Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в
публичното заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 3323
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен
е постъпила искова молба от К.Б.“ ***, седалище и адрес на управление:***,
п.к.1606, представлявано от
управителя ***против К.П.С.
с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди,
че на 31.08.2015г. между „***- кредитор и К.С. — кредитополучател бил сключен Договор за кредит № ***/31.08.2015г. Твърди, че ответникът
заявил отпускане на кредит в размер
на 350 лева и такъв бил отпуснат
за период от 30 дни, с падежна
дата - 30.09.2015г. Твърди,
че съгласно искането и условията по договора, сумата
по кредита била отпусната на същия ден
— 31.08.2015г. срещу разписка.
Към датата на падежа - 25.09.2015г. ответникът е следвало да плати сума
в общ размер BGN 350,00. Твърди,
че с настъпване на падежа по
договора - 25.09.2015г., кредитополучателят
не погасил дължимата сума и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2 (а) от Общите условия,
от 01.10.2015г., „***“ ЕООД (***) започнал
да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния
лихвен процент, определен от *** към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода
на просрочието. Твърди, че в договора
било уговорено изрично, че наказателната
лихвена надбавка подлежи на изменение
въз основа на изменението на основния лихвен
процент, определен от ***. Ищецът твърди, че на
23.11.2018г. „***“ ЕООД, в качеството си на цедент,
сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството
му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № ***., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор
№ ***, в общ размер BGN 943,50 от
които: главница - BGN 350,00; BGN 563,50 лв
- наказателна лихва върху непогасената и BGN 30,00 — отписани
такси за събиране (стойността на изпратените до длъжника уведомителни
писма). Посочените вземания са подробно
описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора
за прехвърляне на вземания. Твърди,
че по силата
на сключения договор за цесия,
в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „К.Б.“
ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез
препоръчана пратка с „***, което е върнато с отметка, че адресът
не съществува. В изпълнение на Договора
за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД, „***“ ЕООД предоставил на „К.Б.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от
23.11.2018г. Твърди, че до момента няма плащане по договора
от страна на ответника. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
К.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати
на „К.Б.“ ЕООД сумата от 350,00 лева- непогасена главница по Договор за
кредит № ***/31.08.2015г, както
и законна лихва върху главницата, от подаване на
настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането. Претендира разноски. В едномесечния
срок няма постъпил писмен отговор.
Видно от приложения по делото отрязък от призовка на лист
28, ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата по делото.
За съдебно заседание ответникът отново е призован на същия адрес, от който
призовката е върната в цялост. Адресът е
посещаван неколкократно в рамките на един месец, като
ответникът не е открит. На адреса е залепено и уведомление, но в срока не се е
явило лице да получи книжата по делото. Книжата са приложени към делото и съдът
е приел, че ответникът е призован редовно за съдебно заседание.
Съдебното заседание е проведено на 02.10.2020г.
Ответникът не се е явил и не е подал молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Видно от изпратените на адреса призовки, ответникът е уведомен, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът има право
да поиска постановяване на неприсъствено решение. Ищецът чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира, че са налице предпоставките на
чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил
в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно
основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства. Представено е
с исковата молба копие на договор за потребителски кредит и Общи условия към
него. В представения договор, страните са положили подписи. Ответникът не е оспорпил подписа си в договора. Не следва да се коментира
размера на уговорената лихва, тъй като ищецът претнедира
само заплащане на главницата по договора. Установява се от приложения към
исковата молба договор за прехвърляне на вземания, че кредитодателят
„***“ ЕООД е прехвърлил вземанията си от договора за кредит на ищовото дружество „Кредитреформ“
ЕООД. Представено е на лист 15 извлечение от приложение към Договора за цесия,
в което е отразено вземането по договора за кредит с ответника. Уведомлението
за цесията е връчено на ответницата заедно с преписа от исковата молба и другите,
приложени към нея писмени доказателства. С оглед изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящето
производство. Ищецът претендира разноски за юрк.възнаграждение
в размер на 150 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че е разгледано в едно съдебно заседание, по което
представител на ищцовото дружество не се е явил, както
и размера на претенцията, съдът счита, че претендираното
юрк.възнаграждение следва да бъде присъдено в размер
на 100 лева. При така изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски в размер на 150 лева.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл.240 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.238 ГПК, К.П.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора „К.Б.“ ***, седалище
и адрес на управление:***, п.к.1606, представлявано
от управителя ***, сумата от 350 лева представляваща
главница, дължима по договор за заем № ***/31.08.2015г., сключен между К.П.С. с ЕГН ********** и „***“ ЕООД,
впоследствие вземането по който с договор за цесия е прехвърлено на „К.Б.“ ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА К.П.С. с ЕГН ********** ***, да заплати
на кредитора „К.Б.“ ***, седалище и адрес
на управление:***,
п.к.1606, представлявано от
управителя ***направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на
150 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: