Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на десети
март през две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6876 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба н. ”А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. *** с ЕИК ***против
З.А.М. с ЕГН **********.
Твърди се, че процесните вземания
произтичат от сключен на 23.02.2015 г. между ***, като Кредитор и З.М. като
Кредитополучател, Договор за потребителски кредит с № ***, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Размерът на предоставения кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита“, а именно: 3 000,00 лв.
Твърди се, че страните постигнали
съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да
бъдела платена директно на застрахователния агент ***ЕАД, като
застрахователната премия, която била в размер на 1 008,00 лв. била разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“ и представляваща част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на
договора за заем била включена в размера на договорната лихва. С подписването
на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласил да заплати на Кредитора и
такса ангажимент, която била в размер на 105,00 лв., срещу която Кредиторът
фиксирал лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този
документ условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от Кредитополучателя
при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита. Предоставянето на посочената по-горе
сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и
създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 7 501,20 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 4 501,20 лв. На основание сключения между страните
договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.03.2020 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
125,02 лв., при първа погасителна вноска 20.04.2015г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 20.03.2020 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията
била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора
за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради
допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски била настъпила предсрочна изискуемост, считано от
20.06.2017г. Навеждат се доводи, че в случая не било налице задължение кредитора
да уведоми писмено кредитополучателят, че обявява предсрочна изискуемост на
договора. Сочи се, към момента на сключване на процесния договор за кредит, ***
било небанкова финансова институция и като такава попадало в обхвата на чл. 3
от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова институция е лице, различно от
кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните
дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Отпускането на кредити било банкова дейност, съставляваща основния предмет на
дейност на Банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на
банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва
банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави
банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответника по договор
за кредит нямал характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а
съставлявал договор за заем по чл. 240 от ЗЗД – в този смисъл била налице
задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение №
99/91.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК. Навеждат се доводи, че и даденото задължително тълкувание в т.
18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намирало
приложение към настоящия случай, като в този смисъл имало формирана практика на
различни съдилища.При такова разграничение между кредитните институции и
небанковите финансови институции и неприложимостта на т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2014 на ОСГТК на ВКС по отношение на последните (небанковите
финансови институции), ищецът счита, че по процесния договор ответницата дължи
пълния размер на възнаградителната лихва, независимо от автоматичното
настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане. Навеждат се
доводи, че съгласно чл. 5 от условия към процесния договор за кредит, при забава
в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от
21.06.2017 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/
до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 558,66
лв. Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била
погасена до момента на завеждане на делото била в размер на 4 283,14 лв., с
която били погасени, както следва: договорна лихва: 3 874,86 лв. и главница:
408,28 лв.
Твърди се още, че процесните
вземания били прехвърлени от кредитора по договора за заем в полза на ищцовото
дружество по силата на подписано на 17.11.2017г. Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. Излага се, че
длъжника бил уведомен за извършената цесия, чрез изпращане на уведомително
писмо, което му било връчено на длъжника на 24.11.2017г. Излага се, че поради неизпълнение на
задълженията на ответницата и спрямо новия кредитор и ищец в настоящото
производство, същия претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по образуваното ч.гр.д.№2711/2019г. по описа на ПлРС била издадена
Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени
указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира
и правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на
процесните вземания.
Като следствие от изложеното се
претендира постановяване на решение, с което да се за признаване за установено
спрямо ответницата, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи на ищеца
следните суми: 2 591,72 лв. - представляваща неизплатената главница от месечни
погасителни вноски с падежни дати от 20.05.2017 г. до 20.03.2020 г., по
отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит била обявена
предсрочна изискуемост, преди входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда; 163,14 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
20.08.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска за договорна лихва/
до 20.03.2020г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които
на основание чл. 5 от договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост,
считано от 20.06.2017г.; 558,66 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане.
При условия на евентуалност, в
случай, че съдът не уважи изцяло или частично установителните искове, ищецът
предявява за същите суми осъдителни искове.
Ответницата не е депозирала писмен отговор
в срока по чл.131 от ГПК. Съдът като прецени събраните в хода на
производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, поради което са допустими.
От
представения препис на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от 23.02.2015г., сключен между ***, в качеството на
кредитор и ответницата З.А.М., в качеството на кредитополучател, се установява,
че по силата на сключения договор било постигнато съгласие за предоставяне на
потребителски кредит при посочени в
съглашението елементи на правоотношението.
Размерът на
кредита е бил определен на 3 000лв., като е била уговорена застрахователна
премия в размер на 1 008лв. и такса ангажимент 105лв. Размерът на
договорната лихва е бил определен на 35,91%, а годишния процент на разходите –
43,21лв. Така общата стойност на подлежащата на връщане сума възлязла на
7 501,20лв., като страните уговорили плащането й от длъжника на 60
погасителни вноски в размер на по 125,02лв. на определени дати на падеж за
периода от 20.04.2015г. до 20.03.2020г.
Видно е от
приложените условия към договора, че според предвиденото в чл.5 от същите, при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия
му размер, без да е необходимо изпращане на на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. Предвидено е със същата разпоредба и
заплащане на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва при
забава на всяка погасителна вноска.
Според
предвиденото в чл.27 от приложимите Условия, страните са приели, че
кредитора може да прехвърли правата си,
произтичащи от договора, на избрано от него трето лице без да е нужно
предварително да получи съгласието на кредитополучателя.
По делото е
приложен и Сертификат от 23.02.2015г. за застраховка по пакет ***”, със
застраховетел ***и застраховано лице
ответницата З. ***М..
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 27.07.2017г. и
препис-извлечение от Приложение №1 към него от 17.11.2017г., че заемодателя ***
е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” вземанията, произтичащи от процесния договор
за заем от 23.02.2015г., сключен с ответницата З.М.. Представено е и писмено
потвърждение от цедента за извършената цесия.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващите го,
че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от името на
цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от 27.07.2017г.
Това касае и цесиите, извършени във формата на
допълнителни приложения към сочения договор.
Видно е от
приложения препис на уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-БНП/*** от 24.11.2017г., че с него е било предприето уведомяване
на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от процесния
договор за заем. Същото съдържа уведомление от цедента, чрез цесионера, като
има позоваване на соченото по-горе пълномощно от ***. В писмото се съдържа и
покана за плащане на дълга с предупреждение за пристъпване към принудително
изпълнение при неплащане. От приложеното известие за доставяне е видно, че
уведомителното писмо е било връчено на адресата на 05.12.2017г.
От
изслушаното в о.с.з. на 10.03.2020г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при сключване на дзоговора на
23.02.2015г. кредитора е превел по банковата сметка на ищцата сумата от
1 733,51лв. с основание процесния договор, като с част от предоставения
кредит е било погасено задължение на
ответницата към същия кредитор по предходен договор в размер на
1 161,49лв., а разликата до 3 000лв. представлява удържана такса
ангажимент в размер на 105лв., гарантираща, че лихвения процент нямало да бъде
изменян. Установява се от експертното заключение, че ответницата е заплатила по
процесния договор за периода от 16.04.2015г. до 11.09.2017г. суми в общ размер
на 3 138,14лв., след което е преустановила плащанията. Видно е също така
от експертното заключение, че след връчване на съобщението за цесията
ответницата е заплатила за периода от 16.01.2018г. до 11.07.2019г. суми в общ
размер на 1 195лв. Установява се
още, че така внесените суми са били отнесени от кредитора за погасяване на
следните вземания: за договорна лихва в размер на 3 380,06лв.; за
застраховки в размер на 487,20лв.; за начислени такси в размер на 24лв. и за
главница в размер на 441,88лв. При това, по счетоводни данни на кредитора са
останали непогасени главница в размер на 2 558,32лв.; застраховки в размер
на 33,60лв.; договорна лихва в размер на 113,14лв. и лихва за забава за периода
от 21.06.2017г. до датата на заявлението в размер на 558,66лв.
Съдът
възприема изцяло обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между праводателя
на ответника – ***, в качеството на кредитодател и ответницата З.М., в
качеството на кредитополучател, е възникнало облигационно правоотношение по
сключен между тях Договор за потребителски паричен кредит № *** от 23.02.2015г.
Установи се,
че вземанията на кредитора по това правоотношение са били прехвърлени в полза
на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, посредством Приложение №1 от 17.11.2017г. към Рамков
договор за цесия от 27.07.2017г.
Установи се
още, че цесията е била надлежно съобщена на длъжника по правилото на чл.99,
ал.3 от ЗЗД на 05.12.2017г., когато е било връчено писменото съобщение,
изходящо от кредитора по правоотношението, чрез упълномощения цесионер.
Претендираните
вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Безпротиворечива
е съдебната практика, приемаща, че при отнесен за разглеждане спор, произтичащ
от договор, сключен с потребител, съдът
е задължен да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор
и да се произнася, независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни. Споделяйки тази съдебна практика, сезирания с настоящия
спор съд следва също да извърши такава преценка.
Съгласно разпоредбата
на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.
В съответствие
с нормата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
При
съобразяване на горното, съдът намира, че по процесното правоотношение не е
спазено изискването на чл.10, ал.1, т.1 от ЗПК по отношение на подписания от
съдоговорителите сертификат по застраховка ”Защита на плащанията” и „Злополука”
- всички елементи на договора да се
представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт не по малък от 12. Шрифтът на
този документ е по-малък от 12. В същото време той съдържа елементите по
правоотношението, касаещо тази застраховка, премията по която е част от
подлежащата на връщане главница от кредитополучателя и съдът го приема като
част от сключения договор за кредит, още повече, че не са преставени други
писмени волеизявления по повод тази услуга по застраховане.
Съдът се
занима и с валидността на клаузата за договорна лихва, вземането по която е
било отнесено като погасено в определен
размер с извършените плащания от длъжника. По правната си характеристика договорната
лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва
да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод
и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от
размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на
ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в
момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва
да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед
изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не
се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че противно
на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да
се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва- решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г.,
ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение
№ 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. В случая съдът
съобрази, че към момента на сключване на процесния договор законната лихва,
като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта, възлиза
на 10.01% или трикратния размер се изчислява на 30.03%. В процесното съглашение
е уговорена договорна лихва от 35,91% и изчислена по уговорения начин като
краен резултат надхвърля по размер главницата. Ето защо, съдът приема, че уговорката
в процесното съглашение, регламентираша възнаградителна лихва в посочения размер
се явява нищожна, като противоречаща на добрите нрави, с оглед сочената по-горе
съдебна практика, възприемана и от настоящия състав.
Предвид
приетите за нищожни клаузи от процесния договор за кредит, регламентиращи
заплащане на възнаградителна лихва и застрахователна премия, съдът приема, че
кредитополучателя дължи връщане единствено на главницата, която е в размер на
3 000лв. Такова е и правилото на чл.23 от ЗПК.
Предвид
горното, съдът счита, че внесените от ответницата суми, отнесени от кредитора
за погасяване на вземанията за договорна лихва и застрахователна премия, клаузите
за които се приеха за нищожни, следва да се приспаднат от главницата по процесния
договор, която е в размер на 3 000лв. Установи се, че внесиите от длъжника
суми по договора преди иницииране на
заповедното производство са в общ размер на 4 283,14лв. и съдът счита, че
с тях изцяло е била погасена дължимата главница. С оглед на това, съдът приема,
че към момента на образуване на заповедното производство претендираните от
кредитора вземания не са съществували.
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявените установителни искове се явяват
неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.
По
изложените съображения, неоснователни и недоказани се явяват и предявените при
условия на евентуалност осъдителни искове.
При този изход
на производството, ответницата не дължи репариране и на сторените от ищеца
разноски.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ”А.З.С.Н.В.” ЕАД-гр. *** с ЕИК ***против З.А.М. с ЕГН **********, обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 2 591,72 лв. - главница; 163,14 лв. -
договорна лихва; 558,66 лв. - лихва за забава за периода от 21.06.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.05.2019г. до
окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 08.05.2019г. по ч.гр.д.№2711/2019г. по описа на ПлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ”А.З.С.Н.В.” ЕАД-гр. *** с ЕИК ***против З.А.М. с ЕГН **********, обективно
съединени искове с правно основание чл.240,
ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца следните
суми: 2 591,72 лв. - главница; 163,14 лв. - договорна лихва; 558,66 лв. - лихва
за забава за периода от 21.06.2017г. до 07.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.05.2019г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: