Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на единадесети
февруари през
двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Вергиния Петкова като разгледа
докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 946 по описа на Плевенски
окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260 303 от 12.10.2020г по гр. дело № 2420/2020г
по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Д.Й.Д., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата 1162,54
лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2017г. до
30.11.2019г., в едно със законната лихва от 24.01.2020г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 190/24.01.2020г. по ч.гр.д.№407/2020 по описа
на РС-Плевен.
ПРИЗНАЛ е също така ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Д.Й.Д., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,
Източна индустриална зона” №128, сумата 137,82 лева, представляваща
лихва за забава върху 1162,54 лв. за периода 04.12.2017г. – 20.01.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
190/24.01.2020г. по ч.гр.д.№407/2020 по описа на РС-Плевен. Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното
решение въззивна жалба е
постъпила от Д.Й. Д., в която се възразява, че действително има
задължения към другата страна, но ги погасява на части и е извършил плащания.
Претендира се отмяна на решението по отношение на платените суми.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна като възразява, че има заплатени суми от другата
страна, но с тях са покрити текущи задължения, а претендираните суми са за
други периоди и задължения и не са заплатени. Претендира се потвърждаване на
постановеното решение.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени
събраните доказателства и се съобрази
със законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ
въпроси касаят наличието на неплатени задължения по вид, период и размер от въззивника към
Топлофикация Плевен ЕАД
Районен съд – Плевен е приел, че не е било спорно между страните, признава се от ответника и се установява имплицитно от извънсъдебните и съдебните изявления на ищеца по делото, съобщение от Община-Плевен/л.50 от делото/,Заявление за откриване на партида/л.40 от делото/ за придобиване на имот по наследство и Удостоверение за наследници/л.41 от делото/, че Д.Й.Д. е собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот- Апартамент № **, находящ се в гр.Плевен, ж.к.С. , ****.
По делото са били представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от
12.09.2007г на Съвета на директорите на „Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са били оспорени от отвеницата
по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Топлофикация Плевен” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Според РС съгласно чл. 3 ал.1 от Общите
условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или вещно право на ползване на имота.х
Към възражението по
заповедното производство са представени множество фискални бонове, но всички те
отразяват плащане на задължения за отчетен период предхождащ процесния период.
Представени са били и две вносни бележки за извършени плащания, които отразяват
плащане за период след процесния такъв от 01.10.2017г. до 30.11.2019г.
Съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че неплатеното задължение на ответника след отчитане на извършените
по партидата на процесния топлоснабден имот плащания за периода от 01.10.2017г.
до 30.11.2019г. е в общ размер от 2325,07 лв. главница/1127,73 лева
топлоенергия за отопление, 169,49-ТЕ за
сградна инсталация, 946,43 лева топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и
81,42 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Установено е, че с извършените
плащания в общ размер от 3779,64 лева са погасени задължения извън процесния
период от 01.10.2017г. до 30.11.2019г. Лихвата за върху горепосочената главница
от 2325,07 лева за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 24.01.2020г. е в размер на 278,20 лв.
Съдът е приел , че
страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване".
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,според РС, качеството на клиент/потребител, респективно
на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия,
възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или
откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване
на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител,
респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е
сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Според РС в
качеството си на клиент на топлинна енергия ответникът дължи на ищеца суми за
топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за
БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя
дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и
чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е
обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Ответникът не е оспорил доставянето на топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот, както и нейното разпределение и остойностяване.
Съдът е приел, че ищецът доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. Ответникът е
противопоставил правопогасяващо възражение, че е плащал суми, поради което
претендираната сума е частично погасена чрез извършени плащания. Ответникът е
ангажирал доказателства за платени суми, но, според РС, всички те касаят период преди и след исковия
период на претенцията./ 01.10.2017г. до 30.11.2019г./ От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че с извършените плащания в общ
размер от 3779,64 лева са погасени задължения извън процесния период от
01.10.2017г. до 30.11.2019г.
Съдът е приел направеното от ответника правопогасяващо
възражение за плащане на претендираната сума за неоснователно поради което е
счел,че предявения иск е основателен и доказан в целия си предявен
размер от 1162,54 лв., за която сума следва да бъде уважен. Претендираната сума
е ½ от общото задължение по партидата и съответства на притежаваната от
ответника ½ идеална част от правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот.
Според РС искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния. С оглед установеността на претендираните задължения на ответника по
делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за
забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД. Не е било спорно , че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до
30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Това се установява и
от чл.31 от Общите условия. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима изрична
покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в
забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната
лихва за забава се установява, според РС, от представените по делото справки, приетата
по делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни изчисления от
съда на основание чл.162 ГПК, че лихвата за забава върху сумата от 1162,54 лв
главница за периода, считано от дата на изпадането в забава 04.12.2017г. до
20.01.2020г. е в размер на 137,82 лв., за която сума следва искът да бъде
уважен.
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
РС, като е съобразил задължителната
тълкувателна практика на ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, е приел, че ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 51,01 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
Решението на първоинстанционния съд е частично незаконосъобразно
РС - Плевен
е изложил пространни мотиви
за изводите си, които не се
споделят изцяло от въззивния съд.
РС е възприел
изцяло заключението на ВЛ по делото. В това заключение на л.5 от същото и л. 80
от първоинстанционното дело в таблицата,
която описва извършените плащания от длъжника на предпоследния ред е отразено
плащане в размер на 178,60 лв, за което е посочено, че е за съдебни такси.По
делото няма доказателства за наличието на предходни задължения на длъжника за
съдебни такси. Такива не се и претендират нито с подаденото заявление, нито с
предявения иск по чл. 422 от ГПК. Пред въззивната инстанция въззивникът е
представил 2 бр. разписки за платени суми на Топлофикация Плевен ЕАД . По
едната разписка внесената сума е в размер на 48,54 лв като е посочено, че това
е плащане за м. октомври 2017 г, а по другата сумата е в размер на 130,06 лв
като е посочено, че е за м. ноември 2017 г. Общият размер на сумите е 178,60
лв. този размер съвпада с размера от горепосочената таблица за извършено
плащане с посочено основание „съдебни такси“. Двете плащания по представените
разписки са от 16.07.2020г след 12ч на обяд. Посочената дата на плащането за
„съдебни такси“ от таблицата на ВЛ е от 17.07.2020г. Плащания, извършени след
обяд на предходния ден, се отразяват и обработват на следващия ден. Съдът
приема, че по делото се установява извършване на плащане на част от
задълженията, предмет на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и на предявения иск, а именно такива в размер
на 178, 60 лв за м. октомври и ноември 2017 г, които месеци влизат в периода по
заявлението и предявения иск. В този смисъл следва от главницата да се
приспаднат тези платени суми като се приеме,
че искът е основателен само до размер на 983,94 лв. разписките са представени
пред въззивната инстанция и са приети от нея с оглед твърденията на въззивника,
че е бил възпрепятстван да представи доказателствата пред първата инстанция,
тъй като е военнослужещ и не е бил освободен от работа.Съдът приема, че е
налице хипотезата на чл. 266 ал. 2 т.1 от ГПК.
Приемането на представените доказателства и съобразяването на
същите е в съответствие с основните
начала в гражданския процес, установени в разпоредбите на чл. 3, 8, 9 и 10 от ГПК.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени атакуваното решение относно признатото за
установено относно главницата за разликата над 983,94 лв до целия размер от
1162,54 лв. Изводите на РС по отношение
на лихвата и нейния размер не се променят с оглед факта, че плащането е
извършено след предявяване на иска, а лихвата е претендирана и присъдена за
предходен период. С оглед плащането след началото на исковия процес атакуваното
решение е законосъобразно и в частта за разноските. В представения списък през
въззивната инстанция са описани
разноските в заповедното и исковото производство пред двете инстанции.
Разноските по заповедното производството и по първоинстанционното исково такова
са присъдени от РС – Плевен. За въззивната инстанция се претендира юрк.
възнаграждение в размер на 150 лв.Въззивният съд приема ,че следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и наредбата за заплащане на
правната помощ и да се определи размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. този размер следва да бъде намален с оглед частичната основателност на
въззивната жалба и въззивникът следва да се осъди да заплати на другата страна
такова възнаграждение в размер на 84,67 лв. Други разноски от въззиваемата
страна не са претендирани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 260 303
от 12.10.2020г по гр. дело № 2420/2020г на
Районен съд – Плевен В ЧАСТТА
, В КОЯТО съдът е ПРИЗНАЛ
ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Д.Й.Д., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 сумата 1162,54
лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2017г. до
30.11.2019г., ведно със законната лихва от 24.01.2020г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 190/24.01.2020г. по ч.гр.д.№407/2020 по описа
на РС-Плевен ЗА РАЗЛИКАТА НАД 983,94 лв КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, Източна
индустриална зона” №128 ИСК на
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД СРЕЩУ Д.Й.Д.,
ЕГН **********, с настоящ адрес *** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК ***** сумата 1162,54
лева, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.10.2017г. до
30.11.2019г., ведно със законната лихва от 24.01.2020г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 190/24.01.2020г. по ч.гр.д.№407/2020 по описа
на РС-Плевен ЗА РАЗМЕРА НАД 983,94 лв до целия предявен размер от 1162, 54 лв
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК ***** юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 84,67 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :