РЕШЕНИЕ
гр.София, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Калина Анастасова
мл.с. Андрей Георгиев
при
секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора .................... като
разгледа доклад-ваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 8 756 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 375940 от 30.03.2018
г., постановено по гр.д.№ 8 231/2016 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав е
признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, че З. „Л.И.” АД, ЕИК ******** дължи на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********на
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата 805,90 лева, представляваща неизплатена
част от регресно вземане за платено застрахователно обезще-тение за ПТП,
настъпило на 06.01.2013 г. в гр.Раковски, за причинени имуществени щети на
л.а.”Шевролет Каптива” с рег.№********, ведно със законната лихва от 23.10.2015
г. до изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 159,48 лева, представ-ляваща
лихва за забава за периода от 11.11.2013 г. до 22.10.2015 г., като искът по 422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД до пълния му предявен
размер от 411,07 лева и за периода от 22.05.2013 г. до 10.11.2013 г. е
отхвърлен.
Със същия съдебен акт З. „Л.И.”
АД е осъден да заплати на З. „Б.В.И.Г.” АД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 305,41
лева – разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
64 634/2015 г. по описа на СРС и су-мата
138,82 лева – разноски в исковото производство, а на основание чл.78, ал.3 ГПК
З. „Б.В.И.Г.”
АД е осъден да заплати на З. „Л.И.” АД сумата 10,34 лева – разноски в
заповедното производство и 31,01 лева – разноски в исковото производст-во.
Така постановеното съдебно решение в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на търсеното обезщетение
за забавено плащане, е депозирана въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.” АД, ***. В жалбата се
излагат съоб-ражения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради
това, че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на относимите материално-правни норми, както и че е необосновано. Поддържа
се, че съставът на СРС неправилно е определил датата, на която ответникът е
изпаднал в забава, като не е съобразил, че датата на която е заведена
регресната претенция в З. „Л.И.” АД е посочена под № 58 в Прило-жение 1 към
писмото за плащане, като видно от колона 7 , озаглавена „дата на завеждане” процесната
щета е заведена при ответника на 22.04.2013 г. и с оглед нормата на чл.213а,
ал.3 КЗ /отм./ след изтичането на 30-дневния срок от този момент ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава. Излагат се доводи и че
първоинстанционният съд неправил-но е
определил и размера на дължимото се обезщетение за забавено изпълнение за двата
времеви периода, включени в исковия период: върху пълната стойност на
главницата от 4 871,13 лева за времето от 22.05.2013 г. до 25.11.2013 г.
/датата на частичното погасяване/ и върху остатъка от 805,90 лева – от
26.11.2013 г. до 22.10.2015 г. Претендира
въззивният съд да уважи жалбата му и след като отмени атакуваното решение в
обжалваната част, да поста-нови друго, с което да уважи изцяло тази претенция,
като му се присъдят и направените по делото разноски за двете инстанции и
заповедното производство.
Ответникът по жалбата –
З. „Л.И.”
АД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който се поддържа, че наведените от насрещната страна
възражения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
реше-ние са неоснователни. Моли съда да потвърди решението на СРС е обжалваната
част, поради това, че е постановено при съответствие с доказателствения
материал по делото и правилно приложение на закона. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото до-казателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в проце-са, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпро-си той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно реше-ние е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в
жалбата доводи.
Постановеното от първоинстанционния съд решение № 375940 от 30.03.2018 г. по гр.д.№
8 231/2016 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, с която е признато за установено на
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, че З. „Л.И.” АД, ЕИК ********
дължи на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./
сумата 805,90 лева, представ-ляваща неизплатена част от регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на 06.01.2013 г. около
18,45 ч. в гр.Раковски, на ул.”М.Доброми-ров”, за причинени имуществени щети на
л.а.”Шевролет Каптива” с рег.№****95 ВК, вследствие на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника по риск „Гражданска
отговорност” по полица № 221120019155551 със срок на валидност: 09. 08.2012 г.
– 08.08.2013 г. водач на л.а.”Сеат Кордова” с ДК № *****, както и основа-ние
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, че З. „Л.И.” АД ***-страд В.И.Г.”
АД на основание чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.213а КЗ /отм./ сумата 159,48
лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.11.2013 г. до 22.10.2015
г., с оглед на което със сила на пресъдено нещо по
делото е установено наличието на елемен-тите от фактическите състави на
визираните разпоредби относно тези вземания на ищеца и техните размери.
Не се спори в производството и че на 25.11.2013 г. З. „Л.И.” АД във
връзка със същата щета, образувана при З. „Б.В.И.Г.” АД относно разглеж-даното събитие - №
470412131300561 по риск „Каско Стандарт”, е изплатил извънсъдебно сумата от
4065,23 лева.
Обезщетението за несвоевременно
изпълнение на парично задължение има акцесо-рен характер и възниква от момента
на изпадане на длъжника в забава по отношение на глав-ното му задължение.
Съгласно нормата на чл.213а, ал.3 КЗ /отм./ в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства от страна
на застрахователя по имуществена застраховка, който е встъ-пил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, застрахователят
по риск „Гражданска отговорност” трябва: 1. да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже
плащането. От приетото пред СРС писмо с
изх.№ 5316 от 11.10.2013 г. на ответното дружество с прило-жение № 1, относно
изплащане на регресни задължения към ЗАД „Б.В.И..Г.” АД, се констатира, че в
същото е обективирано извънсъдебно признание, че към тази дата процесната
регресна претенция на З. „Б.В.И.Г.” АД с № 470412131300561 е била предявена пред З. „Л.И.” АД и
надлежно окомплектована. С оглед това
обстоятелство нормативният срок за доброволно изпълнение на задължението на
ответника по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е изтекъл на 10.11.2013 г., като от 11.11.2013
г. същият е изпаднал в забава и дължи на жалбоподателя-ищец обезщетение за
несвоевременното изпъл-нение на това главно задължение за периода от 11.11.2013
г. до заявения момент – 22.10.2015 г., като за времето от 11.11.2013 г. до
датата на частичното погасяване на главницата: 25.11. 2013 г.
същото се дължи върху пълния размер на вземането по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ от
4 871,13 лева, а от 26.11.2013 г. до 22.10.2015 г. – върху остатъка от
главницата от 805,90 лева. За да определи конкретния размер
на търсеното вземане /в размер на законната лихва/ за посочения период по реда
на чл.162 ГПК, съдът взе предвид данните относно основния лихвен процент на БНБ,
съгласно които същият възлиза на сумата 176,45 лева /20,33 лева за първия
интервал и 156,12 лева – за втория/, до която стойност разглежданата претенцията
се явява доказана по своето основание и размер.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с коя-то искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.213а, ал.3
КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над присъдената
сума от 159,48 лева до сумата от 176,45 лева и вместо това да бъде постановено
друго, с което претенцията относно обезщетението за забава за периода от 11.11.2013
г. до 22.10.2015 г. вкл. за тази разлика от 16,97 лева – да бъде уважена. В останалата
обжалвана част – решението е правилно и следва да бъде потвър-дено.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че разглежданото акцесорно
вземане са дължи на същия от по-ранен момент и в заявения първоначален размер.
С ангажираните по делото доказателства не се
установява, че изготвената от него покана до З. „Л.И.” АД с изх.№ 01559/19.04.2013 г. е била връчена на ответното дружество, както и че регресната му претенция
е била окомплектована с всички необходими доказателства
за установяване на ос-нованието и размера на вредата, преди посочения
по-горе момент. Данни
относно получава-нето на писмото от 19.04.2013 г. от неговия адресат не се
съдържат в същото, нито в остана-лите събрани в първоинстанционното производството
писмени доказателства, в т.ч. и прило-жение № 1 към писмото на З. „Л.И.” АД от 11.10.2013 г., в което няма номерация
на колони, нито заглавие „Дата на завеждане”, както неправилно се поддържа в
жалбата. При липсата на посочване какво касае записът: „22-APR-13” не може да
се направи извод, а още по-малко еднозначен и обоснован относно неговото съдържание и
значение. При липсата на пълно и главно доказване на твърдени
факти, от които жалбоподателя-ищец извлича изгодни за себе си правни последици,
съдът следва да приеме тези факти за неосъществили се в обек-тивната действителност
и въз основа на това да постанови решението си /в т.см. и констант-ната съдебна
практика, обективирана в решение № 25/27.01.2012 г. по гр.д.№ 1832/2010 г. на
ВКС, ІV ГО, решение № 176/21.11.2018 г. по гр.д.№ 1677/2018 г. на ВКС, ІV ГО,
постано-вени по реда на чл.290 ГПК и др./.
Поради частичното несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези
на пър-воинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора,
постановеното от СРС, ГО, 69 състав решение следва да бъде отменено и в частта
за разноските по чл.78, ал.3 ГПК за разликата над сумата от 9,64 лева за
заповедното производство, както и над сумата 28,92 ле-ва за исковото
производство – до присъдените от СРС размери.
С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя-ищец
се дължат на основание чл. 78, ал.1 ГПК допълнително разноски за заповедното
производство в размер на 5,37 лева и за първоинстанционното
производство – на стойност 2,44 лева, а за въззивното производство – в размер
на 25,97 лева.
На
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК на ответното дружество следва да се присъди сумата 46,62
лева – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Воден от горното,
Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
375940 от 30.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 8 231/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 69 състав –
в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ЗАД
„Булст-рад В.И.Г.” АД, ЕИК********срещу
З. „Л.И.”
АД, ЕИК ******** установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.213а КЗ /отм./ за
разликата над сумата 159,48 лева до сумата 176,45 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 11.11.2013 г. до 22.10.2015 г., както и в частта, с която З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********е осъдено
да заплати на З.
„Л.И.” АД, ЕИК ******** разноски
на основание чл.78, ал.3 ГПК за разликата над дължимата се сума от 9,64 лева до
присъдения размер от 10,34 лева – разноски за заповедното производство и за
разликата над дължимата се сума от 28,92 лева до присъдения размер от 31,01
лева – разноски за първоинстанционното исково производство, съобразно
отхвърлената част от исковете, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от
З. „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.”*******. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.213а, ал.3 КЗ /отм./, че З. „Л.И.” АД, ЕИК ******** дължи допълнително на З. „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК********и сумата
16,97 лева /шестнадесет лева и
деветдесет и седем стотинки/, предс-тавляваща обезщетение за забавено плащане
на главното вземане по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ по щета № 470412131300561 за периода: 11.11.2013 г. – 22.10.2015
г. вкл., за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
27.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 64 634/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 69 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 375940 от 30.03.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 8 231/ 2016 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав в останалата
обжалвана част, касаеща иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.213а, ал.3 КЗ /отм./.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д да ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.”*******на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумите:
5,37 лева /пет лева и тридесет и
седем стотинки/ – допълнителни разноски за заповедното производство и 2,44 лева /два лева и четиридесет и
четири стотинки/ – допълнителни разноски за първоинстанционното производство,
както и сумата 25,97 лева /двадесет
и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ – разноски за въззив-ното
производство.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК *******, със седа-лище и адрес на управление:***, пл.”*******да ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 46,62 лева /четиридесет
и шест лева и шестдесет и две стотинки/ – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.