МОТИВИ
ПО НАХД№
873/2019г. НА РРС,
четвърти наказателен състав
Русенската Районна
прокуратура е обвинила В.И.В. в това, че на 06.04.2019 г. в гр. Русе, управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „КТМ“,
модел „smr450“, с ВИН: ....., което не е регистрирано по надлежния ред - по реда на Наредба I-45
на МВР от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК .
Производството е по
гл.28 от НПК – делото е внесено в съда с постановление, с което се предлага
обв. В. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
глоба.
Русенската Районна
прокуратура поддържа обвинението.
Обвиняемият В.
се явява в съдебно заседание с редовно
упълномощен защитник, който не оспорва фактическата обстановка и единствено
пледира за оправдаване на подзащитния му на основание чл.9 ал.2 от НК и
налагане на административно наказание по ЗДвП.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Обв. В.И.В. е български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Обв. В.И.В. бил
правоспособен водач за категории В, М и АМ, но не притежавал правоспособност за
категория
А1, А2, А- за управляване на мотоциклети.
Обв. В. се водел на отчет в Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе и като такъв бил
наказван с наказателни постановления за извършени от него нарушения по Закона
за движения по пътищата.
През месец септември 2018 г., при
свое пътуване до гр. Варна, обв. В.
закупил мотоциклет марка „КТМ“, модел „smr450“, с ВИН: ...... След
закупуването обвиняемият не регистрирал моторното превозно средство по реда на
Наредба № I-45 на МВР от 24.03.2000г. пред компетентните органи. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 изр. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“, поради което без надлежна регистрация мотоциклетът
не можел да бъде управляван по пътищата на страната. Обв. В. съзнавал тези
обстоятелства и че няма право да управлява нерегистриран по надлежния ред
мотоциклет, и въпреки това на 06.04.2019 г. обвиняемият привел в движение своя
мотоциклет по улиците на гр. Русе. Същият ден свидетелят С. Н.С. –началник
група ОД, ПКиПД към Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе, изпълнявал служебните си
задължения във връзка с охрана на мероприятие по откриване на мото сезон 2019 г., който се провеждал
на паркинга на МОЛ в гр. Русе. В един момент, към 11:30 часа, обв. В.И.В.
управлявал мотоциклета си от към бул. „Липник“, след което се присъединил към
други мотоциклетисти. Това било забелязано от Св. С.. Той взел решение да провери водача на превозното
средство и по този повод сигнализирал обв. В. да спре за проверка, вследствие
на което обвиняемият преустановил движението си. Непосредствено след това, св. С.
се легитимирал и поискал от обвиняемия да представи свидетелството си за
управление, както и документите за регистрация на мотоциклета. Св. С.
установил, че водачът е именно обвиняемият В.И.В.. Обвиняемият представил СУМС
за категории В, М и АМ, досежно мотоциклета обвиняемият не представил
документи за мотоциклета, тъй като той не бил регистриран. Св. С. извикал за
съдействие екип на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Русе. На място дошли св. З. В.
– младши автоконтролъор и колегата му Т.К. И пред св. В. обвиняемият заявил, че
мотоциклетът не бил регистриран. Св. В. и колегата му направили необходимите
справки и в резултат на това Св. В. съставил акт на обв. В.:
АУАН с №243702/06.04.2019г., за това, че управлявал МПС, което не е
регистрирано по пътища, отворени за обществено ползване. Колегата му К.
съставил – АУАН №238275/06.04.2019г. на обвиняемия за това, че управлявал МПС,
без да притежава съответна категория за управление. До този момент, обвиняемият
не бил наказван по административен ред за такова нарушение.
В хода на
разследването е извършена автотехническа експертиза, според чието заключение,
мотоциклет марка „КТМ“, модел „smr450“, с ВИН: ....., представлявал моторно превозно средство категория L3е-АЗЕ. Като
такова, мотоциклетът подлежал на регистрация съгласно чл.140, ал.1,т.1 от ЗДвП, по реда предвиден в Наредба №
І-45/24.03.2000г. на МВР.
Така установената и
изложена по делото фактическа обстановка се подкрепя от събрания и проверен по
делото доказателствен материал: доказателства от гласни доказателствени
средства - показанията на свидетеля С.Н.С., З.Г.В.
и К.Н.Н.; доказателства от писмени
доказателствени средства - справки,
справка за съдимост, справка за нарушител/водач, биографична справка,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, 2 броя копия
на актове за установяване на административни нарушения, протоколи за
следствените действия, автотехническа експертиза.
Така с деянието си обв. В.И.В.
с ЕГН: ********** осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 345, ал.2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 06.04.2019 г. в
гр. Русе, управлявал моторно превозно средство-мотоциклет марка „КТМ“, модел
„smr450“, с ВИН: ....., което не е регистрирано по надлежния ред-по реда на
Наредба I-45 на МВР от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Изпълнителното деяние на
престъплението било осъществено чрез действие, изразяващо се в управление на
моторно превозно средство, което не било регистрирано по надлежния ред съгласно чл.140, ал.1 изр. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“, по реда предвиден в Наредба I-45 на МВР от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение
на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
От субективна страна
обвиняемият извършил деянието виновно – с пряк умисъл. Съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и
искал настъпването им. Обвиняемият В. знаел, че мотоциклетът му не бил
регистриран по надлежния ред пред компетентните органи, но въпреки това той го
привел в движение и го управлявал по улиците на гр. Русе.
Възражението
на защитата, че деянието е административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП , а не
престъпление , тъй като случаят е маловажен, е неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение. Критерият за това е степента на обществена
опасност на деянието. Възражението, че паркингът на МОЛ Русе не е път, отворен
за обществено ползване, е неотносимо, защото такъв признак от обективната
страна съставът на престъплението по чл.345 ал.2 от НК не съдържа. В този
смисъл е напълно ирелевантно дали управлението на подобно МПС е на такъв път
или напр. на земеделска земя, в гора и пр., за разлика от състава на
административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, тъй като приложното поле на
този закон е ограничено в чл.1 ал.1 от него. За пълнота следва да се посочи, че
паркингът
на МОЛ Русе е път, отворен за обществено ползване, което по
преценка на съда има отношение към степента на обществена опасност на деянието. Отделно от
това, бул. „Липник„ е точно такъв път по арг. чл.2 ал.1 вр. § 6 т.1 от ДР на ЗДвП и липсата на означенията и законовите забрани по чл.2 ал.3 изр. 1 от ЗДвП и
именно по него е осъществена по-голямата част от изпълнителното деяние, тъй
като жалбоподателят е навлязъл именно от него по паркинга.
От показанията на св.
С., който е разпитан съдебно заседание, се установява, че жалбоподателят е
управлявал мотоциклета по бул.“Липник“, която е с изключително интензивен
трафик и е направил опит да избегне полицейската проверка, но безуспешно. По
тези причини съдът намира, че степента на обществена опасност на деянието
обуславя и престъпния му характер, т.е. същото не е административно нарушение
по см. на чл.6 от ЗАНН. Този извод не се разколебава и от показанията на
св.Кристиян Н., който в максимална степен се стреми да оневини поведението на
обв. В. : „Нямаше и 3 минути да е карал мотора“, л.18 от делото, което напълно
съответства на показанията на св.С.. Същественото в случая е продължителността
на изминатото разстояние и най-вече движението по бул.“Липник“, а също и по
паркинга, на който по време на деянието
е имало множество хора. Друг много
съществен момент при преценка на степента на обществената опасност е наличието
на относителна неправоспособност, тъй като макар и обв. В. да притежава СУМПС
за други категории превозни следства, той не притежава такава, която му дава
право да управлява мотоциклет.
Съдът приема, че са
налице всички предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на В.И.В. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в своята
кумулативна връзка за извършеното престъпление: деецът е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на гл.VІІІ разд.VІ от НК преди извършване на деянието, за
престъплението по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК
предвиденото наказание е “лишаване от свобода” до една година или глоба
от 500 лв. до 1 000 лв. и няма причинени имуществени вреди. По тези
причини обв. В. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание глоба.
При индивидуализацията на
административното наказание за извършеното престъпление по чл.345 ал.2 ал.1 от НК съдът отчита, като отегчаващи
отговорността обстоятелства опита да избегне полицейската проверка. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита признанието на фактическото
признание на вината в съдебно заседание и наличието на правоспособност за
управление на МПС, но от други категории. Въз основа на тези обстоятелства и
предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът
определя за обвиняемия В.В. наказание
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, предвидено в
чл.78а ал.1 от НК , а именно глоба в размер на 1 000 лв., т.е. въпреки
наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено към минимума. Така определеното наказание
“глоба” в максимална степен би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече
личната превенция.
Обвиняемият следва да заплати
направените на досъдебното производство разноски.
Мотивиран така, съдът постанови решението
си.
Районен
съдия: