чл.16, ал.1, т.З ЗДвП: „На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:... 3.
когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да
се движи в лентите за насрещно движение ...“; чл.21, ал.1 ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава стойност от 50 км/ч. за населено място“; чл.23, ал.1 ЗДвП: „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко ...“; чл.63, ал.2, т.2 ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка има
следните изображения, наименования и значения: ... 2. „Двойна непрекъсната
линия - M2“ - На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат...“, като водачът М.М.Н.не е спазил
необходимата надлъжна безопасна дистанция с движещия се пред него неизвестен
лек автомобил, като се е движел със скорост от 60 км/ч. и е навлязъл в
насрещната пътна лента за движение, без да се убеди, че няма да застраши
насрещно движещия се мотоциклет, управляван от К.К.А.,
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на К.К.А.,
изразяваща се в: счупване на лявата бедрена кост, счупване на пищялните кости
на лявата подбедрица, травматичен деколман и конквасация на меките тъкани на
левия крак, довели до трайно (за период повече от 30 дни) затрудняване на движенията
на левия долен крайник, травматичен шок, довел до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, кожен цикатрикс и кожен дефект не левия крак, довело
до обезобразяване на други части на тялото (левия крак) – престъпление по
чл.343, ал.1, б.„б“, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 НК.
По силата на чл. 300 ГПК (и с оглед приетото в т.15 на
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) решението по чл.78а НК е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на
увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството и причинените
съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлото в сила
решение.
Установи се
от представените медицински документи и заключението на СМЕ по делото,
изготвена от вещо лице ортопед-травматолог, че от произшествието ищецът е
получил следните травматични увреждания: травматичен
шок; контузия на гръдния кош и белите дробове; открито многофрагментно счупване
на лявата бедрена кост; травматичен деколман (отлепване на кожата от
подлежащите тъкани) на лявото коляно; конквасация (размачкване) на меките
тъкани на лявата подбедрица; открити многофрагментни фрактури на костите на
лявата подбедрица; посттравматична увреда на левия тибиален и фибуларен нерв;
остра хеморагична анемия; остеомиелит на счупените кости; сепсис; тежки
козметични кожни и мускулни дефекти на целия ляв долен крайник; посттравматична
контрактура (обездвижване) на лявата колянна и лявата глезенна стави;
разкъсно-контузна рана на медиалната повърхност на десния крак.
Първоначално пострадалият е бил приет в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за овладяване на
тежкия травматичен шок, застрашаващ живота му, след което – в клиниката по
изгаряне и пластична хирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където по спешност са
били извършени хематологични, рентгенови, ехографски, КТ-ски изследвания и
консултации с различни специалисти. Извършена е първична обработка на
разкъсаните тъкани на левия долен крайник, за да се покрият отчасти костите на
откритите фрактури поради кожен дефект на подбедрицата - 9%. Пострадалият е
опериран по спешност. Извършено е открито наместване на счупената лява бедрена
кост и скрепяване на костните фрагменти с дълга метална плака и винтове.
Откритите фрактури на лявата подбедрица са стабилизирани чрез външен
АО-фиксатор. Включена е инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия и неколкократни вливания на кръв и кръвни продукти. Пострадалият
е настанен в реанимацията и поддържан в състояние на медикаментозна кома чрез
апаратна вентилация. След стабилизиране на състоянието му е претърпял още три
операции: на 04.04.2014 г. – дебридман
на раните и фасциотомия на лявата подбедрица;
на 12.04.2014 г. – некректомия на левия глезен и взета кожа за присаждане на
350 кв.см. от поясната област на пациента; на 29.04.2014 г. – автоприсадка на
кожа 1200 кв.см. и перфорация на околната 172 кв.см., на 27.06.2014 г. е свален
външният фиксатор, извадени са счупените шпилки и е поставена вакуумна
превръзка, на 02.07.2014 г. е извършена секвестректомия, дебридман. Започнала е
гнойна инфекция на левия крак, която не е била овладяна изцяло поради
резистентност на много от известните широкоспектърни антибиотици, поради което
се е стигнало до отстраняване на металната плака от счупената лява бедрена кост
и на металните остеосинтези от костите на лявата подбедрица. В периода
01.04.2014 г. – 25.03.2017 г. пострадалият е претърпял 16 мекотъканни и костни
операции и многобройни тъканни превръзки, като през първите две години след
инцидента болките са били интензивни, след което – упорити и обуславящи
необходимост от прием на обезболяващи. През първите две години пострадалият се
е придвижвал с инвалидна количка и патерици и се е нуждаел от чужда помощ в
ежедневието си, като след втората година, макар и трудно, е можел да се
самообслужва.
При
извършения личен преглед на пострадалия 4 години след инцидента вещото лице е
констатирало, че целият ляв долен крайник е обезобразен от множествени кожни и мекотъканни
(мускулни) дефекти, с видимо голяма деформация и с оток на тъканите. Левият
крайник е обезобразен - както на бедрото, така и на подбедрицата липсват
мускули, а тези, които са запазени, са в състояние на хипотрофия. Дори да се
направи пластика, грубите белези не могат да се заличат, особено след като
липсва мускул, а присадените кожни участъци имат намалена сетивност. Нарушен е
венозният и лимфния отток на крайника. Движенията на лявата тазобедрена става
са в норма. Движенията на лявата колянна става има ограничени движения: флексия
с дефицит от 45 градуса и екстензия – 10 градуса. Движенията на лявата глезенна
става са блокирани в състояние на шпиц и ищецът не може да извършва екстензия
на лявото ходило заради блокираната глезенна става, което го принуждава да се
предвижва, замятайки крак встрани, куца на ляво и има скъсяване на крака с 3
см. Не може да кляка, изкачва стълби със здравия крак, като издърпва другия
нагоре, не може да вдига ходилото нагоре, а влачи крака. Заради уврежданията в
областта и на бедрената кост, и на подбедрицата, походката е неправилна, като
вещото лице я сравнява с тази на лице, претърпяло инсулт – влече крака, което
оказва влияние и на гръбнака. И към настоящият момент търпи спорадични болки,
които през определени периоди ще се усилват особено при рязка промяна на
времето - при студено и влажно време, когато ще трябва да ползва седативни и
обезболяващи лекарства. Болките ще продължават, докато не изчезне окончателно
възпалителният костен процес, за който периодично провежда лечение, като в
долната част на лявата подбедрица има една фистула и две отстрани на глезенната
става, които периодично секретират гнойна колещи. Вещото лице сочи в заключението си, че острата форма на остеомиелит,
установена при ищеца, се е превърнала в труднолечима
хронична форма, като този гноен проецес се лекува
изключително трудно и въпреки че понякога затихва, практиката показва, че и
след години е възможно гнойният процес отново да се появи. В съдебно заседание
вещото лице е разяснило, че поради гнойните процеси, нарушаващи структурата на
костта и липсата на мускул на този крак, той е загубил възможността да използва
този крак, може да се движи, да извършва седяща работа или да полага
интелектуален труд, но физическите му възможности са пресечени.
По делото е
допусната и изслушана и СМЕ, изготвена от вещо лице офталмолог, от която се
установява, че няма отклонения в очните нерви и мускулите в анатомично
отношение, няма патологични стеснения или отпадания на зрителните полета, което
изключва наличието на исхемична оптикопатия като най-често състояние, водещо до
намалена зрителна острота или слепота, свързано с тежка кръвозагуба. Към
настоящия момент зрителната система функционира нормално, а затрудненията при
четене и гледане на близко може да се асоциира с възрастови изменения, които
настъпват около 45-годишна възраст, но не се установява да са в причинна връзка
с уврежданията от инцидента. Вещото лице е пояснило, че няма патологични
изменения в зрителната система, а ищецът се нуждае от очила, за да чете
наблизо.
По искане на
ищеца е разпитана свидетелката М.Г.Б., във фактическо съжителство с него, която
депозира показания относно състоянието му непосредствено след инцидента и по
време на провежданото лечение, което продължава и към момента, както и относно
негативното отражение, което получените травматични увреждания са имали върху
емоционалното му състояние и начина му на живот. По време на продължителното
лечение ищецът е изпитвал изключителни физически болки, които са съпътствали
както периода след изваждането му от медикаментозна кома, който е станало
продължително и трудно, така и дългия престой в интензивните отделения на
няколко клиники и извършените му операции. От показанията й се установява, че преди
произшествието ищецът и семейството му са водили изключително активен живот,
спортували са, пътували са интензивно, а след произшествието се е наложила
цялостна реорганизация на ежедневието, включително реорганизация на жилището
им, за да може да се приспособи към нуждите на ищеца. Преди катастрофата са
пътували всеки уикенд, а след това няколко пъти общо за четири години, като
пътуването със самолет е изключително затруднено заради физическите ограничения
на ищеца. Негативно е пострадала и кариерата на ищеца като адвокат, като преди
произшествието е имал успешна практика, а сега работи само по няколко дела.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. От решението на наказателния съд се установява противоправното деяние
на водача на лекия автомобил, травмите на ищеца и причинната връзка между ПТП и
уврежданията, която се потвърждава от заключението на СМЕ по делото. Поради
това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от М.М.Н.при управление на лек автомобил „Мерцедес
СЛ 55 АМГ“ с ДК № ******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Мерцедес
СЛ 55 АМГ“ с ДК № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между тях, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – момента на настъпване на увреждането през
м.04.2014 г. и социално-икономическата обстановка в страната към този период,
обуславяща обществения критерий за справедливост на тази етап от развитието й;
възрастта на пострадалия към същия момент – 37 години; броя, вида и тежестта на получените
увреждания; интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване, наличието на трайни последици за здравето на пострадалия и как
уврежданията са му се отразили с оглед на неговата личност, възраст, начин на
живот и среда.
При преценка
на горните обстоятелства за характера на уврежданията, продължителния период на
лечение, преминал в болнични заведения през първите месеци след увредата, проведените няколко оперативни интервенции и
интензивните болки, понесени от ищеца, наличието на сериозни трайни последици
за здравето на пострадалия негативната прогноза, сочеща нисък шанс за
възстановяване на крайника и двигателната му активност, и отнасяйки ги към
възрастта и начина му на живот, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 200000 лв. В
най-висока степен размера на обезщетението е повлиян от високата интензивност и
голямата продължителност на понесените болки от увредата
на левия крак и липсата на възстановяване и протичащите и в момента на
разглеждане на делото възпалителни процеси, провокирани от острия хронифициран остеомиелит.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване По делото са
изслушани две авто-технически експертизи, според едната от които преди
инцидента управлявания от ищеца мотоциклет се е движел със скорост 64 км/ч., а
според другата – със скорост около 49 км/ч. Изслушана е съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява, че увреждането на левия крак е получено по
механизма на директно травмиране от удар и притискане с много голяма кинетична
енергия между лява странична част на мотора в зоната на левия крак и лява
предна част на автомобила с елемент на притискане на крайника и към самия
мотор. Контузията на гръдния кош и на десния крайник са получени при
последвалото отхвърляне и падане на моториста на терен надясно. Според вещото
лице, изготвило СМЕ, възприело скорост на мотоциклета от около 68 км/ч., ако
мотоциклетът се беше движил с 10 км/ч. по-ниска скорост, щеше да получи по-леко
увреждане и с голяма вероятност е било възможно травмата на белите дробове да не
настъпи. По делото не се установява по безспорен начин скоростта на
мотоциклета, за да се направи извод, че същата обективно е допринесла за
настъпване на инцидента, нито се установява в какъв обем щяха да бъдат
получените увреждания при по-ниска скорост. В тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че пострадалият е допринесъл по
някакъв начин за настъпване на вредоносните последици. Такова доказване в
случая не беше проведено, поради което възражението на ответника за съпричиняване
е неоснователно.
Установи се
по делото, че ответникът е изплатил на ищеца по застраховка „Живот“, сключена
със застрахователна полица № 13/11 от 28.02.2011 г. (л.347), както следва:
сумата от 36965,19 лв. (л.349), сумата от 49286,92 лв. (л.350), сумата от
128748,91 лв. (л.365), или общо – сумата от 215001 лв. Неоснователно е
възражението на ответника, че обезщетението по застраховка „Гражданска
отговорност“ следва да бъде намалено с изплатената сума по застраховка „Живот“.
Заплащането на уговорената застрахователна сума при настъпване на
застрахователно събитие при т.нар. лични застраховки (договор за застраховка
„Живот“ и „Злополука“) не притежава пряко обезщетително действие, а се заплаща
наред с другите обезщетения. В този смисъл личните застраховки не са насочени
към обезщетяване на действително причинените вредоносни последици, а
застрахователната сума се дължи наред с обезщетението, с което се репарира
настъпил вредоносен резултат – арг. чл.238, ал.2 КЗ /отм./, който предписва, че
застрахованият или третото ползващо се лице имат право на застрахователна сума
и в случаите, когато онзи, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети
застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е получил
заплащане по друг застрахователен договор. В този смисъл са и задължителните
указания, дадени в ППВС № 4/1961 г. Подлежат на приспадане от обезщетението по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /включително от
платимото от Гаранционния фонд обезщетение/ само получени от пострадалия от
непозволено увреждане при условия на трудова злополука или неговите наследници
суми по задължителна застраховка „Трудова злополука“, когато последната е
сключена от работодател в изпълнение на задължението му по чл.249 т.3 КЗ /отм./
вр. чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. с Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука“. Изплатените на увредения или неговите наследници застрахователни
суми по лични доброволни застраховки „Живот“ и „Злополука“ по см. на гл.21 от
КЗ /отм./ не се приспадат от размера на обезщетението, дължимо по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. от Гаранционния фонд (в
посочения смисъл – решение № 116 от 03.07.2017 г. по т.д. № 1921/2016 г. на
ВКС, I т.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК). Ето защо неоснователно е възражението на
ответника за намаляване на застрахователното обезщетение с изплатените на ищеца
суми по застраховка „Живот“ за процесното застрахователно събитие.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че ответникът е изплатил по застраховката
„Гражданска отговорност“ на пострадалия сумата от 100000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, което се потвърждава от
представените: преводно нареждане от 16.04.2015 г. за сумата от 70000 лв.
(л.392) и преводно нареждане от 04.02.2016 г. за сумата от 30000 лв. (л.394). С
изплатената сума следва да се намали размерът на определеното обезщетение.
По
изложените съображения искът следва да се уважи до размера на 100000 лв. и да се
отхвърли до пълния предявен размер от 200000 лв.
Върху присъдения
размер се дължи лихва от датата на произшествието – 01.04.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата. С оглед диспозитивното начало обаче на ищеца
следва да се присъди законна лихва от заявения от него начален момент –
22.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД:
Ищецът
претендира изтекла мораторна лихва за периода от датата на деликта до датите на
извършените доброволни плащания по процесната
застраховка, т.е. – от 01.04.2014 г. до 16.04.2015 г. върху сумата от 70000 лв.
в размер на 7424, 66 лв. и от 01.04.2014 г. до 04.02.2016 г. върху сумата от
30000 лв. в размер на 5636, 27 лв., или общо в размер на 13060,93 лв.
Възражението на ответника по чл.111,б.„в“ ЗЗД за изтекла 3-годишна
погасителна давност относно част от това вземане е частично основателна - на ищеца
следва да се присъди законна лихва върху сумата от 70000 лв., изплатена на
16.04.2015 г., за периода 22.06.2014 г. - 16.04.2015 г. в размер на 5827,20 лв.
и върху сумата от 30000 лв., изплатена на 04.02.2016 г., за периода 22.06.2014
г. - 04.02.2016 г. в размер на 4951,32 лв., или общо – за сумата от 10778,52
лв., като искът следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер.
По разноските:
Ищецът е
направил разноски в размер на 6050 лв., от които: 1050 лв. за експертизи и 5000
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от
08.05.2018 г. (л.389). Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
тъй като уговореното такова е в размер под минималния съгласно чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От така направените разноски на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 3145,63 лв. съобразно уважената част от
исковете.
На
процесуалния представител на ищеца не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като видно от представения договор от
08.05.2018 г. (л.389), правната защита е оказвана срещу възнаграждение,
заплатено от страна на ищеца, а не безплатно.
Ответникът е
направил разносни в размер на 7450 лв., от които: 500 лв. за експертизи и 6950
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от
15.08.2017 г. (л.445). Направеното възражение за прекомерност е основателно –
делото не се отличава с висока фактическа сложност – същото се разглежда след
като има влязло в сила решение на наказателния съд, които установява механизма,
проведените открити съдебни заседания са три, спорът не се отличава и със
сериозна правна сложност. Ето защо възнаграждението следва да се намали до
сумата от 5530 лв., като
размерът е съобразен с предвидения минимален такъв в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От
така направените разноски на ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2894,77 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 4431,16 лв. – държавна
такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.З. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на К.К.А., ЕГН **********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от 100000 лв.,
представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от произшествие, осъществено на 01.04.2014
г., заедно със законната лихва от 22.06.2014
г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата
от 10778,52 лв., представляваща лихва за
забава върху платената преди процеса част от обезщетението за неимуществени
вреди, формирана както следва: 5827,20 лв. - лихва върху главницата от 70000
лв. за периода 22.06.2014 г. - 16.04.2015 г., и 4951,32 лв. – лихва върху
главницата от 30000 лв. за периода 22.06.2014 г. - 04.02.2016 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 3145,63 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 200000 лв. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за
забава за разликата до пълния предявен размер от 7424,66 лв. върху главницата
от 70000 лв. и за периода 01.04.2014 г. – 21.06.2014 г. и за разликата до
пълния предявен размер от 5636,27 лв. върху главницата от 30000 лв. и за
периода 01.04.2014 г. – 03.02.2016 г.
ОСЪЖДА К.К.А., ЕГН **********
да заплати на Д.З. ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
2894,77 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.З. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата
от 4431,16 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: