№ 6060
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100113840 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове по чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника ЗД
„Б.И.“ АД да заплати на ищцата Г. А- М. обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.06.2023 г. в гр.
София по вина на водача В.Д.Д., застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно с дължимите лихви.
Ищцата твърди, че на посочената дата около 16:35 часа в гр.София,
МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ 7“ с peг. № ******* управляван от В.Д.Д., се
движил по бул. „Климент Охридски“ в посока от бул. „8-ми декември“ към
бул. „Г.М. Д.“ и поради движение с несъобразена скорост и недостатъчно
внимание към пътната обстановка, предизвикал ПТП със спрелия пред него на
пешеходна пътека МПС марка „Фиат“, модел „500“ с peг. № *******, в който
пасажер е била ищцата.
За пътния инцидент от СДВР, отдел „Пътна полиция“, бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-341 от 14.06.2023 г. от
който протокол се установявало, че гражданската отговорност на водача на л.а.
„Мазда ЦХ 7“ с peг. № ******* се покрива от застраховка в ЗД „Б.И.” АД с
полица № BG/02/**********, валидна от 22.10.2022 г. до 21.10.2023 г.
Непосредствено след инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „Света
Анна“ АД, където й били извършени изследвания и поставена окончателна
диагноза: фрактура на Тх12 и Л1 прешлени; фрактура на 5-то ребро вляво;
мозъчно сътресение; контузия на гръден кош; травма на нервни коренчета в
шиен отдел; изразен вертебрален синдром за лумбален и торако-лумбален
отдел. Ищцата била настанена в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ
„Света Анна“ АД - гр. София, където била подложена на лечение при
1
интензивен болничен режим от 14.06.2023 г до 17.06.2023 г.
Твърди, че както по време на болничното лечение, така и по време на
предписаното домашно лечение, поради естеството на процесните
увреждания, ищцата е могла да заема само поза легнала по гръб, което
налагало полагане на грижи от болничния персонал и от нейни близки за най -
елементарни битови нужди. Излага, че поради счупените два бр. шийни
прешлени, ищцата не можела да ходи и всяко елементарно движение било
съпроводено със силни болки във врата, които се засилвали нощем. Страдала
от редовен световъртеж, гадене и постоянно главоболие вследствие на
полученото мозъчно сътресение. Постоянния физически дискомфорт и
обездвижването било свързано с невъзможност ищцата да задоволява
елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от близките си,
което създало за нея и за най-близките й огромен стрес.
Поради нестихващите болки и липсата на подобрение в областта на
увредените части била приета повторно в УМБАЛ „Света Анна“ АД, където
била подложена на оперативна интервенция за имплантиране на костен
цимент и изтърпяла интензивен болничен режим на лечение от 01.07.2023 г.
до 06.07.2023 г. За извършената оперативна интервенция ищцата заплатила 2
400 лева, за който разход бил издадена фактура от болничното заведение.
Излага тезата, че и към момента на подаване на исковата молба,
продължава да изпитва силна болка в областта на целия гръбначен стълб,
персистираща и към крайниците, което създава дискомфорт и пречи на
пострадалата да спи в каквато и да е поза. Движението на шията било напълно
невъзможно, изпитвала затруднение при дишане, както и загуба на
чувствителност и мускулна слабост, споделя оплаквания от постоянно
главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало/седнало
положение, от гадене и повръщане, сънливост, отпадналост, повишена
светочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на координацията
на мускулите и шум в ушите. Появила се също и силна болка при преглъщане,
което довело до загуба на апетит и нежелание от страна на ищцата да се храни
редовно. Описаните болки и страдания породили у пострадалата силен страх
от възможност за непълно посттравматично възстановяване. Вследствие
преживения шок от пътния инцидент ищцата нямала пълен и последователен
спомен за травмата - не може да възпроизведе как точно се е случил
инцидентът.
Твърди, че поради гореописаните обстоятелства й се налагало да ползва
постоянно помощ от близките си за извършване на елементарни действия и
обикновени битови дейности. Инцидентът оказал негативно въздействие и на
психиката на ищцата, изразяващо нарушен сън, понижено настроение,
тревожност, страх от возенето в превозни средства, което прави изключително
трудно транспортирането й, чувство за безпомощност и малоценност,
понижена самооценка.
С оглед на това моли ответникът да бъде осъден да й заплати 70 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 400 лева за
имуществени вреди. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение,
2
определено по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът оспорва настъпването на процесния деликт като излага
съображения, че уврежданията, за които се претендира обезщетение не са в
пряка връзка с процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП, твърдените от
ищцата вреди и причинната им връзка с ПТП. Оспорва вината на
застрахования при него водач, като счита, че за него събитието е случайно,
като не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на ПТП и вредите от него.
Оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен, а
претендираните имуществени вреди – като несвързани с лечението на
травмите от процесното ПТП предвид представените медицински данни и при
липсата на данни как протича възстановителния период. Оспорва претенцията
за законна лихва. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата ищца, която е пътувала без правилно
поставен обезопасителен колан. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 14.06.2023 г. около 10:30 часа в гр. София около 16:35 часа в
гр.София, при движение по бул. „Климент Охридски“ в посока от бул. „8-ми
декември“ към бул. „Г.М. Д.“ В.Д.Д. - водач на МПС марка „Мазда“, модел
„СХ 7“ с peг. № ******* реализира ПТП със спряло пред него на пешеходна
пътека пред № 15 МПС марка „Фиат 500“ с peг. № *******, управляван от
М.Б., в което пасажер на предна дясна седалка /до водача/ е била ищцата Г. А-
М..
След инцидента, същата е приета по спешност в УМБАЛ „Света Анна“
АД- гр. София, с работна диагноза „ фрактура на пето ребро в ляво и
комоцио“.
За произшествието от СДВР, отдел „Пътна полиция“ е съставен
констативен протокол № К-341 от 14.06.2023 г. за ПТП с пострадали лица.
Съгласно Епикриза № 539, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр.
София, ищцата е постъпила в лечебното заведение на 14.06.2023 г. и е
изписана на 17.06.2023 г. с диагноза „Мозъчно сътресение. Контузия на
главата. Фрактура на Тх1 с L1 прешлен. Травма на нервни коренчета в шиен
отдел. Контузия на гръден кош. Фрактура на V-то ребро.“ Предписано е
било лечение при постелен режим, наблюдение, аналгетици, интравенозни
инфузии на водно-солеви разтвори.
Видно от приложената по делото Епикриза № 597, издадена от УМБАЛ
„Света Анна“ АД – гр. София, на 01.07.2023 г. ищцата е постъпила повторно
по спешност в клиниката по неврохирургия на лечебното заведение във
видимо увредено общо състояние, поради задълбочаване и обостряне на
неврологичната симптоматика, обвързана с травматичната фрактура на
прешлени – Tх12 и L1, диагностицирани при предходното й постъпване
непосредствено след процесното ПТП. Назначено й е оперативно лечение, при
което е бил имплантиран костен цимент до запълване на прешленните тела и
частично възстановяване на височината им. Изписана е на 06.07.2023 г. с
3
диагноза „Травматична фрактура на Тх12 и L1 прешлен. Травма на нервни
коренчета в шиен и торако-лумбален отдел.“ Амбулаторното лечение е
свързано с лечебно-хранителен двигателен режим за 3 седмици,
препоръчително носене на високостабилизиращ корсет и курс по
физиотерапия и медикаментозно лечение.
Във връзка с проведеното оперативно лечение, ищцата е заплатила 2 400
лева, за което е представена фактура, издадена от болничното заведение.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебна медико-
автотехническа експертиза се установява, че в хода на процесното ПТП
ищцата М. е била с поставен предпазен колан, с който е бил заводски
оборудван автомобилът, в което се намирала. Екпертизата установява, че
ищцата е получила следните контузии: контузия на глава с мозъчно
сътресение в резултат на удар на окципиталната област в облегалката на
колата; контузия на шията с травма на нервни коренчета в шийния отдел на
гръбначния стълб, получена при движения на главата в предно задна и
странична позиция; контузия на гръдния кош със счупване на 5-то ребро в
ляво в резултат на натиск в предно-задна посока от обезопасителния колан или
от удар в твърди тъпи предмети; счупване на 12-ти гръден и 1-ви лумбален
прешлени поради голямата свобода на движенията предимно в посока на
флексия /сгъване/ - екстензия /разгъване/, вследствие рязкото ускорение на
лекият автомобил при удара, при което спрямо тялото на ищцата се получил
т.нар. „камшичен удар“.
Заключението на назначената СМЕ приема, че описаните травматични
увреждания на ищцата са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Уточнява, че времето, необходимо за костното зарастване на фрактурите на
прешлените след проведеното оперативно лечение е за около 120-150 дни, а
средностатистическият срок за лечение и възстановяване на подобни
фрактури е 180 дни. Вещото лице-медик сочи, че непосредствено след
травмата болките, особено в лумбалния отдел на гръбначния стълб, са били
много силни, а впоследствие страданията са били свързани с необходимостта
от постелен режим и болки при движение, които са нараствали по интензитет.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се
установява механизма на настъпване на ПТП. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че основната причина за ПТП е отвличане на вниманието на
водача на л.а. „Мазда“, тъй като експертизата е установила че не са били
задействани спирачките преди удара със спрелия пред него л.а, в който е
пътувала ищцата.
От показанията на свидетеля М.Б. – водач на автомобил „Фиат 500“
участвал в процесното ПТП и дъщеря на ищцата, се установява следното: На
14.06.2023 г. свидетелката, 3 годишна й дъщеря и ищцата пътували по бул.
Климент Охридски, посока Дианабад. Спрели на светофара до магазин
Фантастико и внезапно усетили силен удар в задната част на автомобила.
Цялата задна броня паднала. Ищцата изпищяла и се хванала за главата,
казвала, че й е много зле. Обадили се на т.112 и повикали линейка. Дошла и
полиция.
4
Свидетелката видяла майка си в болницата същата вечер. Била
неадекватна, имала синина на тила, не можеше да говори. Установили два
счупени прешлена на гърба и трябвало да се оперира. От болницата им дали
срок да решат кога да се направи операцията, тъй като имало опасност
прешлените да се „разпаднат“. До операцията ищцата живеела при
свидетелката, която се грижела за нея. Изпитвала силни болки. След
изписване от операцията пак не била добре, свидетелката отново я взела в
дома си, за да се грижи за нея. Била на легло и имала нужда от помощ дори за
баня и тоалет, които посещавала с придържане. Замайвала се като стане, което
състояние продължило дълго време. След около четири седмици се прибрала в
дома си в Брезник, но свидетелката не спирала да я посещава, тъй като все
още имала болки и не можела да извършва физически дейности и да се
натоварва. Самостоятелно започнала да се обслужва чак след около месец.
Инцидентът се отразил и на психиката й. Изпитвала страх при пътуване с
автомобил, постоянно я боляла главата, не можела да спи, не искала да излиза
и да вижда хора, станала сприхава и раздразнителна. Към днешна дата не се е
възстановила напълно. Много я боли гърба, не може да вдига тежко, не е
същия човек. Свидетелката заявява, че по време на удара ищцата е била с
поставен предпазен колан.
Показанията на свидетеля са последователни, логични, неопровергани
от останалите доказателства по делото, в т.ч. приетите писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че водачът на
увреждащия автомобил е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на
процесния деликт.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП,
осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички
посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
5
застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка
и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане
на фактическата страна по спора.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: броя и вида на
претърпените телесни увреждания – контузия на главата с мозъчно
сътресение, контузия на шията с травма на нервни коренчета в шийния отдел
на гръбначния стълб, контузия на гръден кош със счупено ребро и счупване на
два прешлена на гръбначния стълб; силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на спора от фактическа страна; болките и страданията от
претърпяната операция за вертебропластика с костен цимент; неудобството от
продължителния постелен режим и нуждата от чужда помощ за елементарни
битови нужди за период от около месец; общата продължителност на лечебния
и възстановителен период от 180 дни, през първите дни от които, както и след
извършената операция ищцата е търпяла интензивни болки, а за срок от 120-
150 дни е следвало да носи имобилизиращ корсет; възрастта й – 66 г. към
датата на ПТП; продължаващите и към момента, макар и по-леки болки в
гърба, настъпилата промяна в психо-емоционаланото й състояние, свързана с
инцидента и причинените от него продължително главоболие, замайване,
страх от пътуване в автомобил, който продължава и до сега, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 60 000 лева. Според съда тази сума е
достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер,
доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се
установява причинната връзка между установените разходи и лечението на
травмата от процесното ПТП. Останалите предпостави за уважаване на иска
съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди,
поради което съдът не ги сочи повторно.
Претенцията за законна лихва е основателна, както е поискана. В
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. На
осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока
по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
6
неимуществени вреди за собствената си забава. В конкретния случай,
извънсъдебната претенция на ищцата е предявена пред застрахователя на
20.07.2023г. и следователно законна лихва върху присъденото обезщетение се
дължи от тази дата.
Неоснователно е своевременно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на врeдоносния резултат от ищцата, поради пътуване в
автомобила без правилно поставен обезопасителен колан. Същото е напълно
опровергано от заключението на КСМАТЕ, както и от свидетелските
показания, които се подкрепят взаимно и установяват, че в момента на
настъпване на процесното ПТП ищцата е била с правилно поставен предпазен
колан.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. М. Д.
от САК, сумата 5 552 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съобразно
уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, доколкото сумата
от 13 000лв. значително надвишава справедливия и адекватен размер на
адвокатското възнаграждение, определен от съда съобразно фактическата и
правна сложност на делото, която не е висока, матриалния му интерес и факта,
че същото е разгледано в едно съдебно заседание, съответно съобразен е и
обема на предоставената защита. Ето защо, съдът намалява разноските за
адвокатско възнаграждение до сумата от 6 442 лв. Така, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати 945, 03 лв. -
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл.
83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС, държавна такса и разноски за експертизи в размер на 3 296 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „*******, да заплати на Г. А- М., ЕГН
********** следните суми:
60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 14.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 20.07.2023г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 60
000 лв. до пълния му предявен размер от 70 000 лева.
2 400 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
7
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата от 20.07.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *******, на основание чл.38, ал.2
от ЗА да заплати на адв. К. М. Д. от САК, сумата 5 552 лв., съставляваща
адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. А- М., ЕГН ********** да заплати на ЗК „БУЛ ИНС“ АД с
ЕИК *******, сумата от 945, 03 лв. - представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ******* да заплати по сметка на
СГС държавна такса и разноски в размер на 3 296 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8