Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № 98, 10.06.2019 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АНД № 113 по описа за 2019 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Образувано е по жалба на П.П.Г. ***, против Наказателно постановление № 15/ 25.02.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 200,00 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 от ЗГ, „Глоба” в размер на 200,00 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от ЗГ, на осн. чл. 273, ал. 1 от ЗГ, е отнета в полза на държавата вещта, послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил ЗИЛ, с рег. табели ВР 62 16 АХ, и на осн. чл. 275, ал. 2 ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 5 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „благун” в размер на 200.04 лв. в приход на ИАГ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено. Наведени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за недоказаност на обвинението.

Жалбоподателят е представляван от адв. Л. И. от ВАК. В хода по същество, процесуалния представител на жалбоподателя пледира съда да отмени обжалваното Наказателно постановление. Пледира, че стойността на отнетата в полза на държавата вещ – товарен автомобил, многократно надвишава стойността на транспортираното количество дървесина. Твърди, че неправилно е постановено заплащане на паричната равностойност на транспортираната дървесина, тъй като същата е налична и е предадена за отговорно пазене на жалбоподателя. 

          Въззиваемата страна не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

          По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Д.М.В. – актосъставител.

          С оглед наведените в жалбата доводи за нарушение на принципа залегнал в чл. 20, ал. 4 ЗАНН, съдът е допуснал изслушването на съдебно – оценителна експертиза – за определяне пазарната стойност на отнетия в полза на държавата автомобил, с който е транспортиран дървения материал, както и за определяне на стойността на вещите, предмет на престъплението – транспортираните без контролна горска марка и превозен билет дърва за огрев.

Заключението на вещото лице по изготвената експертиза, не е оспорено от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

          Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е частично основателна.

          Съображенията на съда са следните :

Свидетелят на въззиваемата страна Д.В. – „старши специалист горски инспектор” към РДГ Берковица, установи с показанията си пред съда, че по повод получен сигнал в дежурната част на РУ Белоградчик, че в с. Ошане служители на ЗЖУ – Монтана, са спрели за проверка товарен автомобил, натоварен с дърва, св. В. заедно със свои колеги отишли на място, за да извършат проверка на транспортираната дървесина. Констатирали, че в товарен автомобил били натоварени дърва за огрев от вида „благун”, като дървата не били маркирани с контролна, експедиционна или общинска горска марка, както и непридружени с превозен билет, доказващ произхода им. На място бил и жалб. П.Г., за който служителите на ЗЖУ – Монтана заявили, че е бил водачът на товарния автомобил, с който е транспортирана дървесината. Жалбоподателят не възразил пред свидетеля В., че именно той е водача на автомобила. Заявил пред актосъставителя, че дървесината добил за лични нужди. На място  бил съставен констативен протокол. Товарният автомобил, заедно с дървесината натоварена в него били оставени на отговорно пазене в с. Ошане на самия жалбоподател – П.Г..

За нарушения на чл. 213, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗГ, св. Д.В., съставил на жалбоподателя П.П.Г., АУАН № 15 от 30.12.2018 г.   

                Въз основа на съставеният АУАН, е издадено наказателно постановление № 15/ 25.02.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица.

          Воденото ДП № 357/ 2018 г. по описа на РУ – Белоградчик, за престъпление по чл. 235, ал. 2 НК, е прекратено с Постановление на РП – Видин на 20.02.2019г.

                От правна страна, съдът намира следното :

                Съдът, като обсъди събрания по делото доказателствен материал, намира, че в хода на делото се доказа по безспорен начин, че жалб. П.Г., е осъществил съставите на административни нарушения на ЗГ, за които е наказан. Съдът приема за доказано, че на инкринираната дата – 30.12.2018 г. в с. Ошане, общ. Белоградчик, обл. Видин, същия е транспортирал дървен материал в посоченото количество – 5.00 пр. куб. м. дърва от вида „благун”, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет, доказващ законния им произход. Макар, че актосъставителят не е присъствал в момента на спиране на товарния автомобил, с който е транспортирана дървесината, съдът приема, че авторството на деянието е доказано по безспорен начин. Св. В. установи с показанията си, че когато пристигнали на мястото, където бил спрян товарния автомобил, там бил и жалбоподателя Г.. От служителите на ЗЖУ – Монтана, било установено, че именно жалбоподателя е управлявал натоварения с немаркирана дървесина автомобил. Жалбоподателят не е възразил, че той е водача на автомобила. Нещо повече – казал, че транспортираната от него дървесина я е добил за лични нужди. Поради това, съдът приема, че доказано по безспорен начин е авторството на административните нарушения. Актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН при изяснена фактическа обстановка – след установяване на самоличността на нарушителя и след констатациите, че дървесината е немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет. Установено е количеството и вида на дървесината.

          Поради това, съдът приема за доказано, че с действията си, както от обективна, така и от субективна страна, жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл. 213, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗГ, по смисъла на които се забранява транспортирането на дървесина, немаркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет.

В хода на служебния контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и наказателното постановление съдържат всички задължителни реквизити, издадени са в законоустановените срокове. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна квалификация на деянието. Нарушението в двата основни акта е описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено. Изпълнителното деяние на процесните административни нарушения е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено нарушение на процесуално правни норми. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е описал нарушените законови разпоредби.

При спазване на правилата залегнали в чл. 18 ЗАНН, за всяко административно нарушение, е наложено отделно наказание.  

           Съдът намира, че правилно са определени и  административнонаказателните разпоредби, на основание на които от жалбоподателя е ангажирана отговорност – чл. 266, ал. 1 ЗГ. Правилно е определен и вида на всяко едно от административните наказания за всяко нарушение – „глоба”, предвид на това, че нарушителя е физическо лице.

Съдът намира, че незаконосъобразен обаче се явява техния размер. Предвиденото по закон наказание, посочено в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗГ, е от 50 до 3 000 лв. Наказващият орган не е изложил никакви мотиви за причините, поради които е счел, че следва да наложи на нарушителя всяко едно от наказанието глоба в размер, надвишаващ четири пъти законоустановения минимум. От въззиваемата страна, по делото не са ангажирани никакви доказателства, сочещи за наличието на отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства, което мотивира налагане на глоба в размер на 200 лв. за всяко от административните нарушения. Освен това, нито в АУАН, нито в Наказателното постановление са събрани доказателства за това работи ли нарушителя или не. Не са ангажирани и доказателства от въззиваемата страна, чиято е доказателствената тежест в процеса, за наличието на други отегчаващи отговорността обсотятелства – нарушителя бил ли е наказван и друг път за нарушения на ЗГ и др.

При тези съображения, наказанието от вида «Глоба» за всяко едно от нарушенията е определено при несъобрязаване с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и недоказан се явява размера на наказанията. Въззиваемата страна, следва в условията на пълно и главно доказване да установи всички твърдяни обстоятелства, в това  число – да докаже и законосъобразността на размера на наложеното наказание.

При горните мотиви, съдът приема, че наложения размер на всяко едно от наказанията «Глоба» следва да бъде изменен до минималния такъв, предвиден в законовия текст, а именно – «Глоба» в размер на 50,00 лв. – за всяко едно от тях.

          В част ІІ на Наказателното постановление, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил ЗИЛ, с рег. табели № ВР 62 16 АХ, съдът намира, че НП е незаконосъобразно.

          Действително, съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушението, както и вещите, предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. Поради това, съдът не споделя довода на защитата на жалбоподателя, че в случая не е установена чия е собствеността на автомобила, тъй като вещите се отнемат независимо от това чия собственост са.

          Въпреки въведеното правило с горецитирания законов текст, при извършването на преценката за правилност и законосъобразност на НП в тази част, съдът не може да не се съобрази с принципа, заложен в чл. 20, ал. 4 ЗАНН – общия процесуален закон, приложим в този вид производства. Във всеки случай, когато наред с административното наказание, административнонаказващия орган постановява отнемане в полза на Държавата на вещите, послужили за извършване на адм. нарушение, то приложение намират общите разпоредби на чл. 20, ал.1 и ал.4 от ЗАНН.      Разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, въвежда ограничение за отнемане на вещи, когато тяхната стойност явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Предвиденото ограничение е в съответствие с принципа за съразмерност между тежестта на наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение.

          С Наказателното постановление, жалб. Г., е наказан за това, че е транспортирал 5,00 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „благун” немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет.

Съдът, използвайки знанията на вещо лице в процеса, установи  стойността на дървения материал. От заключението на изслушаната експертиза, е видно, че стойността на дървата, предмет на нарушението, е 350.00 лв. От същата съдебно – оценителната експертиза, се установява, че пазарната стойност на отнетото в полза на държавата МПС, с което е транспортирана дървесината, е 6 200 лв. Очевидно е, че стойността на отнетия автомобил, многократно надвишава пазарната стойност на вещите, предмет на нарушението, около 17 пъти. Нещо повече – в Наказателното постановление – част ІІІ, дори е посочена още по – ниска парична стойност на вещите, предмет на нарушението – 200,04 лв.

Поради това, съдът намира, че с отнемането на автомобила, с който е превозван дървения материал, е нарушен основен принцип в административнонаказателното производство – наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, респективно – принципа за съразмерност. Съдът намира, че Наказателното постановление в тази му част, е постановено в нарушение на чл. 20, ал. 4 ЗАНН, тъй като административнонаказващия орган е постановил отнемане в полза на Държавата на товарния автомобил, послужил за извършване на адм. нарушение и е нарушил принципа за съразмерност, поради което в тази част същото следва да бъде отменено.

Съдът намира, че незаконосъобразно е Наказателното постановление и в част ІІІ – частта, в която е постановено на осн. чл. 275, ал. 2 ЗГ, жалбоподателя да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 5 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „благун” в размер на 200.04 лв. в приход на ИАГ. По смисъла на чл. 275, ал. 2 ЗГ, глобите, имуществените санкции, както и сумите, получени от продажбата на отнетите вещи, или паричната равностойност на липсващите вещи – предмет и/или средство на нарушението, с изключение на сумите, за които се прилага чл. 273, ал. 9, се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите, а когато наказателното постановление е издадено от кмет на община – в бюджета на съответната община.

При анализа на събраните в хода на делото доказателства, съдът приема, че не се събраха доказателства, че вещите, предмет на нарушението – 5 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „благун”, са липсващи. Към административнонаказателната преписка е приложена Разписка за отговорно пазене С: АООА, № 002537 от 30.12.2018 г., от която е видно, че процесната дървесина е оставена на отговорно пазене на жалбоподателя П.Г.. Горното обстоятелство бе потвърдено и с разпита на свидетеля и актосъставител Д.В., който заяви, че дървесината е оставена за отговорно пазене на самия жалбоподател в с. Ошане. Поради това, не се доказа, че дървесината е липсваща, при която хипотеза закона постановява заплащане на паричната й равностойност, съгл. чл. 275, ал. 2 ЗГ. Предвид горното, съдът намира, че неправомерно с Наказателното постановление е постановено заплащане на паричната равностойност на дървесината, предмет на нарушението. Наказващият орган е разполагал със законова възможност да постанови нейното отнемане съгл. чл. 273, ал. 1 ЗГ, но не и да иска заплащането й, тъй като същата е налична. Поради това, съдът намира, че и в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.  

 

          Водим от горното, съдът

                               

             Р   Е   Ш   И :

 

измЕНЯ Наказателно постановление № 15 от 25.02.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, в частта, в която на П.П.Г. ***, с ЕГН **********, на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 200,00 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 от ЗГ и „Глоба” в размер на 200,00 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 2 от ЗГ, като НАМАЛЯВА размера на всяко едно от наказанията „Глоба” на 50,00 лв. - за всяко нарушение.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 15 от 25.02.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, издадено на П.П.Г. ***, с ЕГН **********, в частта, в която на осн. чл. 273, ал. 1 ЗГ, е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – товарен автомобил марка ЗИЛ, регистрационни табели ВР 62 16 АХ, както и в частта, в която на осн. чл. 275, ал. 2 ЗГ, е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 5 пр. куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „благун” в размер на 200.04 лв. в приход на ИАГ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

                                                   

          

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :