РЕШЕНИЕ
№ 1218
гр.Бургас, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
14 септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Диян Петров, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1120 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Ищец е К.К.Н. ЕГН: **********, лишен от свобода в Затвора
Бургас, ЗО с.Дебелт, община Средец, V-та група. В производството ищецът участва
лично, както и чрез осъществяващ правна помощ адвокат М.В. ***.
Ответник е държавата, представлявана от главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София.
Ответникът по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът взема участие в
производството чрез пълномощник – юрисконсулт Тодор Чанев.
Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на
чл.286 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Ищецът твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода
в затвора в гр.Бургас. Твърди, че в периода от 02.04.2020г. до 30.04.2020г. бил
подложен на жестоко, нечовешко отношение, незачитане на човешките права и
понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за малоценност,
беззащитност, хронично главоболие, вследствие недоспиване, породено от
постоянно нахапване на тялото от дървеници. В спалното помещение, където
пребивавал имало хлебарки, които лазели по пода, коша за смет, по храната и по
самия ищец. Същият не разполагал с препарати за обезпаразитяване и нямало
откъде да се закупи такъв. Хлебарки имало в столовата и кухнята и попадали в
храната. Н. описва, че се страхувал за здравето си, тъй като хлебарките и
дървениците лазели по него и по други лишени от свобода, някои от които били
болни от хепатит и други заразни болести. Твърди, че в затвора се извършвала
дезинфекция на няколко месеца, която била неефективна. Иска се съдът да осъди
ответника да заплати на ищеца 2000лв. обезщетение за причинените неимуществени
вреди, заедно със законните лихви за забава до изплащането на главницата.
Представят се доказателства.
Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Ответникът оспорва основателността на иска с депозиран по
делото подробен писмен отговор. Оспорва както изложените от ищеца факти, така и
правните изводи за наличието на незаконни действия и бездействия на
затворническата администрация, довели до причиняване на неимуществени вреди за Н..
Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представя
доказателства.
Прокурорът счита, че исковата претенция е неоснователна, тъй като по делото
липсвали доказателства, установяващи наличието на предпоставките по чл.248,
ал.1 от ЗИНЗС, вр. с чл.3 от ЗИНЗС.
За да се произнесе по същество по така поставения за решаване спор между
страните, съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
Представена е справка от началника на затвора в гр.Бургас, от която се
установи, че за процесния
период лишеният от свобода Н. бил настанен в спално помещение № 208, пета
затворническа група в ЗО „Дебелт“. Относно изложените в исковата молба
твърдения за наличие на насекоми в спалното помещение се сочи, че ГД „Изпълнение
на наказанията“ има сключен договор със специализиран доставчик на услуги по обезпаразитяване
на затворите. Същият изпълнявал задълженията си съгласно сключения договор по
график.
От справката се установи още, че при извършена
проверка в медицински център в ЗО „Дебелт“ е констатирано, че за периода от 02.04.2020г.
до 30.04.2020г. Н. не е посещавал медицинския център и не е търсил медицинска
помощ.
На 06.06.2020г. било установено дисциплинарно
нарушение, извършено от Н.. Същият завързал и запалил
парчета плат и хартия в спалното си помещение, създавайки предпоставки за
възникване на пожар. Обяснил, че се опитва да изгори хлебарки и дървеници,
които смята, че били налични. Показал шише от боза, с дървеници и метална кутия
от кафе, с хлебарки, които били иззети.
От представен отговор на Омбудсмана на Република България до К.Н. относно
жалба № 10762/2018г., се установява, че „ДДД-1“ ООД било дружеството, което
извършвало обезпаразитяването в Затвора Бургас (включително и ЗО Дебелт, като
негово подразделение), като поредното пръскане било извършено на 12.09.2018г.
Въпреки това насекоми все още се намирали. Омбудсманът изразил мнение, че
пръскането облекчава, но не решава проблема. Това било така, тъй като не било
възможно да се освободят шкафчетата на затворниците и в тях не се пръскало. По
тази причина имало последващо размножаване на насекомите. Изразено е мнение, че
е нужно периодично дезинфекциране на дюшеците.
Като свидетел по делото е разпитан Г.Г., който изтърпява наказание в Затворническото общежитие Дебелт. През процесния
период с ищеца били в различни килии, но в един коридор. Описва условията в
затвора като лоши – дървеници, хлебарки, кръв по дюшеците и стените, където
били убивани хлебарки и дървеници. Извършвало се обезпаразитяване на 2-3
месеца. Сочи, че преди няколко дни идвали да пръскат, но нямало ефект. Според
свидетеля администрацията била запозната с проблема. Затворниците посещавали
лекаря, който им давал „алергозан“. Поради наличието на насекоми в спалните
помещения било трудно да се спи. Ищецът специално се оплаквал от главоболие,
поради липса на сън. Работел в кухнята и трябвало да става в 4 часа, за да
приготви закуската и изобщо не можел да се наспива. Свидетелят не знае с какво
точно се пръска против насекомите. Докато се пръска лишените от свобода били навън.
Пръскането се извършвало с пръскачка за лозя с предварително приготвени
разтвори. Хлебарки и дървеници имало и в столовата.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3.
Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива
нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Тълкуването на посочените разпоредби води до извод, че законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да осигури условия
за изтърпяване на наложеното наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство. Недопустимо е начинът и методът на изпълнение на наказанието да
подлага осъдените на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането.
С оглед становищата на страните и представените
доказателства съдът намира, че в процесния случай не са налице предпоставките
за носене на отговорност от държавата по цитираните разпоредби.
Данните по делото сочат предпоставките по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, според която
разпоредба за нарушение по ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да се прецени възникването
на правото на обезщетение обаче, разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС изисква съдът
да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които
се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. В процесния случай продължителността на периода
на въздействие е по-малка от един месец, а неблагоприятните условия не се
характеризират с интензивност на въздействието, обосноваваща при такъв период
възникване правото на обезщетение, т.е. неблагоприятните последици за ищеца, в
своята съвкупност, не могат да бъдат характеризирани като такива, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна е и обусловената претенция за присъждане на лихви за забава
върху претендираната главница.
При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да
се присъждат, тъй като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника
ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно. Общото
тълкуване на чл.286,
ал.2 и ал.3
от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл.144
и чл.143
от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Следователно,
искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки постановения
резултат (в този смисъл Решение № 924 от 24.07.2020г. по КАД № 92 от 2020г. по
описа на Адм. съд Бургас).
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на К.К.Н. ЕГН:**********, лишен от свобода в Затвора Бургас, ЗО с.Дебелт,
община Средец, V-та група, против държавата,
представлявана от главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, за заплащане на 3 000лв., представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие
лоши битови условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора
в гр.Бургас, ЗО Дебелт, за периода от 02.04.2020г. до 30.04.2020г., заедно със
законната лихва за забава върху тази сума до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ :