Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр.Плевен, 12.11.2018 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                                              Председател: Венелин Николаев

                                                                Съдебни заседатели:  ........................

                                                                                     Членове:

 

при секретаря Иглика Игнатова като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. №2002 по описа за 2018 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-0938-002411/29.05.2018г. на Началника на  Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, на А.Н.К. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания: на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лв.; на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ и глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.3 от ЗДвП - за това, че на 16.05.2018г., в 01:10 часа в гр. Плевен, на улица „Иван Вазов“ ***, движейки се в посока към улица „Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил “БМВ“ с рег.№ *** (***), като при подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил със специален режим на движение „КИА“ с регистрационен номер ***, същият не освобождава пътното платно и при създадената необходимост не спира, автомобилът е последван по улица „Димитър Константинов“, по булевард „Данаил Попов“, където на кръстовище с площад „Иван Миндиликов“, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, завой на дясно, катастрофира излиза от пътното платно, преминава през тротоар, навлиза в зелена площ и се удря в дърво; Управлява МПС след употреба на алкохол, изпробван в 01:10 часа с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер ARCN 0390, като уредът отчел положителен резултат от 1,61 промила алкохол в издишания от водача въздух; Издаден талон за медицинско изследване с номер 0001166; Превозва двама пътника, на предна лява седалка С.Н. с ЕГН ********** и на задна седалка А.Б. с ЕГН **********, и двамата без поставени обезопасителни колани, с които автомобила е оборудван –  нарушения на разпоредбите на чл.104, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.Н.К., който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно.

Ответникът не изпраща представител в с.з. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка  в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание – потвърдено.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата  е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение Серия „Д“ №503794 е съставен на 16.05.2018г. от К.Ч.П. на длъжност младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“-КАТ към О.н.М. срещу А.Н.К. ***, ЕГН **********, за това, че последният на 16.05.2018г., в 01:10 часа в гр. Плевен, на улица „Иван Вазов“ ***, движейки се в посока към улица „Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил “БМВ“ с рег.№ *** (***), като при подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил със специален режим на движение „КИА“ с регистрационен номер ***, същият не освобождава пътното платно и при създадената необходимост не спира, автомобилът е последван по улица „Димитър Константинов“, по булевард „Данаил Попов“, където на кръстовище с площад „Иван Миндиликов“, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, завой на дясно, катастрофира излиза от пътното платно, преминава през тротоар, навлиза в зелена площ и се удря в дърво. Управлява МПС след употреба на алкохол, изпробван в 01:10 часа с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер ARCN 0390, като уредът отчел положителен резултат от 1,61 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден талон за медицинско изследване с номер 0001166. Превозва двама пътника, на предна лява седалка С.Н. с ЕГН ********** и на задна седалка А.Б. с ЕГН **********, и двамата без поставени обезопасителни колани, с които автомобила е оборудван –  нарушения на разпоредбите на чл.104, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

От показанията на  актосъставителя и свидетел по делото К.Ч.П. се установява, че работи като мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. ***.

Заявява, че на посочената в акта дата изпълнявал служебните си задължения съвместно със св. С.Г.С.. При обход на централната част на гр. Плевен  забелязали лек автомобил „БМВ“, който на излизане от кръстовището на ул. „Цар Борис 3” и ул. „Коста Хаджипакев” се занесъл по пътното платно в посока Хотел „Ростов”. Възприел, че  водача и пътниците в автомобила се возели без поставени обезопасителни колани. Последвали автомобила по ул. ”Иван Вазов” и тъй като нямало възможност да го изпреварят, за да го спрат със стоп палка,  подали светлинен и звуков сигнал. Тогава преследваният автомобил    увеличил скоростта на движението си в посока ул. ”Димитър Константинов”, където извършил маневра завой на ляво. В този момент възприел, че предната лява седалка се заема от лице от  женски пол. Продължили преследването на автомобила,  който на кръстовището на ул. ”Данаил Попов” отново се занесъл.  Преследването продължило по ул. ”Данаил Попов” в посока жп-гара Плевен, където на завоя на площад „Иван Миндиликов” лекият автомобил излязъл от платното за движение, преминал през тротоара и се ударил в крайпътно дърво. Твърди, че когато отишли до автомобила възприели, че А.К., който бил на предна дясна седалка си разменил мястото със св. С. Н., която се возела на лявата седалка до него.

В допълнителен разпит св. К.Ч.П.  обяснява, че през цялото време, през което са преследвали управлявания от жалбоподателя лек автомобил, са били със специален режим на движение с включен светлинен и звуков сигнал, като са съобщили по радиостанцията до всички дежурни патрули, че преследват автомобил. Пояснява, че техният автомобил е бил оборудван  с три камери с висока резолюция, които заснемали в, пред и зад автомобила и всичките им действия са били през видеозаснемане „Пътен контрол”. Посочва, че единствената форма на физическо въздействие, която са употребили е била водеща техника при задържането на лицата, които са се возили в лекия автомобил „БМВ” и съответно използване на помощни средства „белезници”. Категорично заявява, че след пътно транспортното произшествие жалбоподателят и св. С. Н. са си  разменили местата, а св. А.Б. е бил задържан и отведен в Първо РУ гр. Плевен единствено за установяване на неговата самоличност. Заявява, че в полицейското управление разговарял със св. А.Б., който му казал, че в гр. Плевен след като си купили сандвичи А.К. е поел управлението на автомобила, като е изключил антиблокиращата система с цел забавление, което хвърлило светлина върху обстоятелството, че автомобилът се занасял на завоите.

Заявеното от актосъставителя К.П. се подкрепя и от показанията на свидетеля С.Г.С. – присъствал при установяване на нарушенията и при съставянето на акта. Свидетелят С. твърди, че заема длъжността мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” към О.н.М. ***. Заявява, че на посочената в акта дата със св. К.П. били автопатрул №115  и обслужвали територията на 01 РУ  гр. Плевен. Сочи, че П. подал светлинен и звуков сигнал на управлявания от жалбоподателя лек автомобил „БМВ”, който се движел по улица „Иван Вазов”. Заявява, че жалбоподателят не отбил вдясно, а продължил своето движение по ул. ”Димитър Константинов”, а след това по ул. ”Данаил Попов”.

Сочи, че последвали автомобила, който на кръстовището на ул. ”Данаил Попов“ и  площад „Иван Миндиликов” напуснал пътното платно в ляво, навлязъл в парка и станал причина за ПТП.

Твърди, че спрели патрулния  автомобил, слезли и отишли  до катастрофиралия автомобил. Възприели, че А.К. се опитал да си размени местата с пътничката, която се намирала на предната лява седалка в автомобила, който бил с десен волан.

Сочи, че К. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер”, като уредът отчел положителен резултат – 1,61 на хиляда алкохол в кръвта. За констатираните нарушения колегата му съставил на К. АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, че на 16.05.2018г. заедно със свидетелите С.Ю. Н. и А.М.Б. *** с лек автомобил, които бил управляван от св. Н.. Движили се от „Дом на книгата“ в посока ж.п.-гара Плевен, където  катастрофирали. Заявява, че полицейски служители го свалили от леката кола и го изпробвали за употреба на алкохол, след което  го транспортирали до ЦСМП гр. Плевен, където дал кръвна проба. Бил задържан за 24 часа и му бил съставен АУАН.

Св. С.Ю. Н. дава показания, че на датата на процесното събитие с жалбоподателя  А.К. и св. А.Б. били на гости в с. Търнене. След това решили да отидат до гр. Плевен, за да си купят сандвичи от заведение за бързо хранене до хотел „Ростов“. Твърди, че тя е управлявала лекия автомобил от с. Търнене до гр. Плевен, където малко след като си купили сандвичи катастрофирали. 

На местопроизшествието пристигнали полицейски служители, които свалили от леката кола жалбоподателя А.К. и А.М.Б. и започнали ди ги бият. Заявява, че били отведени в полицейско управление, където под диктовката на полицейски служители написали обяснения по случая.

В показанията си св. А.М.Б. твърди, че  с жалбоподателя А.К. и св. С. Н. били на гости в с. Търнене. Оттам с лек автомобил, управляван от св. С. Н.,  пътували до центъра на град Плевен, където от павилион в близост до търговски комплекс „Макси Център” си закупили закуски. Тръгнали да се прибират, но по пътя катастрофирали. Твърди, че на местопроизшествието пристигнали полицейски служители, които ги свалили на земята и ги арестували. Твърди още, че всички били отведени в полицейско управление, където писали обяснения по случая, под диктовката на полицейски служители.

Съдът внимателно обсъди  показанията на двете групи свидетели, като след съпоставянето им с останалите събрани доказателства, след преценката им в съвкупност с останалия доказателствен материал счита, че в процесния случай следва да кредитира като относими към предмета на доказване именно показанията на свидетелите полицейски служители. Съдът счита, че следва да приеме за отговаряща на обективната истина именно фактическата обстановка, възпроизведена чрез разпита  на свидетелите К.Ч.П. и С.Г.С..  Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели като взаимно непротиворечиви, логични, последователни, отразяващи непосредствено  възприети от тях факти. 

 

Показанията на тези свидетели разкриват последователен, логичен и безпристрастен разказ за обстановката по извършеното нарушение и неговия автор. Съдът се отнася с доверие към заявеното от посочените по-горе свидетели, тъй като показанията им са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно.  Показанията на горепосочените свидетели съдът прецени като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл.102 от НПК относно участието на А.К. в извършените нарушения. Фактите, описани в показанията им се подкрепят от представените писмени доказателства – АУАН. 

Внимателният анализ на показанията на свидетелите  П. и С., съпоставени с останалите доказателствени средства сочи на липса на основания за дискредитиране на заявеното от тях. Всеки един от тях последователно и логично възпроизвежда единствено факти и обстоятелства от действителността лично възприети, без да се ангажират с  мнения или предположения. Изпълняваната от тях полицейска функция също не дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на процеса, щом като няма доказателства в тази насока.

Аргумент в подкрепа на становището, че твърденията им заслужават доверие, се явява обстоятелството, че никой от тях  до този момент не е познавал жалбоподателя, както и че и не са имали каквито и било отношения с  него.

Съдът кредитира частично показанията и на свидетелите С. Н. и А.Б., като ясно отчита факта, че  те са в приятелски отношения с жалбоподателя и в този смисъл свидетелствайки се стараят да му помогнат и съдействат в  неговата защитна теза. Въпреки това, съдът счита, че изложеното в техните показания не отговаря на обективната истина. След като внимателно обсъди показанията им, съдът намира в тях противоречия, които поставят под съмнение именно верността на твърденията им относно това кой е управлявал автомобила от улица ”Иван Вазов” до пл. ”Иван Миндиликов”. Според  К., Б. и  С. Н., последната е управлявала автомобила, а жалбоподателя е пътувал до нея. Обясненията на К. и показанията на свидетелите С. Н. и А.Б.  са опровергани  от двамата свидетели – полицаи, които твърдят, че  преследвания от тях лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя и след ПТП-то К. и Н. са си сменили местата.  

Освен това, още по време на проверката на място пред полицейските служители свидетелите Н. и Б. са заявили, че автомобилът е бил управляван от К.. На следващо място, показанията им  са лаконични, бедни откъм фактология, като   следва да се подчертае, че  в съдебно заседание  Н. и Б.   не  бяха в състояние да възпроизведат никакви  конкретни факти  свързани с обстоятелства около движението на автомобила от улица” Иван Вазов” до площад „Иван Миндиликов”, където е настъпило автопроизшествието.

     Разпитаната в съдебно заседание св. Н. заявява буквално следното: ”След като си тръгнахме от будката със сандвичите към с. Горна Митрополия и след това се ударихме”.

В тази насока са и показанията на Б., който  заявява, че докато си гледал телефона и ядял сандвич, катастрофирали. Както се вижда в показанията на Н. и Б. не се съдържат никакви данни, че в разстояние на един километър автомобила, в който са пътували е бил преследван от полицейски автомобил със включени светлинен и звуков сигнал, както и никакви данни относно къде и как е настъпило автопроизшествието. Ето защо съдът оценява показанията на   свидетелите Н. и Б. освен  като твърде несигурни, още и   като пристрастни и недобросъвестни, поради което, в частта им, в която твърдят, че Н. е управлявала автомобила, не им дава вяра.

 Казано по друг  начин за съда не съществува никакво съмнение, че Н. и Б. твърдят неверни факти и обстоятелства, поради което независимо от изхода на делото протокола от проведеното на 18.10.2018г. с.з. по н.а.х.д.№2002/2018г. следва да се изпрати на РП-Плевен по компетентност с оглед проверка за наличието на достатъчно данни, от които може да се направи основателно предложение  за извършено престъпление  от общ характер по смисъла на  чл.290 от НК.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Относно нарушението по чл.104, ал.1 от ЗДвП:

 

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание  чл.179 ал.1 т.6 от ЗДвП  за извършено нарушение по чл.104 ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена  разпоредба, при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. Съгласно чл. 91 от ЗДП моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. По делото е  безспорно установено, че на 16.05.2018 г. жалбоподателят  А.К. е управлявал лек автомобил марка " БМВ“ с рег.№ *** (като същият бил застигнат от полицейски автомобил и е подаден светлинен и специален звуков сигнал. Въпреки подадения сигнал жалбоподателят не осигурил достатъчно място на пътното платно за разминаване и не спрял при необходимост, поради което същият е осъществил състав на административното нарушение по чл. 104, ал.1 от ЗДП.

 В нормата на чл.179 ал.1 т.6 от ЗДвП  е предвидена административно-наказателна отговорност за водач, който не осигури път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни средства.

 

По отношение нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП:

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.  

При извършване на нарушението свързано с несъобразена скорост е без значение с каква скорост се е движил водача и каква е причината за настъпване на ПТП, а от значение е единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка. Именно скоростта трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост реакцията на водача да предотврати евентуалното пътнотранспортно произшествие. В настоящия случай водачът не е предотвратил произшествието, което навежда на извода, че избраната от него скорост е била несъобразена с факторите, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП.

След като е допуснал ПТП, жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост, след като не е успял да овладее управлявания от него  автомобил и е излязъл извън пътното платно. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост. Пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В тази връзка и видно от съставения АУАН, на управлявания от К. автомобил, са нанесени  значителни материални щети.

Доказа се по несъмнен начин, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движението си с пътните условия.

Административнонаказващият орган правилно е определил санкция за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП:

По несъмнен начин се установи и извършването на нарушението от К. по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, съгласно чиято разпоредба „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска”.

За цитираното нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, административно наказващият орган на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.3 от ЗДвП е наложил глоба в размер на изрично фиксирания за конкретното деяние, което наказание съответства на целите по чл.12 от ЗАНН.

Предвид горното, съдът

 

                                     Р   Е   Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №18-0938-002411/29.05.2018г. на Началника на  Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на А.Н.К. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания: на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лв.; на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лв. /двеста лева/; глоба в размер на 0 /нула/ лева и глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.3 от ЗДвП - за това, че на 16.05.2018г., в 01:10 часа в гр. Плевен, на улица „Иван Вазов“ ***, движейки се в посока към улица „Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил “БМВ“ с рег.№ *** (***), като при подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил със специален режим на движение „КИА“ с регистрационен номер ***, същият не освобождава пътното платно и при създадената необходимост не спира, автомобилът е последван по улица „Димитър Константинов“, по булевард „Данаил Попов“, където на кръстовище с площад „Иван Миндиликов“, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, завой на дясно, катастрофира излиза от пътното платно, преминава през тротоар навлиза в зелена площ и се удря в дърво.; Управлява МПС след употреба на алкохол, изпробван в 01:10 часа с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер ARCN 0390, като уредът отчел положителен резултат от 1,61 промила алкохол в издишания от водача въздух; Издаден талон за медицинско изследване с номер 0001166; Превозва двама пътника, на предна лява седалка С.Н. с ЕГН ********** и на задна седалка А.Б. с ЕГН **********, и двамата без поставени обезопасителни колани, с които автомобила е оборудван –  нарушения на разпоредбите на чл.104, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

    

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: