РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Благоевград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело №
20211200500650 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна
жалба,подадена от „Ф. Е. „О. /н/против решение № №901013 от 09.04.2021г.
по гр.д.№ 291/20 по описа на РС С.,с което са отхвърлени изцяло,предявените
от ищеца /сега въззивник/ обективно съединени искове.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт.Моли да бъде отменено решението и се постанови друго,с
което исковете се уважат.
Въззиваемата страна „Б.“Е. по повод въззивната жалба не е изразил
становище в писмен отговор или в съдебно заседание.
Подадената въззивна жалба е допустима като постъпила в срок,от страна по
делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.
Съгласно правомощията си по чл.269 ГПК съдът служебно следи за
валидността на решението,по допустимостта му в обжалваната част,а по
правилността му ,съобразно доводите изложени във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Ищецът в исковата си молба е твърдял,че е бил в договорни отношения с
ответника „Б.“ Е. по доставка на електрическа енергия на
ответника.Ответникът е изпълнил задълженията си за плащане на доставената
ел.енергия за периода от януари 2017г. до октомври 2017г.Останал е
задължен за заплащане на сума по фактура №********** от 30.11.2017г. на
обща стойност от 2545.65 лв. с ДДС и по фактура № ********** от
31.12.2017г. за доставена ел.енергия на стойност 602.62 лв.Претендирал е и
обезщетение за забавено плащане на сумата по първата фактура в размер на
594.03 лв. за периода от 15.12.2017г. до предявяване на иска и обезщетение
за забавено плащане по втората фактура от 135.43 лв. за периода от
15.01.2018г. до предявяване на иска.
Ответникът „Б. Б.“ Е. е оспорил иска,като е заявил,че в посочения период за
заплащане на задължението е имал договор с ЧЕЗ и от него е получавал
ел.енергия.Представил е писмен договор с ЧЕЗ Разпределение Б. „АД от
07.11.2017г.,както и фактура от 31.17.2017г.за заплащане задължения за
доставена енергия към ЧЕЗ Разпределение Б. „АД.
Видно е от назначената и изслушана съдебно счетоводна експертиза,че
ищецът е бил доставчик на ел.енергия на ответника за периода от началото на
2017 г.Служебно известно е на съда,че до 02.12.2017г. той е имал качество на
доставчик на ел.енергия,като след това е лишен от това си
качество.Ответникът е заплатил фактури за доставка на ел.енергия на ищеца
през 2017г.,които са осчетоводени.Ищецът е осчетоводил процесните две
фактури,като такова осчетоводяване липсва при ответното
дружество.Фактурите не носят подписа на ответника.
Същевременно от писмо и справка от ЧЕЗ Разпределение е видно,че към
момента „Б.“Е. не е клиент на ЧЕЗ,но е изпратил справка за количествата
ел.енергия получени от ответника за периода м.11.2017г.-12.2017г.Видно е от
тази справка,че количествата използвана ел.енергия съвпадат с тези
фактурирани в счетоводните документи /двете фактури/,представени от
ищеца и относими към месец ноември и декември 2017г.Енергията е била
пренесена през електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение
АД,но неин продавач и доставчик е бил за м.ноември и и един ден от
м.декември 2017г. ищецът.
Представения от ответника договор от 07.11.2017г. между ЧЕЗ
2
Разпределение Б. АД не променя извода.Предмет на договора е осигуряване
от страна на разпределителното предприятие на достъп до и пренос през
електроразпределителната мрежа на ел. енергия до обектите на ползвателя.
Същият влиза в сила съгласно чл.4 от него, след завършване на процедурата
за доставчик на ел.енергия по свободно договорени цени от ползвателя.Няма
данни за това от коя дата влиза в сила договорът,поради което това
доказателства във връзка с правоотношението по делото не установява по
несъмнен начин недължимост на претендираните суми.Представената
фактура за начислена ел.енергия от ЧЕЗ е за месец декември 2017г.,но видно
е от справката,че за м.декември 2017г. претенцията на ищеца е за
изразходвана ел.енергия за един ден.
Не се спори,че сумите предмет на иска не е заплатена от ответника.
Въззивният съд намира,че съвкупния анализ на фактите и
обстоятелствата,които се установяват от събраните по делото доказателства
водят до извода за основателност на исковата претенция.Същата е с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД за изпълнение на дължимо парично
задължение.Ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане,доколкото
във фактурите е посочен падеж на плащане,съответно 30.11.2017г. и 31.12.
2017г.Периодът,за който се претендира обезщетение е след датите,посочени
като дати за изискуемост на задължението.Размерът им е изчислен от съдебно
счетоводната експертиза,която посочва,че за сумата от 2545.65 лв. за
претендирания в исковата молба период размера на лихвата за забавено
плащане е 597.52 лв.,а върху сумата от 602.62 лв. обезщетението е 136.26 лв..
По изложените съображения въззивният счита,че исковете са
основателни.Изводите на първоинстанционния съд в противоположен смисъл
са необосновани.Погрешно е изписал в мотивите си,че по двете процесни
фактури доставената ел. енергия от ищеца на ответника е 1182.32 кВтч и
243.20 кВтч.Тези цифри касаят стойността на доставена ел. енергия , а във
фактурите са посочени други стойности на доставена ел.енергия съответно
тази за м. ноември 2017 от 14779 кВтч , а за м.декември 2017 /за 1 ден/
съответно 3040 кВ тч.Тези стойности съответстват напълно на справката от
ЧЕЗ Разпределение Б. АД за доставената чрез мрежата на разпределителното
дружество ел.енергия от ищеца за релевантния период.При направените
необосновани изводи,съдът е постановил решението си в противоречие с
3
материалния закон,поради което следва да се отмени,като се постанови
друго,с което исковете бъдат уважени.
Съгласно чл.78 ал.1 ГПК на ищеца с оглед изхода на спора следва да се
присъдят и направените по делото разноски.Тъй като ищецът при образуване
на делото е бил освободен от внасяне на д.т.,ответникът следва да бъде
осъден да заплати такава .
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № №901013 от 09.04.2021г. по гр.д.№ 291/20
по описа на РС С.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Б.“ Е. ЕИК * със седалище гр.С. да заплати на „Ф. Е. О. /н/
сумата от 2545.65 лв. с ДДС за предоставяне на ел. енергия и доп.услуги за
м.ноември 2017г. по фактура №********** от 30.11.2017г. и по фактура №
********** от 31.12.2017г. за доставена ел.енергия и доп.услуги сумата от
602.62 лв, ,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от
08.04.2020г.,сумата от 594.03 лв. обезщетение за забавено плащане за периода
от 15.12.2017г. до 08.04.2020г. и сумата от 135.43 лв.,представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 15.01.2008г. до
08.04.2020г.,както и направените разноски пред РС С. от 580 лв.
ОСЪЖДА „Б.“ Е. ЕИК * със седалище гр.С. да заплати по сметка на ОС
Благоевград д.т. от 155.08 лв. за първоинстанционното производство и
77.54лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5