№ 24873
гр. София, 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110117847 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-автотехническа експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, поставени
от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 400 лв., от които 300 лв.,
вносим от ищеца и 100 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й., което да бъде призовано следва представяне на
доказателства за внесен депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.11.2023г. от 09.50 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника
1
да заплати сумата от 349,76 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за причинените вреди на влекач „В., в резултат на
ПТП от 31.10.2021г., настъпило в гр. М. по вина на водача на „Д., чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 31.10.2021 г. на в гр. М., на паркинг „Л.“, е настъпило ПТП по
вина на водача на влекач „Д. с прикачено ремарке с pег. № ., собственост на „П.,
застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
З., валидна към датата на ПТП. Водачът на посочения автомобил при извършване на
маневра на паркинга ударил друг паркиран влекач „В. и му е причинил следните
увреждания: мигач преден десен - за подмяна; преден капак - за подмяна; лайстна преден
капак - за подмяна; корпус странично огледало дясно - за подмяна и др. Посочва, че
увреденият влекач „В. е застрахован в З.“ с полица за застраховка „Каско“№ ., валидна от
30.08.2021 г. до 29.08.2022г. Ищцовото дружество З.“ е образувало щета № ., извършило е
оглед на увредения влекач „В. и изплатило на застрахования „С. обезщетение в размер на
2040,96 лв., съгласно представена фактура за ремонта № 8098/19.04.2022г., с което е
изпълнило задълженията си, произтичащи от застрахователния договор. Посочва, че във
връзка с извършените огледи и определянето на размера обезщетението по преписката били
направени обичайни ликвидационни разходи в размер на 25 лв. Общият размер на щетата
бил 2065,96 лв. Твърди, че ответното дружество било поканено да възстанови изплатеното
обезщетение в размер на 2065,96 лв. с покана, получена на 13.06.2022г., като са му
предоставени всички документи по щетата, но същият е възстановил само сумата 1715,80
лв., като останала дължима разликата от 349,76 лв. С оглед гореизложеното моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на З.” АД сумата от 349,76 лв. -
изплатено обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ., ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявения иск по размер. Не оспорва настъпването на процесното ПТП на
посочените в исковата молба дата, място и начин, не оспорва че увреденият влекач „В.“ е
бил застрахован по имуществената застраховка при ищеца, както и че ответникът е
застраховател на „Гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на влекач „Д. с
прикачено ремарке с pег. № ., както и че е получил покана за доброволно изпълнение.
Оспорва предявения иск по размер, като счита, че с изплащането на сумата в размер на
1715,80 лв. е погасил регресното вземане в размер на действителните вреди. Счита, че
ищецът е заплатил необосновано завишен размер на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка поради завишаване на цените на труд за бояджийски операции, на
цената на камера за ускорено сушене. Намира, че обезщетението за възстановителни и
бояджийски операции за боя, материали и нови части не са в съответствие с разписаните
правила в Методиката към Наредба № 24. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на
предявения иск.
2
В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на
договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП,
е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
вземането на ищеца чрез плащане.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за плащане на претендираното
вземане.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че на 31.10.2021 г. на в гр. М., на паркинг „Л.“, е
настъпило ПТП по вина на водача на влекач „Д. с прикачено ремарке с pег. № ., собственост
на „П., застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в З., валидна към датата на ПТП, че увреденият влекач „В. е бил
застрахован към датата на ПТП в З.“ с полица за застраховка „Каско“№ ., валидна от
30.08.2021 г. до 29.08.2022г., че при ищцовото дружество З.“ е образувана щета № .,
извършен е оглед на увредения влекач и е платено застрахователно обезщетение в размер на
2040,96 лв., съответно са направени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., както и че
ищецът е отправил регресна покана до ответното дружество, във връзка с която ответното
дружество е заплатило сумата в размер на 1715,80 лева.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4