РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1930/13.9.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в закрито съдебно заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втората година в състав:
Съдия : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело № 858 по описа на съда за 2022
год., за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството
е по реда на Част Шеста от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
2. Постъпила
е Жалба от Д.Г.А., ЕГН **********,***, с искане Началника на Затвора Пазарджик
да бъде задължен да прекрати бездействието си, като разпореди в лавката на
Затвора Пазарджик да бъдат доставени „декодери“ на „Телекабел“ или същите да
бъдат допуснати за внасяне в затвора.
3. Постъпила
е Справка вх. № 7241 от 12.09.2022 г., изготвена от изпълняващ длъжността
Началник Затвора Пазарджик, с приложена към нея административна преписка. Според
заявените в същата данни, Аликове приет в Затвора Пазарджик на 05.10.2016г., за
изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
4. Приложена по преписката е Молба вх. № М-202
от 10.08.2022 г. по описа на деловодството на затвора, адресирана до Началника
на Затвора Пазарджик, с която А. е поискал да бъде разрешено на 17.08.2022 г. (сряда)да
получи един брой декодер за цифрова телевизия от лавката към затвора. Във
връзка с това искане на А., инсп. Д. Петров е вписал резолюция „…Липсва
в СВР. С отрицателно мнение….“ от 10.08.2022 г.
Последвала резолюция „…Без уважение …“ от същата дата, като не е посочено името и
длъжността на автора на волеизявлението.
Описаното искане и
резолюции, изключват възможността текущият правен спор, да бъде квалифициран,
като такъв с правно основание чл. 122, ал. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, доколкото по делото не се твърди и не се
установява, процесната вещ да е иззета и собствеността върху ѝ да е отнета в полза на Фонд „Затворно
дело“ със заповед на началника на затвора.
Твърдението на жалбоподателя
е, че администрацията на затвора и началника на затвора не са извършили
фактическото доставяне на веща, която той е поискал и е имал право да получи,
като поддържания в тази насока петитум е ответника да бъде задължен да извърши
това фактическо действие, като осигури доставянето ѝ в лавката на затвора.
5. Според чл. 276, ал.
1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска:
прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията
или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3;
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
забраната по чл. 3 от закона.
Очевидно и в двете
уредени в процесуалния закон хипотези,
става реч неосъществяване на дължимо фактическо поведение от страна на
администрацията, а не за правно бездействие. Отказът на административен орган
да извърши или да се въздържи от определено правно действие е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК сиреч, волево
властническо поведение на административен орган или на друг овластен със закон
за това орган или организация. Обратно, въздържанието
на административния орган да извърши фактическо действие не е осъществяване на
властническо правомощие, а неизпълнение на възложено с нормативен акт (не
установено по облигаторен ред) задължение за конкретно поведение спрямо
насрещен правен субект или субекти, с
който или които не се намират в отношение на субординация. Корелативно на
задължението на административния орган да осъществи определено поведение е
правото на насрещния правен субект или субекти в чиято полза е установено
задължението, да искат неговото изпълнение при въздържание от страна на
административния орган да осъществи същото. Ето защо, охраняването на това
право, става по реда на чл. 276 и сл. от ЗИНЗС.
6. В случая, очевидно
не е налице нито фактическо действие, нито пък фактическо бездействие, които да
са основани на съответно, нормативно установено правило за поведение. По
искането на А. е постановен изричен административен акт – отказ, който подлежи
на обжалване по ред, който е различен от този по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС.
Ето защо, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Съдът
РАЗПОРЕДИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, предявена от Д.Г.А., ЕГН **********,***,
с искане Началника на Затвора Пазарджик да бъде задължен да прекрати фактическото
си бездействието, като разпореди в лавката на Затвора Пазарджик да бъдат
доставени „декодери“ на „Телекабел“ или същите да бъдат допуснати за внасяне в
затвора.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 858 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2022г.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в тридневен срок от
съобщаването.
Административен съдия :/п/