Решение по дело №1317/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 550
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20205220201317
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 55004.11.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикXIV Наказателен състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
Секретар:Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201317 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. К. Т. , ЕГН ********** от гр.Пазарджик
против Електронен фиш Серия К № 3558816 издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1, т.5 от
ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600
лв. /шестстотин лева/.
В жалба се навеждат доводи за наличие на процесуална и материално
незаконосъобразност на ЕФ, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща процесуален представител. Не взима становище по съществото на
спора.
За въззиваемата страна - териториалната структура ОД на МВР-
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на
горепосочената дирекция, с което излага съображения за потвърждаване на
ЕФ. Претендира се и присъждане на разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложеното в същата, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
1
обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят Т. е санкционирана затова, че на 19.03.2020 г., в 10:05
часа, в гр. Пазарджик, на ***, в посока към кръстовище с ул. „Стоян
Ангелов“, е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движела
с превишена скорост от 92 км/ч, при максимално допустима за движение в
населено място 50 км/ч. Скоростта била заснета и установена с
автоматизирано техническо средство (АТСС) - мобилна радарна система
ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост от 95
км/ч, т.е. превишение на скоростта от 45 км/ч, но от това превишение били
извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на
техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/ч,
което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 42
км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен на
санкционираното лице на 20.07.2020г., а жалбата против него била подаден
ана 22.07.2020г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на издадения ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна.
Първо следва да се каже, че в хода на административнонаказателното
производство не се доказа по безспорен начин, т.е. до изискваната от закона
степен на несъмненост, фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Това е така, защото според описаното в обстоятелствената част на ЕФ,
нарушението е било извършено и установено /заснето с АТСС/, когато
жалбоподателката управлявала процесния лек автомобил по ***, в посока
към кръстовище с ул. „Стоян Ангелов“.
2
Действително от фотосът изведен от процесното АТСС /лист 42 от
делото/ не може да се види, респ. разбере дали автомобилът се управлява по
посочения булевард и точно до посочения номер на адрес – 153. В същото
време обаче от фотосът за разположението на мобилното АТСС в конкретния
пътен участък, направен на основание чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи /Наредбата/, може да
се установи, че техническото средство е разположено на улица с еднопосочно
движение, която наподобява бул.“Г. Бенковски“ в гр.Пазарджик. При това
положение и според разписаното в обстоятелствената част на ЕФ може да се
заключи, че автомобилът на жалбоподателката би следвало да е засечен с
превишена скорост при навлизане в гр.Пазарджик с посока на движение
откъм АМ „Тракия“.
По делото обаче бе изискана справка от Областно пътно управление-
Пазарджик относно местонахождението на административен адрес *** в
гр.Пазарджик и разстоянието от този адрес до табела Д11 – указваща
началото на населеното място гр.Пазарджик. От постъпилата официална
справка от ОПУ-Пазарджик с приложени към нея писмени доказателства –
констативен протокол за разположението на табела Д11, скица на сградата на
Затвора-Пазарджик и карта /лист 45-49/ става ясно, че разстоянието между
табела Д11 и горепосоченият административен адрес е 980 метра. Става ясно
обаче и нещо друго, а именно, че бул.“Г. Бенковски“ № 153 е
административния адрес на затвора в гр.Пазарджик, като неговата точка е
отбелязана на картата на лист 49 от делото /виж жълтото пинче на картата с
изписан текст от дясно на него „ул.“Георги Бенковски“ № 153/. На същата
тази карта е очертано в червено и разстоянието между адресът и табелата
Д11, като се вижда, движейки се от табелата по булеварда към адреса, че в
един момент се завива наляво и така се стига до точния № 153, а за да се
стигне до него движението е по двупосочна улица.
В същото време, ако се върнем отново на фотосът изготвен от АТСС на
заснетия автомобил на жалбоподателката и от фотосът, отразяващ
разположението на пътя на процесното АТСС, става ясно, че последното е
било разположено на инкриминираната дата на улица с еднопосочно
3
движение.
От това пък следва, че жалбоподателката е заснета с автомобила си на
друго място по бул.“Георги Бенковски, но не и на посочения
административен адрес на № 153, т.е. тя не е извършила административнното
нарушение, там където се твърди според издадения ЕФ.
Всичко това е достатъчно фишът да бъде отменен, т.к. с начина на
описване на обстоятелствата по извършване на административното
нарушение и най-вече мястото на неговото извършване е нарушено правото
на защита на жалбоподателката, т.к. тя е лишена от възможност да научи
обективно защо се твърди, че се е движила с превишена скорост по бул.
“Георги Бенковски“ № 153, т.е. пред централния вход на Затвора-Пазарджик,
в улица с двупосочно движение, а в същото време автомобилът й не е бил
заснеман на процесната дата да се движи на това място. На второ място,
фишът следва да бъде отменен и защото ако бъде потвърден в този му вид и
по-специално при така описаното място на извършването на нарушението, то
ще значи жалбоподателката да бъде санкционирана за нещо, което обективно
не е извършила, т.е. не е била заснета да се движи с превишено скорост пред
входа на Затвора-Пазарджик, за което се изложиха подробни съображения.
При този изход от делото – отмяна на ЕФ, не може да бъде
удовлетворено искането на пълномощника на директора на ОДМВР-
Пазарджик за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3558816 на ОД на МВР-Пазарджик, с
който на Й. К. Т. , ЕГН ********** от гр.Пазарджик на основание чл.189 ал.4
във вр. с чл.182 ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
4

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5