Определение по дело №685/2016 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 122
Дата: 6 февруари 2017 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20163130100685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                  /06.02.2017г., гр.Провадия

 

   Провадийски районен съд, II състав, на шести февруари две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                           Районен съдия: Елена Стоилова  

 

докладва гражданско дело 685 по описа на съда за 2016 година:

 

Производството е образуването по искова молба от Ю.С.С. с ЕГН **********, с адрес с.Градинарови срещу Г.Ю.С. с ЕГН ********** с адрес *** с искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство деца Сеймен Г.С. и Аслъ Г.С. на майката, определяне на местожителството им при нея, определяне на режим на лични отношения между ответника и децата и осъждането му да заплаща на децата месечна издръжка в размер на по 150 лв. на всяко едно от тях, считано от влизане в сила на съдебното решение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проекто-доклад.

   Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба ищецът излага следните твърдения:

В исковата молба ищцата заявява, че с ответника живеели на съпружески начала, от което съжителство се родили двете им деца Сеймен Г.С., роден на ***г. и Аслъ Г.С., родена на ***г. Страните живели при родителите на ответника в с.Величково. Ищцата твърди, че се разделила с ответника поради физически и психически тормоз от негова страна и изневерите му, като заедно с двете си деца се прибрала при родителите си в с.Градинарово. След среща с ответника се събрали да живеят заедно, но през м.август след нанесен й побой тя напуснала жилището в с.Величково и се прибрала при родителите си в с.Градинарово заедно с Аслъ С., която след известно време по молба на ответника отишла да живее при него. Ищцата започнала работа първо в Гърция, след това в Австрия, през м.март 2015г.. В началото се чувала с децата си по телефона, изпращала им пари за издръжка и подаръци. В последствие ответникът й затварял телефона и отказвал, поради което тя не можела да се свърже с децата си, връщал изпратените от нея пари и подаръци. В края на 2015г. ответникът в разговор с ищцата й казал, че децата не се интересували от нея, имали друга майка и тя не трябвало да ги притеснява.

Ищцата твърди, че окончателно се върнала в България и заживяла в с.Градинарово. Иска да й бъдат дадени за упражняване родителските права по отношение на децата Сеймен Г.С. и Аслъ Г.С.; да бъде определено местоживеенето на децата Сеймен Г.С. и Аслъ Г.С. в дома й в с.Градинарово; да бъде определен режим на лични отношения на децата с баща им; да бъде определена издръжка в полза на децата Сеймен Г.С. и Аслъ Г.С., в размер на по 150 лева за всяко едно от децата, дължима от баща им, дължима от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законните основания за изменение или прекратяването и.

В срока по чл. 131 ГПК, от редовно уведомената насрещна страна е постъпил писмен отговор. В него той оспорва обстоятелствата изложени в исковата молба. Твърди, че раздялата между страните е настъпила в резултат на упреците на ищцата, че ответника не полага достатъчно грижи за семейството. Твърди, че от раздялата на страните през 2014г.  ищцата не се интересувала от децата си и не полагала никакви грижи за тях, не заплащала издръжка. Единствено ответника и неговите родители се грижели за децата, те редовото ги водели на училище. Твърди, че той имал сключил трудов договор, можел да се грижи за децата си и те били привързани към него и родителите му, с които живеели.  Твърди, че в дома му в с.Величково имало нужните условия за отглеждането на децата, напротив в дома на майка им нямало такива, къщата се състояла от 2 стаи, в които живеели 7 безработни лица, роднини на майката. Иска предоставянето упражняването на родителските права по отношение  на децата Сеймен Г.С. и Аслъ Г.С. на него, при определяне на режим на лични контакти с майката, определяне на местожителството им при него в с.Величково, майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер към минималния. Моли за присъждане а съдебно деловодни разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:  

Родените от съвместното съжителство на страните деца Сеймен Г.С. и Аслъ Г.С., липса на съвместно съжителство между родителите и липса на съгласие между тях относно упражняване на родителските права спрямо децата,  личните отношения с родителите и издръжката на децата.  

Правна квалификация на предявените искове:

След извършената проверка, съдът намира, че исковата молба е редовна. Правното й основание е чл. 127, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл.59 вр. с чл.143 от СК за разрешаване със съдебно решение на спорно правоотношение от личен характер.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че с ответника имат деца Сеймен Г.С. и Аслъ Г.С., че не живеят съвместно, къде и с кого живеят децата, наличието на жилище, в което да живеят децата, родителският си капацитет, нуждите на децата от финансов аспект и възможността на ответника да дава претендираната издръжка.  

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните фактите, на които се позова, че има подходящи жилищни условия и нужния родителски капацитет за отглеждането на децата възможността на ищеца да дава претендираната издръжка.

Съда намира, че на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК ищецът не сочи доказателства за възможността на ответника да дава претендираната издръжка.

Съда намира, че на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК не са налице факти, по отношение на които страните не са ангажирали доказателства.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

   Представените от ищеца и ответника писмени доказателства касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати. На ищеца и ответника следва да бъдат допуснати до разпит по двама свидетели, с които да установят твърденията си в исковата молба съответно в отговора.

На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК съда намира за безспорно обстоятелството, че страните са живели на семейни начала, че от м.август 2014г. страните не живеят съвместно и че от съвместното си съжителство имат родени деца Сеймен Г.С. и Аслъ Г.С..

   Предвид засягането в настоящото производство на права и законни интереси на непълнолетно дете, следва на основание чл. 15 ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия да бъде конституирана в качеството на контролираща страна. Детето Сеймен С. следва да бъде изслушано, детето Аслъ С. с оглед възрастта не следва да бъде изслушвано.

   Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал.3 от ГПК, ПРС

                          

О П Р Е Д Е Л И :

 

   КОНСТИТУИРА в качеството на контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия, като им указва да спазват вменените им с чл. 15 от ЗЗДет. задължения.

   НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.03.2017 год. от 10:20 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА на ищеца и на ответника по двама свидетели при режим на водене за насроченото съдебно заседание.

УКАЗВА на ответника да води в съдебното заседание за изслушване детето Сеймен Г.С..

   УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, КОЕТО Е ПО-БЛАГОПРИЯТНО ЗА ТЯХ И ДЕЦАТА.

 УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на Д „СП” - Провадия - препис от молбата.

 

Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….