Решение по дело №27/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 100
Дата: 30 март 2020 г. (в сила от 30 март 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20207110700027
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 100

гр.Кюстендил, 30.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА                        

                                     

със секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Демиревски КАдмД № 27/2020 г., за да се произнесе взе предвид:

 

             П.В.К.,*** към Затвора гр. Бобов дол, обжалва Решение № 233/09.11.2018 г. на КнАС, постановено по адм.д. № 249/2018 г., с което е уважен предявения от него иск с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. в резултат на поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в ЗООТ „Самораново“ при затвора гр. Бобов дол, свързано с нарушаване правото му на течаща вода за къпане, като същият е отхвърлен за разликата до претендираните 5 000 лв. Моли да се уважи искът му до първоначалната сума от 5 000 лв. Не се претендират разноски.

            Ответната дирекция, същата и касационен жалбоподател, чрез процесуалния си представител юр. Граховска, изразява становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Моли да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

            Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационните жалби и правилност на първоинстанционното решение.

               Премет на касационно оспорване е Решение № 233/09.11.2018 г. на КнАС, постановено по адм.д. № 249/2018 г. Същото е образувано по искова молба на П.В.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Самораново“ при Затвора гр. Бобов дол срещу ГД „ИН“ – София с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, за  заплащане  на  обезщетение   в размер  на  5 000 лв.  за претърпени неимуществени вреди от системното нарушаване правото му на течаща вода за къпане.

 Първоинстанционният съд е формирал правен извод за основателност на предявения иск, като е намалил същия по основание и размер на 1 000 лв., а в претендираната част до 5 000 лв. го е отхвърлил.  Приел е доказаност на нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неблагоприятно третиране, надхвърлящо неизбежното ниво на страдание във връзка с неосигурено минимално право на течаща вода за къпане. Съдът е приел, че нормата на чл. 151 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС регламентира правото на лишените от свобода, респ. задължението на специализираните органи по изпълнение на наказанието да осигуряват условия за къпане, най – малко 2 пъти седмично. Приел е от доказателствата по делото, че е установено нарушаване на това му право от служителите на затворническата администрация, изразяващо се в бездействие на администрацията за осигуряване на редовното къпане на лишените от свобода. Съдът е приел, че и негативните емоции, преживени от К. са доказани със съответни и годни доказателствени средства. В този смисъл е формирал извод за наличиие на предпоставките на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗ и искът е уважен, като е намален размерът му до 1 000, прилагайки критерия за справедливостпо чл. 52 от ЗЗД.

 Касационните жалби са допустими – подадени са от процесуално легитимни субекти на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни.

            В пределите на служебната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КнАС. Същото е и правилно.

 Касационната инстанция счита, че административният съд е приложил правилно материалния закон на база събраните доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС се явява доказан. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл. 3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.

В случая чрез събраните писмени и гласни доказателства е установено твърдяното незаконосъобразно бездействие на служителите по изпълнение на наказанието, изразяващо се в неосигуряване на течаща вода за къпане на л. св. Разпоредбата на чл. 151 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС гарантира правото на лишените от свобода, респ. на специализираните органи по изпълнение на наказанието, да осигуряват условия за къпане – по възможност всеки ден, но най – малко 2 пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезифенкцира. Съгласно чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода следва да бъде осигулен постоянен достъп до  санитарен възел и течаща вода, а ал. 6 предвижда създавенето на условия за къпане не по – малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Показанията на разпитаните свидетели К, К и С са безпротиворечиви и сочат, че на лишените от свобода, пребиваващи в ЗООТ „Самораново“, не е осигуряван редовен и непрекъснат достъп до течаща вода, както в банята, така и в тоалетната. Горното се доказва и от приложена по делото докладна записка от 21 декември 2016 г. на мл. експерт Ангарев /лист 27 от първоинстанционното дело/. Това че липсата на течаща вода се е дължала на чести аварии, не обосновава обратния извод. Безспорно е създаден дискомфорт на ищеца и с оглед на здравословното му състояние, съгласно приложена медицинска справка / лист 10 от първоинстанционното дело/.

Ето защо касационната инстанция приема за доказано незаконосъобразно бездействие на служители на ответната дирекция спрямо П.К., покриващо характеристиките на нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС.

Правилна е и преценката на съда за дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди на л. св., като същите са съобразени с установените обстоятелства, продължителността на увреждането, здравословното състояние на ищеца и последиците за него.

По изложените съображения АС – Кюстендил, тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с която е уважен иска с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС в размера му от 1 000 лв. и отхъврлен за разликата до претендираните 5 000 лв. е правилно и законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл. 209 от АПК и ще го остави в сила.

 

           Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилския административен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233/09.11.2018 г. на Кюстендилския административен съд, постановено по адм.д. № 249/2018 г.

           Решението е окончателно.

                                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            ЧЛЕНОВЕ: