Присъда по дело №1956/2013 на Районен съд - Варна

М  О  Т  И  В  И

към присъда по НОХД N 1956 по описа за 2013 год. на Варненския районен съд – ДВАДЕСЕТ И ОСМИ наказателен състав.

 

     По отношение на подс. Д.Н.Д. от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. За това, че на неустановена дата  в началото на м. юни до неустановена дата в края на месец юни 2012 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение на обществото – показвал половия си член пред малолетно лице Д.Р.В. , карайки я да показва гащите си пред не него както и той своите пред нея самата, а също така си плюнчел пръстите, опитвайки се да ги докосне до  устните на Д.Р.,  като деянието по своето съдържание се отличава и изключителна дързост и цинизъм.

     В хода на съдебното следствие  Варненска районна прокуратура, без промяна на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, изменя обвинението срещу Д. Д. в такова по чл. 149 ал.1 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че през м. юни 2012 г.  в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори  полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст, а именно Д.Р.В..

     След изменение на обвинението, независимо че  за престъплението вече се предвижда наказание ЛС за срок повече от 5 години, съдебното  производство продължава в същия съдебен състав, от една страна, с оглед принципа за неизменност на състава и от друга, с оглед на това, че законният съдебен състав се определя във фазата на съдията докладчик съобразно обвинението, предявено с обвинителния акт. /В този смисъл, макар по  аналогия,  Реш.№58 от 01.03.2012 г. по н.д. 3057/11 г. на ВКС, ІІІ н.о., касаещо последваща законодателна промяна и Реш № 10 от 18.02.2009 г. по н.д. 472/08г.,ІІ н.о. на ВКС , касаещо преценката на приложимия закон/.

 

     В съдебно заседание подсъдимият Д.Д. не признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не се признава за виновен. Дава обяснения, според които обвинението е градено върху факти, инсценирани от семейството на Д. Р., което му завиждало и имало интерес да го изгони от имота. По съществото на делото и при дадената му последна дума отново твърди че е тенденциозно злепоставен , натопен, за да бъде изгонен от гаража. Оспорва заключението на СППЕ като необективно и некомпетентно.

 

     Защитникът, адв. М., пледира невинен. Доказателствата не били категорични и безспорни. Гласните доказателства били противоречиви и от разпита на свидетелите ставало ясно, че Д. Д. никога не бил имал афинитет към деца и млади момичета. При първата СПЕ, подс. Д. бил  освидетелстван от вещото лице за много кратко време.

    

След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка.

 Подс. Д.Д. бил съсед  на св. Р.В., която живеела заедно  с дъщеря си Д. Р.В.. Родителите на момиченцето често оставали на работа извън страната и детето оставало при бабата, св.Я.И., която живеела на същия етаж. На последната правило впечатление, че докато момиченцата играят, застават в неприлични пози  и че подс. Д. сядал да ги гледа. Затова  казала на баща му , да му предаде, че докато играят децата, той няма работа да ги наблюдава.

През м. юни 2012 г., когато за св. Д. Р. учебната година била вече свършила, подс. Д. три – четири пъти й показвал половия си член. В един от случаите, за които разказва св. Р., тя играела сама в техния двор. Дворът бил отделен с ограда, но тя била от „тънки пръчки” и всичко се виждало. Подс. Д. бил със сини шорти и жълта блуза. Събул си шортите така, че се видял целият му член. На св. Р. и се сторило, че иска да и каже нещо,  но когато го  видяла, тя веднага избягала. Не казала на майка си,  защото подс. Д. я заплашил, че ако каже на някого, щял да я завърже, да я съблече и да  прави каквото си поиска с нея.

Отново през м. юни, св. Д. Р. се играела в кварталната градинка с нейна приятелка – св. Д.И.. Тогава я срещнал подс. Д. , наплюнчил пръстите си и й ги дал да ги целуне. Майката на Д., св. Р. М. видяла подаването на пръстите,  но не разбрала точно какво става, помислила, че е роднина на семейството. На следващия ден  децата отново играели в градинката. На  пейка малко по- настрани седяла и св. М.. Подс. Д. също бил в градинката и повикал  Д. Р. при себе си. Тя отишла и той й предложил да  отиде  зад близкия трансформатор да му покаже гащите си и той щял да й покаже своите  и й дал два лева на монети. Обещал да й даде повече пари, ако му танцува гола.  Наплюнчил пръстите си и посегнал с тях да докосне устните на детето. Св.Р.  се дръпнала и първо разказала  на приятелката си, а после споделили и със св. М., че този човек отдавна я притеснява, но че не иска а казва на майка си. Разказала й, че подс. Д. й дал два лева за да му  танцува зад трансформатора. Св. М. взела двата лева и отишла зад трансформатора, където вече чакал подс. Д.. Хвърлила монетите отгоре му  и  се разкрещяла.  Той отвърнал „Извинявайте, госпожо, аз повече така…” и избягал. Тогава св.М. го пресрещнала иззад едно дърво, застанала точно пред  него и хванала велосипеда му. Той започнал да се моли и се заклел, че повече няма да  доближава децата.

След инцидента св.Д.Р. избягвала контакти с подс. Д., като се страхувала от него.

 Д. Д. бил разведен, като от брака си имал двама сина. Бил дърводелец по професия, по времето на  описаните деяния живеел заедно с възрастния си баща, който  в последствие починал. Жилището им било в помещения,  проектирани за гараж и от тях имало пряк излаз към задния двор, където подс. Д. бил изнесъл маса и столове и където си готвел. В съседство бил двора на св.Р.В.. На място имало лоза, която ограничавала видимостта. Никога до настоящия момент  поведението на подс. Д.  не  подсказвало да има слабост към деца и такова нещо не било доловено нито от неговите роднини, нито от приятелите. Според бившата му съпруга той по-скоро харесвал по- възрастни жени. Според заключението на тройната СППЕ, подс. Д. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, няма данни за зависимост към психоактивни вещества. Вещите лица обаче, приемат наличие на  данни за личностово разстройство, а именно разстройство  в сексуалното влечение – педофилия. Към датата на деянието подс. Д. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките .

 

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства.

Съдът кредитира показанията на св. Д.Р., Д.И., Р.М., Р.В. и Я.И..  Тези показания са конкретни и подробни и взаимно се допълват. Действително е налице откъслечно объркване в   показанията на децата относно времето на събитията,  но съдът намира, че това е обяснимо, с оглед тяхната възраст и характерните за нея  особености на възприятията и възпроизвеждането им. Тези  неточности не възпрепятстват установяването на фактическата обстановка, като показанията им се допълват и подкрепят от показанията на св. Р.М. – очевидец и на св. Я.И. и Р.В.. В потвърждение на заявеното от св. Д.Р. е и заключението на СППЕ за констатирано сексуално разстройство – педофилия.

Така например св. Д.И. веднъж заявява: „Д.ми каза за плюнченето на пръсти”, после казва:” май го видях , това с пръстите”, а най- накрая твърди:” Първият ден го видях това,у с плюнченето на пръстите, първия път като казах, че не го видях, се обърках”. В същото време св. Д.Р. изобщо не  си спомня този факт,  но той се потвърждава от показанията на св. Р.М., очевидец, която казва:”Първия ден аз видях какво става,това беше насреща ми, виждам че той й подава пръстите си…”.

Така показанията на децата, макар с оглед на възрастта им да не са  винаги хронологично подредени и да не са винаги напълно категорични, се подкрепят  и допълват от показанията на възрастните свидетели и от заключенията  на експертизите. Св. Р.,  макар да  твърди, че не си спомня нищо за „по- миналото лято”, разказва как „господинът” ги бил накарал да танцуват и да си вдигат рокличките за да им видел гащите, но тогава баба й разбрала и я прибрала вкъщи. Същата информация се сочи и от св. Я.И., но същата уточнява, че това е станало не в периода на обвинението, а една година по – рано. Самото дете също казва „По- миналото лято започна всичко, но миналото лято продължи…”.

Противоречие има и в твърденията на децата за  това дали плюнченето и подаването на пръстите и предложението за среща зад трансформатора са били в един и същи ден. Св. Д.И. казва: ”когато й даде парите не беше същия ден” и от целият и разказ става ясно, че тези две събития са били в два различни дни. За два различни дни говори и св. М.: ”Предния ден аз видях какво става… виждам, че той й подава  пръстите си…” Св. Д.Р.  говори за една единствена случка, в която подс. Д. я дръпнал и й дал парите и изобщо не си спомня за  целуване на пръсти, но съдът приема този факт за установен, предвид коментираните по- горе показания на св. Д.И. и Р.М..

Дребните неточности и противоечия в показанията на децата сочат единствено на това, че тези показания са искрени и неманипулирани, децата споделят съобразно своите спомени и възприятия, характерни за възрастта им.

Съдът намира горните доказателства за достатъчни  да установят по безспорен и категоричен начин фактите, описани  по- горе в мотивите.

Обясненията  на обв. Д.Д. следва да се приемат единствено като защитна теза,  неподкрепена с доказателства. Твърденията му, че това е инсценировка, целяща да бъде отс.Д.Р. притежава жилища и част от двора в същия имот, но не са налице данни между тях да е имало конфликти преди този случай. Освен това твърде нелогично е, ако някой е имал единствено за цел „да го натопи”, както твърди подс. Д., да използва малолетното дете и при това да привлича чужди на семейството хора, каквато е св.М. и не само това, но да използва и нейното малолетно дете. Начинът, по който е установено  престъплението е напълно житейски логичен, логична и искрена е и реакцията на св. М., след като е разбрала за случилото се и е взела парите от детето. Не е обяснимо, ако  подс. Д. просто е искал да даде на св. Р. два лева  за да почете паметта на майка си, защо после, при това преоблечен, действително е отишъл да я чака на скришно място зад  трансформатора, където го е открила св. М..

Не са налице каквито и да било причини, поради които да не се кредитират показанията на доведените от защитата свидетели – св.Г.Г., приятелка на подс.Д., на св. Е. Д., бивша съпруга и на св. Н.Д., син на подс. Д.. Тези свидетели познават подс.Д. като добър съпруг, баща, приятел и професионалист. Това обаче не изключва  показанията на другата група свидетели, които сочат на конкретни,  вероятно изолирани  факти от живота му. Съдът приема за достоверни и твърденията на св. Г. за наличието на лоза, ограничаваща видимостта, но също счита, че това не изключва възможността св.Р. и подс. Д. да са били така разположени в общия двор, че да са имали видимост един към друг.

Предвид горното, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия. Положителните качества на личността му не изключват описаното от  първата група свидетели, поведение. Фактът, че детето Д. Р. е била оставена на отглеждане  предимно от баба си,  фактът , че играела сама навънка, фактът че днешните деца са  по-информирани от преди,  също по никакъв начин не изключва достоверността на показанията на св.Д.Р., Р.В., Я. И., Д.И. и Р. М.. Според заключението на СПЕ св.Д.Р.В. не страда от психично заболяване, могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, физическото и  психическото й състояние  й позволява да  възприема  фактите имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. В същия смисъл е и заключението на СППЕ относно тази свидетелка и заключението на СППЕ относно св. Д.И..

Като обективно и компетентно дадени съдът кредитира както заключенията на СПЕ и СППЕ, дадени в хода на ДП, така и  това от тройната СППЕ, назначена в хода на съдебното следствие. Анализът на вещите лица  се позовава на факти, установени в хода на следствието и в резултат на освидетелстването на лицата, поради което съдът намира  за обосновани и заключенията, касаещи св. Д. Р. и това, касаещо св. Д. И. и тези, касаещи обв. Д.. Няма спор по компетентността на вещите лица и  няма обективни данни същите да са  заинтересовани от изхода на делото.  Дори някога в. л. Д. да е била регистрирана на адреса на подсъдимия и на пострадалата,  дори и сега да продължава да живее там,  същата  не участва в настоящото производство нито като страна, нито като вещо лице и това няма отношение към безпристрастността на вещите лица А. П., Р. Б. и Р. Г.. Жалбите,  подадени  от Д.Д. срещу тези  вещи лица са  последващи  приемането на експертизата и към датата на изготвянето й не са били налице каквито и да било  основания те за де считат заинтересовани от изхода на делото.

Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира и писмените доказателства – справка за съдимост и др. Преписката по повод извършвана проверка срещу водещия разследването Т. е от значение до толкова, че от нея може да се направи извод за липса на  основания за отвод на разследващия към момента на провеждане на разследването, а от там и на липса на  съществени процесуални нарушения, които да са допуснати в хода на ДП.

Следва изрично да се подчертае,  че съдът не позовава присъдата си на показанията на св. Д.И.,  дадени в хода на ДП и приобщени по реда на прочитането им в съдебно заседание, т.к. това е в противоречие с разпоредбата на чл.281 ал. 1 т. 6 от НПК, изискващ  при разпита на малолетния свидетел в хода на Дп да са присъствали обвиняемия и  неговия  защитник.

         

Предвид изложеното, съдът прави следните правни изводи:    

Като прецени фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, потвърдени по категоричен начин от горепосочените доказателства, събрани по реда на НПК и преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът намира, че подс.Д.Н.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление  по чл. 149 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като  през м. юни 2012 г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да  възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по  отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, а именно Д.Р.В..

По- горе в мотивите  съдът е изложил съображенията си, поради които намира  изпълнителните деяния за безспорно и категорично доказани, а това именно са: показването на половия член, плюнченето на пръсти и подаването им към детето, както и предложението да му танцува гола зад трансформатора. Танцуването не се е състояло, нито други действия на това скрито  място, но съдът оценява самото предложение също като действие, целящо възбуждане и удовлетворяване на полово желание.

Съдът намира за безспорно установено и наличието на пряка цел да се възбуди и удовлетвори полово желание. В свои решения по аналогични случаи ВКС е имал възможност да изрази становище,  че   този въпрос следва да се реши от заключението на СППЕ и че съдът следва изцяло да се съобрази  с него при преценката си дали целта е била възбуждане и удовлетворяване на полово желание. В този смисъл е решение на ВКС  от 21.01.2010 г.  по н. д . 533/09 г., ІІн.о. Според него  преценката за наличие или липса на умисъл за постигане на специалната цел по чл. 149 от НК не следва да е субективна и едностранна и тази преценка не е от компетентността на съда, а е от компетентността на специалист  в областта на медицината във връзка със сексуалното поведение на подсъдимия.  Поради това, като взе предвид, че по делото след използване на специални знания е установено сексуално разстройство във влечението – педофилия, съдът  намира за доказано наличието на специалната цел – възбуждане и удовлетворяване на полово желание. За да е осъществен съставът на престъплението е достатъчно  само да е имало такава цел,  като не е необходимо тя да е постигната. Това, че не се е стигнало до възбуждане и/или удовлетворяване не води до извод за липса на престъпление. За да е съставомерно деянието по чл. 149  от НК е достатъчно да е такава целта, без да се изисква тя да е постигната. А че целта е била такава е видно от заключението  на експертите, установили сексуалното разстройство.

Това, че подс. Д. е имал в живота си пълноценни сексуални контакти, това че е имал семейство,  че е  бил добър баща и съпруг и че никога  и никой не е регистрирал  той да има влечение към деца, не променя горния извод.  Видно от становището  на вещите лица, изразено в с.з., напълно възможно е  наличието на подтиснати стремежи и желания, увлечения към нестандартни обекти, да не се проявят цял живот или да се проявят по всяко време, дори в старческа възраст, или при дадена конкретна ситуация, както е в случая. Подс. Д. е изградена личност, с нормални интелектуални възможности, напълно способен да оценява и да контролира постъпките си. Това предполага да умее да контролира поведението си съобразно законовите и морални изисквания на обществото и съответно – до настоящия момент да не е допускал външна изява на влечението към деца.  Законът е обявил за наказуемо не самото  сексуално  разстройство, не самото влечение към нестандартни сексуални обекти, а  действията, извършени с цел удовлетворяване на това влечение. Именно т.к. в хода на съдебното следствие се установи по категоричен начин, че такива действия са били извършени, съдът призна подс. Д. за виновен.

Именно наличието на специалната цел е  това, което отличава престъплението по чл. 149 от НК от това по чл. 325 от НК. Показването на половия член би могло да се квалифицира и като хулиганство и като блудство съобразно целта на дееца. Докато при хулиганството извършителят е воден от това да демонстрира  пренебрежението си към общоприетите норми и превъзходството си над останалите членове на обществото,  то  при блудството деецът се води от стремеж за възбуждане и удовлетворяване на полово желание. Двата състава не са в отношение на общ към специален, а са две съвсем различни престъпления.

 

     При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид: 

     Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подс.Д., това че е професионално реализиран и трудово ангажиран, това че се ползва с добро име сред приятели и семейство.

     Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете това, че престъплението е извършено  чрез повече от едно деяние.

     Независимо от отегчаващото отговорността обстоятелство, при определяне размера на наказанието съдът взе предвид и естеството на извършените блудствени действия. Те са извършени без директен физически контакт с детето – чрез показване на половия член и чрез покана за среща и действително, както сочи и подс. Д.,  по делото не е установено за малолетната да са настъпили тежки вредни последици. Поради това съдът намира, че наказание „Лишаване от свобода” в минимално предвидения от закона размер е достатъчно за да се постигнат предвидените от закона цели. Такова наказание  би въздействало превъзпитателно и възпиращо на дееца и предупредително на останалите членове на обществото.

     Подс. Д. не е осъждан, трудово ангажиран е и съдът намира, че за да се постигнат целите на наказанието не е наложително същото да бъде ефективно изтърпяно. Минимален изпитателен срок от три години е достатъчен  за проверка на бъдещото поведение на лицето. Поради това съдът отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години.

 

     Като призна подс. Д. за виновен, съдът му възложи направените по делото разноски.

 

      

 

    

               СЪДИЯ: