№ 173
гр. Асеновград, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310100729 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. второ, евентуално съединен с иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В. СТ. В. твърди, че с ответника Б. Д. Б. са се запознали месец септември
2020 г., по повод обява в интернет за покупко-продажба на МПС, марка „Мерцедес Бенц“ С
280, 2.8 седан, употребяван, с рег.№ РВ 6663 КА. След оглед на автомобила, запознаване с
техническото му състояние се уверил, че автомобила е в движение и се договорил с
ответника да го закупи за сумата 4 000 лева. Същия ден на 21.09.2020 г. ответникът съставил
писмен документ и убедил ищеца да му даде сумата 1000 лева, за поемане разноските за
съставянето на договор за покупко-продажба пред нотариус. Още при огледа на автомобила
ответникът започнал да убеждава ищеца, че е желателно да оправи външния вид на
автомобила, като му препоръчал негов приятел от гр.Смолян за автотенекеджийски и
автобояджийски дейности. На 28.09.2020 г. ищецът предоставил на ответника сумата 1750
лева за извършените дейности, за което му била издадена разписка. Освен сумата 1750 лева,
твърди, че бил принуден от ответника да заплати на майстора извършващ ремонт на
автомобила – Б.З. допълнително 500 лева, тъй като при преместването на автомобила в
сервиза се развалила хидравликата. След това ответникът му звънял да му иска авансово
пари от уговорената продажна цена на автомобила. На 16.10.2020 г. ищецът заплатил на
ответника сумата 2 000 лева, като в нотариално заверената разписка изрично е записано, че
тази сума е част от продажната цена. Ответникът продължил да звъни на ищеца с искане да
му заплати остатъка от продажната цена, за да приключи ремонта и да прехвърли
автомобила. На 02.11.2020 г. ищеца заплатил на ответника сумата 2 000 лева – остатък от
1
продажната цена по предварителния договор, за което е издадена нотариално заверена
разписка. Ответникът продължил да звъни на ищеца, че трябва да му заплати още 500 лева,
защото НАП следели сделката. Ищецът нямал достатъчно пари в себе си и затова с
ответника отишли до работното място на К.П. – приятел на ищеца, който му услужил с 500
лева, които дал на ответника на 11.11.2020 г. и била съставена разписка, в която било
записано, че ответника няма да има по нататъшни претенции към продажната цена на
автомобила. Но ответникът отново поискал от ищеца 750 лева, които представлявали
дължим от него 10% данък върху получените суми, освен това твърдял, че трябвало да
заплати и за услугите на счетоводната кантора 250 лева. Ищецът не дал повече пари на
ответника, той обаче му звънял по телефона, че трябва да му предаде сумата от 1200 лева и
тогава ще му прехвърли автомобила. На 21.12.2020 г. ищеца получил от ответника писмо, че
трябва да му заплати 2150 лева и заплахи, че в противен случай мълчанието му ще се счита
за отказ, поради което на 17.12.2020 г. ищецът подал жалба в РП Пловдив, ТП гр.Асеновград
и на 08.03.2021 г. е образувано ДП. Ищецът твърди, че три пъти е изпращал на ответника
покани за прехвърляне на автомобила, като в два от случаите има съставени констативни
протоколи поради неявяването му. Ответникът отказвал да прехвърли собствеността на
автомобила при уговорените условия и претендирал за заплащане на нови допълнителни
суми. Между ищеца и ответника няма съгласие за продажната цена на автомобила и няма
подписан валиден предварителен договор с договорената цена. Счита, че съставения от
ответника документ от 21.09.2020 г. не представлява предварителен договор за покупко-
продажба на МПС по смисъла на чл.19 от ЗЗД, тъй като липсва съгласие между страните
относно продажната цена на автомобила и такава не е упомената в документа. Ищецът е
образувал производство по обезпечаване на бъдещ иск, издадена е обезпечителна заповед,
образувано е изп.дело пред ДСИ при АРС за налагане на обезпечение – запор на въпросния
