Р Е Ш
Е Н И Е
№ 142
гр.Кюстендил, 09.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №116/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Р.М.“ ЕООД, ЕИК ********8 със
седалище и адрес на управление *** чрез пълномощника адвокатС.М.обжалва
решение №34/17.01.2020г. на КРС, постановено по АНД №1081/2019г., с което е
потвърдено НП №12/16.07.2019г. на председателя на Държавната комисия по хазарта.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради
допуснато нарушение на материалния закон /счита се, че нарушението представлява
маловажен случай и следва да се приложи чл.28 от ЗАНН/ – касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
Ответникът чрез процесуалния
представител в писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение №34/17.01.2020г. на КРС, постановено по АНД №1081/2019г.
Със същото е потвърдено НП №12/16.07.2019г.
на председателя на ДКХ. „Р.М.“ ЕООД *** е санкционирано на основание чл.108,
ал.1 от ЗХ с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000
лв. за нарушение на чл.6, ал.2 от ОБЩИ ПРАВИЛА за организацията на работата и
финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати.
Въззивният
съд
е формирал извод за законосъобразност на НП, като издадено при липса на
допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила по ЗАНН, както и поради доказаност на
нарушението от обективна страна. Изложил е мотиви и за неприложимост на чл.28
от ЗАНН, поради формалния характер на нарушението, с довършването на което
настъпват и правните му последици и вида защитени обществени отношения.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. След анализ на събраните и относими за спора
доказателства и установените факти, отнесени към нормите на ЗХ, касационната
инстанция намира решението и за правилно, по следните съображения:
Производството пред въззивния съд
е образувано по жалба на „Р.М.“ ЕООД ***2/16.07.2019г. на председателя
на ДКХ,
с което дружеството като организатор на хазартни игри е санкционирано за това,
че на 31.10.2018г. в игрална зала за организиране на хазартни игри с игрални
автомати, находяща се в гр.Кюстендил, бул.“Б.“ №**, не съхранява в залата екземпляри от месечните
отчети за игрални автомати за периода 2017г. Констатациите от проверката са обективирани в КП №006210/31.10.2018г. За нарушение на чл.6,
ал.2 от ОБЩИ ПРАВИЛА за организацията на
работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални
автомати
е съставен АУАН №001397/012/ от 29.01.2019г., а въз основа на констатациите в
него е издадено оспореното НП.
Във връзка със събрания доказателствен материал по делото КАС счита, че административното
нарушение е доказано от обективна страна и намира за правилни мотивите на
въззивния съд в тази насока. Императивната норма на чл.6, ал.2 от Общите
правила представлява правило за поведение, създадено чрез законовата делегация
на чл.22, ал.1, т.11 от ЗХ. Същата вменя в задължение за организаторите на
хазартни игри да съхраняват в игралната зала дневните и месечните отчети за
текущата и предходните две календарни години и при поискване от длъжностните
лица на ДКХ с контролни функции задължително да им ги предоставят. Анализът на
писмените доказателствени средства – КП от 31.10.2018г., обяснение на
управителя на игралната зала, у-ние за издаден лиценз и гласните такива –
показанията на св.З.Венев, обуславя извод за осъществено нарушение на чл.6,
ал.2 от Общите правила, доколкото е безспорно установено, че в момента на
проверката месечните отчети за 2017г. не са се съхранявали в игралната зала. Установеното
административно нарушение правилно и законосъобразно е скрепено със
санкционната норма на чл.108, ал.1 от ЗХ, а наложеното наказание е в минимума,
определен от законодателя.
Правилен е и извода на въззивния съд за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Безспорно установеното административно
нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Действително нито в ЗАНН, нито в ЗХ са въведени критерии за маловажност на
административното нарушение въобще и в частност. В този смисъл е приложима
разпоредбата на чл.93, т.9 от НК във вр.с
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Същата сочи, че маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление /нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смегчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, е такова на формално извършване, поради което с факта на установена
липса на екземпляри от месечните отчети в игралната зала за 2017г., същото се
счита за довършено. Характерът на нарушението изключва наличието на вредни
последици, поради което не може да се говори за ощетяване на фиска, нито пък да се извършва преценка за наличие на смегчаващи отговорността обстоятелства, водещи до по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението, доколкото отчетите въобще не са
представени, дори и на по-късен етап от административнонаказателното
производство. Ирелевантно за приложението на чл.28 от ЗАНН в случая е обстоятелството, че дружеството не е санкционирано за друго
подобно нарушение, тъй като задължението, въведено с разпоредбата на чл.6, ал.2
от Общите правила има за цел да установи минималните изисквания, които трябва
да се спазват от организаторите на хазартни игри с игрални автомати в игрални
зали при организиране на работата, финансовия контрол и отчитане на резултатите
при провеждане на този вид хазартна игра. Не на последно място следва да се има
предвид, че със ЗХ е предвиден засилен контрол с оглед характера на
обществените отношения, които се регулират от него – хазартната дейност е
изрично регламентирана дейност и по отношение на нея държавата в лицето на Държавната
комисия по хазарта осъществява засилен контрол чрез механизмите, уредени в
закона и в общите правила.
С оглед гореизложеното КАС счита, че
като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, КРС е постановил правилно
и законосъобразно решение. Отсъствието на касационно основание за отмяна по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК обуславя извод за оставане в сила на въззивното съдебно решение.
Съдът
присъжда разноски на ответната страна на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН
/редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ във вр.с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Законодателната
промяна на разпоредбата от ЗАНН е с процесуален характер и има незабавно
действие, като намира приложение спрямо всички висящи съдебни спорове към
датата на влизането й в законна сила, тъй като в нормативен акт изрично не е
предвидено друго. В случая към момента на приключване на съдебното следствие
пред КРС, а именно 19.11.2019г., до който момент страната е могла за заяви
претенцията си за присъждане на разноски, законодателната промяна не е била в
сила, поради което и към този момент страната няма право на разноски.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №34/17.01.2020г.
на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №1081/2019г.
ОСЪЖДА „Р.М.“ ЕООД, ЕИК ********8 със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Държавна комисия по хазарта разноски по делото в
размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: