Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Наталия Дичева
при секретаря
Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД
№ 2754/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от А.И.С. ***, ЕГН **********, срещу Решение
№ 1412/31.10.2022 г., постановено по АНД № 20223110202009/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №
BG2022/2000-24/НП от 09.05.2022 г., издадено от Директора на Териториална
дирекция /ТД/ Митница Варна, с което на А.И.С., за нарушение на чл.233, ал.3
във връзка с ал.1 и ал.6 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание същата
разпоредба, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 8680 лева
и е отнета в полза на държавата стоката, предмет на нарушение: 700 /седемстотин/
кутии – 14000 къса, цигари марка Dunhill fine cut master blend, заприходени по
складова разписка № 14/07.02.2022 г. на ТД Митница Варна.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно поради
постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения
на процесуални правила. Навежда доводи, че районният съд не е обсъдил
възраженията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство и за неустановеност на нарушението. Сочи,
че цигарите са собственост на трети лица като същите са пренасяни не от С., а
от неговата непълнолетна дъщеря. За недоказано счита посоченото в акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и в наказателното
постановление, че е направен опит за пренасяне на цигарите през границата, без
същите да бъдат декларирани, поради липсата на територията на Летище Варна на
обособено митническо гише за деклариране на стоките. Посочва, че цигарите не са
били укривани или специално опаковани с цел да бъдат нелегално пренесени през
границата. Аргументира недоказаност на количеството на пренасяните цигари, а
оттам и на правилността на размера на наложената глоба, предвид извършена
поправка в протокола за извършена митническа проверка, липсата на опис и на
диспозитив за изземването на количеството цигари в АУАН. Отправя искане за
отмяна на решението и на издаденото наказателно постановление.
В депозирана
чрез представител по пълномощие молба С.д. № 368/10.01.2023 г., жалбата се
поддържа на посочените в нея основания.
Ответната
страна – Директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител, оспорва
касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в
сила. Счита, че от събраните по делото доказателства е доказано извършването на
нарушението, като размерът на наложената глоба правилно е определен в
законоустановения минимум. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна и
пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд –
Варна е приел за установено следното:
На 27.01.2022 г., около
14:00 часа, на митнически пункт Летище Варна – Терминал 2, зона „Заминаващи“,
след зона „зелен коридор“ /нищо за деклариране/ митнически служители извършили проверка
по метода на анализ на риска на куфара, с който към гр. Лондон, Великобритания пътували
А.И.С. и неговата непълнолетна дъщеря С. А. И., при
която било установено, че в същия се съдържат цигари в търговски количества – 700
/седемстотин/ кутии – 14000 къса, марка Dunhill fine cut master blend. От А.С.
е дадено писмено обяснение, в което заявява, че има голямо семейство в Англия и
цигарите са за лична употреба. Посочил е, че куфарът е на дъщеря му, но
съдържанието му е негово, както и че не е знаел, че цигарите трябва да се декларират.
Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена митническа
проверка № 22BG2003M003686/MY BG002003/27.01.2022
година. За констатираното срещу А.И.С. е съставен АУАН за нарушение на чл.233,
ал.3 във връзка с ал.1 от ЗМ – за това, че е направил опит да пренесе през
държавната граница на Република България за трета страна, с полет W64503 от Варна, България за Лондон, Великобритания,
без знанието и разрешението на митническите органи, тютюневи изделия с
български акцизен бандерол, както следва: 700 /седемстотин/ кутии – 14000 къса,
цигари марка Dunhill fine cut master blend. Актът е подписан без възражения от С.,
като такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН,
административнонаказващият орган /АНО/ издал оспореното пред районния съд
наказателно постановление, с което на основание чл.233, ал.3
във връзка с ал.1 от ЗМ наложил
на А.И.С. административно
наказание „глоба“ в размер на 8680 лева, представляваща 200 % от продажната
цена на тютюневите изделия, предмет на нарушението.
Районен съд –
Варна е приел от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни лица и в предвидените в ЗАНН срокове, като съдържат
всички реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложил е
мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Счел е за доказано извършването на
описаното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение.
Посочил е, че продажната цена на недекларираните стоки /тютюневи изделия/ е
правилно изчислена на основание §1, т.34 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на
ЗМ, във връзка с чл.29, ал.4, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/, като правилно глобата е определена в предвидения в санкционната норма
минимален размер. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН, както и че правилно и в съответствие с нормата на чл.233, ал.6
от ЗМ недекларираната стока е отнета в полза на държавата.
Оспореното решение е
правилно и законосъобразно.
Не се установяват
релевираните в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Посредством събраните по делото
доказателства районният съд правилно е установил фактите по делото, въз основа
на които е изградил правните си изводи. Противно на твърдяното в касационната
жалба, районният съд е обсъдил всички възражения на наказаното лице, наведени във
въззивното производство, като е изложил подробни и аргументирани съображения
защо не кредитира всяко едно от тях.
Правилно е приложен и
материалният закон. Настоящият тричленен съдебен състав споделя извода на
Районен съд – Варна за осъществяване от страна на А.И.С. на фактическия състав на
административното нарушение по чл.233, ал.3
във връзка с ал.1 от ЗМ, в хипотезата на направен опит за пренасяне през
държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, на акцизни
стоки /в случая тютюневи изделия/. От събраните по делото доказателства се
установява и не се спори между страните, че пренасяните през границата стоки са
тютюневи изделия – цигари, които по аргумент от чл.2, т.2 от ЗАДС подлежат на
облагане с акциз. Неоснователно касационният жалбоподател възразява, че не е
субект на нарушението, тъй като цигарите са собственост на трети лица и са
пренасяни от неговата непълнолетна дъщеря. Фактическият състав на
административното нарушение по чл.233, ал.1 във връзка с ал.3 от ЗМ не съдържа
изискване за притежаване на право на собственост върху пренасяните стоки от
лицето, което ги пренася, поради което това обстоятелство е ирелевантно за
съставомерността на деянието. Не може да бъде възприета тезата на С., че
цигарите са пренасяни от непълнолетната му дъщеря. Предвид нейната възраст последната
не би могла сама нито да закупи, нито да пренесе тютюневите изделия, като в
тази насока от районния съд са изложени обстойни мотиви, които напълно се
споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Твърдението
в касационната жалба, че С. е искал да декларира стоките, но не е имало къде,
противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително
и на писмените обяснения на самото наказано лице, в които се сочи незнание за
необходимостта от декларирането им, а не липса на подходящо място за това.
Наличието на място /гише в червения коридор на Летище Варна/ и възможност /при
проверката на пътниците всеки от тях е попитан дали има нещо за деклариране/ за
деклариране на стоките се установява от показанията на свидетелите Игнатова,
Йонов, Борисова и Панайотова, които са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което правилно са кредитирани от районния съд.
Неоснователни
са оплакванията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство. Същите възражения са релевирани и
пред Районен съд – Варна, като решаващият съдебен състав ги е обсъдил подробно
и задълбочено, аргументирано приемайки ги за неоснователни. Изложените от
въззивния съд мотиви са достатъчно обстойни и напълно се споделят от настоящия
тричленен съдебен състав, поради което, на основание чл.221, ал.2, изречение
второ от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, препраща към тях. Извършената
корекция в протокола от проверката е поради допусната техническа грешка при
посочване на количеството на стоките, което е отразено правилно, както в АУАН,
така и в наказателното постановление, и същата не представлява съществено
процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на
санкционния акт.
Наложеното административно наказание законосъобразно е определено в минималния
размер, предвиден в санкционната норма на чл.233, ал.3 от ЗМ, поради което
пред съда не стои въпросът за неговото редуциране. Обоснована е констатацията
на районния съд за правилно определяне от страна на АНО на продажната цена на
тютюневите изделия по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗМ.
Не са налице
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и
да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно §1 , т.4 от ДР на ЗАНН, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. В случая по
делото не е установена по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, а
напротив, от събраните по делото доказателства е видно, че пренасяното
количество недекларирани цигари е значително, поради което не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
императивната норма на чл.233, ал.6 от ЗМ законосъобразно с наказателното
постановление стоките – предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата.
С оглед
изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл.63д,
ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в полза на
Териториална дирекция Митница Варна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната
сложност на делото.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо от АПК,
във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1412/31.10.2022 г., постановено по АНД № 20223110202009/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА А.И.С.,
ЕГН **********, да заплати в полза на Териториална дирекция Митница Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.