Решение по дело №277/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                   Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

№                                                            17.09.2020г.                                  гр.Ямбол

 

       В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският  окръжен съд,                                        гражданско  отделение, втори състав

на 15.09.2020година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТАГАРЕВА  

                                                    ЧЛЕНОВЕ:   НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                         МАРТИНА КИРОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.гр.д. № 277 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на М.К.М. ***, подадени от пълномощника му адв.М.Б., срещу Решение № ***/20.02.2020г. на ЯРС по гр.д.№****/2019г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против Община Ямбол иск по чл.49 ЗЗД за разликата над сумата 1 000лв. до предявения размер от 3 000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ухапване от куче на 12.10.2019г.

Според оплакванията в жалбата, решението на ЯРС в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Според въззивника, районният съд не е съобразил установените по делото обективно установени факти и при определяне на дължимото от ответника обезщетение е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, установяваща критерия "справедливост" при обезщетяване на неимуществените вреди. Излага се, че по делото са установени причинените на ищеца, сега въззивник, физически страдания - откритите рани на дясното бедро от ухапването и одраскването от нападащите кучета, като са доказани и претърпените болки и страдания при лечението и неговата продължителност - отичане, възпалителни процеси, поставяне на ТАП и инжекции против бяс. Доказани били също невъзможността на ищеца да осъществява свободно движение, невъзможността да управлява МПС, както и психическото разстройство- изживените ужас и шок от нападението на кучетата, страх и безпокойство при вида на кучета. Тези преживени от ищеца болки, страдания, преживявания от ухапванията и последвалите такива в следствие на лечението не били отчетени от решаващия първоинстанционен съд при постановяване на решението. Неправилно съдът коментирал и възможността, че забавянето за посещение при лекар от страна на ищеца  е довело до възникналите усложнения от ухапването, тъй като по делото не били посочени от ответника и събрани доказателства, подкрепящи такъв извод. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск бъде уважен изцяло, с присъждане на законната лихва от датата на увреждането и всички направени по делото разноски.

Въззиваемата страна Община Ямбол, чрез кмета В.Ревански, е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложени са подробни съображения, според които решението на ЯРС е правилно, като не е допуснато нарушение на нормата на чл.52 ЗЗД, предвид характера и продължителността на причинените на ищеца неудобства и липсата на данни за по-тежки последици от обичайните при подобен вид наранявания. Според въззиваемата страна обжалваното решение е постановено при правилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като съдът е отчел поведението на ищеца, който е допринесъл за претърпените болки страдания, като не е посетил лекар незабавно и така е повлиял на лечението и на възстановителния процес.

В о.с.з въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивника - адв.Б., който моли и за присъждане на всички направени по делото разноски пред първата и въззивнита инстанции.

Въззиваемата страна Община Ямбол не се представлява в с.з.

 Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, предявен от ищеца М.М. *** - за присъждане на сумата 3 000лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от нападението и ухапването на 12.10.2019г. от две безстопанствени  кучета.

С депозирания отговор на исковата молба ответната община е оспорила иска по основание и размер, с възраженията, че по делото не е установено соченото увреждане и че твърдените от ищеца вреди са в пряка връзка от това увреждане; че Община Ямбол е създала мерки за надзор върху безстопанствените кучета и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който не е посетил незабавно лекар след инцидента и ненавременното лечение е довело до възпалителния процес, болките и страданията.

 Фактическата обстановка не е спорна по делото и правилно е разкрита от районния съд.

Установено е от показанията на разпитаните свидетели С. С. и М.  Г., които са били очевидци при настъпване на инцидента, че на 12.10.2019г. свидетелите и ищецът отишли с автомобил в гр.Ямбол, в „Малката търговия“, за да пазаруват. Когато напуснали магазина с покупките, двамата свидетели влезли в автомобила, а ищецът се забавил, като в един момент свидетелите чули викове и когато излезли от колата видели, че две кучета - малко и голямо са нападнали ищеца М.. Голямото куче било захапало ищеца за дясното бедро, а малкото го дърпало за крачола и не го пускали. Свидетелят С. се притекъл на помощ на ищеца, а от складовете излезли и други хора, които казали на свидетелите, че многократно са уведомявали общината за тези кучета, които се навъртат край складовете и че наскоро имало и друг случай, при който кучетата нападнали човек с колело и го съборили. След като кучетата пуснали М., той бил изключително уплашен, заключил се в колата като малко дете, треперел и се държал за дръжката на вратата, по него имало кръв, най-вече като натиснел панталона си, където бил ухапан. По настояване на ищеца свидетелите го откарали в апартамента му в к-с „Хале“ в гр.Ямбол, а след това цяла седмица св.С. водил ищеца при лекари. На следващия ден го закарал в "Неотложна помощ", кракът на М. бил отекъл, сложили му инжекция за тетанус и му изписали лекарства. На другия ден личният лекар на ищеца му издал болничен лист, ходили и до гр.Сливен за медицинско удостоверение. През цялото това време М. не управлявал автомобила си, тъй като не бил в състояние, спрял да ходи и на работа, куцал, не бил с нормална походка, отсъствал от работа доста време и не бил в състояние да изпълнява задълженията си като магазинер, понастоящем продължавал  да изпитва страх от кучета. И двамата свидетели са били категорични при разпита, че кучетата, които са нападнали М., не са били маркирани.

От представеното съдебно-медицинско удостоверение №38/2019г. е установено , че на 14.10.2019г. ищецът М.М. е бил освидетелстван от лекар - патолог д-р С. Заключението на лекаря е, че са установени телесни увреждания: три рани по предната повърхност на дясното бедро с форма на кръг/елипса и размери по около 2-3 на 3-4 мм и едно охлузване тип драскотина, покрити с тъмно-червеникави корички; наличие на оточност на околните и подлежащи тъкани и болезненост усилваща се при пипане с ръка и резки движения на десния долен крайник. Според патолога, описаните телесни увреждания имат травматичен характер – механична генеза и същите е възможно да са били причинени по начин и време, както съобщава освидетелстваният, а именно ухапване от куче на 12.10.2019г. по механизма на удар, притискане с предмет с остър връх, малко напречно сечение, кръгловата към елипсовидна форма, каквито могат да бъдат и зъбите на куче, т.е. съответстват на рани с прободен характер. Поставената диагноза е „Вулнус морзум феморис декстри“, а нараняването – раната от ухапване на куче, е причинила на освидетелствания М. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Отбелязано е, че причиненото разстройство на здравето има негативен ефект върху психиката на пострадалия в резултат на стреса и уплахата от нападението от кучето.

Ищецът М. е представил медицински документи - амбулаторен лист № 3897/13.10.2019г. от кабинет за неотложна помощ, видно от който на 13.10.2019г. му е поставена диагноза "ухапване от куче", като обективно състоянието му е определено с възпалителен отток и болезненост в дясното бедро. Поставен му е ТАП и е изписан антибиотик-  Зинат. На 14.10.2019г. ищецът е посетил личния си лекар, който е потвърдил диагнозата ухапване от куче, предписал е Хепароид -гел за мазане и е издал първичен болничен лист за 7 дни от 14.10.2019г. до 20.10.2019г. На 21.10.2019г. ищецът е бил прегледан от лекар-специалист хирург, който е продължил временната неработоспособност до 27.10.2019г., потвърдил е диагнозата "рана на дясното бедро след ухапване от куче" и е насочил М. към Приемно отделение при МБАЛ-Ямбол за поставяне на противобясна ваксина по схема, която е била изпълнена в периода 21.10.2019г.-18.11.2019г. За  предписаните на ищеца лекарства, вкл.  мазила, същият е представил фискални бонове, че ги е закупил.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЯРС е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД и е уважил предявения иск до размера на сумата 1000лв., като за разликата над тази сума до предявения размер от 3 000лв. го е отхвърлил. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът е пострадал от нападението на кучетата и ухапването от едното куче за дясното бедро, в резултат на което  е получил травматични увреждания, наложило се е лечение с лекарства, отсъствие от работа поради ползване на отпуск по болест, като не е бил в състояние да се движи и управлява автомобила си без чужда помощ, преживял е силен стрес, който ще проявява своите признаци и занапред вследствие преживяното нападение и ухапване от куче. Съдът е формирал и извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който извод е мотивирал с поведението на ищеца непосредствено след ухапването -  че същият не е потърсил медицинска помощ, а се е прибрал в дома си и е посетил лекар едва на другия ден. С оглед та това съдът е приел, че е  възможно забавянето на посещението при лекар да е довело до възникналите усложнения от ухапването – получения отток и закъснялото поставяне на ваксина.

Решението на ЯРС в обжалваната му част, с която искат е отхвърлен за разликата над сумата 1 000лв. до  размера от 2 500лв., е валидно и  допустимо, но неправилно.

Районният съд правилно е квалифицирал иска по реда на чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД. Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По така предявения иск следва да се установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.

Правилни са изводите на първата инстанция, че по делото е установен факта на претърпените неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в увреждане на здравето, като е доказан и фактът, че увреждането е последица от нападението и ухапването, причинени на ищеца от безстопанствените кучета на датата 12.10.2019г. Настоящият съдебен състав споделя изцяло тези изводи, тъй като нападението на кучетатата и ухапването по дясното бедро на ищеца от едното куче са безспорно установени от показанията на двамата разпитани по делото свидетели – очевидци, които почиват на преките им и непосредствени впечатления и кореспондират с представените по делото писмени доказателства - съдебно-медицинско удостоверение и останалите медицински документи. От показанията на свидетелите категорично е установино, че кучетата са били безстопанствени, тъй като не са били маркирани, като са проявили агресия и по отношение на други лица. Ето защо безспорно и категорично е установено настъпването на увреждането на ищеца на процесната дата 12.10.2019г., в резултат на нападението именно от безстопанствените кучета.

Настоящият съдебен състав приема, че по делото безспорно са установени и причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, както и наличието на причинна връзка между тях и увреждането, настъпило в следствие на бездействието на служителите на ответника. Съгласно чл.40, ал.3 и ал.4 ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Следователно, надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл.47, ал.1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. от чл.41, ал.1 ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.47,ал.3 ЗЗЖ. В случай, че е проявено агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в приюти. Настоящата съдебна инстанция приема, че макар ответната община да е предприела мерки за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия, те не са приложени адекватно и ефективно на популацията от бездомни кучета, като по общинските улици са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Следователно, доказано е виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на ответника Община Ямбол чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители – по реда на чл.49 ЗЗД.

По отношение размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че присъденият от районния съд  размер от 1 000лв. е занижен и жалбата на ищеца е частично основателна. Неимуществените вреди се състоят в неблагоприятното засягане на защитени от правото лични, нематериални блага на пострадалия, чието накърняване не би могло да бъде възстановено, като следващото се на пострадалия парично обезщетение, предназначено да ги възмезди, съгласно правилото на чл.52 ЗЗД се определя от съда съобразно принципа за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и трайната практика на ВКС, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Предвид изложеното и съобразявайки критериите за определяне на размера на обезщетението, в конкретния случай следва да бъде съобразена получената от пострадалия в резултат на ухапването рана, наложилата се лекарска намеса, търпяните в резултат на инцидента физически болки и страдания. При отчитане на тези обстоятелства, както и на начина и обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, възрастта на ищеца, който към момента на събитието е бил на 47години, в активна възраст, изцяло работоспособен, лишен от възможността да полага труд в период от две седмици и да води нормалния си начин на живот, това, че от ухапванията и раната е понесъл болки и страдания, продължили през целия период на лечението, преживял е уплаха и стрес от случилото се, вззивният съд намира, че справедливото обезщетяване на претърпените от пострадалия болки и страдания възлиза в размер на сумата  2 500лв.

Неправилно районният съд е приел, че дължимото от ответната община обезщетение следва да бъде намалено поради съпричиняване. Съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. Пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в причинно-следствена връзка с вредата, без това поведение да прекъсва причинно-следствената връзка между вредата и поведението на деликвента. Съпричиняване от пострадалия е налице, както когато той не е предприел задължителни мерки за сигурност, така и когато той не е предприел други подходящи мерки за сигурност, като не е необходимо поведението на пострадалия да е противоправно. Съгласно съдебната практика ответникът може да се позове на съпричиняване, като това негово възражение не е волеизявление, с което се упражнява потестативно право, а е твърдение за факт. Ответникът има процесуална възможност да се позове на този факт в срока за отговор на исковата молба и трябва да изложи фактическите обстоятелства за действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането, както и да ги установи. В случая ответникът е посочил, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият не е посетил лекар незабавно след инцидента, а на другия ден и така ненавременното лечение е довело до възпалителния процес. Тези  твърдения на ответната община обаче са останали неподкрепени с доказателства по делото, тъй като нито от медицинските документи по делото, издадени от кабинета за неотложна помощ, от личния лекар на ищеца и от хирурга, нито от съдебно-медицинкото удостоверение е установено влошаване на възпалителния процес при ищеца след ухапването от куче или влошаване на състоянието от забава в поставянето на ТАП и противобясната ваксина. За такива увреждания не е поискана и изслушана съдебно-медицинска експертиза. От всички медицински документи са установени раната на дясното бедро на ищеца след ухапването от куче, възпалителен отток и болезненост в дясното бедро. Не са необходими специални знания, че това са обичайно настъпващите травми при ухапване от куче. За лечението на същите на ищеца са изписани антибиотик и други медикаменти, същият е ползвал две седмици отпуск поради временна неработоспособност и липсват данни за настъпили усложнения - прием на други лекарства, хирургическа намеса, продължаване на отпуска поради временна неработоспособност и др. Доводът на районния съд за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия ищец е напълно произволен и необоснован, тъй като не е установен по делото с доказателства, събрани по предвидения в закона ред. Самият съд се е обосновал с възможноста забавянето на посещението при лекар да е довело до възникналите усложнения от ухапването, каквито изводи не могат почиват на предположения.

 По изложените съображения, решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над сумата 1000лв. до размера на сумата 2 500 лв., като бъде постановено ново за уважаване на иска до посочения размер, с присъждане на законната лихва от датата на деликта. В частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата 2 500лв. до предявения размер от 3 000лв., решението е правилно и следва да се потвърди, тъй като по делото не се твърди и не е установено ищецът да е понесъл по-големи като интензитет вреди от обезщетените. Няма данни ищецът да не се е възстановил от ухапването и да са останали белези от това, липсват и данни за трайни или необратими бъдещи последици за пострадалия от психоемоционално естество.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция и допълнително разноски за първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска, има въззивникът, на който съдът следва да присъди разноски в размер на сумата общо 657,50лв., от която сума - разноски пред въззивната инстанция съразмерно с уважената част от иска в размер на 307,50лв. и  допълнително разноски пред първата инстанция съразмерно с уважената част от иска в размер на 350лв.

Водим от изложеното, Я О С

 

                                                  Р          Е          Ш          И          :

 

ОТМЕНЯ Решение №120/20.02.2020г. на Ямболски районен съд по гр.д.№4157/2019г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.К.М. *** иск по чл.49 ЗЗД,вр. с чл.45 ЗЗД за разликата над сумата          1 000лв. до размера на сумата 2 500лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ухапване от куче на 12.10.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Ямбол, с адрес гр.Я., ул."*******"№*, представлявана от кмета на общината, да заплати на М.К.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД сумата от още 1 500лв. (хиляда и петстотин лева), съставляваща разлика над сумата 1 000лв. до размера на сумата 2 500лв. – допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ухапване от куче на 12.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №120/20.02.2020г. на Ямболски районен съд по гр.д.№4157/2019г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.К.М. *** иск по чл.49 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД за разликата над сумата        2 500лв. до размера на сумата 3 000лв.

В ОСТАНАЛАНА МУ ЧАСТ решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА Община Ямбол, с адрес гр.Я., ул."*****"№*, представлявана от кмета на общината, да заплати на М.К.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК  сумата общо 657,50лв.– разноски пред въззивната инстанция и допълнително разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от иска.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

       

 

 

                                                                                                     2.