автомобил. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му
заплати сума в общ размер на 7 250 лева, получени от него без основание, а при условията
на евентуалност да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 7 250 лева,
получена от него на отпаднало основание. В случай, че между страните има сключен
валиден предварителен договор, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД моли да се постанови
решение, с което да бъде прехвърлена собствеността на въпросния автомобил. Ангажира
доказателства, претендира разноски по делото, както и разноски направени в
обезпечителното производство пред АРС по ч.гр.д.№ 618/2021 г. и изпълнителното
производство пред ДСИ при АРС по изп.д.№ 126/2021 г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Б. Д. Б., който
оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са се запознали на 21.09.2020 г. във
връзка с процесното МПС. Твърди, че колата е била обявена за сумата от 4 500 лева. С
разписка от 11.11.2020 г. подписана от ищеца, ответникът твърди, че той доброволно е
заплатил остатъка от 500 лева. Във връзка с твърдението на ищеца, че го убеждавал да му
даде сумата 1000 лева за поемане разноските за съставяне на окончателния договор за
продажба пред нотариуса, заявява, че в точка 2 от договора от 21.09.2020 г. пише: „Купувача
предава на продавача сумата от 1000 лева за обслужване на продажбата“, изразяващо се в
2
явяване пред нотариус за съставяне на окончателен договор. Твърди, че когато на 21.09.2020
г. са пробвали автомобила, същия бил в автосервиз в гр.Смолян. Лично ищеца уговарял с
майстора да извърши исканите автобояджийски дейности и е уговорил сумата за
извършването на услугите. Не оспорва, че на 16.10.2020 г. ищецът му е заплатил сумата 2
000 лева като част от продажната цена. Не оспорва, че на 02.11.2020 г. ищецът му е предал
сумата от 2 000 лева - остатък от продажната цена, но в разписката не пишело, че
продажната цена е 4 000 лева. Сумата от 500 лева – третата вноска от продажната цена,
която ищеца поискал от негов колега по месторабота била удостоверена с разписка от
11.11.2020 г. Твърди, че няма претенции към продажната цена на автомобила. Твърди, че за
сумата 2150 лева, която претендира от ищеца, същия е бил уведомен с писмо от 21.12.2020
г. за което в РС гр.Асеновград е заведено дело. Сумата 1750 лева представлявала заплатени
за автомобила гражданска отговорност, цялостно боядисване, ауспух, ремонт гърнета,
премахване на корозия и ръжда, данък на МПС за 2019-2021 г. Видно от представените
документи, автомобилът бил с уговорена цена 6650 лева – 4450 лева + 2150 лева, като
окончателна цена, която не му е била изплатена. Ангажира доказателства, претендира за
розноски.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От представеното копие от „предварителен договор с дата 24.09.2020 г.“ е видно, че
ищецът е предал на ответника сумата 1000 лева за обслужване и продажба на л.а. „Мерцедес
280 С“ с рег.№ РВ 6663 КА (за явяване пред нотариус и съставяне на окончателен договор).
От анекс на гърба на договора се установява, че на 28.09.2020 г. ответника е получил от
ищеца сумата 1750 лв., както че на 16.10.2020 г. същия е получил сумата 2000 лв. за
автомобила. От пощенска разписка с дата 19.10.20202 г. се установява, че ищецът е привел
сумата 500 лв. на Б.Д.З. от Смолян за ремонт хидравлика на автомобил РВ 6663 КА. От
нотариално заверена разписка с дата 2.11.2020 г. е видно, че ответникът Б. е получил от
ищеца В. сумата 2000 лв. – представляваща остатък от продажната цена на автомобила по
договора от 24.09.2020 г., в която е отразено още, че първата вноска от 2 000 лева ответника
е получил от ищеца в кантората на нотариуса на 16.10.2020 г. От разписка с дата 11.11.2020
г. се установява, че ответника Б.Б. е получил от ищеца В. сумата 500 лева за автомобила по
горния договор.
Установява се още, че ищеца В. е подал жалба срещу ответника Б. в РП Асеновград –
копие от която е приложено по делото.
От ищеца се представени и писма, изпратени до ответника по „телепоща“ – с които
ответника е поканен да прехвърли на ищеца собствеността в/у автомобила или същия да
върне дадената му сума от 7250 лева. От нотариуси Е.Н. и Р.Й. са съставени констативни
протоколи, от които е видно че ответника не се е явил на посочените в писмата дата.
От копие на обява в интернет е видно, че л.а. „Мерцедес 280 С“ с рег.№ РВ 6663 КА е
бил обявен за продажба на цена 4500 лева.
От показанията на свидетеля К.И.П. – приятел и колега на ответника, които съдът
3
кредита се установява, че през 2020 г. В. му споделил, че е намерил „Мерцедес“ – чрез обява
по интернет за сумата 4500 лева, свързал се със собственика. Двамата ходили до Смолян,
където бил автомобила, огледал го и го харесал, но тъй като имал дефекти и леки външни
забележки с продавача се договорили да закупи автомобила за сумата 4000 лв. На няколко
транша В. е платил на продавача продажната цена, но той продължавал да му се обажда по
телефона и да иска още пари за автомобила. Последно В. е искал назаем 500 лв. от
свидетеля, тъй като продавача Б. му се обадил и му казал, че е получил съобщение от НАП –
защото имало разминаване между посочената в интернет продажба цена 4500 лв. и цената за
която са се договорили 4000 лв., като искал да му даде още 500 лв. При предаване на сумата
от 500 лв. от ответника на ищеца, свидетелят е присъствал лично – за което е съставена
писмена разписка. От 2020 г. до сега ответникът Б.Б. не е прехвърлил автомобила на ищеца
В.В., въпреки че последния го е канил официално за това пред нотариус или е искал да му
върне дадената за това сума. През м.октомври или м.ноември 2020 г. свидетелят и
ответника са ходили в град Смолян да видят автомобила, тогава В. е казал, че колата е в
същото състояние в което е видял първия път. Въпреки, че В. е дал на майстор на име Бисер
в Смолян сума 1700 лв. за ремонта, автомобила не бил пипнат – бил в същото състояние.
Свидетелят сподели, че В. е дал на Б.Б. за продажбата на тази кола около 7000 лв. В. няколко
пъти е изпращал нотариални покани на Б.Б. да му върне парите или да му прехвърли
автомобила, но без резултат, за което е подал и жалба в Прокуратурата. През м.януари 2021
г. В. е организирал среща с Б.Б., на която са присъствали свидетеля и още двама техни
колеги/приятели. Идеята да отидат всички била, че като ищеца докара автомобила да го
огледат, след което да направят прехвърлянето. При идването Б. искал да говори само с В.,
без на разговора да присъстват останалите – след като В. му казал, че не е съгласен Б. си
тръгнал. Свидетелят твърди, че между Б. и В. е нямало уговорка В. да заплаща за стари
ремонти по автомобила на Б., направени преди 2020 г., както за данък на колата или други
стари задължения на Б.. Обявената продажна цена на автомобила в интернет била 4500 лв.,
като между двамата е била постигната договорка за продажна цена 4000 лева. В началото на
2021 г. свидетелят е видял отново обява за продажба на този автомобил в интернет, която
свалил, принтирал и я предал на адвоката на ищеца.
В съдебно заседание на 13.10.2021 г. ответника е заяви, че е получил от ищеца сумата
7250 лв. срещу поето задължение от негова страна да му прехвърли собствеността на
автомобила, че в интернет автомобила бил обявен за сумата 4500 лева, както че до
настоящия момент същия не е прехвърлил собствеността на автомобила на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От
наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че е
предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим при наличие на правен интерес. За успешното
доказване на иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1, респективно – чл. 59 от ЗЗД
ищецът следва да установи разместването на имуществени блага, което е лишено от
основание, както и че в резултат на същото ответната страна се е обогатила с
4
претендираната сума, а в същия размер е налице обедняване в имуществената сфера на
ищеца, като при установяване на горните факти, обогатилата се страна следва да установи
наличието на основание за разместването на имуществените блага, при отрицателни
твърдения, въведени от ищеца. Отделно от това за осъществяване фактическия състав на
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, която ищецът твърди да е налице следва да се
установи предаване, респективно получаване на сумата без основание, за да възникне
задължение за нейното връщане. Няма спор, че между страните са съществували договорни
отношения. В случая ищецът твърди и доказа, че е предоставил сумата 7250 лв. на
ответника, срещу задължение от страна на ответника да му прехвърли собствеността на
посочения автомобил - за което е ангажирал и доказателства (които факти не се оспорват от
ответника) .
След като ищецът е доказал сключване на договора и предаване на сумата от 7250 лв.
на ответника, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил всички или част от своите
задължения – произтичащи от същия, което да е основание за задържане на горната сума. С
връчване на писма/покани ответника е бил уведомен за прехвърляне собствеността на
автомобила или връщане на сумата. Същия не се е явил при нотариус на посочените дати:
29.12.2020 г., 12.01.2021 г. или на 25.01.201 г. – за което са съставени констативни
протоколи. С връчване на поканите договора между страните е развален и ответника дължи
връщане на сумата, тъй като е получил нещо на отпаднало основание – развален договор. В
същото време ответникът не твърди, че има право да задържи получената сума, че е
изпълнил част от задълженията си. Няма пречка вида на договора да се установява с гласни
доказателства, както и да се доказва изпълнение на договора от ищеца. В случая
ангажираните гласни доказателства са подкрепени и от писмени доказателства, а ответникът
не представи доказателства които да опровергаят или да поставят под съмнение
сключването на договора и предаване на уговорената сума.
В настоящата производство в тежест на ответника е да установи чрез пълно и пряко
доказване наличието на основание за получаване от В.В. на сумата от общо 7250 лева,
срещу която сума същия е следвало да прехвърли собствеността в/у автомобила на ищеца.
След като не е направил това и вече липсва правоотношение между страните или някакъв
правопораждащ юридически факт, от който е възникнало задължение на ищцата да я
заплати, и предвид разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, то същият е длъжен да я върне – тъй
като сключения между страните договор е бил развален и ответникът дължи връщане на
сумата, тъй като е получил нещо на отпаднало основание – развален договор. По
изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден за заплати горната сума. На основание чл. 86 от ЗЗД той дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й заплащане.
При уважаване на този иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален
иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
5
ищеца и направените по делото разноски. От същия е претендирана общо сумата от 1130
лева, от които: 600 лв. заплатен адвокатски хонорар, 290 лв. внесена ДТ, 40 лв. ДТ внесена
по обезпечително производство, 50 лв. внесена ДТ за образуване на изп.дело и 150 лв.
адвокатски хонорар по същото - за което по делото са представени доказателства, поради
което следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1130 лв. направени
разноски в производстовто.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН ********** от гр. Пловдив, обл. Пловдивска, ул.“Петър
Шилев“ № 10, да заплати на В. СТ. В., ЕГН ********** от село Караджово, общ. Садово,
обл. Пловдивска, ул.“Първа“ № 4, сумата от 7 250 лева (седем хиляди двеста и петдесет)
получена на отпаднало основание (представляваща дадена сума за прехвърляне
собствеността на л.а. „Мерцедес 280 С“ с рег.№ РВ 6663 КА), ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 08.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1130 лева (хиляда сто и тридесет лева), направени разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6