Р Е Ш Е Н И
Е № …
град В.П., 08.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – В.П. в открито заседание на осми ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Соня
Стефанова
При секретаря Гергана Савова като разгледа докладваното от съдия
Стефанова гр. дело № 146 по описа за 2020 год. на Районен съд – В.П., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
e иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от "Е.П.П." AД гр. В. срещу Х.В.Х.
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 3061 лева, представляваща главница за служебно начислена
електроенергия за периода от 26.09.2017 год. до 25.09.2018 год. за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр. В.П., ул. „Ч.М.“ № 3 Б, клиентски №
********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура № **********/
26.08.2019 год., сумата от 107,14 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на фактурата (05.09.2019 год.) до 09.01.2020
год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, за които суми
е издадена Заповед №20/ 30.01.2020 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37/2020 год.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски в исковото и
заповедното производство.
Ищецът
излага, че с ответника са страни по облигационно правоотношение по договор за
пренасяне на ел. енергия. Сочи, че на 25.09.2018 год. е извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на ответника от служители на „Е.С.“
АД, в присъствие на абоната и един свидетел (съсед) като за извършената
проверка е съставен констативен протокол, в който е отразено, че електромерът
има показания на дисплея на 2 тарифи - дневна и нощна. Същевременно са
констатирани нередности, поради което електромерът е демонтиран и подменен с
нов. Сочи се, че електромерът е изпратен за метрологична експертиза в БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“, РО- Русе, където е констатирано, че има преминала
енергия на тарифа 15.8.3, която не е визуализирана на дисплея и съответно не е
отчетена. Ищцовото дружество твърди, че в конкретния случай приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД. Акцентира, че цялото количество ел.
енергия не е фактурирано по реалната цена за продажба, а по цена за покриване
на технологичен разход на операторите, която е по-ниска. Моли за уважаване на
исковата претенция. Претендира разноски.
В срока
и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава
отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, но неоснователен. Навежда
твърдение, че не дължи претендираните от ищцовото дружество парични суми.
Излага, че електромерът му бил поставен на фасадата на къщата в специална
кутия, но около месец и половина преди подмяната на процесното СТИ неизвестни
работници са преместили електромера на ел. стълб, като за тези действия
ответникът не е бил уведомен. Счита, че не следва да бъде държан отговорен за това,
че съгласно констативния протокол сваленият СТИ е нямал пломби, ЕМТ, врата, тъй
като поставянето на пломби било задължение на „ ЕРП Север“. Твърди, че реално
не е потребил ел. енергията, посочена в процесната фактура. Релевира, че не е
ясен началният момент, от който е започнало твърдяното неточно отчитане, нито
каква е причината да се отчита преминала ел. енергия в „скрит регистър“.
Доколкото метрологичната експертиза е направена 1 година по-късно, ответникът
сочи, че не е ясно при какви условия е съхраняван СТИ за този период, поради
което оспорва констатациите в констативния протокол за метрологична експертиза.
Излага, че нормите, регламентиращи корекционните процедури, са отменени. Моли
съдът да постанови решение, с което исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В
проведените по делото съдебни заседания страните, чрез процесуалните си
представители поддържат исковата молба и отговора.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства
ищецът е доставчик, а ответникът е потребител на електрическа енергия като между тях са налице валидни облигационни
отношения във връзка с доставянето на електроенергия. Това обстоятелство не е
спорно между страните.
Не се спори от ищцовото дружество, че същото е
собственик на процесното средство за техническо измерване (СТИ). Безспорно е и,
че ответникът през процесния период е обитавал обект, находящ се гр. В.П., ул. „Ч.М.“ № 3 Б, клиентски № ********** и абонатен №
**********, който е бил снабдяван с
електроенергия от ищцовото дружество.
От приложените писмени доказателства се установява,
че на 25.09.2018 год. е извършена техническа проверка на изправността на
средството за търговско измерване – електромер, обслужващ жилището, обитавано
от ответника, находящо се в гр. В.П., ул. „Ч.М.“ № 3 Б като резултатът от проверката е
обективиран в Констативен протокол № 1301489 от 25.09.2018 год.
Видно от представения констативен протокол служители на „Е.с.“ АД и
пълномощници на „Е.П.П.“ АД са извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на СТИ с фабр. № 1114021463567839 на
жилището, обитавано от ответника, намиращо се на посочения по-горе адрес, при
което е установено, че процесният електромер е бил с показания за консумирана
ел енергия по нощна тарифа – 001910 и дневна тарифа - 007481. СТИ е демонтирано
и изпратено за изследване и проверка в БИМ и е подменено с ново. Демонтираният
електромер е бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 287074.
Проверката и съставянето на протокола са били извършени в присъствие на ищеца. Съгласно
отразеното в протокола е присъствал и един свидетел – лицето П.К.С..
Представен е Констативен протокол от метрологична
експертиза на електромер № 1623/ 15.08.2019 год., от който се установява, че липсват механични
дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. Налице са
необходимите обозначения на табелката на електромера. Не е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера. При софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2, като действително потребената електроенергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3, показанията по която са за
потребени 0016212,862 kWh.
Към делото е приложен и Протокол № 3013452/ 24.06.2015 год. за монтаж
на електромер с фабр. №1114021463567839 (процесния) на
адреса на ответника, с посочените клиентски и абонатен номера, в който са
отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите за нощна и дневна енергия. От
отразеното в протокола се установява, че при монтажа на процесното СТИ е
присъствал само един свидетел П.Д.П., но ответникът не е присъствал. Тук е
мястото да се посочи, че съгласно чл. 61, ал. 2 от ОУ на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН.Б.М.“ АД,
когато ползвателят или упълномощено от него лице отсъстват или откажат да
подпишат, констативният протокол за монтаж на СТИ следва да бъде подписан от
поне един свидетел, който не е служител на дружеството. Видно от представения
протокол, същият е подписан от едно лице – свидетел, за което не са налице
данни да е бил служител на дружеството. Не са представени каквито и да е
доказателства, които да установяват нарушение на цитираната клауза от Общите
условия.
Ответникът е уведомен от „Е.П.П.“ АД за извършената корекция на
количествата потребена ел. енергия с Писмо изх. № 54681_КП1301489_2/ 26.08.2019
год. като са му изпратени материалите от извършената проверка на процесното
СТИ.
От приложената по делото фактура № **********/ 26.08.2019 год. е видно,
че е начислена служебно електроенергия по констативен протокол за подпериод от 26.09.2017
г. до 30.06.2018 г. - 12348 kWh и за подпериод от 01.07.2018 г.
до 25.09.2018 г. - за 3864 kWh на обща стойност 3061 лв. с ДДС.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че мораторната лихва върху главницата от 3061 лева за периода от
05.09.2019 год. до 09.01.2020 год. възлиза на 107,14 лева.
По делото е назначена СЕТЕ,
заключението на която сочи, че процесният електромер е с година
на производство 2014 г., срокът на метрологичната му годност е до края на 2020
г. и към момента на проверката (25.09.2018 год.) е бил
метрологично годен. Според вещото лице електромерът е препрограмиран да отчита
определена част от денонощието в регистър Т3, който регистър не се показва на
дисплея, съответно не се отчита от отчетника, в резултат на което не се
фактурира от дружеството ответник. Експертът е посочил, че за да се извърши
препараметризация на СТИ не е необходимо проникване в него. Препараметризацията
се извършва чрез оптична глава през дигитален порт. Установено е, че най-нисък
праг на преминаващия ток е 0,25А, а най-висок – 85 А. Входящият предпазител е 40
А, а максималното количество енергия, което може да премине през
присъединителните съоръжения и да бъде доставено на абоната е 77088 kWh. Заключението е, че е налице намеса в тарифната схема на
електромера, в резултат на което има преминала електроенергия, която не се
визуализира на дисплея. Експертът заключава, че изчисленията по корекционната
процедура са извършени аритметично точно, а неизмерените количества
електроенергия, преминали през СТИ по регистър 3 са остойностени по действащите
за процесния период цени на електроенергията, одобрени от ДКЕВР. Съобразявайки
представения Протокол за монтаж на
процесния електромер, вещото лице е достигнало до извод, че същият е бил с
нулеви показания по всички тарифи при монтирането му. Вещото лице добавя, че от
завода-производител СТИ пристигат с нулеви показания по всички тарифи. Вещото лице
е посочило, че действително процесният електромер е бил преместен от външната
стена на къщата на електрическия стълб. Преместването е извършено на 20.08.2018
год., като е съставен Протокол за изнесено табло на границата на собственост №
109144/ 20.08.2018 год. Експертът е отразил, че няма данни дали ответникът е
бил уведомен и дали е присъствал при преместването. Не са записани данните от
СТИ при това преместване, той е бил само физически преместен. Не са били
занулени показателите при преместването на устройството. Не е била извършена
метрологична проверка при това изместване на СТИ. Няма данни да е бил
констатиран „скрит регистър“ към тази дата. В заключението си вещото лице е
отразило, че „Е.С.“ АД притежава потребителски софтуер за изчитане на данни от
паметта на СТИ, същият не позволява препараметризация. Сочи, че не може да се
определи точната дата, на която е направена твърдяната от ищцовото дружество
софтуерна манипулация, но твърди, че количеството ел.енергия, отчетено в т.нар.
„скрит регистър“ е реално доставено и потребено от абоната. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че процесното СТИ има 6 тарифи, но само 3 от тях са
активни в Република България. Посочило е, че при монтаж видимите регистри са
нулеви. Допълнило е, че доколкото познава работата на СТИ от модела на
процесното, то пази информация 6 месеца назад. С категоричност заявява, че при
този модел електромери, какъвто е процесният, не е възможно да бъде установена
началната дата на манипулация или началната дата на отчет на ел. енергия в
невидимия регистър Т 3.
Към експертизата е приложен цитирания Протокол за изнесено табло на
границата на собственост № 109144/ 20.08.2018 год., от който е видно, че са
били изнесени на границата на собствеността 2 електромера, единият от които е
бил процесният, съгласно отразеното в протокола. СТИ били изнесени в
електромерно табло с фабр. № 0554, монтирано външно на стълб, като таблото било
заключено и пломбирано с пломбач № 3614. Действително липсват данни за лицето,
което е приело ел. инсталацията и датата, на която това се е случило.
Съгласно
изготвеното заключение по назначените първоначална и допълнителна комплексна съдебно
електротехническа и компютърна експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че електромер, тип ME162, с фабричен № 1114021463567839 не е включен в системата за
дистанционен отчет, поради което не са налични данни от системата за
дистанционен отчет в информационния център на Е.П.. В електромера се съхранява
само датата на последно извършената параметризация. Тъй като служителите, които
са прочели информацията от паметта на СТИ не са документирали последно
регистрираната дата в програмата за параметризация, не е възможно да се
установи началния момент на извършената софтуерна манипулация на СТИ. Т.е. няма
данни, кога е активирана тарифа ТЗ, следователно не е възможно да се определи
за какъв период от време електромера е натрупвал консумираната ел. енергия на
невизуализирания регистър 1, 8. 3 на тарифа ТЗ, преди демонтирането му. Вещите
лица са посочили, че е напълно възможно манипулацията да е била извършена
повече от 3 години преди датата на последната проверка на СТИ – 25.09.2018 год.
Експертите са категорични, че не може да бъде определено нито какво количество
ел.енергия е натрупано в скрития регистър за отделните ценови подпериоди, нито
в кой часови диапазон е натрупано претендираното количество. Изчислили са, че
за процесния период левовата равностойност на претендираното количество
ел.енергия за доплащане за битови абонати възлиза на 3061 лева. Единствено е
ясно, че въздействието върху СТИ е извършено в периода от 24.06.2015 год.
(датата на монтиране на електромера, при допусната техническа грешка от
експерта) до 25.09.2018 год. (датата на демонтажа му). Вещите лица сочат, че
при манипулация от този тип може да се променя само броя на активните регистри
(които са първоначално настроени от производителя – в случая, доколкото се
касае за битов потребител са 2 тарифи), но не и наличните показания в тях. Разясняват,
че като се променя броят на активните тарифи от 2 на 3, не се стига до
автоматично визуализиране на показанията на новоактивираната тарифа, поради
което отчетеното количество ел.енергия, натрупано в регистър 1.8.3 (по тарифа
3) не се визуализира на дисплея. Сочат, че с промяната на броя на тарифите се
намалява и размера на времевия диапазон на часовите зони на другите тарифи, за
да може част от потребената ел.енергия да се регистрира в скрития регистър. Уточняват,
че не е възможно да се уточни в коя часова зона се отчита невизуализираното
количество ел.енергия, тъй като в БИМ изследването на електромера е за много
кратък период от време (в рамките на 1000 импулса). Експертите заявяват, че
програмирането на функциите на електромера е осъществено през инфрачервения му
порт чрез използване на външно устройство (вероятно преносим компютър)
посредством софтуер, който осъществява комуникация по протокол IEC 62056-21. Вещите лица са посочили,
че техническите параметри на СТИ позволяват през инсталацията на процесния
обект да бъде потребява денонощно ел. енергия с мощност от 12 kW, а за 1 година потреблението в
обекта може да достигне 73584 kWh. Акцентират, че технически не е
възможно „нанасяне“ на показания в паметта на електромера чрез оптичния порт,
т.е. без отваряне на СТИ. Освен това показанията на двете тарифи не могат да се
нулират, т.е. вещите лица считат, че не могат да бъдат манипулирани. Вещите
лица са изследвали работата със софтуера MeterView, версия 4.5.1. като не е установено
той да притежава функции за промяна на съдържанието на тарифните регистри и
активността на същите. Данните от паметта със съдържанието на регистрите могат
да бъдат само прочитани. Вещите лица са посочили, че сумата, посочена в
процесната фактура е изчислена математически правилно, като крайната цена е
съобразена с Решенията на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките
на процесния период. Посочено е, че в настоящия случай използваните цени за
електроенергия са приравнени с цените, определени за технологични разходи. В
съдебно заседание вещите лица уточняват, че обстоятелството, че ел. енергията,
отразена по скрития регистър, е отчетена в тарифа ТЗ (за върхова енергия) не
означава, че е остойностена като върхова, а е остойностена като дневна.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на двама
свидетели, водени от ищцовото дружество и двама свидетели, водени от ответника.
Разпитаният свидетел С.Г.Д. (извършил проверката на СТИ и
съставил констативния протокол заедно със своя колега П.Д.) излага, че след
проверка заедно с колегата му установили, че не могат да се свържат софтуерно с
електромера, поради което се усъмнили, че е извършена софтуерна манипулация,
демонтирали процесното СТИ и монтирали ново с нулеви показатели. Твърди, че на
проверката е присъствал ответникът и една съседка, като електромерът е
демонтиран без възражения от страна на собственика на обекта. Уточнява, че
електромерът не се отчита дистанционно. Излага, че програмата, която използват,
за проверка на електромерите е само на ниво четене.
Свид. П.Д. допълва, че проверката се състои от три части – първо визуално
се оглежда дали не са налице повреди по електромера, външни намеси, след това
СТИ се измерва с еталонен уред относно класа и точността на електромера и
накрая се извършва софтуерна проверка. Излага, че електромерът, който е
демонтиран не е смарт устройство. По отношение преместването на електромера на
стълб, сочи, че всички електромери на тази улица са изнесени в регулация, като
сочи, че няма възможност при преместването на електромера да е прекъснат
софтуера.
Свид. С.В.излага, че има имот в близост до имота на ответника. Сочи, че
не само електромерът на ответника е бил преместен, всъщност много други
електромери също били преместени, но дружеството не уведомявало потребителите.
Свид. Свилен Атанасов заявява, че е живял на улицата, на която живее и
ответникът от 1994 год. до 31.05.2020 год., като през този период електромерът
му е бил сменян 4-5 пъти, като никога не е бил уведомяван за подмяната. Сочи,
че по негови спомени през процесния период в къщата не е имало хора, тъй като
детето на ответника било малко и семейството се нуждаело от помощ при
отглеждането му, което наложило преместването им при родителите на ответника.
По делото са представени и Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.ОН.Б.П.“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060/ 07.11.2007
год. на ДКЕВР, Решение № ОУ-004/ 06.04.2009 год. на ДКЕВР, с което са одобрени
измененията в чл. 38 и чл. 42 от ОУ, Становище за начисление на ел. енергия,
одобрено на 23.08.2019 год. от Началник отдел: „КЕК“ - № 3654.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с пр. осн. чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Видно
от приложеното по делото ч. гр. д. № 37/2020 год. по описа на РС – В.П. в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 20/ 30.01.2020 год. срещу ответника
за следните суми: 3061
лева - главница за служебно начислена електроенергия за периода от 26.09.2017
год. до 25.09.2018 год. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В.П.,
ул. „Ч.М.“ № 3 Б, клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума
е издадена фактура № **********/ 26.08.2019 год.; 107,14 лева - мораторна лихва
върху главницата за периода от падежа на фактурата (05.09.2019 год.) до
09.01.2020 год., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (24.01.2020
год.) до окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и извършените
в заповедното производство разноски. Заповедта е връчена на длъжника като
същият е подал възражение на осн. чл. 414 от ГПК. На ищеца са дадени указания
да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. Съобщение с
посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение
на дата 20.02.2020 год., а исковата молба е подадена на 23.03.2020 год. (пощ.
клеймо от 19.03.2020 год.), поради което исковата претенция се явява
процесуално допустима.
По
основателността:
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищцовата страна следва
да установи в условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни
отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания
период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и
с грижата на добрия търговец; 3. обстоятелството, че на процесното СТИ е
извършена проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално
потребена от ищеца електроенергия; 4. да установи периода и степента на
грешното отчитане (т.е. че е доставила на крайния клиент твърдяното от нея и
обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия). В тежест
на ответника е да докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици.
От
материалите по делото се установява, че сумата по процесната фактура е
начислена посредством прилагане на корекционна процедура за корекция на
количествата потребена електроенергия от ответника за периода от 26.09.2017
год. до 25.09.2018 год.
Съгласно
чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването
й, но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно
чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или
друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Без
съмнение, електрическата енергия като особен вид движима вещ може да бъде
предмет на договор за продажба.
Установи
се, че през процесния период страните са се намирали в облигационно
правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия за обекта, находящ се в гр. В.П., ул. „Ч.М.“
№ 3 Б, по силата на който ищцовото дружество е поело задължението да доставя
електрическа енергия на ответника срещу задължението на последния да заплаща
цената на доставената електрическа енергия.
От
събраните доказателства се установи, че след извършена проверка е констатирано,
че в процесното СТИ се натрупва електическа енергия в „скрит“ регистър, който не се визуализира на екрана на СТИ, не се
отчита от ищцовото дружество, а информацията в него се разчита само с подходящ
софтуер.
Не е спорно, че към
датата на съставяне на протокола за демонтаж на процесното СТИ – 25.09.2018
год. разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (издадени
от председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.; изм. с Решение
№ 1500
на ВАС на РБ от 6.02.2017 г. - бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г.; изм. с Решение
№ 2315
на ВАС на РБ от 21.02.2018 г. - бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018
г., отм., бр. 35 от 30.04.2019 г.) е отменена (с Решение № 2315 от 2018 г. на
ВАС на РБ, обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 год.),
въпреки че при извършване на корекцията, ищцовото дружество се е водило от
досегашната си практика и именно от тази отменена вече разпоредба.
Съгласно § 2
от ПЗР на действащите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество
електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи,
съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените
след 1.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния
разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Доколкото констативният протокол е съставен преди
влизане в сила на действащите ПИКЕЕ, то в настоящия случай е приложим горният
параграф.
Следва
да се отбележи, че липсата на приложима за настоящия казус специална
подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа
енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от
действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран
регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от
страна на крайния битов потребител не изключва за неуредените случаи да се
прилагат общите материално правни норми на ЗЗД досежно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия.
Константна
е практиката на ВКС по казуси, касаещи корекции на сметки,
извършени след отмяна на ПИКЕЕ, че дори да е налице непълнота в тези
разпоредби, тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД.
Такова твърдение е въведено и от страна на ищеца. Според Закона за енергетиката източник на задължението на крайния
потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е
договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД. От правилото на чл.
183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено
количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане
на цената на доставената стока и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Според
константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г.
на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 487/29.11.2012г. по
гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ
от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение
№490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С оглед
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният положителен установителен иск е неоснователен, поради това, че
ищцовото дружество не успя при условията на пълно и главно доказване да
установи релевантните по спора обстоятелства.
На първо място, следва да се посочи, че съдът споделя становището,
застъпено в Решение № 75 от 13.04.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 2206/2020 г., IV г.
о., ГК, че след като се установява, че процесното СТИ е било монтирано през
2016 год. с нулеви данни на показанията на тарифите за нощна и дневна енергия и
се установява, че е било ново, немонтирано на друг обект преди това, в каквато
насока са заключенията на трите вещи лица - по назначената СЕТЕ и по
назначената комплексна СЕКЕ, то няма как да се приеме, че са били налице
някакви други показания в „скрития регистър“ Т3. Според натрупания човешки
опит, производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на
пазара неизползвани, т. е. на практика с нулеви показатели. Тази човешка
презумпция, би била неприложима, ако по делото имаше данни уредът да е
използван за друг потребител, на когото да се е отчитала електроенергия по този
регистър или при когото електромерът да е бил манипулиран и преди последващия
монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен, какъвто настоящият случай не
е.
Съдът категорично е на мнение и, че в случай, че бъде установено, че
доставчикът действително е доставил на абоната, а последният действително е
потребил електроенергия в определен размер и на определена парична стойност,
която не е отчетена при регулярните месечни отчети, то същият е длъжен да я
заплати, защото в противен случай би се обогатил неоснователно за сметка на
доставчика.
В конкретния случай, обаче, горното обстоятелство съдът намира за
недоказано.
Вещите
лица (единият, от които компютърен специалист) категорично заявяват, че не е възможно да се определи кога е
активирана тарифа Т3, нито може да се посочи за какъв период от време
електромерът е натрупвал консумираната ел. енергия на невизуализирания регистър
1.8.3 на тарифа ТЗ, преди демонтирането му. Единствено е ясно, че манипулацията
е извършена в периода от 24.06.2015 год. (датата на монтиране на електромера)
до 25.09.2018 год. (датата на демонтажа му), но периодът, за който ответното
дружество претендира да е извършено натрупването е много по-малък – от 26.09.2017 год. до 25.09.2018
год.
Съдът
счита, че при произнасянето си е обвързан от рамката, поставена от ищеца. В
случай на предявен положителен установителен иск ищецът по делото носи
доказателствената тежест и именно той твърди процесната сума да представлява
цената на ел.енергия за периода от 26.09.2017 год. до 25.09.2018 год., но дали натрупването е
станало в този период и в това количество – не се установява.
Ищцовото дружество е представило извлечения от фактури и плащания за
периода 20.02.2019 год. – 19.02.2020 год., както и справка за потреблението
през последните 12/24/36 месеца (от 07.03.2017 год. до 06.02.2018 год.),
съдържащи данни относно потреблението в процесния обект, находящ се в гр. В.П.,
ул. „Ч.М.“ № 3 Б, клиентски № ********** и абонатен № **********. Не са
представени данни, обаче, относно потреблението в имота за периода от
07.02.2018 до 25.09.2018 год. (част от процесния период), както и за периода от
26.09.2018 год. до 19.02.2019 год., поради което съдът няма възможност в
най-пълна степен да направи анализ на средното количество ел.енергия, която се
е потребявала в процесния имот преди и след демонтажа на процесното СТИ. На
практика не са представени никакви доказателства относно потребяваното
количество ел.енергия за повече от половината от процесния период, в който се
твърди да е станало натрупването в „скрит регистър“. Все пак, от представените
справки е видно, че фактурите от м. февруари, март, април и май 2019 год. са на
по-висока стойност – между около 123 лева и около 169 лева, докато през месец
януари и февруари 2018 год. е консумирана ел.енергия на стойност около 30-35
лева. Това обстоятелство, обаче, само по себе си не означава, че ответникът е
„откраднал“ ток, нито че е извършил твърдяната софтуерна препараметризация.
Напротив, това обстоятелство кореспондира с показанията на свидетеля Свилен Атанасов,
който до края на май месец 2020 год. е живял на същата улица и си спомня, че
през процесния период в къщата не е имало хора, тъй като детето на ответника
било малко и семейството се нуждаело от помощ при отглеждането му, което
наложило преместването им при родителите на ответника. За този свидетел няма
абсолютно никакви данни да е заинтересуван от изхода на делото, поради което
съдът не намира основания да не кредитира казаното от него. Видно е също така,
че за месеците юни, юли, август, септември, октомври 2019 год. (след демонтажа
на процесното СТИ) сметките на ответника също не са толкова високи (средно 57
лева месечно), особено като се вземе предвид обстоятелството, че ответникът има
малко дете, а за месец ноември, декември 2019 год. и януари и февруари 2020
год. дори не е отчетено потребление на ел. енергия.
При тези данни необяснимо остава за съда по какъв начин процесното
дружество служебно е изчислило консумация за процесния период от 1 година,
надвишаваща близо 2 пъти дори най-високите стойности на потребление в процесния
имот, отчетени след демонтажа на процесното СТИ. При посочената най-висока
стойност на консумирана енергия след демонтажа на процесното СТИ (по фактура от
19.04.2019 год. на стойност 168,74 лева) ищецът твърди, че ответникът има да доплаща по близо 255
лева месечно. Освен това според твърденията на ищцовото дружество, ответникът
дължи доплащането на тези 255 лева за всеки един месец от процесния 1-годишен
имот, независимо дали се касае за летен или зимен период, дали семейството е
било в процесното жилище или не е било в него.
Нещо повече, процесната сума била изчислена по цени за технологичен
разход и в никакъв случай не ощетявала потребителя, даже напротив, каквото
твърдение навежда ищецът.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че е запознат с най-актуалната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 4160/2018 г. на III то ГО на ВКС; Решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр.
д. № 2991/ 2018 год.; Решение № 124 от 13.09.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1899/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 60250 от 2.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
195/2021 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 75 от 13.04.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2206/2020
г., IV г. о., ГК; Решение
№ 76 от 8.04.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2209/2020
г., IV г. о., ГК, но намира, че в конкретния
казус предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложените по-горе
съображения, постановяването на краен съдебен акт, уважаващ исковата
претенцията, не би бил справедлив и съобразен с действителната фактическа
обстановка. Освен това, съдът в настоящия си състав, споделя възприетото от
константната съдебна практика становище, че потребителят дължи заплащане на
реално потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, на реално
потребление, неговият размер и периодът, за който е натрупано неотчетеното
количество електрическа енергия (Определение № 39 от 16.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение
№ 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК;
Определение № 490 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2018 г., IV г. о.,
ГК).
Като взе предвид посочения от ищцовото дружество период от 1 година, размера
на претендираната главница от 3061 лева за този едногодишен период, съдът
изчисли, че съобразно твърденията на ищеца, потреблението на ответника за
периода от 26.09.2017 год. до 25.09.2018 год. възлиза на средно 400 лева
месечно, независимо от сезона. Видно от материалите по делото, представени от
ищеца, такова средномесечно потребление на ток ответникът няма. То не е
обичайно и за средностатистическото българско семейство като цяло.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и
акцесорната такава за сумата от 107,14 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода от падежа на фактурата – 05.09.2019 год. до 09.01.2020 год., поради
което същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се полагат сторените от него в настоящото производство разноски, съобразно
представения списък за разноските, в размер на 700 лева, от които 180 лева –
заплатен депозит за вещо лице и 520 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – В.П.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ищеца “Е.П.П.” АД, ЕИК: ....., със
седалище и адрес на управление *** Т.К.Г“, представлявано от всеки двама от
членовете на Управителния съвет: Т.К., П.С.и Я.М.Д.по отношение на ответника Х.В.Х.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** в размер на 3061 лева, представляващо главница за
служебно начислена електроенергия за периода от 26.09.2017 год. до 25.09.2018
год. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В.П., ул. „Ч.М.“ № 3 Б,
клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/ 26.08.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед №20/ 30.01.2020 год.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37/2020 год.
по описа на РС- В.П., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ищеца “Е.П.П.” АД по отношение на
ответника Х.В.Х. в размер на 107,14 лева,
представляващо мораторна лихва върху главницата от 3061 лева за периода от
падежа на фактурата (05.09.2019 год.) до 09.01.2020 год., за която сума е
издадена Заповед №20/ 30.01.2020 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37/2020 год. по описа на РС- В.П., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “Е.П.П.” АД да
заплати на Х.В.Х. сумата от 700 лева,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Препис от настоящото решение
да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: